Винаги и всички.Не е много по темата, но се сещам кое ме изкарва извън кожа-когато вляза в някой магазин и кажа "Добър ден", от другата странна изкривена муцуна, дъвчеща дъвка да ми каже "К'во шъ искаш?", без да ме поздрави.Или на моето "Добър ден", да отвърне със "Здрасти", все едно сме първи дружки.
- Публикувана: 5 дек. 2012, 23:36 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2012, 22:58 ч.
Поздравявате ли?
Да, винаги. На улицата (там, където живея; лятото в малките селца, когато си ходя; в кооперацията на сестра ми, в магазините). На работата ми винаги поздравявам учениците си (дори и тези, които не познавам). На пуберите все нещо им е криво и понякога не поздравяват, но аз изисквам да го правят. Сега се опълчват, ама дано сея семенцата.
В магазините редовно. Забелязала съм, че на мен ми действа интонацията, с която съм поздравена. За съжаление, в нашите магазини е някак си монотонна и суха. Жалко, защото сме емоционален народ и можем повече в това отношение.
В кооперацията на сестра ми съм забелязала, че ако аз не поздравя, няма да ме поздравят. Никой (за 5-6 години, когато отсядам там за 4-5 седмици, не ме е поздравил пръв. Доста странно....)
В магазините редовно. Забелязала съм, че на мен ми действа интонацията, с която съм поздравена. За съжаление, в нашите магазини е някак си монотонна и суха. Жалко, защото сме емоционален народ и можем повече в това отношение.
В кооперацията на сестра ми съм забелязала, че ако аз не поздравя, няма да ме поздравят. Никой (за 5-6 години, когато отсядам там за 4-5 седмици, не ме е поздравил пръв. Доста странно....)
Да, поздравявам. И не го правя само от възпитание, просто ми е приятно. Даже и усмивки раздавам. И ми става още по-приятно, когато човекът отсреща ми отвърне на поздрава също с приятен тон. Никога не съм разбирала вечно навъсените, намусени и гледащи изпод вежди, на които това им е постоянно състояние. Ама и тях поздравявам 
.
.
Тук, където живея, това просто е задължително, но пък много приятно 
Всички са много любезни, усмихнати, думите сори и плийз могат да ги кажат 10 пъти в едно изречение.
Но, наистина е приятно някой да ти се усмихне и да ти каже здравей!
Я да видим, кой първи ще си признае, че не поздравява
Всички са много любезни, усмихнати, думите сори и плийз могат да ги кажат 10 пъти в едно изречение.
Но, наистина е приятно някой да ти се усмихне и да ти каже здравей!
Я да видим, кой първи ще си признае, че не поздравява
Аааа, тук се събира агитката виждам... Имах навика да не поздравявам, в смисъл чакам мен да ме поздравят, раздавах го от голямото Добро утро...Малко ми е мазно да се поздравяваме познати и непознати, но смятам, че това е по-редно, отколкото да се подминаваме като пътни знаци...така, че вече поздравявам наред...и вас поздравявам
Имах навика да не поздравявам, в смисъл чакам мен да ме поздравят, раздавах го от голямото Добро утро...Малко ми е мазно да се поздравяваме познати и непознати, но смятам, че това е по-редно, отколкото да се подминаваме като пътни знаци...така, че вече поздравявам наред...и вас поздравявам
Непознати не поздравявам, но като вляза в магазин казвам:добър ден и довиждане. Има две съседки, които не поздравявам. Едната беше направила някакъв неприятен коментар по повод малката ми племенница и имаше разправия с баба ми. Смешното е, че нито сестра ми, нито баба ми са й обидени, но аз не си отварям устата за поздрав, както и тя. Най ми е неприятна една друга претенциозна съседка. Нея винаги съм я поздравявала, но тя винаги ми е отвръщала с енергично поклащане на глава и здраво стиснати зъби. Започнах и аз така да я поздравявам, а последните пъти така хубаво се разминахме, че вече и глави не поклащаме.
