Понякога, макар и рядко, съм ужасна параноичка в отношенията си с хората, нагласям си два-три факта един с друг и решавам, без да съм сигурна, че някой е решил да ме пренебрегне, излъже, подразни и тем подобни. Предполагам е от твъде многото анализиране, в което се впускам понякога.
Одеве се опитах да убия стоножка със спрей - падна някъде до/върху леглото и май избяга, защото не мога да я открия. Махнах всички завивки, поогледах и я няма, не знам къде е отишла, но нямам никакво намерение да се връщам в леглото. Гнус ме е! 
. Няма как да не анализираш в такъв случай; въз основа на това преживявам доста драматично отношенията си с един човек. Странно, дори партньора си не анализирам толкова, даже изобщо, то затова ми е тъй леко, сигурно. 
