Публикувана: 16 дек. 2012, 00:27 ч.
Последно мнение: 13 март 2013, 10:37 ч.

Не желае да оцветява и да учи на 5г

16 907
262
1

1
...
9
10
11
...
18
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да помогна на сина си да не се чувства тревога, ако не се справя добре?
Какви мерки мога да предприема, за да помогна на сина си по време на този период?
Какви може да са причините за нежеланието на сина ми да рисува с молив?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да помогна на сина си да не се чувства тревога, ако не се справя добре?
  
  Детето може да изпитва страх от провал и може да иска всичко, което прави, да е перфектно. Проблемът може да бъде свързан със страха от провал. Подходът трябва да бъде насочен към мотивиране и окуражаване, без принуда. Можем да опитаме различни дейности като гледане на детски филми, за да го заинтригуваме. Важно е да наблюдаваме детето и да търсим начини за събуждане на интереса му, без да го караме да се чувства принуден.
- Какви мерки мога да предприема, за да помогна на сина си по време на този период?
  
  Една възможност е да се консултирате с детски психолог, който може да предложи стратегии за мотивиране на детето. Важно е внимателно да наблюдавате детето и да търсите дейности, които могат да събудят интереса му, без да го принуждавате. Освен това могат да се предложат различни забавления като гледане на детски филмчета за стимулиране на ангажираността му.
- Какви може да са причините за нежеланието на сина ми да рисува с молив?
  
  Нежеланието на детето да рисува с молив може да бъде свързано със страха от провал. Детето може да иска всичко, което прави, да е перфектно и ако не се получи, то може да се откаже. Важно е внимателно наблюдение на детето и търсене на начини за събуждане на интереса му без чувство за принуда. Освен това могат да бъдат изпробвани различни дейности като гледане на детски филмчета, които могат да го заинтригуват.
- Как мога да мотивирам детето си, което не проявява интерес към ученето на нови неща?
- Как мога да помогна на сина си да преодолее страха си от провал?

# 135 6 март 2013, 07:38 ч.

Мнения: 5 940

Pani Kowalska ,аз също не обичам. И не си спомням при нас това да е било изискване, но и не съм ходила на детска градина. Сега обаче във всяко детско списание, занимателни книжки и пр. се почва с това. В първи клас пак оцветяват, направо да луднат тези деца, но това са очевидно изискванията.

# 136 6 март 2013, 07:54 ч.

Мнения: 13 251

Цитат на: valerie в ср, 06 мар 2013, 06:30

И щяха може би и повече да играят навън.

Не е съвсем по темата, но това ми беше болна тема в ДГ.
Липсата на повече време за игри навън в ДГ не беше защото децата нямат време от др. занимания, а защото учителките все се притесняваха децата да не се разболеят.Няма да забравя през един прекрасен септември, след като за пореден път госпожите ми се оплакаха, че детето ми цял ден ставало от занимания и се разхождало/ малко преди да навърши 5/ аз им задавах всеки ден въпрос- днес излизахте ли?/По начина, по който бяха подредени обувките в шкафчето разбирах, че не са/ И всеки ден отговорът беше "Има болнави деца, не смеем"Това през септември, цяла слънчева седмица децата си стояха по стаите.

# 137 6 март 2013, 08:36 ч.

Мнения: 20 002

Аз честно изобщо не разбирам защо всички деца трябва да се слагат в калъп и да се карат насила да оцветяват. Само оцветяването ли е нещото, което развива фината моторика? Толкова няма други занимания, с които детето да се развива детето? Как се справят в Монтесори градините в такъв случай?

# 138 6 март 2013, 09:20 ч.

Мнения: 82

Soleil - най-лесно е за госпожите оцветяването:) може би и най-безопасно за големи групи. Затова масово на 5 не могат да държат ножица и да изрязват прости фигури. А това умение е много по-полезно от оцветяването. Но няма как да се случи в масовите детски градини, или поне не толкова често, колкото е желателно. Може би и в учебните планове е заложено толкова масово отново поради горните причини. 35 деца с ножичка в ръка и 2 госпожи си е ...предизивикателство:)

# 139 6 март 2013, 11:49 ч.

Мнения: 5 259

Цитат на: Soleil* в ср, 06 мар 2013, 08:36

Как се справят в Монтесори градините в такъв случай?

Много добре се справят. Само че там системата цели съвсем друго и съответно постига съвсем друго. Цели се децата да усвоят умения. А тук, както разбрахме от Бояна, се цели децата да се научат да се подчиняват, без да се питат каква е целта на задачата и не може ли тази цел да се постигне по друг начин.

valerie, явно се изразявам много неясно. Възразих срещу мнението ти, че детето трябва да се срамува, ако не може нещо. Когато малките деца се учат на умения, най-ефективният начин е с поощрение, с помощ и като им се даде възможност за самоинициатива и да изпитат уводолствие и гордост от напредъка си. А методи от рода на "не те ли е срам, че Петърчо може да оцветява, а ти не!", са си чист психологически тормоз и не биха могли да доведат до положителен резултат.

