Огледален свят по VOYO ~ тема 17~ В очакване на втори сезон~

Лиди Ч.Н.Г.и на тебБлагодаря за пожеланията и да ти се връщат

Наде за Левента

Наде,все пак това е сериал и ги подложиха на много житейски ситуации,за да ни задържат на екрана.Те се справиха с всичко и така създадаха в нас образа на истинската любов,която в тази си форма е рядкост/рядко срещана/.Човек,който обича истински,прощава...Такива неща се прощават,когато си омагьосан от някого,че нямам думи.Споделям го от житейския си опит с близки и приятели около мен.Единствено в повече ми бяха раняванията на Емир,болниците...Първия път беше много емоциомално,красиво/при оцелаването му/,но после вече беше даже гаф...

Лидия, за много години!
Привет и на теб сред нас тук!   

Наде, за Левент съм на 100%-ЗА!
В случая обаче когато Фериха замина с Левент изобщо не става дума за него, а за нейното предателство и не само спрямо Емир, ами и срещу нея самата, спрямо тях.  

Аз си спомням , че с Рали,   имахме много приятна дискусия по точно този въпрос за Фериха и заминаването й тогава-докато чакахме началото на 3-ти сезон.
То си беше бягство и за мен предателство към любовта им. Отказ да се пребори със страховете си, умора навярно от трудните битки през които преминаха заедно и тя лично от своя страна, тук причините според мен са много.
В крайна сметка по-важно е, че все пак намериха след това път един към друг, и път един с друг-заедно.

Що се отнася до това дали би издържала подобна любов като тяхната, съгласна съм с теб, че няма как да знаем.
По- скоро можем само да предполагаме, затова и моите предположения са-че да.
Затова и подкрепям формулировката на Снежи-"нещата от живота", защото точно това ми обяснява защо преминаха през това което им се случи и независимо от всичко се намериха и си казаха-ДА!
Точно защото в живота има неща, които нямат разумно обяснение, даже нямат никакво обяснение...обаче ги има, факт са.
Защото живота понякога няма нужда от обясненията ни за него, има нужда да го усетим изживявайки го.
Обаче за наше съжаление/и в случая и на Фериха и на Емир/, твърде често мислим когато трябва и да чувстваме както и обратното чувстваме, когато трябва и да мислим. Те затова и точно тези "неща" от живота стават понякога наши уроци, понякога с повече и много болка, понякога не.



Можеха ли да са щастливи заедно след всичко през което преминаха-огорчения, предателства, обиди/ако г-н Аксой и сие не бяха решили друго  / мисля-че да.
Да, защото се обичаха, имаше любов в сърцата им. А любовта няма нужда от въпросите-защо и как...има нужда само от двама души които да й се отдадат и да си кажат-ДА!!!
Вчера видях в подписа на една дама тук във форума една мисъл за любовта...
любовта е като вятъра, не се вижда, но се усеща!

Понякога тяхната любов беше лека и нежна като бриз, понякога беше като ураган, торнадо, но, че я имаше и щеше да я има в това нямам съмнение.

Именно Снежи, ти сама си го написала, че това е сериал, но аз за себе си, ще продължа да търся отговор на въпроса, който започнах да си задавам през втория сезон и се надявам сега с дублажа слушайки без да се взирам в субовете и преводите, да наблегна на дребните детайли, които съм сигурна, че са ми убягнали, и в крайна сметка да успея да си отговоря.
От друга страна, сега всичко, ще погледна през друг ъгъл, по-спокойно и без този излишен адреналин, който имах в повече по време на гледане на сериала по турската и съм сигурна, че на моменти ми е пречел за да преценя 100%тово трезво дадените ситуаций.
Освен и новият ни поглед на всички нас, тези, които вече сме го гледали, очаквам с нетърпение, и постовете на тези, които за първи път, ще се включат в нашите редици, и това би ми било от полза да си сверя моя часовник както се казва.
Марги, честно казано заминавайки с Левент не го усетих като предателство от нейна страна.
Всичко беше случайност. Той дойде да се сбогува с нея, а тя го посрещна с куфарите, защото и тя тръгваше нанякъде.
Той отново и посочи вярната посока на пътя, по който трябва да поеме, работила е успоредно с него в чужбина, той за пореден път и подаде приятелската си  ръка, а тя я хвана приятелски, без да се възползва от него и без да отхапе ръката, която и подаде.

Лиди,Ч.Н.Г. и на теб! С тебе сме от един град

Наде, да, Левент няма нищо общо с решението й, стана наистина съвсем случаен участник в заминаването решението за което тя взе сама.
Това, че се оказаха заедно си беше стечение на обстоятелствата към онзи момент.



Макар че сега ми идва нещо на ум за което не се бях сещала до сега...
Защо Левент я остави да замине с него, а?  

Интересно Марги и аз никога не съм си задавала този въпрос.
Не съм имала съмнения в неговите подбуди спрямо Фериха и не ми се е налагало да се питам подобно нещо.
Обаче първото нещо, което ми идва на ум в момента е, че може би не я остави, защото сама нямаше да успее да се справи.
Къде щеше да замине, имаше ли познати някъде при които да отиде, с какви финанси разполагаше в онзи момент, въобще имаше ли пари?
Дано успея да си отговоря гледайки го с дублаж.

Привет мили ми фемирки!   
Интересни въпроси и отговори.   
Предизвикват да се включиш.
И при мен се заформят отговори, но съм притеснена с времето - ще имам гости и се раздвоявам между кухнята и лаптопа. 
Ще споделя, но вероятно късно, много късно. 
Знам, че по принцип всичко се чете.
Хубава вечер!
Рали 2

Наде, ще търсим отговорите заедно! 


