- Публикувана: 10 дек. 2012, 23:28 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2012, 14:41 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 169
К: "Наистина ли си плакала докато ме нямаше?"
Ф: "Не можах да преглътна тази несправедливост. Но знаех, че ще излезеш от там. Сигурна бях."
К: "Усети ли моето отсъствие?"
Ф: "Какви са тези въпроси, естествено, че усетих."
К: "Всъщност искам да те питам нещо. Искам да знам... Не искам да звучи нахално.. Но ще те питам... Липсвах ли ти?"
.................
Мукадесссс както винаги разваля прекрасните моменти. Дъра, бъра - пита ги какво става с тяхната сватба.
К: "Все още има време до сватбата....до пролетта. В смисъл може би..."
К: "Знаеш ли името на цветето, което ми донесе?"
Ф: "Не. Какво е?"
К: "Незабравка."
Ф: "Наистина ли? Така ли се казва?"
К: "Не те забравих. Дори за миг не спирах да мисля за теб. Когато затварях очи, вече не бях в затвора. Бях в твоята градина...в твоите очи.... в твоята коса.... в твоите ръце."
Божееее, божествено.
Честно казано, филмът само би спечелил от по-малко присъствие на дразнителите (Мукаддесссссссита и Налчалъ). 
)) Можеха да дарят зрителя и с няколко щастливи моменти, развили се до край. )) И терапията на Фатмагюл нямаше да е така продължителна тогава... ) Ми право беше момичето, като сподели, че не смее да се зарадва, щото винаги хубавите неща са прекъснати от грозотии. ))
)) Можеха да дарят зрителя и с няколко щастливи моменти, развили се до край. )) И терапията на Фатмагюл нямаше да е така продължителна тогава... ) Ми право беше момичето, като сподели, че не смее да се зарадва, щото винаги хубавите неща са прекъснати от грозотии. )) 
Любовта към един човек вгорчава и погубва години от живота на няколко човека... Може ли да си толкова жесток към детето си…Ужасно…Да не беше се омъжвала...Да беше намерила някакъв друг начин да се спаси от този брак, щом толкова не го иска...
Керим, сине…Тръгвам си. Ти се единствения, за когото ме е грижа. Но знам, че когато мен ме няма, баща ти ще се грижи за теб…От години той ми е много ядосан. Заради този гняв той не те взе със себе си. Но ще се върне. Отново ще се върне тук, за да те вземе. В тази къща аз бях единствената, която заставаше между вашето щастие. Без мен ще можете да започнете нов живот. И лека-полека ще ме забравите. От години за пръв път днес не съм плакала. Деня, в който те изоставям. Защото аз вече взех решение. Още преди години моето сърце спря да бие. И никога не започна отново. В деня, в който ме омъжиха за баща ти…Оставих ума и сърцето си при мъжа, когото истински обичах. Всички имат по един живот. Моят свърши преди много време. Станах съпруга на баща ти и твоя майка, но…Никога не се отказах от истинската си любов. Но той се отказа от мен в деня, в който станах майка. И сложи край на живота си. Убих мъжа, кого обичам, когато се омъжих за баща ти, Керим. И когато те родих. Осъдих баща ти на нещастен брак, теб на детство без любов. А себе си на безкрайно съжаление и страдание. Празнотата в сърцето ми. Изяжда ме отвътре. Когато погледнех в любящите очи на баща ти…Винаги веждах колко съм жалка. Накрая изгубих всичко. Сега…Вече дори и твоето съществуване не е достатъчно, за да ме задържи. Знам, че сега ще ти е много трудно да разбереш всичко това. Може и изобщо да не го разбереш. Прав си. Прости ми, сине. За това, че не мога да дам шанс и на двамата. Сине, за всичко това съм виновна аз. Единственото ми желание е да бъдете много щастливи с баща си. Поверявам ви един на друг! Мама
Дори и в края на живота си…Дори и в предсмъртното й писмо…
Веднъж не е написала, че ме обича. Моята майка, моята.
Веднъж не е написала, че ме обича. Моята майка, моята.
