Не вярвам, че чужда душа или тяло ще пострада, заради моите страхове. Моето емоционално състояние се отнася до мен и само аз съм тази, която ще носи последствията от усещанията си. Другото за мен е е нелогично, както са ми нелогични и всякакви теории за родова карма, за мен няма как децата да бъдат отговорни за греховете на родителите си, всяка душа чертае своя собствен път, изкупуваме само нашите грешки, не и чуждите.
През цялата бременност бях убедена, че ще имам най-здравото дете и ще минем без сериозни здравословни проблеми. Първите два месеца нямаше и помен от здравословен проблем, наддаваше, развиваше се според очакваното за възрастта. на втоиря месец влязохме в болница, заради проблем който се появи от нищото и за който не съм се и замисляла, че може да се случи на двумесечно бебе, камо ли на моето дете. Обратно на Блу, въобще не мога да видя къде в цялата ситуация моя страх е изиграл роля за това разболяване, защото въобще не съм изпитвала такъв до онзи момент..
През цялата бременност бях убедена, че ще имам най-здравото дете и ще минем без сериозни здравословни проблеми. Първите два месеца нямаше и помен от здравословен проблем, наддаваше, развиваше се според очакваното за възрастта. на втоиря месец влязохме в болница, заради проблем който се появи от нищото и за който не съм се и замисляла, че може да се случи на двумесечно бебе, камо ли на моето дете. Обратно на Блу, въобще не мога да видя къде в цялата ситуация моя страх е изиграл роля за това разболяване, защото въобще не съм изпитвала такъв до онзи момент..
после толкова ме е яд на мен, че ми иде да се напердаша.май съм пълен провал ,като майка.....не се понасям ..... 