Здравейте на всички мами, развълнувани от предстоящо раждане. Влизам в тази тема, след почти 1 година с много, все още нестихнал гняв. Влизам с конкретната цел да споделя за кошмара, който изживях там. Кошмарът има лице и име - чудовището Румяна Христова, което не мога да нарека доктор... Дълго време пазих това в себе си, с идеята, че като не ровя в миналото ще забравя по-бързо, но не е така - не мога да забравя, а тъй като не мога и да простя, по-добре да споделя с всички - може би така ще предпазя някой, а и поне косвено ще навредя на тази особа като оглася тази история. Много пъти ми се е искало да имам някакво оръжие и да приключим с една саморазправа, но не си заслужава да я лежа после. Та в тази връзка се сетих, че словото е страшно оръжие, затова се уповавам на него - колкото повече хора разберат, каква некадърна и зла жена е това, толкова по-добре.
Накратко, след чудесна, лека и щастлива бременност и ангажимент да раждам в Лозенец, при друг лекар, заплатена съответна такса и няколко месечно проследяване на бременността там, тази особа реши да се РАЗПОРЕЖДА с мен и бебето ми, като ми НАРЕДИ на коя дата и какъв вид раждане ТРЯБВА да избера, защото бебето ми било "готово за вадене" и много голямо - според нейните измервания - 3200 и до термина щяло да стане 5... Уточнявам - оставаха ми 3 дни да вляза в 8-ми месец... и още - всичките ми изследвания бяха ОК, тоновете на бебето чудесни, аз се чувствах добре, нямах високо кръвно, отоци, ходех по няколко километра на ден и най-вече - държах да раждам естествено. Разбира се, при евентуални усложнения или риск за бебето ми бях обсъждала и вариант секцио, но не с нея... Това, че попаднах на консултация при нея беше случайност - отсъствие на наблюдаващият бременността ми. Постарах се съвсем вежливо да й обясня, че не съм съгласна, че бебетата са "готови за вадене" в началото на осмия месец, а и освен това при нея съм само на консултация - т.е. си имам други планове. На моят абсолютно естествен и нормален отговор, особата отговори грубо и арогантно, позволявайки си дори да ме обижда, цитирам: "И докога ще чакаш, гледай се каква си станала - едвам се повдигаш"... За всички вас, да не си помислите, че съм била слон, който очевидно не може да роди естествено - висока съм 1.70, забременях на 72кг, ден преди да родя бях 84 - 12 кг., качени само на корем обаче (от болницата излязох 74). Бебето ми действително беше голямо, но не огромно, а и аз не съм дребничка, но и не се считам за труден случай в медицината. Последната забележка на особата подминах мълчаливо и си тръгнах. В следващите дни, притеснена от нейните думи че не мога да родя толкова голямо бебе, се консултирах последователно при двама други специалисти, които отрекоха тезата й, а единият дори се пошегува - "колко да е голямо, пък и ти не си малка", измерването на единият от тях установи, че плодът е 2800, "при най-добро желание 2900" (отново цитирам) и това около 10 дена след измерването при особата Христова. Т.е за 10 дена плодът явно беше спаднал с 400 грама. Реших, че тази особа освен груба и невъзпитана, явно е и некомпетентна и следващия път, когато случайно я засякох в кабинета (влязох само да дам някакви изследвания на сестрата), само я поздравих и се канех да изляза, когато тя ме заговори и с подигравателен тон ме попита къде съм тръгнала да раждам с този маникюр... Отвърнах й, че не съм тръгнала да раждам и ще раждам, когато му дойде времето. След още 3-4 седмици се налагаше да тръгна всеки ден за следене на тоновете. От акушерките разбрах, а и то се виждаше, че апаратът беше повреден - не хващаше добре тоновете и при най-малкото потрепване и движение, даваше накъсани тонове на диаграмата, но за сметка на това, когато хванеше се чуваше хубаво и ясно, равномерно туптене, което според всички