Поздравявате ли?

  • 7 266
  • 144
  •   1
Отговори
  • Мнения: 10 547
... познати, непознати, продавачи, сервитьори, случайно пътуващи с вас в асансьора, съседите, съучениците на децата си и техните родители и там, който се сетите и, който изисква според кодекса на пионерчето поздрав?

# 1
  • Бургас
  • Мнения: 7 078
Аз винаги.
Помня една конфузна ситуация в автобус Бс-Варна.Влизам последна и поздравявам пътниците,коита вече са седнали.Всеки се обърна да види кой зад него поздравявам. Simple Smile

# 2
  • Мнения: 116
Да,поздравявам познати,клиенти и непознати,когато аз съм клиент.Не че се чувствам длъжна,просто навик.Не разбирам хората,които твърдят,че много ги затруднява да поздравят,когато са в позицията на клиенти.

# 3
  • София
  • Мнения: 2 136
Аз също винаги поздравявам и все още продължавам
да се изненадвам на хората, които не го правят.

# 4
  • Мнения: 2 196
... познати, непознати, продавачи, сервитьори, случайно пътуващи с вас в асансьора, съседите, съучениците на децата си и техните родители и там, който се сетите и, който изисква според кодекса на пионерчето поздрав?
Поздравявам, да. С удоволствие даже.

# 5
  • Мнения: 10 547
Силно се надявам и да ви срещам, не само да ви чета.

# 6
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Да, поздравявам. Харесва ми, така съм възпитана може би...не знам.И го правя с усмивка, колкото и да ми е тъжно и болно понякога. Тези хора насреща с нищо не са ми виновни.Мисля, че ще продължа да го правя.

# 7
  • Мнения: X
Да, винаги поздравявам. Е, не като в някои страни, където постоянно и навсякъде се поздравяват напълно непознати, но в магазин, офис, асансьор и т.н. винаги поздравявам.
Сетих се преди години, като живеехме в чужбина в началото синът ми как беше впечатлен, че много хора явно се припознавали и затова го поздравявали.  Mr. Green А като се върнахме тук четиригодишната ми дъщеря каза на една баба на улицата "Хелоу", а тя си вдигна бастуна и отвърна "Няма да ми викаш Ало!".   Laughing

# 8
  • Мнения: 662
Да, така ми идва отвътре.Дори и да не познавам лично човек, ако засека един, два пъти една и съща физиономия /най-често в работата или във входа/, най-малкото се усмихвам.

# 9
  • София
  • Мнения: 12 301
Винаги! Това си е нещо нормално.
Check Please, Laughing Laughing Laughing

# 10
  • Мнения: 2 196
Имай предвид, че аз даже се и усмихвам, докато поздравявам. Да не побегнеш. Laughing
Излизам вчера и отваряйки външната врата на блока, виждам приятел на наши комшии, чака да слязат да му отворят. Казвам му аз ''Добър ден! Заповядайте, влезте!'' и се усмихвам и му държа вратата.
 Като се уплаши тоз човек,като взе да дава заден, ще рече човек, че ще го ям. Минимум.

# 11
  • Мнения: 3 634
Зависи. Сутрините са ми тежки, нося слушалки и ги свалям, за да поздравя само познати. С напредването на деня ставам все по-дружелюбна.

# 12
  • Мнения: 2 885
Навсякъде. Сутрин преди да си изпия кафето има-няма минимум 30 пъти изговарям "Hi, how are you?". Възпитание. Много ми харесва. Или пък мине на метър и да (ти) се казва/ш Sorry.
И ти става всеки божи ден усмихнат, леко ти е на душата, спокойно.

# 13
  • Мнения: 3 611
Да, винаги. Тук в ДЕ таkа е прието. В началото ми беше малко странно, после ми стана навик.

# 14
  • Мнения: 261
И аз поздравявам с усмивка . Много ви се радвам  Hug

Общи условия

Активация на акаунт