Никога не се моля на Господ, просто благодаря! И често се страхувам, че многото хубаво не е на добро.....
- Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
365 тайни от моя живот
От известно време насам съм бясна на религиите и се надявам винаги да имам в какво друго да вярвам, мое си, неподлежащо на канони.
И аз така. Винаги съм се учудвала когато видя как в делник и празник народът се тълпи в религиозните храмове. Мода ли е това или заблуда, или грозно разминаване между думи и дела...
Аз не съм вярваща.Интересни са ми религиите, но като някакъв факт от човешката история и наша измислица.
Не вярвам в Бог.За мен си има природа, закони, зависимости. Дори в зодии и нумерология вярвам повече, те са ми по-логични. Няма на кой да се моля, аз съм тази, която си движи живота, близките ми, държавата и природата също му се отразяват.Но не и някой "горе" или "наоколо".
Не вярвам в Бог.За мен си има природа, закони, зависимости. Дори в зодии и нумерология вярвам повече, те са ми по-логични. Няма на кой да се моля, аз съм тази, която си движи живота, близките ми, държавата и природата също му се отразяват.Но не и някой "горе" или "наоколо".
Обмисляме да се махнем от България...уморих се да живеем на инат тук, всъщност да оцеляваме. Не мисля, че мога да остана в държава, която принуждава образовани и трудолюбиви хора да се чудят какво да сложат на масата, вместо да се развиват и да допринасят за развитието на "милата ни родина". Омръзна ми от безмозъчни "дупеблизачи", наречени политици и управници, които не мислят за нищо друго освен за собственото си "дупе". Колкото и оптимистично да ми беше когато се прибрах от Англия, толкова по-песимистично ми е сега.
И аз така. Винаги съм се учудвала когато видя как в делник и празник народът се тълпи в религиозните храмове. Мода ли е това или заблуда, или грозно разминаване между думи и дела...
През цялата година хората са озверели, но дойде ли празник се сещат, че трябва да посетят църква, да се помолят, да се сетят за Бога. Тъжно е.
С треперещи ръце, протягащи към Благодатния огън...И си мисля, дали не е запален с някой кибрит.
Мине ли ми през ума някое съмнение, по-късно идва идва момент, който да ме разубеди и да повярвам отново.
Странно.
Точно тази вечер дъщеря ми просто ме подлудява!!! Целият ден е недоволна от всичко, претенциозна и обсебваща 
Тайната е, че напоследък това се случва доста често - или аз съм с разклатени нерви и трудно понасям капризите й, или прекомерно се сдържам, или твърде дълго време прекарваме заедно, особено сега, през почивните дни.
И още една тайна- бясна съм на майка ми, че не я взема за разходка поне за час- два, та да мога да си свърша нещо.Обажда се, пита къде сме, присламчва се към нас и се оказваме две жени да гледаме едно дете, докато моята работа си остава несвършена.Денят ми започва в шест и половина с детето, оттам на работа до 6.30 вечерта, после тя се залепя за мен и така, докато капне за сън- около 10.30. Почивните дни са истинско изпитание за мен, защото по 24 часа сме неотлъчно заедно, като нонстоп ме врънка да си играя с нея, тъй като нейните приятели ги нямало, а с непознати деца на нейната възраст не желае да си играе.Отделно баща й едва дочаква да заспи тя и започва да мрънка и той за внимание и това буквално ме докарва до изстъпление.
Искам да избягам поне за три дни, сама някъде, а няма как.Реве ми се
Тайната е, че напоследък това се случва доста често - или аз съм с разклатени нерви и трудно понасям капризите й, или прекомерно се сдържам, или твърде дълго време прекарваме заедно, особено сега, през почивните дни.И още една тайна- бясна съм на майка ми, че не я взема за разходка поне за час- два, та да мога да си свърша нещо.Обажда се, пита къде сме, присламчва се към нас и се оказваме две жени да гледаме едно дете, докато моята работа си остава несвършена.Денят ми започва в шест и половина с детето, оттам на работа до 6.30 вечерта, после тя се залепя за мен и така, докато капне за сън- около 10.30. Почивните дни са истинско изпитание за мен, защото по 24 часа сме неотлъчно заедно, като нонстоп ме врънка да си играя с нея, тъй като нейните приятели ги нямало, а с непознати деца на нейната възраст не желае да си играе.Отделно баща й едва дочаква да заспи тя и започва да мрънка и той за внимание и това буквално ме докарва до изстъпление.
Искам да избягам поне за три дни, сама някъде, а няма как.Реве ми се
...или твърде дълго време прекарваме заедно, особено сега, през почивните дни.
Отвикнахме да сме заедно по 5 дни! В нашата къща не съм оставала сама от години, вечно има някой, а сега по празниците направо се прескачаме и някак на четвъртия ден по 24 часа накуп, ни отесня къщата.
Подлуди ме.... Отвъртях му шамарите.. Тайната е ,че не съжалявам но се срамувам от това Препоръчани теми