беше ОК. Уточнявам това специално - поне 2-3 пъти (в други дни) заради лоша диаграма, се налагаше да ме връзват отново и да го нагласят и след това пак си даваше чудесни тонове. В един от тези дни, когато акушерката ме върза и излезе и след 1 мин. апаратът отново изгуби тоновете, които докато ме нагласяше звучаха добре, в родилното слезе и особата Христова. Виждайки диаграмата и познавайки в мое лице тази, която й противоречи, тя се разкрещя какви били тези тонове и, че веднага трябвало да се направи секцио... Естествено бях в шок - опитах се да й обясня, че досега няколко пъти апаратът е губил тонове (в други дни, другите й колеги не бяха обърнали никакво внимание на прекъсването на линиите). Тя стана още по-груба, но и аз бях уплашена да не би наистина нещо да не е наред с бебето ми. Тя заяви, че и да не се прави секцио в момента, трябва да остана за наблюдение, защото иначе рискувам живота на бебето ми. След това реши да ме прегледа. Още не мога да си простя, че й разреших... Прегледът беше грубо, силно и болезнено притискане и мушкане, след което извади окървавени пръсти. После позната акушерка ми каза, че явно се е опитвала да ми отлепи мехура. След прегледа ми каза, че съм с 3см. разкритие и няма околоплодни води. Уточнявам, че не бях имала нито една контракция до момента или каквито и да е признаци за наближаващо раждане - 3 специалисти ми бяха изчислили термин около седмица след въпросния ден. И така трябваше уж да остана за наблюдение. При настаняването, сестра ми връчи документи за подпис, започнах да ги разглеждам заедно с мъжа ми и видях, че се отнасят за процедури при секцио. Извикахме пак сестрата и я попитахме защо са тези документи, като влизам за наблюдение, а тя ми каза "Какво наблюдение, д-р Христова, каза че утре в 8 часа ще ти правим секцио"!!! Извинявам се, че описвам толкова подробно, но надявам се така да стават по-ясни всичките й издънки, некомпетентни и неетични действия. Вече силно афектирана и притеснена започнах да звъня буквално за помощ - беше ми препоръчан един д-р като добър специалист в същата болница, затова звъннах и на него. Той, без да ме познава, беше много любезен и спокоен и ми каза, че точно на другия ден е на смяна, затова да го изчакам и да види какво е положението. Естествено стана скандал, като казах, че ще чакам друг лекар...
Едвам изчаках другия ден, не мигнах цяла нощ, вечерта явно от притеснение започнаха пристягания в корема, които обаче след малко отшумяха. На сутринта той ме прегледа и каза, че вече съм с 1 (един) см. разкритие... Оказа се, че за една нощ от 3 см. разкритието ми беше станало 1!!! После... ми даде съвет, че след като явно особата е предизвикала процеса, е по-разумно да не се чака и щом и водите ги няма трябва да родя. Разбрахме се да изчакаме няколко часа, за да се види ще тръгне ли само раждането. 7 часа след това, още нищо не ставаше и ми включиха окситоцин - естествено след това контракциите започнаха - след 10 часа на окситоцин, вече имах 10 см..., но и след безсънна нощ, притеснения и тревоги, а и от глад защото вечерта отказаха да ми дадат вечеря заради "планираното секцио", накрая при пълно разкритие, аз губех съзнание при всяка контракция и накрая родовата дейност просто започна да отслабва и спира - въпреки, че бях на мах. доза окситоцин от часове, контракциите ставаха все по-слаби, а аз все по-често не бях на себе си и чувствах, че ще заспя. Само да вмъкна, че в един момент мехурът ми се пукна и водите, дето "ги нямаше" изтекоха - бистри и обилни. Накрая естествено се стигна до секцио по спешност, защото бебето дори не беше слязло надолу, за да бъде издърпано. Благодарение на над 12 часа грижи за мен и страхотния професионализъм на доктора, който ме пое (изкара и втора смяна заради мен), най-после извадиха бебчето ми.