Рали, привет и на теб!
Нали знаеш, че съм нощна птица и ще чакам да се включиш.


Момичета, наближава финала на темата, искате ли да си го направим красив и усмихнат?
Едно предложение от мен:
Сцена и реплика/без значение на кого, може и повече от една/ които помните, които са ви като запечатани с усмивка, с целувка, с любов...с ФЕмир!!!   


Е: Любов моя!
Ф: Винаги ли ще ме наричаш така?
Е:  Винаги!
Ф: Винаги!



Хубава вечер, до по-късно...

Здравейте
Наде,много хубава тема за размисъл.
В на всеки отговора,намерих нещо и от мен
Моето мнение изхожда от това-За какво трябва да обвиняваме единия и за какво другия.Трябва да вметна и това,че съм гледала само първи сезон и не съм наясно 100% с отношенията им след разбирането на лъжите.
В началото Емир беше толкова запленен и както Ханде му каза,ходеше като ударен с мокър парцал.Този плейбоят,който можеше да има всяка и се предполага е имал много,и винаги някой е бил играчка в неговите ръце и той е дърпал конците,така да се каже,сега не го интересуваше нищо,освен това да е по-близо до Фериха и да я опознае,да му даде възможност да говорят и да вади другата му,истинската страна,а не тази от списанията.
Та по същество "за кой прав,кой крив"
Фери я обвинявам за лъжите и,което е напълно ясно защо.НО друго ме ядосваше,разбирам морал,традиции,възпитание,но веднъж не можа да се противопостави на семейството си,сгодиха я насила,биеха за какво ли не и тя си мълча,мълча си пред Емир за това коя е ,мълча си пред Ханде,когато я нападаше,а се "дръвчеше" и викаше  на Емир тогава,когато най-нямаше за какво.Но беше сладка когато се ядосваше Тази нейна страхливост я направи така нападателна и неразбираща това,което Емир прави за нея.Той правеше всичко,постилаше и се като килимче.Тя беше първата която го отряза и първата,от която му трепваше.За това го разбирам,когато реагира така остро,разбирайки за лъжите.Наистина на моменти се държа жестоко-Руя,шамара,предложението,но той беше подвластен на емоциите в онзи момент и предателството,което му е причинено,но в един момент разбра какво е загубил с прегръдката на Фери  и любовта му стана по-силна от омразата.Егото му и невъзможността да разбери,защо Фери не е могла да говир с него(то и аз не разбрах защо) е това,за което го обвинявам
Изтърпя изтезанията на Халил, в името на тази любов,но Фериха не можа да застане пред баща си ида разкрие  за брака,заради тази любов?!
Не мога да кажа,кой е по-виновен за това,което им се случи,но за мен малко по-невинен е Емир,казвам го,защото съм била на негова място и знам какво е да даваш всичко и в един момент да разбереш,че всичко е било една илюзия и сякаш си живял в свой собствен свят,вярно не реагирах така остро,но е да начин на възприятие и възможност да премислиш нещата и да простиш на другия,но аз съм такава винаги гледам да намеря нещо добро,дори и в най-лошите случай,но той не беше научен на премереност и непознатите чувства за него го караха винаги да е краен в действията и думите си,е не съм била от другата страна и затова не мога да кажа Фериха имаше право.
Май стана много дълго за което си извинявам.Относно Левен малко по-късно.

Рали,
Ганушка, няма защо да се извиняваш, даже напротив, благодаря ти за разсъжденията, както и на всички Ви, че споделихте. Втория сезон е по-наситен на действия, емоций и е по-тежък за гледане според мен и няма нищо общо с първия младежки едва ли не сезон.
Кой е по-крив, кой е по-прав не знам и до ден днешен не мога да преценя, но в едно нещо нямам съмнение. Обичаха се до полуда и "полудяли" от любов допускаха грешки наранявайки се, защото редом с любовта, вървят и ревността, и лудостта, и прошката вървейки заедно за ръка.
Марги, ти си много идейна и знам, че би могла да завършваш темите подобаващо във ФЕмирски дух, както го и правеше преди. Затова, тъй като смятам, че си неизчерпаем източник на идеи, не бих могла да ти дам такава относно завършеците на темите. Каквото и да решиш съм убедена, че, ще е най-доброто в стил ФЕмир и затова оставам избора на теб.

На острова:Ф:Де да можехме да останем тук...завинаги...
                   Е:Като погледна живота си,очите ти...за мен е без значение...много те обичам!
                   Ф:Аз също...обичам те много!

Божеее...каква игра...очите им,гримасите им...всичко е толкова истинско...покъртително...Знаете ли каква мисъл ме преследва от известно време...Мисля си,че и двамата пресъздават по успешно мъката,болката... ...Дали съм права?

Ако позволиш, бих искала да допълня, понеже ги имам в архив и доста от диалозите помня и до ден днешен.
Това е сцена от 19 епизод на вилата  по случай РД на Корай и точните думи са:


Ф- Иска ми се да останем тук завинаги и никога да не се върнем в Истанбул. Много е тихо тук.
Е- Където и да сме, щом ме гледаш така значи и  живота е  тук , в очите ти. Много те обичам .
Ф- И аз.

Да те играеха с цялото си същество.За Чаатай съм 100% че драмата и болката ги пресъздава по-добре