Публикувана: 9 дек. 2012, 15:54 ч.
Последно мнение: 22 апр. 2013, 22:13 ч.

Това ли е семейният живот...

33 396
349
1

9 дек. 2012, 15:54 ч.

Мнения: 274

Здравейте!
Пиша този постинг от акунта на моя близка приятелка (разбира се с нейно разрешение), защото според правилата на форума не мога да публикувам теми като новорегистрирала се, а мнения се трупат само в подфоруми свързани с бебеотглеждане, съответно аз все още нямам деца...

Проблемът ми е свързан със съпругът ми и отношенията ни. Женени сме от лятото, преди това имахме връзка от две години, през които доста работихме върху себе си, за да можем да изградим силна и стабилна връзка помежду си, предполагам при повечето двойки е така.
За съжаление в последно време, той коренно се промени или по-скоро на мен започнаха да ми тежат задълженията и отношенията, които все премълчавах, смятах за нормални и т.н. В този ред на мисли може би той винаги си е бил такъв...просто аз съм разсъждавала по различен начин или съм била заслепена от любов (това не значи, че вече не го обичам).
А ето и по-наболялите проблеми при нас..
Работя в бюджетната сфера и съответно заплатата ми е доста ниска, спрямо неговата. Според него, той плаща всички разходи, пазарува и пести, а моята заплата си е само за мен. Но това са си само неговите думи, само за пред хората, семейството.. В действителност повечето от храната плащам аз и съответно оставам на нула.. Нещата, които трябва да се купуват, винаги трябва да са най-ограничени и евтини. Ако му поискам обосновано пари, ми се отговаря с въпрос: "..а ти твоята заплата я свърши, така ли"...и разбира се пари не получавам. И не оставяйте с впечатление, че сме с толкова ниски приходи, нито плащаме наем, нито парите едвам ни стигат...просто той е ужасно стиснат, а според него - пестелив. Tired

Вчера, след скарване решихме, че всеки ще си пазарува за себе си и ще се храни, с това, което си е самоосигурил.. Аз си накупих няколко неща за себе си, като от повечето взех по две, с идеята да има и за него (къде ли ми беше акъла), но без да му го казвам. Съответно на сутринта нямаше спомен нито от моите неща, нито от неговите... Sick

Но не искам да оставате с впечатление, че само едните пари са ни грижа или по-точно разпределението им...
През последната година, в която живеем заедно, всяка вечер той се прибира от работа, вечерята му е сервирана, вечеряме, след което той си сяда на компютъра..а аз започвам да разтребвам.
Семейството му много ме подкрепя и непрекъснато ми говори как трябва да оставям и за него домашни задъжения...но оставя ли, домът ни се превръща в абсолютна кочина, в каквато аз не мога да живея и се налага така или иначе да изчистя основно!!!
Освен това, не мога да разчитам на него..непрекъснато в последния момент отлага уговорки с приятели, решава, че просто не му се излиза и аз изпадам в неловката ситуация да се обяснявам...
Пред близките ни непрекъснато демонстрира нежност, любвеобилност, уважение към мен, но дали на практика е така, след гореизброеното...

Моля да ме посъветвате как да постъпя. В момента сме скарани, колкото и смешно да звучи живеем в различни стаи, не си говорим и така... Не съм зависима от него по никакъв начин, имам си къде да отида, но засега съм с него в една къща, за да не тормозя излишно родителите си, а и аз съм такъв човек, че веднъж изнеса ли се..едва ли ще се върна!

Приятелката ми, чиито профил е този ме посъветва да пусна темата, за да получа повече различни гледни точки и на това разчитам в момента...

# 1 9 дек. 2012, 16:03 ч.

Мнения: 6 207

Цитат на: Миглена_Аллауи в нд, 09 дек 2012, 15:54

За съжаление в последно време, той коренно се промени или по-скоро на мен започнаха да ми тежат задълженията и отношенията, които все премълчавах, смятах за нормални и т.н. В този ред на мисли може би той винаги си е бил такъв...просто аз съм разсъждавала по различен начин или съм била заслепена от любов (това не значи, че вече не го обичам).

За мен в това се крие истината. Peace

Ще получиш гледни точки. Даже много потребителки ще ти кажат, че това са нормалните семейни отношения. Наистина много семейства живеят точно така цял живот. Но не при всички се получава.

# 2 9 дек. 2012, 16:08 ч.

Мнения: 274

Цитат на: REAL_WOMAN в нд, 09 дек 2012, 16:03

Цитат на: Миглена_Аллауи в нд, 09 дек 2012, 15:54

За мен в това се крие истината. Peace

Аз затова пиша. Просто при мен няма да се получи, ако ще е все така. Не ми тежи да готвя всеки ден, не ми тежи да мисля за всичко, да организирам всичко и на него да му е наготово. Но искам уважение и признателност - за пред мен, не от тази фалшивата, дето хем е само на думи, хем е само за пред околните ни. В моите разбирания, в едно семейство, за жената мъжът трябва да е на първа линия, за мъжът - жената. Според съпругът ми и при нас е така, но според вас, ако беше така, щеше ли да изяде цялата храна, без да се поинтересува за мен има ли? Съжалявам, че се налага да давам толкова примитивен пример, с храната. Толкова ли много искам?!?