Вие може да си помислите, че ужасът свършва и всичко вече е наред, но не...
В следващата една седмица бяха най-тежките дни в живота ми - първо бебето ми не ми беше дадено цялото следващо денонощие (само му видях личицето, като го извадиха) - лежах оперирана и се молех на влизащите акушерки, но не ми го дадоха. Някои бяха любезни и се държаха нормално, но други бяха преднамерено груби - по-късно разбрах, че са инструктирани от особата да не говорят с мен... След като минаха 12 часа попитах ще бъда ли раздвижвана, защото такава беше препоръката на доктора, ми беше отговорено, че няма и ще чакам 3 дни. Обадих му се, той също се обади на тях и поръча същата вечер да ме раздвижат, това не стана... През нощта, се мобилизирах и постепенно се повдигнах сама.
След това дойде следващ ужас - гърдите ми се препълниха и млякото ми започна да тече по нощницата, а бебето, въпреки молбите ми отново не ми беше дадено - казаха ми да се изцеждам. Пробвах, но тъй като ми беше за първи път не можех да изцедя повече от няколко капки. Цяла нощ гърдите ми бях твърди като камък и ме обливаха горещи вълни, а една от акушерките се смили и ми даде торбички с лед. На другия ден станах и просто отидох до стаята с бебето ми и заявих на първата срещната акушерка (явно нова на смяна), че го взимам и не ме интересува, а тя с учудване отговори - ама разбира се, че ще го дадем, аз даже се чудех защо не Ви се носи бебето, дали сте зле или не го искате...!!! Но аз сега го нахраних и то заспа". Реших, че няма да стане така и им казах, че вече аз ще го кърмя и на следващия час зачаках да ми го дадат - отново не го донесоха. Станах пак и отидох да го взема - този път друга акушерка ме върна, защото било на преглед при педиатърката. Казах, че не ме интересува какъв час е и, че искам да го кърмя и че гърдите ми вече са на морави бучки и петна - казаха ми да си измеря температурата, но и че през нощта не се дават бебета за кърмене...
Междувременно заради запушената мивка в стаята почти не можех да си измия зъбите спокойно - препълваше се и пръскаше нощницата ми над оперираното. Случайно чух по коридора някакви дискусии и мъжки гласове - оказа се, че са викнали водопроводчик заради теч на тавана от горния етаж. Както бях на вратата на стаята попитах водопроводчика, дали ще е удобно да погледне и мивката в стаята ми. В този момент от нейната стая излетя особата Христова и се разкрещя на човека, че е забранила да се разговаря с мен, а мен буквално изблъска обратно в стаята ми... Разбрах, че явно особата е и неуравновесена истеричка.
Започна още една нощ в която отчаяно се опитвах да се цедя до 3 часа. Накрая просто не издържах, отидох в стаята за бебета и казах на момичето там (явно стажантка), че взимам бебето си да го кърмя. Тя отначало отказваше, защото не бил такъв редът, но като и показах гърдите си и казах, че не мога да се изцедя веднага ми го даде. Бебчето ми смука по над 10 мин. от всяка гърда и му се стичаше по бузките, накрая момичето го взе и каза да не го прехранвам, че ще повърне... За първи път от 4 дни спах за 2 часа до 6 сутринта...