Иначе моите впечатления от децата са много генерално различни от твоите. Дъщеря ми ходи на училище и в целия и клас не съм видяла някой да се самоизразява само чрез уменията си по учебния материал, а какво остава за дете от втора градинска група. Един е добър в писането, друг в смятането, трети в рисуването. Всеки се гордее с това, което може и се чувства удовлетворен, че го може. И ако някой нарочно не му натяква, че не умее нещо, че не се справя и че трябва да се срамува от това, той няма по естествен начин да се вторачи в неуспехите си и да се самоопределя чрез тях.
Учителката показва доволство не само ако децата могат да оцветяват, но и когато слушат, когато си помагат, когато вземат участие и т.н. Те не ходят на градина само за да бъдат подтискани, карани да се срамуват и да им се натяква какво не могат.

# 140 6 март 2013, 13:06 ч.

Мнения: 5 940

Ох, смешно ми е как Бояна е обвинена в желание да накара децата да се подчиняват без никакви възражения и любопитство. Това направо е абсурдно Laughing

allana , къде съм писала, че детето трябва да се срамува. Попитах добре ли ще се чувства, ако това се приема за базисно изискване, с което всички се справят, а то заради поощрения да пази индивидуалността си, не се справя?
И пак- кой твърди, че уменията по учебния материал са самоизява? Напротив, тук всички казахме, че основните изисквания не правят детето супер гений или талант. Да можеш да оцветяваш в градината е горе долу като да можеш да се храниш самостоятелно. Просто се изисква.
Нито обществената детска градина, нито училището са места, в които програмата да позволява възможност за продължителна индивидуална работа с детето, затова родителите трябва да помагат. Но ако те смятат, че ако детето се справя с някакви общовалидни изисквания, е увредено от системата, а иначе е слънчево, индиго, с кристален разум, извънземен устрем, трябва да се насочи към друг тип образование.
Светкавица, според мен не ги изкарваха, защото децата масово не могат да се обличат сами. А иначе, че има претенции от родители, също е вярно.

Последна редакция: ср, 06 мар 2013, 13:21 от valerie

# 141 6 март 2013, 13:45 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: hrisi-pisi в ср, 06 мар 2013, 09:20

Хубаво, но защо вкъщи никой не ги учи децата да изрязват? Чисто стечение на обстоятелствата е, но сега се сещам за една друга тема, която върви в СО за излизането вечер, и така на око, повечето пишещи в темата са напълно ок вечер и през почивните дни родителите да се занимават със себе си. Е, питам аз, ако винаги някой се шматка извън къщи или се забива със своите си хобита, кой ще научи детето да изрязва с ножица примерно? И защо не може да се облича самичко на 4 и да си обува обувките правилно на 6, а на 7 да си ги връзва? Че и раницата не може да си приготвя в първи клас, има и такива, които като ги попита учителката в пети-шести клас защо не си носят тетрадката или учебника по английски, отговарят "защото майка ми не ми го е сложила".

Бояна не е обвинена в нищо. За мен лично има разлика между ДГ и училището. На ДГ работата й е да гледа децата, докато родителите са на работа, защото иначе половината тррудоспособно население трябва да си стои вкъщи и да дундурка деца, вместо да произвежда добавена стойност в заводи и офиси. Но на училището функцията му е точно да образова, да прави децата учени, научени, а не да е следващото ниво тип ДГ, за да може родителите да работят. Един родител може да се справи с учебния материал максимум до четвърти клас, а от пети нагоре започва да издиша, защото не може да обясни и обхване всичко, което е заложено по математика, български и другите науки. Родителят може да помогне с домашното и да обясни някоя точка от урока по география, но не да играе ролята на учител.

# 142 6 март 2013, 13:57 ч.

Мнения: 5 259

Първо, на Бояна не съм и възразявала въобще. Но е факт, че тя каза точно това - задачите се поставят, за да се научат децата да изпълняват задачи. Не да ги поставят под въпрос с "Ама сега защо да го правя?" и т.н. И не заради съдържанието на задачата, а заради формата - изпълнявам поставена задача.

Относно самоопределянето, имах предвид, че за да се срамува детето от някое свое неумение, то трябва да му отдава много голямо значение. А когато децата нямат интерес към някоя дейност, те не гледат на себе си като на "детето, което не може да прави шпагат", а просто не и обръщат внимание. Независимо от неодобрението на учителката. Защото тя може да показва одобрение към конкретното дете заради другите неща, които то прави добре и цялостното му усещане да е като на одобрявано дете. С други думи, за да се засрами едно дете(заради неумение, което не е важно за него), трябва някой да му натяква и да го кара да се почувства засрамено. А това не е правилно. Независимо дали го прави майката, сравнявайки го с Петърчо или учителката, обявявайки на всиок глас, че "Вижте Иванчо колко грозно е оцветил картинката", приканвайки децата да му се присмиват, това не е правилният начин.

