Дотегна ми да слушам оплаквания от близки и не толкова близки хора! На всеки някой друг му е крив за лошата атмосфера в семейството, за малкото пари, за скапаната работа, за мърсотията по улиците и пр., и пр. - списъкът няма край! Малко хора си дават сметка, че за по-голямата част от проблемите им причината е собственият им мързел и безхаберие. Не може да търсиш разбиране от другите без да проявяваш такова към тях, не може да харчиш, без да си правиш сметка, и да искаш да имаш пари, не може да не знаеш поне още един език, да не можеш да пишеш грамотно, да нямаш книжка и никакви умения и да искаш тлъста заплата, не може да пускаш боклуци на всяка крачка, да ръсиш фасове и чашки от кафе и да искаш да ти е чисто... Как един не потърси проблема в собствената си "градинка"... 
Тайната е, че ми е неудобно да кажа всичко това на много от хората, които ми се оплакват, за да не ги засегна. И за да не изляза лошата може би. А истината е, че оплакванията им ми дотягат и ме натоварват. Не обичам хора тип "вечната жертва".
Тайната е, че ми е неудобно да кажа всичко това на много от хората, които ми се оплакват, за да не ги засегна. И за да не изляза лошата може би. А истината е, че оплакванията им ми дотягат и ме натоварват. Не обичам хора тип "вечната жертва".
И за това и аз често съм сама на вън. 