Следващ кошмар: Вечерта преди това нощно кърмене като бях до стаята му пипах ръчичките и видях, че са много студени, казаха ми, че било нормално за бебета да са им хладни ръцете. Но явно го бяха и простудили. На другия ден дойде педиатърката и вместо да ми каже, че ни изписват, обясни, че бебето е с високи левкоцити, явно развива инфекция и трябва веднага да го включи на антибиотици. Освен това започвал и жълтеница... На другия ден когато отидох да го видя ми прилоша - цялото му телце беше на червени петна - най-изразени в гънките, а едното му краче - цялото огнено червено. Ужасена попитах какво става, казаха ми че имал АБКМ (алергия към белтъците на кравето мляко). Стоях до акушерката и плачех... В този момент, тя му сменяще памперса и като му вдигна крачето видях едно лилаво петно на петичката, попитах от какво е и ми каза,"а сигурно от ваксината"... Сложена му била противохепатитна ваксина, съшия ден преди да бъде включен на антибиотици. Разтреперих се защото точно крачето, на което е бита ваксината беше цялото червено. Казах им го, на което ми отвърнаха, че не е възможно да е от ваксината и отново подеха версията за АБКМ. Следващия ден бебчето ми лежеше неподвижно като мъртво в кувьоза и само лекото му дишане ми даваше надежда. Постепенно червенината се разнесе, а и то започна леко да помръдва.
На другия ден вече абсолютно вбесена, съобщих на визитацията, че искам да ми кажат на какви антибиотици е и, че си тръгваме, за да отидем в друга болница.
И "о, чудо!" оказа се, че нямало повече да му вливат антибиотици, защото бил добре вече и можело веднага да ни изпишат - 2 дни по-рано, отколкото бяха казали.
Оставям на вас заключението за действията им.
След изписването ни разбира се се прояви и ефектът от целия стрес и насилие над мен и бебето ми: Запушени канали на гърдите, бучки, възпаления, опити да кърмя, за да спаднат, няколко дни борба, довели до разкървени зърна, болка при всяко кърмене и накрая естествено, детенцето ми виждайки, че не тече както то иска се отби само - отказа да се кърми и преминахме на АМ. В следващите няколко седмици се борих да стопя бучките с масажи, душове, цедене. Въпреки стреса и липсата на нормално кърмене все още имах по малко мляко. Още месец се борих с помпата да възстановя нормална лактация и да заместя АМ с кърма. Въпреки опитите и помощта на страхотните момичета от Национална асоциация за подкрепа на кърменето, той вече отказваше да суче и се цедих до навършването му на 7 месеца.
Отново се извинявам за дългия и обстоятелствен пост. Разбира се всеки може да чете или не. Аз просто искам да предупредя и да разоблича.
Запазвам си пълния текст, в следващите дни ще го постна и на други места. Искам колкото може повече хора да разберат, какво ни се случи и да си извадят заключение за особата Румяна Христова.
Поздрави на всички бъдещи и настоящи мами.
Накратко, след чудесна, лека и щастлива бременност и ангажимент да раждам в Лозенец, при друг лекар, заплатена съответна такса и няколко месечно проследяване на бременността там, тази особа реши да се РАЗПОРЕЖДА с мен и бебето ми, като ми НАРЕДИ на коя дата и какъв вид раждане ТРЯБВА да избера, защото бебето ми било "готово за вадене" и много голямо - според нейните измервания - 3200 и до термина щяло да стане 5... Уточнявам - оставаха ми 3 дни да вляза в 8-ми месец... и още - всичките ми изследвания бяха ОК, тоновете на бебето чудесни, аз се чувствах добре, нямах високо кръвно, отоци, ходех по няколко километра на ден и най-вече - държах да раждам естествено. Разбира се, при евентуални усложнения или риск за бебето ми бях обсъждала и вариант секцио, но не с нея... Това, че попаднах на консултация при нея беше случайност - отсъствие на наблюдаващият бременността ми. Постарах се съвсем вежливо да й обясня, че не съм съгласна, че бебетата са "готови за вадене" в началото на осмия месец, а и освен това при нея съм само на консултация - т.