Дебела съм и отдавна не ми пука от погледите на разни стройни мадами, които ме гледат осъдително. Обаче си мисля, дали ако знаят, че на 23 имах три деца и те и баща им са целият ми свят; че бяхме толкова бедни и сами, че събирах шепа леща и шепа боб, за да направя супа за децата, а често ядяхме само филийки с маргарин и шарена сол отгоре; че на 24 очаквах да чуя най-страшната диагноза и си мислех как ще оставя човека, когото обичам и децата си сами след не дълго време; как имах майка, а всъщност никога не съм имала истинска такава; как припадах от болки и плашех синовете си, защото не знаеха как да ми помогнат, затова беше по-добре да не мърдам по цял ден от фотьойла, седнала в една и съща поза, в която най-малко боли; и как въпреки всичките тези неща, всичките тези години и всичките тези килограми най-важният за мен човек ме събужда сутрин с най-милия си син поглед и ми казва най-прекрасните думи на света след 24 години заедно, ще ме гледат с този укор?
И аз понякога се чудя дали същите тези прекрасни ефирни създания, които ме гледат с укор, но са толкова изваяни, имат трима прекрасни синове, след които хората се обръщат когато ходят петимата с баща им заедно по улицата, и за да ги имат са платили с младите си тела, но цената си е струвала? Дали красивите им тела се извиват нощем в ръцете на мъж, който ги обожава не заради външния им вид или си лягат до мъж, с когото се чудят защо са все още?
Дали имат приятели, които ги обичат и с които са близки от 30, и повече години заради смеха им, заради откровеността им, заради това, което са?
Обаче не ги гледам с укор като си купуват красиво бельо, червило или парфюм, а си представям колко хубаво им стои...
И аз понякога се чудя дали същите тези прекрасни ефирни създания, които ме гледат с укор, но са толкова изваяни, имат трима прекрасни синове, след които хората се обръщат когато ходят петимата с баща им заедно по улицата, и за да ги имат са платили с младите си тела, но цената си е струвала? Дали красивите им тела се извиват нощем в ръцете на мъж, който ги обожава не заради външния им вид или си лягат до мъж, с когото се чудят защо са все още?
Дали имат приятели, които ги обичат и с които са близки от 30, и повече години заради смеха им, заради откровеността им, заради това, което са?
Обаче не ги гледам с укор като си купуват красиво бельо, червило или парфюм, а си представям колко хубаво им стои...
Иде ми да крещя и да обясня на всеки поотделно.Когато знам че съм права ми е особено болно да виждам как отсреща продължава да се повтаря едно и също и да се тъпче на едно място 
Прекрасно казано!
Ами много болно ми стана, как може за приятел така да говориш... Още повече, ако собственият ти родител има същия проблем, в много по-изразена форма. 
харесвам откровения им ценизъм 
Набутвах книгите и на мъжа ми 
така и не ги разбра/хареса , всъщност нечетими му бяха. На времето много се разочаровах от това 
как така да не му допаднат ?! 
