Поздравявате ли?

  • 7 267
  • 144
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 14 651
Да, с изключение на носорзите, които са ми се облягали на звънеца повече от един път, за да ми кажат, че синът ми отвратителен и невъзможен.
Друго ми прави впечатление, много се говори на "ти" - е, неприятно ми е. Най-много ме дразни като лекар си позволява да ми говори на ти.

# 31
  • Мнения: 2 215
Добро утро  Laughing
Поздравявам винаги, понякога съм изпадала и в неловки ситуации заради това, но не се отказвам.
И аз Joy Излизам от асансьор и преди да е спрял разбирам, че има човек пред вратата. Отварям и поздравявам преди да съм видяла, че е една персона, с която не комуникираме от години.
По-близките хора ги поздравявам със "Здравей", а другите с "Добър ден"

# 32
  • До морето
  • Мнения: 8 022
Поздравявам клиенти, поздравявам когато аз съм клиент (все по- често ми отвръщат  Party), поздравявам разни познати, познати на познати и т.н. Освен това понеже съм от сравнително малък град и повечето хора се знаем поне по физиономия като се видим в друго населено място, задължително се поздравяваме, дори и да не се познаваме лично  Laughing нали сме си свои  Mr. Green

# 33
  • Мнения: 9 990
Да, разбира се. Grinning

# 34
  • Мнения: 7 083
Ами...някой път да, някой път - не.
Като ходя по институции -да.
Но съседи примерно - не,  освен ако не сме стопили леда по някакъв повод.

# 35
  • София
  • Мнения: 1 647
Поздравявам доста упорито, усмихвам се. В автобуса като се кача не поздравявам, де, тома ми идва в повече.
Но сега една майка на дете от групата на сина ми в детската градина ме подлудява- познаваме се по физиономии от парка, от детската  кухня, сега от детската градина - вече поне от 2 години се знаем- всеки път като я видя и се усмихвам и я поздравявам, всеки път тя мълчи и се прави, че не ме вижда. Много ме дразни и напоследък и аз се правя, че не я вижда

# 36
  • Мнения: 942
Поздравявам.
А също и полудявам когато поздравя, а отсреща срещам дебилен поглед. Просто не знам какъв човек трябва да си.

# 37
  • Мнения: 10 547
Затова харесвам форума- тук по прекрасно стечение на обстоятелствата са се събрали всички възпитани българи.  Grinning

Сигурно е период, от зимата ще да идва, но от известно време наблюдавам само смръщен и дори немърморещ под носи си народ. Ни приема, ни предава.

С непоздравяването на съседите пък ми е особено странно. Вероятно го приемам лично, защото съм касиер на входа и минавайки да събирам таксите, често се отваря вратата и директно се изстрелва "Колко?" без никакъв поздрав. Малко, но с възпитание. А относно топенето на ледовете, то аз не ги топя докрай дори и с по-близките си, което не пречи да се проявява, баба ми му казваше, елементарно възпитание.

# 38
  • Мнения: 2
Все по - често ми се случва да поздравявам и напълно непознати. С усмивка. Прави ми впечатление, че повечето хора по улицата, по институциите, в магазините са нацупени и недружелюбни. И забелязвам, че като се усмихнеш на един такъв, той ти отговаря със същото. Инстинктивно, може би. Което е прекрасно! Нещо като "Предай нататък" Peace С поздравите е същото. Харесва ми да го правя, ей така- абсолютно непринудено и спонтанно.
За говоренето на "ти"  newsm78 еми, не ми харесва, когато идва от лекари, както прочетох по - горе или от хора, които са някакъв авторитет в обществото.  Naughty

Последна редакция: чт, 06 дек 2012, 10:33 от ppetinka

# 39
  • Мнения: 768
Усмихни се и светът ще ти се усмихне!  Peace - Вярно е, работи.
За говоренето на "ти" ... преди години не беше така масово и в началото ми беше трудно, сега вече и аз взех бързо да превключвам на "ти". Влизам в магазин с "добър ден" и излизам с "чао".

# 40
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Поздравявам само познати, колеги, близки и приятели и когато влизам някъде - в магазин, в чакалня на лекар, в институции. На улицата при разминаване с непознати - не, глупаво ми е.
В училище с едни и същи ученици се поздравяваме десетки пъти на ден, когато се разминаваме по коридорите. Поздравяват децата и винаги отвръщам.

Обаче във виртуалното пространство поздрави пиша много рядко, само когато пиша някому лично. Претрупано става. Ето днес в почти всяка отчетна или наподобяваща на отчетна се изреждат да си честитят. И какво от това, че маминка88 е честитила празника на останалите, които четат темата?

# 41
  • Мнения: X
... познати, непознати, продавачи, сервитьори, случайно пътуващи с вас в асансьора, съседите, съучениците на децата си и техните родители и там, който се сетите и, който изисква според кодекса на пионерчето поздрав?
Поздравявам!
Смятам го за част от възпитанието.
И мен ме поздравяват-познати , непонати, сервитьори, продавачи.....

# 42
  • Мнения: 9 055
При влизане в магазин поздравявам. Казваме си "здрасти" с другите родители сутрин и вечер в градината. Поздравяваме се със съседите от блока, нищо, че на повечето дори не им знам имената  Laughing.
Непознати по улиците или в превозни средства не поздравявам.

# 43
  • Мнения: 81
Най-често се усмихвам. Чаровно, разбира се.
Към усмивката добавям поздрав за колеги, съседи и познати.

# 44
  • Мнения: 3 047
Поздравявам,но не винаги.Зависи от атмосферата,която идва от стоящия насреща ми човек или човеци.Минавам малко за темерут,но гледам да се вписвам все пак в т.нар.общество.Но не обичам да ми фамилиарничат по магазини,фриз.салони,учреждения и т.н.Побеснявам когато непознати хора ми говорят на ти и се опитват да вкарват лични елементи докато ме обслужват.Отишла съм да си купя червило,не ми се говори,не искам да ми говорят.

Общи условия

Активация на акаунт