е. си имам други планове. На моят абсолютно естествен и нормален отговор, особата отговори грубо и арогантно, позволявайки си дори да ме обижда, цитирам: "И докога ще чакаш, гледай се каква си станала - едвам се повдигаш"... За всички вас, да не си помислите, че съм била слон, който очевидно не може да роди естествено - висока съм 1.70, забременях на 72кг, ден преди да родя бях 84 - 12 кг., качени само на корем обаче (от болницата излязох 74). Бебето ми действително беше голямо, но не огромно, а и аз не съм дребничка, но и не се считам за труден случай в медицината. Последната забележка на особата подминах мълчаливо и си тръгнах. В следващите дни, притеснена от нейните думи че не мога да родя толкова голямо бебе, се консултирах последователно при двама други специалисти, които отрекоха тезата й, а единият дори се пошегува - "колко да е голямо, пък и ти не си малка", измерването на единият от тях установи, че плодът е 2800, "при най-добро желание 2900" (отново цитирам) и това около 10 дена след измерването при особата Христова. Т.е за 10 дена плодът явно беше спаднал с 400 грама. Реших, че тази особа освен груба и невъзпитана, явно е и некомпетентна и следващия път, когато случайно я засякох в кабинета (влязох само да дам някакви изследвания на сестрата), само я поздравих и се канех да изляза, когато тя ме заговори и с подигравателен тон ме попита къде съм тръгнала да раждам с този маникюр... Отвърнах й, че не съм тръгнала да раждам и ще раждам, когато му дойде времето. След още 3-4 седмици се налагаше да тръгна всеки ден за следене на тоновете. От акушерките разбрах, а и то се виждаше, че апаратът беше повреден - не хващаше добре тоновете и при най-малкото потрепване и движение, даваше накъсани тонове на диаграмата, но за сметка на това, когато хванеше се чуваше хубаво и ясно, равномерно туптене, което според всички беше ОК. Уточнявам това специално - поне 2-3 пъти (в други дни) заради лоша диаграма, се налагаше да ме връзват отново и да го нагласят и след това пак си даваше чудесни тонове. В един от тези дни, когато акушерката ме върза и излезе и след 1 мин. апаратът отново изгуби тоновете, които докато ме нагласяше звучаха добре, в родилното слезе и особата Христова. Виждайки диаграмата и познавайки в мое лице тази, която й противоречи, тя се разкрещя какви били тези тонове и, че веднага трябвало да се направи секцио... Естествено бях в шок - опитах се да й обясня, че досега няколко пъти апаратът е губил тонове (в други дни, другите й колеги не бяха обърнали никакво внимание на прекъсването на линиите). Тя стана още по-груба, но и аз бях уплашена да не би наистина нещо да не е наред с бебето ми. Тя заяви, че и да не се прави секцио в момента, трябва да остана за наблюдение, защото иначе рискувам живота на бебето ми. След това реши да ме прегледа. Още не мога да си простя, че й разреших... Прегледът беше грубо, силно и болезнено притискане и мушкане, след което извади окървавени пръсти. После позната акушерка ми каза, че явно се е опитвала да ми отлепи мехура. След прегледа ми каза, че съм с 3см. разкритие и няма околоплодни води. Уточнявам, че не бях имала нито една контракция до момента или каквито и да е признаци за наближаващо раждане - 3 специалисти ми бяха изчислили термин около седмица след въпросния ден. И така трябваше уж да остана за наблюдение. При настаняването, сестра ми връчи документи за подпис, започнах да ги разглеждам заедно с мъжа ми и видях, че се отнасят за процедури при секцио. Извикахме пак сестрата и я попитахме защо са тези документи, като влизам за наблюдение, а тя ми каза "Какво наблюдение, д-р Христова, каза че утре в 8 часа ще ти правим секцио"!!! Извинявам се, че описвам толкова подробно, но надявам се така да стават по-ясни всичките й издънки, некомпетентни и неетични действия. Вече силно афектирана и притеснена започнах да звъня буквално за помощ - беше ми препоръчан един д-р като добър специалист в същата болница, затова звъннах и на него. Той, без да ме познава, беше много любезен и спокоен и ми каза, че точно на другия ден е на смяна, затова да го изчакам и да види какво е положението. Естествено стана скандал, като казах, че ще чакам друг лекар...