Керим, сине…Тръгвам си. Ти се единствения, за когото ме е грижа. Но знам, че когато мен ме няма, баща ти ще се грижи за теб…От години той ми е много ядосан. Заради този гняв той не те взе със себе си. Но ще се върне. Отново ще се върне тук, за да те вземе. В тази къща аз бях единствената, която заставаше между вашето щастие. Без мен ще можете да започнете нов живот. И лека-полека ще ме забравите. От години за пръв път днес не съм плакала. Деня, в който те изоставям. Защото аз вече взех решение. Още преди години моето сърце спря да бие. И никога не започна отново. В деня, в който ме омъжиха за баща ти…Оставих ума и сърцето си при мъжа, когото истински обичах. Всички имат по един живот. Моят свърши преди много време. Станах съпруга на баща ти и твоя майка, но…Никога не се отказах от истинската си любов. Но той се отказа от мен в деня, в който станах майка. И сложи край на живота си. Убих мъжа, кого обичам, когато се омъжих за баща ти, Керим. И когато те родих. Осъдих баща ти на нещастен брак, теб на детство без любов. А себе си на безкрайно съжаление и страдание. Празнотата в сърцето ми. Изяжда ме отвътре. Когато погледнех в любящите очи на баща ти…Винаги веждах колко съм жалка. Накрая изгубих всичко. Сега…Вече дори и твоето съществуване не е достатъчно, за да ме задържи. Знам, че сега ще ти е много трудно да разбереш всичко това. Може и изобщо да не го разбереш. Прав си. Прости ми, сине. За това, че не мога да дам шанс и на двамата. Сине, за всичко това съм виновна аз. Единственото ми желание е да бъдете много щастливи с баща си. Поверявам ви един на друг! Мама
Скрит текст:
Керим:Защо? Защо не си ми дала това писмо? Как…как си могла да го скриеш.
Мерием: Това писмо…Много години минаха, преди да го отворим, Керим. Чакахме баща ти да се върне. Когато баща ти не дойде, майка ми го отвори. И без това когато го прочетохме, решихме да не ти го даваме. Ти…И без това вече беше загубил бща си. Не можехме да позволим да загубиш майка си още веднъж. Прости ми, прости ми.
Фатмагюл: Керим, къде? Керим, изчакай ме!…Керим, чакай! Керим, стой. Не се огорчавай, моля те…Добре. Поплачи си. Поплачи си…
………
Керим: Никой не можел да запълни празнотата в сърцето й. Дори и мен не е обичала.
Фатмагюл: Обичала те е. Може ли да не те е обичала?
Керим: Обичала е единствено онзи мъж. Дори и в края на живота си…Дори и в предсмъртното й писмо…Веднъж не е написала, че ме обича. Моята майка, моята.
Фатмагюл: Искаше ми се да знам какво точно да ти кажа, за да се почувстваш по-добре.
Керим: Няма какво. Няма такова нещо.
Фатмагюл: Хайде, сигурно са се притеснили.
Мерием: Това писмо…Много години минаха, преди да го отворим, Керим. Чакахме баща ти да се върне. Когато баща ти не дойде, майка ми го отвори. И без това когато го прочетохме, решихме да не ти го даваме. Ти…И без това вече беше загубил бща си. Не можехме да позволим да загубиш майка си още веднъж. Прости ми, прости ми.
Фатмагюл: Керим, къде? Керим, изчакай ме!…Керим, чакай! Керим, стой. Не се огорчавай, моля те…Добре. Поплачи си. Поплачи си…
………
Керим: Никой не можел да запълни празнотата в сърцето й. Дори и мен не е обичала.
Фатмагюл: Обичала те е. Може ли да не те е обичала?
Керим: Обичала е единствено онзи мъж. Дори и в края на живота си…Дори и в предсмъртното й писмо…Веднъж не е написала, че ме обича. Моята майка, моята.
Фатмагюл: Искаше ми се да знам какво точно да ти кажа, за да се почувстваш по-добре.
Керим: Няма какво. Няма такова нещо.
Фатмагюл: Хайде, сигурно са се притеснили.
К: "На мен."
М: "За теб."
К: "Защо чак сега ми го даваш?"
М: "Ще разбереш, когато го прочетеш."
