Недей да вземаш присърце думите на приятелките си. И на мен ми се е случавашо някоя приятелка да обсъжда бившата на настоящия или настоящата на бивш, да я оплюе едно хубаво и после да разбера, че двете се имат... 
- Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
365 тайни от моя живот
Не знам дали е точно тайна, но:
Някои от постовете тук ужасно ме натъжават и като прочета някой такъв много ми се иска да помогна на човека, но нито знам как, нито мога в повечето случаи. От сърце пожелавам на всеки да намери лек за своята болка.
Някои от постовете тук ужасно ме натъжават и като прочета някой такъв много ми се иска да помогна на човека, но нито знам как, нито мога в повечето случаи. От сърце пожелавам на всеки да намери лек за своята болка.
а не трябваше 
Една приятелка ме укорява за това,че залитвам по обвързан мъж, "всичко се връщало". 
Има право със силата на бумеранга при това, рано или късно.
Еми не е тайна, но ще дойда тук да го измрънкам - никога не съм си мислела, че ме интересува кой знае колко именния ми ден, нито го празнувам, нито искам подаръци. Но ми стана адкси тъпо как днес се сетиха да ми честитят някакви хора, които познавам само виртуално, а на най-близките ми и през ум не им минава. А има какво да им напомни уж кой ден сме. Ако имаше как тази вечер щях да си взема багажа и да отида някъде самичка, за да не ми се налага да си комуникирам с тях.
Тук вече пиша от дъжд на вятър и въпреки това всеки път отнасям по някой коментар, колкото и уж това да не влиза в първоначалния замисъл на темата. Ще бъда много благодарна, освен ако някой не го напъне прекалено много отвътре, този път да не се коментира моя пост.
Тук вече пиша от дъжд на вятър и въпреки това всеки път отнасям по някой коментар, колкото и уж това да не влиза в първоначалния замисъл на темата. Ще бъда много благодарна, освен ако някой не го напъне прекалено много отвътре, този път да не се коментира моя пост.
Една приятелка ме укорява за това,че залитвам по обвързан мъж, "всичко се връщало".
Има право със силата на бумеранга при това, рано или късно.
Тайна ,на едната от любовниците на БНД и се върна , за което се радвам многооооооооо
Тайна ,на едната от любовниците на БНД и се върна , за което се радвам многооооооооо
Ако е същия онзи БНД с лаптопа, бих целувала краката на любовниците му, че са ме отървали, не да злобея срещу тях
Тайна ,на едната от любовниците на БНД и се върна , за което се радвам многооооооооо
Ако е същия онзи БНД с лаптопа, бих целувала краката на любовниците му, че са ме отървали, не да злобея срещу тях
същия е , истории от рода на тези с лаптопа започнаха след това, но какво е значението и през едното минахме и през другото ,отървах се де
А аз наистина не мога да се зарадвам, даже всъщност - съвсем искрено никак не се радвам, че на жена, която на мое място повечето хора биха мразили животът поднесе много горчив хап.
Не съм втората майка Тереза, нито някой лапни шаран, но явно душата ми не може да складира омраза и негативизъм, което си е хубаво - за мен най-вече. Тайната на моето психическо оцеляване в много от ситуациите е, че не мога да задържам нищо отрицателно и неизяснено в себе си - предпочитам да се хвърля надолу с главата в блатото с помия и решението ще се оцелява ли, или не да се вземе веднага, а не да поемам гадостите на час по лъжичка, уж за да не ми дойде много отровата.
Не съм втората майка Тереза, нито някой лапни шаран, но явно душата ми не може да складира омраза и негативизъм, което си е хубаво - за мен най-вече. Тайната на моето психическо оцеляване в много от ситуациите е, че не мога да задържам нищо отрицателно и неизяснено в себе си - предпочитам да се хвърля надолу с главата в блатото с помия и решението ще се оцелява ли, или не да се вземе веднага, а не да поемам гадостите на час по лъжичка, уж за да не ми дойде много отровата.
А аз наистина не мога да се зарадвам, даже всъщност - съвсем искрено никак не се радвам, че на жена, която на мое място повечето хора биха мразили животът поднесе много горчив хап.
Не съм втората майка Тереза, нито някой лапни шаран, но явно душата ми не може да складира омраза и негативизъм, което си е хубаво - за мен най-вече. Тайната на моето психическо оцеляване в много от ситуациите е, че не мога да задържам нищо отрицателно и неизяснено в себе си - предпочитам да се хвърля надолу с главата в блатото с помия и решението ще се оцелява ли, или не да се вземе веднага, а не да поемам гадостите на час по лъжичка, уж за да не ми дойде много отровата.
Не съм втората майка Тереза, нито някой лапни шаран, но явно душата ми не може да складира омраза и негативизъм, което си е хубаво - за мен най-вече. Тайната на моето психическо оцеляване в много от ситуациите е, че не мога да задържам нищо отрицателно и неизяснено в себе си - предпочитам да се хвърля надолу с главата в блатото с помия и решението ще се оцелява ли, или не да се вземе веднага, а не да поемам гадостите на час по лъжичка, уж за да не ми дойде много отровата.
Препоръчани теми