Едвам изчаках другия ден, не мигнах цяла нощ, вечерта явно от притеснение започнаха пристягания в корема, които обаче след малко отшумяха. На сутринта той ме прегледа и каза, че вече съм с 1 (един) см. разкритие... Оказа се, че за една нощ от 3 см. разкритието ми беше станало 1!!! После... ми даде съвет, че след като явно особата е предизвикала процеса, е по-разумно да не се чака и щом и водите ги няма трябва да родя. Разбрахме се да изчакаме няколко часа, за да се види ще тръгне ли само раждането. 7 часа след това, още нищо не ставаше и ми включиха окситоцин - естествено след това контракциите започнаха - след 10 часа на окситоцин, вече имах 10 см..., но и след безсънна нощ, притеснения и тревоги, а и от глад защото вечерта отказаха да ми дадат вечеря заради "планираното секцио", накрая при пълно разкритие, аз губех съзнание при всяка контракция и накрая родовата дейност просто започна да отслабва и спира - въпреки, че бях на мах. доза окситоцин от часове, контракциите ставаха все по-слаби, а аз все по-често не бях на себе си и чувствах, че ще заспя. Само да вмъкна, че в един момент мехурът ми се пукна и водите, дето "ги нямаше" изтекоха - бистри и обилни. Накрая естествено се стигна до секцио по спешност, защото бебето дори не беше слязло надолу, за да бъде издърпано. Благодарение на над 12 часа грижи за мен и страхотния професионализъм на доктора, който ме пое (изкара и втора смяна заради мен), най-после извадиха бебчето ми.
Вие може да си помислите, че ужасът свършва и всичко вече е наред, но не...
В следващата една седмица бяха най-тежките дни в живота ми - първо бебето ми не ми беше дадено цялото следващо денонощие (само му видях личицето, като го извадиха) - лежах оперирана и се молех на влизащите акушерки, но не ми го дадоха. Някои бяха любезни и се държаха нормално, но други бяха преднамерено груби - по-късно разбрах, че са инструктирани от особата да не говорят с мен... След като минаха 12 часа попитах ще бъда ли раздвижвана, защото такава беше препоръката на доктора, ми беше отговорено, че няма и ще чакам 3 дни. Обадих му се, той също се обади на тях и поръча същата вечер да ме раздвижат, това не стана... През нощта, се мобилизирах и постепенно се повдигнах сама.
След това дойде следващ ужас - гърдите ми се препълниха и млякото ми започна да тече по нощницата, а бебето, въпреки молбите ми отново не ми беше дадено - казаха ми да се изцеждам. Пробвах, но тъй като ми беше за първи път не можех да изцедя повече от няколко капки. Цяла нощ гърдите ми бях твърди като камък и ме обливаха горещи вълни, а една от акушерките се смили и ми даде торбички с лед. На другия ден станах и просто отидох до стаята с бебето ми и заявих на първата срещната акушерка (явно нова на смяна), че го взимам и не ме интересува, а тя с учудване отговори - ама разбира се, че ще го дадем, аз даже се чудех защо не Ви се носи бебето, дали сте зле или не го искате...!!! Но аз сега го нахраних и то заспа". Реших, че няма да стане така и им казах, че вече аз ще го кърмя и на следващия час зачаках да ми го дадат - отново не го донесоха. Станах пак и отидох да го взема - този път друга акушерка ме върна, защото било на преглед при педиатърката. Казах, че не ме интересува какъв час е и, че искам да го кърмя и че гърдите ми вече са на морави бучки и петна - казаха ми да си измеря температурата, но и че през нощта не се дават бебета за кърмене...
Междувременно заради запушената мивка в стаята почти не можех да си измия зъбите спокойно - препълваше се и пръскаше нощницата ми над оперираното. Случайно чух по коридора някакви дискусии и мъжки гласове - оказа се, че са викнали водопроводчик заради теч на тавана от горния етаж. Както бях на вратата на стаята попитах водопроводчика, дали ще е удобно да погледне и мивката в стаята ми. В този момент от нейната стая излетя особата Христова и се разкрещя на човека, че е забранила да се разговаря с мен, а мен буквално изблъска обратно в стаята ми... Разбрах, че явно особата е и неуравновесена истеричка.