Ф: "Не знам какво е написано вътре. Но може да е нещо, което да те нарани. Може би е по-добре, ако ти..."
М: "Керим! Фатмагюл.. По-добре да го прочете сам."
К: "Всички ли знаете за това?"
К: "Всички ли знаете за това?"
Как ще се върне този въпрос... в устата на Фатмагюл след сватбата...
Уж много си говорят, много обсъждат и споделят... а се получава така, че все не са си казали най-важните неща.
За мен тук сценарият малко издиша... с цел да се направи филма по определен тертип. Ама нейсе! 
Толкова чакани и толкова хубави моменти между двамата.
Споделеното в писмата, надеждата,че ще продължат живота си заедно, всичките видими и невидими стъпки които направиха един към друг.
Едно писмо, една дълбоко скрита тайна, една болезнена истина - и живота на Керим е "преобърнат" на 180 градуса. Това в което е вярвал - се оказва една лъжа, човекът който е мразел и ненавиждал се оказва невинен.
Казвахме, че Керим прояви слабост в този и следващите моменти, когато се отдалечи от всичко и всички, затвори се в себе си и започна да пие. Като слабост бих приела само пиенето. Всичко останало - лично аз бих "потънала" /като риба естествено/ в най-дълбокото и бих се "скрила" .
Толкова плаках тогава, и сега очите ми се пълнят и гърлото ме стяга. Толкова болка и мъка му стовариха на Керим - изкупи не само своите, на мнимите си приятели, но и тези на родителите си грехове.
Малко рано е, но ще го кажа - не приемам упреците на Фатмагюл / пред психоложката / за това, че той не споделял нищо и странял от семейството. Говореше така, сякаш го упрекваше / и го правеше де факто / за поведението му.
Много бързо забрави тя самата какво правеше и как се отнасяше с околните.
Ако това писмо беше дадено и прочетено в момента когато Фахретин беше писал на Мукадес - все си мисля, че реакцията би била друга.
Споделеното в писмата, надеждата,че ще продължат живота си заедно, всичките видими и невидими стъпки които направиха един към друг.
Едно писмо, една дълбоко скрита тайна, една болезнена истина - и живота на Керим е "преобърнат" на 180 градуса. Това в което е вярвал - се оказва една лъжа, човекът който е мразел и ненавиждал се оказва невинен.
Казвахме, че Керим прояви слабост в този и следващите моменти, когато се отдалечи от всичко и всички, затвори се в себе си и започна да пие. Като слабост бих приела само пиенето. Всичко останало - лично аз бих "потънала" /като риба естествено/ в най-дълбокото и бих се "скрила" .
Толкова плаках тогава, и сега очите ми се пълнят и гърлото ме стяга. Толкова болка и мъка му стовариха на Керим - изкупи не само своите, на мнимите си приятели, но и тези на родителите си грехове.
Малко рано е, но ще го кажа - не приемам упреците на Фатмагюл / пред психоложката / за това, че той не споделял нищо и странял от семейството. Говореше така, сякаш го упрекваше / и го правеше де факто / за поведението му.
Много бързо забрави тя самата какво правеше и как се отнасяше с околните.
Ако това писмо беше дадено и прочетено в момента когато Фахретин беше писал на Мукадес - все си мисля, че реакцията би била друга.
След това писмо и осмислянето му - нищо вече не е и няма да бъде същото.
Керим естествено започва да анализира и съпоставя двата нежелани брака - на родителите си и своя собствен.
Всички думи изречени от Фатмагюл - оживяват в спомените му - омразата която е изпитвала към него, всичко е живо и болезнено.
Той просто е длъжен да я освободи.
И нещо което съм написала преди една година / под влияние естествено на емоциите си тогава /.
"Знам, какво ти обещах -
че винаги ще бъда с тебе.
Сега, обаче ме е страх
да не затворя
душата ти ранена
в клетка -
без светлина, без вяра, без надежда.
Да те осъдя да живееш
чужд живот,
да следваш път
който никъде не те отвежда.
Прости ми, че изпитвам страх -
обичайки те, ще си отида.
Прости ми, въпреки, че знам -
какво ти обещах."
