Понякога ми е много трудно да определя границата между лицемерие, премереност, такт.
- Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
365 тайни от моя живот
Понякога ми е много трудно да определя границата между лицемерие, премереност, такт.
Понякога е по-добрия вариант да се отървеш от неприятни хора.
Поставила съм си три задачи без конкретен срок за изпълнение, нещо като мехлем за душата ми:
- да чета колкото се може повече книги;
- да си направя татуировка;
- да си пусна в youtube някакви уроци за китара, да взема на баща ми китарата и да започна да се уча да свиря малко по малко, съвсем без да бързам.
- да чета колкото се може повече книги;
- да си направя татуировка;
- да си пусна в youtube някакви уроци за китара, да взема на баща ми китарата и да започна да се уча да свиря малко по малко, съвсем без да бързам.
Въпреки,че винаги много стриктно си разпределям месечния бюджет, този месец изскочиха много непредвидени разходи......... 
То не бяха наложителни покупки, ненадейни ремонти, които не търпят отлагане и т.н.
И въпреки това днес купих на майка ми чанта. Знам, че тя няма да го направи и все предпочита да купи нещо за нас........Така,че – м****** им на парите......
То не бяха наложителни покупки, ненадейни ремонти, които не търпят отлагане и т.н. И въпреки това днес купих на майка ми чанта. Знам, че тя няма да го направи и все предпочита да купи нещо за нас........Така,че – м****** им на парите......
Връщам се от разходка по улиците на Бургас и плача.
В пресечка на Главната улица /до Унисона или както го знаят бургазлии Копчетата/има 3 кафета.Народа насядал по масите.Чуват се викове-в улицата две момчета на 16-18 години се бият, а две други окуражават единия-явно по-силния.Мъжете от масите се надигат и гледат сеир.Развиках се да ги разтърват.Боже, какви хора сме!Слушаме за насилието сред децата и цъкаме с език.А нищо не сме готови да направим!Нали битото дете е нечие!Защо всеки само гледаше, Боже!Защо?
В пресечка на Главната улица /до Унисона или както го знаят бургазлии Копчетата/има 3 кафета.Народа насядал по масите.Чуват се викове-в улицата две момчета на 16-18 години се бият, а две други окуражават единия-явно по-силния.Мъжете от масите се надигат и гледат сеир.Развиках се да ги разтърват.Боже, какви хора сме!Слушаме за насилието сред децата и цъкаме с език.А нищо не сме готови да направим!Нали битото дете е нечие!Защо всеки само гледаше, Боже!Защо?
Страхувам се от шофирането и всеки път като се кача в кола си мисля за смъртта. Зарекла съм се, че няма да карам шофьорски, защото нервите ми няма да издържат на напрежението и отговорността и наистина го мисля, но когато видя някоя жена зад волана и усещам лека завист в себе си, казвам ти - ето, тя е преодоляла страхът, има си кола и не е зависима от никого, а ти се държиш незряло.
А аз не искам да ставам шофьор- като гледам мнозинството от жените шофьорки какво представляват 
Като видя жена шофьор 
А и - аз съм страхлива. И къде да гледам по напред- направо, в горното огледало, отляво или отдясно? Да следя скоростите, пешеходците, другите шофьори и прочие
Не,благодаря.
Толкова много коли, никой не спазва никакви правила, задръствания, катастрофи- по- добре по-малко шофьори. То сега всеки се качил сам в кола и пердаши.Бедни ли сме?Хич даже.
И, кой ти мисли за екология и спорт?
Като видя жена шофьор А и - аз съм страхлива. И къде да гледам по напред- направо, в горното огледало, отляво или отдясно? Да следя скоростите, пешеходците, другите шофьори и прочие
Не,благодаря.Толкова много коли, никой не спазва никакви правила, задръствания, катастрофи- по- добре по-малко шофьори. То сега всеки се качил сам в кола и пердаши.Бедни ли сме?Хич даже.
И, кой ти мисли за екология и спорт?
Чудя се аз ли съм станала непукистка някаква, че хич не ми пука от нищо? Значи вървя и правя едни неща дето повечето хора биха се смутили и биха решили да не ги правят. Говоря, държа се по някакъв начин, който за мен е напълно естествен, но после виждам как реагират другите и биха потънали от срам, ако са на мое място. Чудя се на мен ли нещо ми е сбъркано, че хич не ми дреме кой какво ще си помисли?! Представям си, ако се съберем с още някой такъв непукист каква анархия ще настане. 
Понякога, като чета из форума, а и на други места, се замислям, че аз май не знам къде е границата межу тактичността и лицемерието. Но в болшинството случаи ще предпочета лицемерна доброта пред откровена грубост, и когато давам, и когато получавам.
Навремето се срещах неангажиращо с едно момче със седем години по-малко от мен. Сега разликата в годините не изглежда чак толкова голяма, но навремето, когато той беше по-малък, беше по-фрапиращо. Тогава той доста се беше прехласнал по мен и казваше, че нито една от връстничките му не може да му бъде толкова интересна. Не сме се виждали 4-5 години, понякога ми пише и ме кара да се видим пак. Любопитно ми е какъв мъж е станал, но от друга старна не искам да го срещам, защото знам че вече няма да видя онова му обожание към мен, което имаше преди.
Навремето се срещах неангажиращо с едно момче със седем години по-малко от мен. Сега разликата в годините не изглежда чак толкова голяма, но навремето, когато той беше по-малък, беше по-фрапиращо. Тогава той доста се беше прехласнал по мен и казваше, че нито една от връстничките му не може да му бъде толкова интересна. Не сме се виждали 4-5 години, понякога ми пише и ме кара да се видим пак. Любопитно ми е какъв мъж е станал, но от друга старна не искам да го срещам, защото знам че вече няма да видя онова му обожание към мен, което имаше преди.
Не понасям фалш, лицемерие, да не говорим за откровената лъжа. Така си подреждам живота, че не общувам с такива хора. Всъщност в началото не знаеш кой какъв е, но все лъсва в един момент. И тогава следва прекратяване на контактите. Предпочитам да общувам с 15-20 човека, но да са истински и неподправени. Мога да понеса истината, колкото и да боли, но откровен фалш и сервилничене - не.
И нещо, което е тайна (освен за най-близките ми). Много съм чувствителна. И за да го прикривам (успешно се справям) се придържам към по-горния абзац. Общувам само с шепа хора. Така освен всичко друго, намалявам вероятността да ме нарани недобронамерен човек. Външно изглеждам стабилна, леко студена, въобще не давам вид на човека, който съм всъщност.
И нещо, което е тайна (освен за най-близките ми). Много съм чувствителна. И за да го прикривам (успешно се справям) се придържам към по-горния абзац. Общувам само с шепа хора. Така освен всичко друго, намалявам вероятността да ме нарани недобронамерен човек. Външно изглеждам стабилна, леко студена, въобще не давам вид на човека, който съм всъщност.
Препоръчани теми