Все още се дразня, че хората не се научиха да си гледат в собствената паничка, така или иначе чуждата няма да я получат, но се правя че не ми пука 
- Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
365 тайни от моя живот
Вчера дъщеря ми почна да сочи с пръст едно момче в инвалидна количка и да вика “Виж, мамо, дете със специални потребности“(по-рано този ден си обяснявахме какво е това). Аз реагирах като пълна патка и я дръпнах да спре да сочи и вика. Цяла нощ ми е в главата как родителите му са изтълкували ситуацията. Не обяснявам нормално на детето, а го дърпам, сякаш не трябва до гледа.
На сто години станах и пак не реагирам нормално в редица ситуации, после си рева насаме. Патка, патка!
На сто години станах и пак не реагирам нормално в редица ситуации, после си рева насаме. Патка, патка!
*Мразя, че когато някой има РД се налага близки и далечни да му звънят и да му пожелават уж някакви стандартни и изтъркани неща. Това е една от основните причини рд-то ми да ми тежи- хора, на коитж не им пука за мен ми отнемат от времето в един уж специален ден... И изобщо не разбирам какъв е смисълът. Ако някой иска да ми пожелау здраве и щастие ще ми го пожелае без повод...както и аз бих го направила.
И аз така. Рожденият ми ден е бреме, ужасява ме звънящия телефон и дежурните реплики.
Тотално се разочаровах от нещо, което страшно ме обнадежди, когато го започнах. Оказа се, че все пак имам нужда някой да ме поощри поне малко и да ми каже, ако не друго, мерси за свършената работа, особено когато уж по-големи професионалсити от мен не са се справили със същата задача преди това. Не знам в кой свят живея и докога ще съм толкова наивна в профеисионално отношение.
Вчера научих нещо, което може би ще промени живота ми, АКО стане 
...........Макар,че съм песимистично настроена.В близките дни или седмици ще се разбере. Другият вариант е още в първия работен ден отговорът да бъде твърдо-НЕ! Ще ми стане много криво, признавам си, все ми се иска да има малка вероятност да се случи.Омръзна ми вечно ние да сме каръците........ 
...........Макар,че съм песимистично настроена.В близките дни или седмици ще се разбере. Другият вариант е още в първия работен ден отговорът да бъде твърдо-НЕ! Ще ми стане много криво, признавам си, все ми се иска да има малка вероятност да се случи.Омръзна ми вечно ние да сме каръците........ 
Много Го искам, много 
Нямам обяснение защо и това съвсем ме побърква, а след снощния сън не мога да спра да мисля за него.
Нямам обяснение защо и това съвсем ме побърква, а след снощния сън не мога да спра да мисля за него.
... 
Разочарова ме отново съпругът ми..... толкова често го е правил, че с отношение лично към мен трудно ще предизвика емоция, но в рамките на 3 дни пропуска втори концерт на дъщеря ни.... а тя се вълнува, очакваше да я гледаме....
Ако е на работа, зает да.... но той си стои вкъщи....
Дори нямам сили да се обоснова...
Преди минути се опитах да му кажа, но той винаги се опитва да изтъква някаква моя вина, дори и незначителна, за да омаловажи своята....
Ако е на работа, зает да.... но той си стои вкъщи....
Дори нямам сили да се обоснова...
Преди минути се опитах да му кажа, но той винаги се опитва да изтъква някаква моя вина, дори и незначителна, за да омаловажи своята....
Супер тема 
И аз съм в същото положение в последно време и ми е адски гадно 
.
От 4 години не съм ходила на почивка, а така ми се релаксира някъде..............
Разочарова ме отново съпругът ми..... толкова често го е правил, че с отношение лично към мен трудно ще предизвика емоция........
. От 4 години не съм ходила на почивка, а така ми се релаксира някъде..............
Скрит текст:
Боби...твърде дълго продължава това...
Спомням си, преди шест години ни измъчваше почти едно и също нещо.