Започна още една нощ в която отчаяно се опитвах да се цедя до 3 часа. Накрая просто не издържах, отидох в стаята за бебета и казах на момичето там (явно стажантка), че взимам бебето си да го кърмя. Тя отначало отказваше, защото не бил такъв редът, но като и показах гърдите си и казах, че не мога да се изцедя веднага ми го даде. Бебчето ми смука по над 10 мин. от всяка гърда и му се стичаше по бузките, накрая момичето го взе и каза да не го прехранвам, че ще повърне... За първи път от 4 дни спах за 2 часа до 6 сутринта...
Следващ кошмар: Вечерта преди това нощно кърмене като бях до стаята му пипах ръчичките и видях, че са много студени, казаха ми, че било нормално за бебета да са им хладни ръцете. Но явно го бяха и простудили. На другия ден дойде педиатърката и вместо да ми каже, че ни изписват, обясни, че бебето е с високи левкоцити, явно развива инфекция и трябва веднага да го включи на антибиотици. Освен това започвал и жълтеница... На другия ден когато отидох да го видя ми прилоша - цялото му телце беше на червени петна - най-изразени в гънките, а едното му краче - цялото огнено червено. Ужасена попитах какво става, казаха ми че имал АБКМ (алергия към белтъците на кравето мляко). Стоях до акушерката и плачех... В този момент, тя му сменяще памперса и като му вдигна крачето видях едно лилаво петно на петичката, попитах от какво е и ми каза,"а сигурно от ваксината"... Сложена му била противохепатитна ваксина, съшия ден преди да бъде включен на антибиотици. Разтреперих се защото точно крачето, на което е бита ваксината беше цялото червено. Казах им го, на което ми отвърнаха, че не е възможно да е от ваксината и отново подеха версията за АБКМ. Следващия ден бебчето ми лежеше неподвижно като мъртво в кувьоза и само лекото му дишане ми даваше надежда. Постепенно червенината се разнесе, а и то започна леко да помръдва.
На другия ден вече абсолютно вбесена, съобщих на визитацията, че искам да ми кажат на какви антибиотици е и, че си тръгваме, за да отидем в друга болница.
И "о, чудо!" оказа се, че нямало повече да му вливат антибиотици, защото бил добре вече и можело веднага да ни изпишат - 2 дни по-рано, отколкото бяха казали.
Оставям на вас заключението за действията им.
След изписването ни разбира се се прояви и ефектът от целия стрес и насилие над мен и бебето ми: Запушени канали на гърдите, бучки, възпаления, опити да кърмя, за да спаднат, няколко дни борба, довели до разкървени зърна, болка при всяко кърмене и накрая естествено, детенцето ми виждайки, че не тече както то иска се отби само - отказа да се кърми и преминахме на АМ. В следващите няколко седмици се борих да стопя бучките с масажи, душове, цедене. Въпреки стреса и липсата на нормално кърмене все още имах по малко мляко. Още месец се борих с помпата да възстановя нормална лактация и да заместя АМ с кърма. Въпреки опитите и помощта на страхотните момичета от Национална асоциация за подкрепа на кърменето, той вече отказваше да суче и се цедих до навършването му на 7 месеца.
Отново се извинявам за дългия и обстоятелствен пост. Разбира се всеки може да чете или не. Аз просто искам да предупредя и да разоблича.
Запазвам си пълния текст, в следващите дни ще го постна и на други места. Искам колкото може повече хора да разберат, какво ни се случи и да си извадят заключение за особата Румяна Христова.
Поздрави на всички бъдещи и настоящи мами.
) Съжалявам, че ти се е наложило. Затова мисля, че темата ми може да помогне - да предупреди и други момичета, че особата има две лица.