Сигурно в предишен живот съм била мъж, защото тогава болката на Керим ме изгаряше и сега това чувство се завърна отново като гледам тези моменти.
И ме е яд, по точно съм разочарована от реакцията, по скоро от липсата на такава от страна на Фатмагюл.
Само се сещам - как тя плака на писмото на Оня и не го сподели с Керим, докато той и даде да прочете това от майка му.
Керим естествено започва да анализира и съпоставя двата нежелани брака - на родителите си и своя собствен.
Всички думи изречени от Фатмагюл - оживяват в спомените му - омразата която е изпитвала към него, всичко е живо и болезнено.
Той просто е длъжен да я освободи.
И нещо което съм написала преди една година / под влияние естествено на емоциите си тогава /.
"Знам, какво ти обещах -
че винаги ще бъда с тебе.
Сега, обаче ме е страх
да не затворя
душата ти ранена
в клетка -
без светлина, без вяра, без надежда.
Да те осъдя да живееш
чужд живот,
да следваш път
който никъде не те отвежда.
Прости ми, че изпитвам страх -
обичайки те, ще си отида.
Прости ми, въпреки, че знам -
какво ти обещах."
Сигурно в предишен живот съм била мъж, защото тогава болката на Керим ме изгаряше и сега това чувство се завърна отново като гледам тези моменти.
И ме е яд, по точно съм разочарована от реакцията, по скоро от липсата на такава от страна на Фатмагюл.
Само се сещам - как тя плака на писмото на Оня и не го сподели с Керим, докато той и даде да прочете това от майка му.
Толкова чакани и толкова хубави моменти между двамата.
Споделеното в писмата, надеждата,че ще продължат живота си заедно, всичките видими и невидими стъпки които направиха един към друг.
Едно писмо, една дълбоко скрита тайна, една болезнена истина - и живота на Керим е "преобърнат" на 180 градуса. Това в което е вярвал - се оказва една лъжа, човекът който е мразел и ненавиждал се оказва невинен.
Казвахме, че Керим прояви слабост в този и следващите моменти, когато се отдалечи от всичко и всички, затвори се в себе си и започна да пие. Като слабост бих приела само пиенето. Всичко останало - лично аз бих "потънала" /като риба естествено/ в най-дълбокото и бих се "скрила" .
Толкова плаках тогава, и сега очите ми се пълнят и гърлото ме стяга. Толкова болка и мъка му стовариха на Керим - изкупи не само своите, на мнимите си приятели, но и тези на родителите си грехове.
Малко рано е, но ще го кажа - не приемам упреците на Фатмагюл / пред психоложката / за това, че той не споделял нищо и странял от семейството. Говореше така, сякаш го упрекваше / и го правеше де факто / за поведението му.
Много бързо забрави тя самата какво правеше и как се отнасяше с околните.
Ако това писмо беше дадено и прочетено в момента когато Фахретин беше писал на Мукадес - все си мисля, че реакцията би била друга.
Споделеното в писмата, надеждата,че ще продължат живота си заедно, всичките видими и невидими стъпки които направиха един към друг.
Едно писмо, една дълбоко скрита тайна, една болезнена истина - и живота на Керим е "преобърнат" на 180 градуса. Това в което е вярвал - се оказва една лъжа, човекът който е мразел и ненавиждал се оказва невинен.
Казвахме, че Керим прояви слабост в този и следващите моменти, когато се отдалечи от всичко и всички, затвори се в себе си и започна да пие. Като слабост бих приела само пиенето. Всичко останало - лично аз бих "потънала" /като риба естествено/ в най-дълбокото и бих се "скрила" .
Толкова плаках тогава, и сега очите ми се пълнят и гърлото ме стяга. Толкова болка и мъка му стовариха на Керим - изкупи не само своите, на мнимите си приятели, но и тези на родителите си грехове.
Малко рано е, но ще го кажа - не приемам упреците на Фатмагюл / пред психоложката / за това, че той не споделял нищо и странял от семейството. Говореше така, сякаш го упрекваше / и го правеше де факто / за поведението му.
Много бързо забрави тя самата какво правеше и как се отнасяше с околните.