Ти продължаваш обаче да се тормозиш. Този човек явно не заслужава себеотрицанието ти...
Дано да намериш сили да промениш живота си
Спомням си, преди шест години ни измъчваше почти едно и също нещо.
Ти продължаваш обаче да се тормозиш. Този човек явно не заслужава себеотрицанието ти...
Дано да намериш сили да промениш живота си
Измъчва ме и се чувствам виновна от това, че живея почти изцяло в миналото или бъдещето,
а не мога да бъда достатъчно адекватна в настоящето. Опитвам се да се приземя по приятен начин,
защото знам, че има много неприятни, но искам да ме сполетяват. Имам толкова неща, които да ме радват, а сякаш минавам като вятър покрай тях, неосъзнавайки колко са прекрасни наистина.
*Постоянно си бия емоционални шамари.
*Сбъдната мечта от миналото ме дърпа назад и ми е все по-трудно да си спомня защо някога избягах.
*Цял живот бягам- от гадостите в живота, от звездните си мигове, от живота си, от чувствата си, от себе си. Знам, че не е решение и въпреки това сега отново се стягам за поредното бягство.
*Изненадвам се искрено, че има мъже, които не правят разлика между копър и магданоз и разни такива. Още повече се изненадвам, че има семейства, където 100% от домакинската работа се върши от жената. Не ги съдя, просто се чудя тези жени от къде намират толкова енергия за всичко това ежедневно и не се ли чувстват пепеляшки. Понякога ми е тъжно за мен, че не мога така геройски да приема съдбата си на жена и просто да не мисля за несправедливостите около различните полове. Омръзна ми да се доказвам колко съм мъж и колко всеки мъж е жена
*Сбъдната мечта от миналото ме дърпа назад и ми е все по-трудно да си спомня защо някога избягах.
*Цял живот бягам- от гадостите в живота, от звездните си мигове, от живота си, от чувствата си, от себе си. Знам, че не е решение и въпреки това сега отново се стягам за поредното бягство.
*Изненадвам се искрено, че има мъже, които не правят разлика между копър и магданоз и разни такива. Още повече се изненадвам, че има семейства, където 100% от домакинската работа се върши от жената. Не ги съдя, просто се чудя тези жени от къде намират толкова енергия за всичко това ежедневно и не се ли чувстват пепеляшки. Понякога ми е тъжно за мен, че не мога така геройски да приема съдбата си на жена и просто да не мисля за несправедливостите около различните полове. Омръзна ми да се доказвам колко съм мъж и колко всеки мъж е жена
Утре ще пътувам за място,където нямам желание да ходя...Не обичам промените,които не са ми приятни най-вече заради детето-адаптация,спане на чуждо за него място,хранене и т.н.В такива случаи нервите ми са опънати като струна,макар да няма кой знае каква причина.Добре,че ще е до понеделник-после се връщаме 
Поста на poem ме провокира да напиша и друга моя тайна:Нашето семейство е точно от тези,където домакинстването е работа на жената.Предполагам,че за провинцията е съвсем нормално...Баща ми е селски тип човек,мъжа ми също е израснал в такава среда и просто така са свикнали и така са научени.Някой ще си каже"вие така сте си научили мъжете",но аз не съм съгласна.Ако опитам да променя нещата отсреща получавам само спорове и остроумничене вместо някаква промяна и затова го считам-загубена кауза.Ще се постарая обаче да науча моя син да не е такъв
Поста на poem ме провокира да напиша и друга моя тайна:Нашето семейство е точно от тези,където домакинстването е работа на жената.Предполагам,че за провинцията е съвсем нормално...Баща ми е селски тип човек,мъжа ми също е израснал в такава среда и просто така са свикнали и така са научени.Някой ще си каже"вие така сте си научили мъжете",но аз не съм съгласна.Ако опитам да променя нещата отсреща получавам само спорове и остроумничене вместо някаква промяна и затова го считам-загубена кауза.Ще се постарая обаче да науча моя син да не е такъв
Препоръчани теми