# 3 9 дек. 2012, 16:11 ч.

Мнения: 89

Не , не е това семейния живот и това не са нормални семейни отношения. Не бързай да правите дете! Не те виждам с този човек да остарееш. А мисля ,че и по-зле ще става.
п.п.,,По-добре сам,отколкото зле придружен''

Последна редакция: нд, 09 дек 2012, 16:22 от Мариана Колева

# 4 9 дек. 2012, 16:18 ч.

Мнения: 2 435

Дали се обичате или не всъщност няма много отношение към една връзка. В смисъл,че доста хора се обичат, но по толкова различен начин приемат любовта, че на практика съвместния им живот е немислим, докато други не са чак толкова по чувствата, но си пасват и си живеят доволно и щастливо, въпреки липсата на особено силни емоции и чувства помежду им. Мъжът ти явно си е такъв и ако ти не си готова за напред да живееш по описания начин с него ( а като имате деца положението ще стане още по страшно), по добре да се разделите, докато все още нямате дете.
Да се опитваш с караници да го промениш, едва ли ще постигнеш много. Макар, че е възможно, но за кратко. Все пак има един малък процент вероятност и да се промени, но само ако самия той го иска.Ако види реален шанс да те загуби завинаги, дали би направил някакви опити?Може би те смята за мекушава и отстъпчива и му минава номера.Всеки търси на хляба мекото, въпроса е дали ще му се получи.

# 5 9 дек. 2012, 16:19 ч.

Мнения: 2 215

Не искаш много, а съвсем нормалните неща - разбиране, уважение, помощ, съпричастност......
Извинявай за въпроса, но защо сте се оженили? Тези 2г, в които сте двойка, той как се е държал с теб? Опитвала ли си да говорите и му кажеш как се чувстваш и какво искаш, защото понякога жените си мислим, че трябва да ни четат мислите Laughing

Според мен не бързай да се изнасяш, а се опитай да разбереш защо той постъпва така и бихте ли могли да постигнете компромиси, за да живеете нормално.
П.С.
Това, че сега не ти тежи да вършиш всичко, въобще не означава, че ако имате дете няма да ти писне всичко теб да чака.

# 6 9 дек. 2012, 16:21 ч.

Мнения: 3 369

Цитат на: Миглена_Аллауи в нд, 09 дек 2012, 15:54

..просто той е ужасно стиснат, а според него - пестелив. Tired

...

не, не е това семейният живот.

писала и преди - стиснатостта , скъперничеството, пестеливостта в крайни форми обуславя такова отношение на съответния човек не само към парите, но и към хората около него, в неговите взаимоотношения.

ако за другия това не е проблем, е ок, но ако е проблем или има различни виждания - не знам какъв съвет да дам.

за мен лично, двама в една връзка е /по/желателно да се дразнят от еднакви неща и да имат сходни интереси, и изобщо не ми допада идеята, че противоположностите се привличат/може, но за малко Peace

/. това си е мое мнение, и не искам да споря.

както и да е - късмет , аз съвет не мога да дам никакъв. хората трудно с е променят Hug

# 7 9 дек. 2012, 16:22 ч.

Fort Worth, TX
Мнения: 2 119

Работата е ясна щом делите на мое и твое.Вие трябва да сте едно цяло-семейство.Там няма мое , няма твое , няма единия изкарва повече , а другия по-малко.Сори, ама така не се изкарва дълго или ако изкарате ще е във вечни скандали и препирни за моето и твоето.

# 8 9 дек. 2012, 17:32 ч.

Мнения: 4 529

Радвай се че нямате деца.
Ако си тръгнеш, няма да се върнеш. А има ли въобще за какво да се връщаш?

# 9 9 дек. 2012, 17:52 ч.

Мнения: 2

Няма нищо по-лошо в този живот от стиснати мъже.
Да не е зодия телец? Тези знам как се превъзпитават донякъде...
Но по принцип, ако си си мечтаела мъж да те носи на ръце и гледа като писано пиленце, бягай надалеч още сега, явно че с този няма да стане. Дори да успееш донякъде да попревъзпиташ, никога не можеш да направиш нов човек.

Жал ми е че и на такива мъже им минава номера при някоя, намират си на хляба мекото и си живеят като бейчета. Жалко че такива се развъждат все повече и повече.

# 10 9 дек. 2012, 17:53 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Цитат на: Креми Анев в нд, 09 дек 2012, 16:22

Съгласна съм с този пост. Знам, че в много семейства финансите са разделени и така си се разбират хората, но при вас гледам, че и до храната вече сте опряли на мое и твое и това вече за мен не е нормално.

# 11 9 дек. 2012, 18:34 ч.

Мнения: 8 995

За мен това не е семеен живот, а живот на съквартиранти с много и огромни различия. Не мога да си представя, че с мъжа ми ще си делим хладилника и ще си правим сметка на това кой и какво плаща.
С подобен екземпляр, никога не бих се свързала чрез брак, а, ако това случайно някак стане, бих избягала с 200 на петата минута.
Но пък познавам много жени, които живеят именно по този начин и го смятат за нормално.

# 12 9 дек. 2012, 18:39 ч.

Varna
Мнения: 2 605

И аз щях да пиша, че щом дели парите на мои и твои,....много мирише работата. Но те са ме изпреварили момичетата вече.
Нали едно семейство е тим, един отбор. Трябва да си помагаме и да се подкрепяме. А като дойде детето или децата и отговорностите се увеличат....? И тогава май ще бяга по тъча. Дано не съм права, ама.................Толкова много подобни примери съм чела тука, че......... ooooh!