Ако това писмо беше дадено и прочетено в момента когато Фахретин беше писал на Мукадес - все си мисля, че реакцията би била друга.
Изобщо не го упреквам момчето. Твърде много даже понесе на раменете си като товар. Съжалявам, вероятно ще ме упрекнете в несправедливост и пристрастия, но проблемите на Фатмагюл бяха много по-малко, отколкото тези на Керим. Тя е имала двама любящи родители, има все още един любящ брат, подкрепят я всички, с изключение на Мукаддес. А Керим? Загубил опора както в баща си, така сега и в майка си, чувства се предаден и от Мерием, под прицел от страна на бившите си приятели и обкръжението им, обвиняван и чувстващ се виновен за какво ли не, обичащ всеотдайно без да бъде особено насърчаван... Ужасен товар понесе... то, раменете му широки и силни, ама...
Толкова чакани и толкова хубави моменти между двамата.
Споделеното в писмата, надеждата,че ще продължат живота си заедно, всичките видими и невидими стъпки които направиха един към друг.
Едно писмо, една дълбоко скрита тайна, една болезнена истина - и живота на Керим е "преобърнат" на 180 градуса. Това в което е вярвал - се оказва една лъжа, човекът който е мразел и ненавиждал се оказва невинен.
Споделеното в писмата, надеждата,че ще продължат живота си заедно, всичките видими и невидими стъпки които направиха един към друг.
Едно писмо, една дълбоко скрита тайна, една болезнена истина - и живота на Керим е "преобърнат" на 180 градуса. Това в което е вярвал - се оказва една лъжа, човекът който е мразел и ненавиждал се оказва невинен.
Скрит текст:
Ако това писмо беше дадено и прочетено в момента когато Фахретин беше писал на Мукадес - все си мисля, че реакцията би била друга. [/b][/color]Казвахме, че Керим прояви слабост в този и следващите моменти, когато се отдалечи от всичко и всички, затвори се в себе си и започна да пие. Като слабост бих приела само пиенето. Всичко останало - лично аз бих "потънала" /като риба естествено/ в най-дълбокото и бих се "скрила" .
Толкова плаках тогава, и сега очите ми се пълнят и гърлото ме стяга. Толкова болка и мъка му стовариха на Керим - изкупи не само своите, на мнимите си приятели, но и тези на родителите си грехове.
Малко рано е, но ще го кажа - не приемам упреците на Фатмагюл / пред психоложката / за това, че той не споделял нищо и странял от семейството. Говореше така, сякаш го упрекваше / и го правеше де факто / за поведението му.
Много бързо забрави тя самата какво правеше и как се отнасяше с околните.
Толкова плаках тогава, и сега очите ми се пълнят и гърлото ме стяга. Толкова болка и мъка му стовариха на Керим - изкупи не само своите, на мнимите си приятели, но и тези на родителите си грехове.
Малко рано е, но ще го кажа - не приемам упреците на Фатмагюл / пред психоложката / за това, че той не споделял нищо и странял от семейството. Говореше така, сякаш го упрекваше / и го правеше де факто / за поведението му.
Много бързо забрави тя самата какво правеше и как се отнасяше с околните.
Напълно съм съгласна с теб, Марта! Аз също мисля, дори го споделих при преговора, че Мерием трябваше да му даде писмото тогава!
За мен особено жестоки са думите на майката От години за пръв път днес не съм плакала. Деня, в който те изоставям. Какъв човек трябва да си, за да кажеш това на детето си?
И жестоката истина, която Керим осъзна и което всъщност го срина - Майка му не го е обичала! - Дори и в края на живота си…Дори и в предсмъртното й писмо…Веднъж не е написала, че ме обича. Моята майка, моята.
„Keрим, Сине..
Тръгвам си. Ти си всичко за мен. Но знам, че баща ти ще се грижи за теб....когато мен вече няма да ме има. В продължение на години той ми е сърдит. Заради този гняв, той не те взе със себе си. Но ще се върне за те. Ще дойде тук, още веднъж за да те отведе. В този дом аз бях единствената която заставаше мъжду вашето щастие. Ще започнете нов живот, без мен. И ще ме забравите. Това е единствения ден, в който не съм плакала от години. Денят в който те оставям. Взех своето решение...моето сърце спря преди години и никога не започна отново да бие. В деня в който ме ожениха за твоя баща...оставих сърцето и душата си при мъжа, който истински обичах.
