Гледам празната детска стая и плача 
... Защо, защо ...
... Защо, защо ... - Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
365 тайни от моя живот
Адски тъжно ми става, която се появи някой нов в темата за рака. Имам чуството, че има епидемия... Не искам хората да се разболяват, особено пък младите. Като гледам на баба и дядо ми (80г) как им се живее, какво остава за по-млад човек? 
Искам всички хора да доживяват поне до техните години, да доживяват и правнуци...
Искам всички хора да доживяват поне до техните години, да доживяват и правнуци... 
Майка ми има проблем с тазобедрената става, износена е. Боли я и не може да ходи почти. Няма да се оправи никога, ще се задълбочи и ще падне на инвалидна количка. Знам го, с ревматично заболяване съм. Сестра ми в момента си изнася багажа, след като 16 години живя при родителите, помагаха й, отгледаха й детето. Старите няма да се справят, над 80-те са вече. Не мога да помогна. Трябва да избирам между себе си и тях. Вече съм избрала. Опитвам се да преглътна тяхната ситуация, но става трудно 
Тъпи мъже! 
Има един, който с удоволствие бих шамаросала.
.В този момент и аз бих му ударила един да го поразтреся малко 
Правя същата шибана грешка отново и отново. Трябва ли да съботирам всичко хубаво?!
Каква е тая любов към драмата, тоя мазохизъм, не разбрах.
Каква е тая любов към драмата, тоя мазохизъм, не разбрах.
Каква е тая любов към драмата, тоя мазохизъм, не разбрах.
Кралица съм в това, кралица
Каква е тая любов към драмата, тоя мазохизъм, не разбрах.
Кралица съм в това, кралица
В тоз' живот май ми е писано все една и съща грешка да повтарям...То не беше драма, то не беше чудо!
Някакво кралско сборище сте си организирали тук? Надявам се, че клубът е достъпен поне да не съм сама.
Защо винаги правя от мухата слон?! Скоро ми казаха "Е, какво пък толкова е станало?!"... Ама верно! Защо зорлем си създавам ядове?! Щото всичко ми е наред, слава на Бога, та да не ми е скучно. 
Ей, как не се научих да не се тръшкам за напълно незначителни неща или хора.
И най-лошото е, че като започна, набирам скорост неимоверна, та накрая чак аз не мога да повярвам, че съм се забъркала във всичко това.
Защо винаги правя от мухата слон?! Скоро ми казаха "Е, какво пък толкова е станало?!"... Ама верно!
Защо зорлем си създавам ядове?! Щото всичко ми е наред, слава на Бога, та да не ми е скучно. Ей, как не се научих да не се тръшкам за напълно незначителни неща или хора.
И най-лошото е, че като започна, набирам скорост неимоверна, та накрая чак аз не мога да повярвам, че съм се забъркала във всичко това.