365 тайни от моя живот

Не обичам празниците от дете. Надявам се това да се промени.

Искам да живеем дачеч от всички родители. За щастие моите ги виждам рядко.
Не че имам нещо против майка му, но сме на 5 минути пеша и това понякога ме натоварва. Особено като се изтърси неканена, понеже "случайно" минавала покрай нас.

От известно време не се чувствам щастлива. Обвинявам за това и себе си и него.

Към празниците подхождам с големи очаквания за весело изкарване, за радостни мигове, което очакване не си спомням откога не се е оправдало. Все нещо се случва да ми развали настроението, да ме потисне и натъжи, особено на моите лични празници. Надявам се тайно тази практика да приключи.

Не мога да повярвам, че Чочо го няма... Мой любимец е от близо 20 години, един от тези известни хора, които по незнайни причини ти се струва, че познаваш и ги усещаш близки, когато ги видиш на сцената или екрана. Добре, че съм сама вкъщи, ще си изплача очите... 

Как успява тази жена да ми съсипе всеки един празник?! Всеки път си обещавам, че ще поема глупостите й "по-великодушно" и всеки път успява да ме извади извън релси. Всичко от преди малко ще трябва да премълча от мъжа ми, но не знам дали ще успея. Много, толкова много ме е яд! 

****
И една по-забавна тайна (като се сетя за нея малко отмивам от горния яд):

Вчера прекосих нощния град .. по нощница 

Четвърти ден шофирам в София с огромно удоволствие... 

*Имам в най- близкото си обкръжение уж много близък човек, който страда от някаква мания все да е най- добър и най- харесван и най- умен... Изключително ми е досадно! Все се изтъква, все по някакъв специално заобиколен начин се опитва да набива канчета и доказва ли доказва колко е по по най, а в същото време ефекта е да омачко околните, да им съсипе самочувствието, амбициите, да омаловажи мнението им и да ги накара да се пускат по течението, защото видиш ли- тази персона е единствената мислеща. Тайната е, че аз това го осъзнавама едва сега / в рамките на последните 3-4-5 месеца/ и ... намирам обяснение за много неща...което ми е меко казано неприятно. Чувствам се адски отблъсната, объркана и останала без опора Няма нищо по обидно от това близък човек да се опитва да те манипулира...и нищо, което по- бързо да разруши доверието ...
* Синът ми напоследък ме шокира с ината и упоритостта си да постигне своето. Тайната е, че вътре в себе си се радвам на това му качество. Дано съхрани тази сила на духа в себе си , дано аз издържа докато дойде време да прилага тактики и стратегии върху други хора 
* Мразя мързеливи хора...имам органическа непоносимост към такива. Не знам как оцеляват. Неприятно ми е, че ми се налага да се занимавам с една такава личност и по други причини не мога да й кажа в прав текст колко ме дразни. Цял живот се оопитвам да си обясня как може кафета и разходки по улиците да са преди задълженията на работа. Що за човек трябва да си? Какво ще се случи с живота ти? Немея пред такива безхаберници...

Мълчах , мълчах , търпях , изпи ми се мозъка от филмиране/ситуации    ииииии у петЪкО като ме отприщи отнесох всичко 

Жена и вода тръгнат ли, спиране няма... 


Сега вс. ток 


Дойдох на себе си , пуф най-накрая .......
Иногда хорошо когда крыша слетит




Христос воскресе !

Воистина воскресе!

Новината за смъртта на Чочо ме потресе ... нека почива в мир.

После развоят на деня ме върна в годините, в които да ми скапят празника беше закон, а не изключение. Ще взимам мерки да не се случва повече! И пак почвам да си мисля, че злото се активизира по свети празници. Трябва да му се противостои!

Скапано ми е днес, напраших грешката да политна към мъж, който май не го заслужава:(
Скапана история, вярвах, че той ме иска наистина толкова много, колкото говореше..
Писна ми от празни приказки, от фейк думи, от това да съм...

Напоследък много се харесвам и при всяка възможност си се любувам пред огледалото.

Ужасно, ужасно много искам да имам дете.. чувствам, че съм готова за това и ще бъда добра майка. И мъжът до мен ужасно го иска, но.. колкото и тъпо да звучи се страхувам от хорското мнение (на 21 год. съм). По-скоро се страхувам от неодобрението на майка ми и вледеняващия й поглед, от който и до ден днешен ме побиват тръпки. Искам просто да спре да ми пука.

Julie, съжалявам, че съм се водила по акъла на майка ми за някои неща в миналото. Убедих се, че на никой не му пука за мен толкова, колкото на мен самата, всеки гледа първо себе си, дори и родителят, така че бих ти казала - давайте с мъжа ти смело, сега е времето, ти си с него, а не с майка си. Ако сега й ходиш по гайдата, след 3-4 години пък ще рече - хайде искам внуци. Отсвири я

Моята тайна е, че една роднина на мъжа ми много ме нарани с едно изказване, че моя роднина била казала на не знам си кого какво мисли за избора ми за име на бебето. Моята роднинае преценила да не ми е казва мнението си, защо на ММ роднина трябва да ми казва, да ни скара ли иска!

Имам тайни, които искам да споделя.
Имам някаква обремененост от майка ми. Усещам я. Тези дни бях доста време с нея и си признах пред себе си - не искам да бъда такава майка. Срам ме е. Но... Няма за каква да си говоря с нея. Срамувам се от някои нейни постъпки...
Много неща тая в себе си. Искам, но няма пред кого да се изповядам...

Не мога да си обясня защо консумирам повече храна по празниците, без да съм особено гладна.

Мразя празниците.Липсва ми семейството ми,но онова моето семейство,в което съм отрасла.Тайната ми е,че съм на 33,имам прекрасно дете  и съпруг,но моето семейство(родителите ми)  безкрайно ми липсва.Чувствам се,като предател.Никога не съм до тях,когато имат нужда от мен,а те винаги са ме подкрепяли.Самотна съм