Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.

365 тайни от моя живот

924 755
9 020
1

# 6 150 9 май 2013, 22:16 ч.

Мнения: 5 892

Благодаря ви, момичета! Наистина ми е трудно ( днес става един месец от както излязох от приказния си живот и отидох в ада). Живот и здраве да е да преборим болестта- майната му на другото. За себе си си направих извода на кого мога да разчитам наистина и кой е просто компаньон за маса в събота вечер... Както ми каза един приятел, който не бях виждала от години, но веднага се отзова като разбра, че ми трябват кръводарители - "при трудно моменти не помагат тези, които твърдят, че са най-близки и добри приятели, а тези които са препатили и познават болката ти "
Да сме живи и здрави, момичета, другото ще се подреди Hug

# 6 151 9 май 2013, 22:36 ч.

Мнения: 2 215

Немея пред простотията на зрели хора с образование и претенции

# 6 152 9 май 2013, 22:39 ч.

Мнения: 41 891

XXX_

разбирам те прекрасно. и аз от десет месеца се моля да оздравея. нищо повече не искам. само аз да съм здрава, за да мога спокойно да си гледам детето.
желая ти хубав резултат и да си много здрава.

# 6 153 9 май 2013, 22:50 ч.

Мнения: 5 892

Благодаря ти, но болния е татко, аз съм уплашеното му момиче...И аз ти желая много, много здраве bouquet

Скрит текст:

Ако с нещо мога да съм ти полезна- насреща съм винаги за съвет, информация или ако просто ти е криво и искаш да си споделиш нещо( към онкологията в Дървеница сме, тумора е на правото черво)

# 6 154 9 май 2013, 22:54 ч.

Мнения: 41 891

Скрит текст:

извинявай, не съм разбрала, че е за баща ти Hug

слава богу мойто не е рак, а отглеждам тромби в единият си крак. ще се оправя, но ми трябва многоооо време и нерви.

# 6 155 9 май 2013, 23:03 ч.

Мнения: 51

sigma, желая ти скорошно оздравяване Hug

ХХХ_, дано татко ти оздравее Praynig

тия дни разбрах, че двама колеги, с които никога не съм имала вземане-даване, камо ли да се карам с тях, изпитват доста силна злоба към мен. в потрес съм. лошото е, че вече се наложи да им се противопоставя, а те отскоро са на по-високо ниво в йерархията от мен и се притеснявам, че оттук-насетне преднамерено ще се опитват да ми вгорчават живота... Tired

но трябваше да отреагирам, защото мълчанието ми щеше да бъде в мой абсолютен ущърб...чудела съм се винаги как най-големите мързеливци и некадърници все се нареждат ...

# 6 156 9 май 2013, 23:04 ч.

Мнения: 5 892

Скрит текст:

Вярвам в това, ще тичаш след детенцето след време bouquet

# 6 157 9 май 2013, 23:54 ч.

Мнения: 250

Яд ме е че понякога слугувам на ината си,ама това е дълбока тайна и не бих си признала пред фамилията....защото ще ме разпердушинят,и че все гледам да надговоря майка ми което принципно си е напразно усилие защото тя така и не слуша какво и се говори а дудне и дразни от любов към кавгата,а не за истината,знам че не трябва и пак понякога се паля и се впускам в разговор с стената,това ме дразни,че за глупости се ядосвам,освен това тъпо се оправдавам пред себе си за някои неща,сякаш е възможно да излъжа себе си,такива ми ти глупости.Никъде не ми се ходи нищо не ми се прави,не ми се яде не ми се пие....нямам самочувствие в момента,ей така ако не са децата......

# 6 158 10 май 2013, 00:06 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 011

Игнорирам безмилостно хората, към които по някаква причина изпитвам неприязън.
Не разговарям с тях; ако ме заговорят , отговарям едносрично; правя се, че не ги забелязвам и минавам покрай тях, все едно минавам покрай стена. В много от случаите хората представа нямат, че са ми неприятни и че това е единствената причина за поведението ми, затова ме считат за надменна и студена, но не се впечатлявам особено от техните мнения за мен Crossing Arms

Една- единствена ме попита защо се държа така. Отговорих й, че съм спряла да я уважавам, което, казано така направо, буквално я вледени.
Не се гордея с това. Напротив. Но не мога да изнасилвам себе си всеки ден и да общувам с някой, който не понасям, само за да не го обидя или пък защото иначе било невъзпитано.
А така държа неприятните особи на здравословно за мен разстояние.

# 6 159 10 май 2013, 00:07 ч.

Мнения: 86

Страхотна тема! Стигнах до 24 страница, включвам се с тайна и продължавам да чета!
Тайната: Дълго време не исках да съм майка или по-скоро не мислех, че момента е дошъл. Сега, когато станах майка не искам да бъда нищо друго освен това.Не обичам да се отделям от бебето, за 10 месеца едва ли се е случило и 10 пъти. Мисълта да се върна отново на работа, а него да го гледат непознати ме плаши и ужасява Sad

# 6 160 10 май 2013, 11:17 ч.

Мнения: 4 202

Цитат на: male male в пт, 10 май 2013, 00:07

Тайната: Дълго време не исках да съм майка или по-скоро не мислех, че момента е дошъл. Сега, когато станах майка не искам да бъда нищо друго освен това.

И аз така, сега се чудя на акъла си как толкова години изпитвах ужас от това да стана майка. Дори се регистрирах в този форум, за да започна да се навивам за този момент ooooh!

Сега като гледам откога ми е регистрацията, доста време ми е отнело - точно 5 г. Joy

# 6 161 10 май 2013, 12:12 ч.

Мнения: 568

Изпитвам ужасен страх и безпокойство,когато детето ми е на градина.Стоя на тръни и се моля да е добре,да не избяга,да не падне лошо....Като чуя детско гласче на вън пак ми действа стресиращо,оприличавам го на синът ми.Знам,че е глупаво но не мога да се отърся от тези мисли .