Поздравявам задължително. И синът ми поздравява. Което му придава особен статут сред съседите, учителите и продавачките в магазините - дори и най-намусените се усмихват и оживяват.
С поздрав и усмивка всичко се случва много по-лесно.
Понякога ми се случва да поздравя някого, защото ми се струва познат, и после да осъзная, че изобщо не се познаваме, а примерно сутрин чакаме заедно автобуса на спирката, или човекът е от квартала и сме се засичали хиляди пъти, или е родител на дете от училището на сина ми... Ама какво пък, един поздрав в повече няма да навреди.
С поздрав и усмивка всичко се случва много по-лесно.
Понякога ми се случва да поздравя някого, защото ми се струва познат, и после да осъзная, че изобщо не се познаваме, а примерно сутрин чакаме заедно автобуса на спирката, или човекът е от квартала и сме се засичали хиляди пъти, или е родител на дете от училището на сина ми... Ама какво пък, един поздрав в повече няма да навреди.
... познати, непознати, продавачи, сервитьори, случайно пътуващи с вас в асансьора, съседите, съучениците на децата си и техните родители и там, който се сетите и, който изисква според кодекса на пионерчето поздрав?
Поздравявам да и най-често го правя с удоволствие. В кафе, в асансьора, разни съседи мотаещи се пред блока, които не познавам, в магазина... Обаче все по-често ми хвърлят някакъв неразбиращ поглед и се врътват демонстративно, все едно "Да ви е*а майката!!!" съм им изкрещяла в лицето... 
пп - последно вчера ме изгледа като треснат, един съсед, с който се посдърпахме на общото ни събрание, защото новият ни блок ще се разпадне скоро (хидрофора заплашва да бутне сградата, без него горните етажи нямаме вода, той не е за тази сграда, избиха тръби, има хора с подгизнали апартаменти, на нас ни тече тавана, отгоре е тераса на непродаден апартамент, нямаме технически паспорти....абе ох, оплаках се хаххаха ...та този гласува за 2 апартамента плюс сумати апартаменти на инвеститора (непродадените) и познайте дали изобщо има смисъл от общо събрание - решенията са крайно еднолични не в наша полза и ни хвана яд за какво седим 3 часа там и се правим, че гласуваме, а после въпросния ни размахва пълномощни и среден пръст (образно). Та демонстративно напуснахме като с нас си тръгнаха... всички. И днес го видях и поздравих - какво лошо, да се бием ли сега? Ама той се опули, но каза "Добър ден!" де.
пп - последно вчера ме изгледа като треснат, един съсед, с който се посдърпахме на общото ни събрание, защото новият ни блок ще се разпадне скоро (хидрофора заплашва да бутне сградата, без него горните етажи нямаме вода, той не е за тази сграда, избиха тръби, има хора с подгизнали апартаменти, на нас ни тече тавана, отгоре е тераса на непродаден апартамент, нямаме технически паспорти....абе ох, оплаках се хаххаха ...та този гласува за 2 апартамента плюс сумати апартаменти на инвеститора (непродадените) и познайте дали изобщо има смисъл от общо събрание - решенията са крайно еднолични не в наша полза и ни хвана яд за какво седим 3 часа там и се правим, че гласуваме, а после въпросния ни размахва пълномощни и среден пръст (образно). Та демонстративно напуснахме като с нас си тръгнаха... всички. И днес го видях и поздравих - какво лошо, да се бием ли сега? Ама той се опули, но каза "Добър ден!" де.
Винаги и всички.Не е много по темата, но се сещам кое ме изкарва извън кожа-когато вляза в някой магазин и кажа "Добър ден", от другата странна изкривена муцуна, дъвчеща дъвка да ми каже "К'во шъ искаш?", без да ме поздрави.Или на моето "Добър ден", да отвърне със "Здрасти", все едно сме първи дружки.
Мислех, че е от възрастта, защото и аз не мога да ги приема тези отношения. Купувам нещо и едно младо петле, на възрастта на сина ми , ми казва закачливо Чао, чао, сякаш говори със съученичка.
Препоръчани теми