Всеки живее живота си веднъж. А моят свърши много отдавна. Станах съпруга на баща ти. И твоя майка, но...никога не се отказах от истинската си любов. Той от своя страна се отказа от мен, в деня когато станах майка....и сложи край на живота си. Убих мъжа който обичах, когато се омъжих за баща ти, Keрим.....когато те родих. Осъдих баща ти на нещастен брак, а теб на детство без любов..... и себе си в безкрайно съжаление и страдание. Празнотата в сърцето ми, ме изяжда отвътре. В любящите очи на баща ти, виждах колко съм низка. Накрая изгубих всичко. Сега, дори и твоето съществуване,
не е достатъчно да ме задържи. Знам, че е трудно да разбереш това. Може би никога няма да го направиш. И може би ще бъдеш прав. Прости ми, сине.
Затова че, не съм в състояние да дам шанс и на двамата. За всичко, аз съм виновна сине. Единственото ми желание е, вие с баща да бъдете щастливи. Поверявам ви един на друг. „
След това писмо и осмислянето му - нищо вече не е и няма да бъде същото.
Керим естествено започва да анализира и съпоставя двата нежелани брака - на родителите си и своя собствен.
Всички думи изречени от Фатмагюл - оживяват в спомените му - омразата която е изпитвала към него, всичко е живо и болезнено.
Той просто е длъжен да я освободи.
И нещо което съм написала преди една година / под влияние естествено на емоциите си тогава /.
"Знам, какво ти обещах -
че винаги ще бъда с тебе.
Сега, обаче ме е страх
да не затворя
душата ти ранена
в клетка -
без светлина, без вяра, без надежда.
Да те осъдя да живееш
чужд живот,
да следваш път
който никъде не те отвежда.
Прости ми, че изпитвам страх -
обичайки те, ще си отида.
Прости ми, въпреки, че знам -
какво ти обещах."
Сигурно в предишен живот съм била мъж, защото тогава болката на Керим ме изгаряше и сега това чувство се завърна отново като гледам тези моменти.
И ме е яд, по точно съм разочарована от реакцията, по скоро от липсата на такава от страна на Фатмагюл.
Само се сещам - как тя плака на писмото на Оня и не го сподели с Керим, докато той и даде да прочете това от майка му.
Керим естествено започва да анализира и съпоставя двата нежелани брака - на родителите си и своя собствен.
Всички думи изречени от Фатмагюл - оживяват в спомените му - омразата която е изпитвала към него, всичко е живо и болезнено.
Той просто е длъжен да я освободи.
И нещо което съм написала преди една година / под влияние естествено на емоциите си тогава /.
"Знам, какво ти обещах -
че винаги ще бъда с тебе.
Сега, обаче ме е страх
да не затворя
душата ти ранена
в клетка -
без светлина, без вяра, без надежда.
Да те осъдя да живееш
чужд живот,
да следваш път
който никъде не те отвежда.
Прости ми, че изпитвам страх -
обичайки те, ще си отида.
Прости ми, въпреки, че знам -
какво ти обещах."
Сигурно в предишен живот съм била мъж, защото тогава болката на Керим ме изгаряше и сега това чувство се завърна отново като гледам тези моменти.
И ме е яд, по точно съм разочарована от реакцията, по скоро от липсата на такава от страна на Фатмагюл.
Само се сещам - как тя плака на писмото на Оня и не го сподели с Керим, докато той и даде да прочете това от майка му.
И аз съм била мъж, явно.
) И моето съчувствие е преди всичко за Керим в този сериал. Не, че не разбирам травмата, понесена от Фатмагюл, но намирам, че всеки път, когато се наложи да сравнявам раните им, в мен възниква въпросът "Чий товар е по-тежък?"... и винаги отчитам, че този на Керим беше по-тежък. "Аз наказах себе си за цял живот с наказание по-тежко от всяка присъда..." Така си беше.