365 тайни от моя живот

  • 925 192
  • 9 020
  •   1
Отговори
# 5 835
  • Бургас
  • Мнения: 7 676
Аман от егоисти и простакели.Не се научих да се справям с такива Rolling Eyes

# 5 836
  • Мнения: 23 097
Очакванията ми към хората са твърде големи....което ме разочарова все повече....
Мислиш, че един човек с промяна на обстоятелствата би станал по-отговорен....а се оказва точно обратното....не мога да намеря обяснения....освен страх...или просто непукизъм...

# 5 837
  • Мнения: 814
Иска ми се да си сменя средата,да скъсам всички връзки със старите си приятели.Вярвам ,че само така ще се почувствам по-щастлива,ще се отърся от този товар и ще преоткрия себе си.Надявам се да не греша.

# 5 838
  • София
  • Мнения: 15 167
Въпреки всичко, което знам за хората оставам оптимист за всяко ново познанство и за повечето от старите, нямам обяснение как е възможно.

# 5 839
  • Мнения: 460
Иска ми се да си сменя средата,да скъсам всички връзки със старите си приятели.Вярвам ,че само така ще се почувствам по-щастлива,ще се отърся от този товар и ще преоткрия себе си.Надявам се да не греша.

Пожелавам ти го.Лично аз след смъртта на майка ми го правих 3 пъти,събирах си багажа,зарязвах всички и всичко,сменях си телефона и се махах.Нова работа,нови хора,нов живот.Но винаги има някой от миналото който се появява и разваля всичко.А не мога да понасям да ме съжаляват.И се махам,и почвам наново.За съжаление скоро пак трябва да се местя.България е малка,миналото винаги те настига.А и е трудно,сама.Но ти пожелавам успех,какъвто аз имах временен  Hug Hug Hug

# 5 840
  • София
  • Мнения: 471
Не се харесвам. Имам много ниско самочувствие и ми личи. Не харесвам хората като себе си. Не  искам да съм посредствена, а съм. Нямам волята да се променя, да положа повече усилия.

# 5 841
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 011
Въпреки всичко, което знам за хората оставам оптимист за всяко ново познанство и за повечето от старите, нямам обяснение как е възможно.

Много ме радват такива хора.  Peace



Малко след като ме увери, че не му пука дали изглеждам по-различно отпреди и ще му харесвам винаги, без значение от външния вид, и след като аз го уверих, че съм му повярвала на това, пуснах камерата предварително само на себе си, за да съм сигурна, че ме показва от ъгъл, в който изглеждам достатъчно добре.

# 5 842
  • Бургас
  • Мнения: 790
Получих предложение да развивам собствен бизнес.Не съм споделила с никого.Измъчвам се да рискувам ли.Имам кандидат-студент и парите ще ми трябват за него.Не предвиждах инвестиции.Но да пропусна ли тази възможност?Ами ако се проваля?

# 5 843
  • София/Варна
  • Мнения: 59
Приятелят ми и бъдещ мъж се разведе с вече бившата си жена, заради мен.. Най-близките ми не знаят за това и се надявам никога, никога да не разберат. Срам ме е, че излизах с женен мъж, макар че брака му беше нещастен.

# 5 844
  • Мнения: 15 258
Когато бях в пубертета мразех майка си,срамувах се от нея,яд ме беше,че е безхарактерна и позволява да ни се случват всички лоши неща...
Живея в постоянен ужяс,че някой от семейството ми ще се разболее,тази натрапчива мисъл ме прави нервна.
Понякога мисля,че не съм достатъчно добра и спокойна майка

# 5 845
  • Мнения: 15 207
Убедена съм,че боледуват само хората,които ги е страх от болести.

# 5 846
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 011
Убедена съм,че боледуват само хората,които ги е страх от болести.

Това и за децата ли трябва да се отнася?

# 5 847
  • Пловдив
  • Мнения: 44 261
Вчера си купихме кола...По-нова от старата.Но има забележки и както казва ММ- за толкова пари това има Grinning
Лошото е,че аз не мога да се зарадвам...Все намирам кусури и...той се дразни.А уж я сменяме зя хубаво.Може би щото още не мога да свикна Rolling Eyes
Не знам...хората сменят какво ли не,а аз за една кола и...ще се поболея Tired Ама все си викам,че можеше и по-лъскавка да е...

# 5 848
  • Мнения: 15 207
Скрит текст:
Децата боледуват от страховете на родителите си.Емоционално силно са обвързани с тях.

# 5 849
  • Мнения: 9 771
Дъщеря ми се роди с лек козметичен проблем. С прибирането у нас от родилното започнах да се ровя и да чета за него. Гледах страшни снимки и се успокоявах, че при моето дете проблема е лек. Но, разбира се, бях много притеснена, много рев изревах, не можех да се отпусна и да се радвам на бебето си, а дори нямах представа какво ме очаква. Е, не си мислех много лошо, но нещата започнаха да се влошават, влошават.... Започнахме лечение след консултации с различни специалисти, сега вече има по-щадящ вариант, но преди 3 години нямаще информация за него. Нещата вече са много по-добре, но още години ще минат докато /и ако/ се оправи напълно. Питала съм се дали не предизвиках всичко аз, със моите страхове. Надявам се, че не е така. Опитвам се да вярвам, че ще се оправи напълно.

Общи условия

Активация на акаунт