# 143 6 март 2013, 14:21 ч.

Мнения: 7 837

Мда, основният проблем, продължава да се корени в желанието ни да създадем индивидуалист, който да изпъкне сред тълпата. Много ненужни разсъждения, лутане между ляво и дясно и накрая, след няколко години, е налице поредното родителско недоразумение.
Това не е към никой лично тук, не се припознавайте. Размишлявам си на глас, кратичко, без излишно празнословие.

# 144 6 март 2013, 14:37 ч.

София
Мнения: 62 595

Няма начин, това е естествено - изпъкването сред тълпата! Навремето, когато на хората, и в частност на децата, не им се е налагало да бъдат вкарани в тълпа, не са имали и крещяща потребност да изпъкнат. Но не мисля, че в тази тема става въпрос точно за това. Авторката написа в последния си пост едно важно пояснение - детето иска да се справи, но се притеснява, че излиза от очертанията. Ние не знаем какво е коментирала учителката в градината.

# 145 6 март 2013, 14:47 ч.

Мнения: 7 837

Ама, Андариел, темата отдавна излезе от притеснението на авторката, че детето й изостава в интелектуалното си развитие. Тя е спокойна, което е чудесно, защото само по себе си, първоначалното й притеснение, е нелепо.
На мен ми се налага ежедневно да контактувам с "индивидуалисти" (не съм преподавател, но помагам в класовете на децата понякога) и всеки път си казвам, слава богу, че това не са моите деца. Не е виновно училището за вкарването в матрица, много по-виновни сме ние, за драпането, да не ги вкараме в такава.

# 146 6 март 2013, 15:13 ч.

София
Мнения: 15 170

Цитат на: allana в ср, 06 мар 2013, 13:57

Учудвам се, че този факт е неизвестен на повечето пишещи тук. Умението да се изпълняват поставени задачи е фундаментално умение. Като се започне от Лего и се стигне до по- сериозни неща. Детето не винаги може да схване смисъла на нуждата от това да изпълни задачата, пак като се започне от оцветяването и се стигне до "за какво ми е тази химия сега".

Цитат на: Andariel в ср, 06 мар 2013, 13:45

На ДГ работата й е да гледа децата, докато родителите са на работа, защото иначе половината тррудоспособно население трябва да си стои вкъщи и да дундурка деца, вместо да произвежда добавена стойност в заводи и офиси.

Това може да е работа на яслата и на градината до 5 годишна възраст, но след като за 5 годишни има задължителна програма, явно там задачата е друга. И естествено, научаването на детето да изпълнява неприятни за него задачи (като оцветяването Grinning

) в нежелано от него време може да се отлага до първи клас, а и до безкрай. Просто авторката пита има ли проблем в случая с нейното дете- за мен има и казвам какъв е. Няма нужда да влачи детето на психолог, защото смятам, че всеки може да се справи с това да обясни на детето си как точно се случват нещата, когато учиш или съжителстваш с група в ДГ. Ако иска, разбира се.

# 147 6 март 2013, 15:36 ч.

Мнения: 10 547

Един от сериозните проблеми на нашето време и нашето поколение е именно това неумение и нежелание най-вече за изпълнява поставени му задачи. И да, започва се от Лего, седенето мирен на чина, родителското подстрекаване да не признава авторитети и т.н.

# 148 6 март 2013, 21:42 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 516

Цитат на: Pani Kowalska в ср, 06 мар 2013, 07:31

При него е водещо това, че иска да се справя безгрешно, но все излиза от очертанията и отказва да го прави.

Има един трик за подобни случаи. Рисуваш очертания на фигура, която да оцвети (или взимаш готова, но не много сложна) - примерно, кръг, звезда, квадрат - и с молив от външната страна по цялата дължина рисуваш тъмен пояс около очертанията, така че детето като оцветява дори да излезне малко отвън да попада в тази част и да не се вижда. Не знам дали го обясних ясно. Това е точно за деца, които отказват да оцветяват, не защото не знаят, че има правила на този свят ( и никой не ги учи на това), а заради неувереност, несигурност, срам, че не се справят добре и подобни.

Съгласна съм с Бояна дотолкова, че на децата трябва да се обяснява, че понякога се налага да правим неща, които не ни допадат и че ако нещо ни е трудно, не означава, че трябва да се откажем от него. Не съм съгласна с идеята обаче, че ако малко дете отказва да изпълни някоя задача, то едно обяснение на горните неща ще реши едва ли не от раз проблема. На малко дете, което е неуверено в способностите си, страхува се че ще се прави зле, че ще му се скарат или подиграват, и поради подобни причини отказва да прави разни неща - това няма да помогне. Напротив, ако само настояваме да се изпълнява, без никаква възможност за гъвкавост и разбиране на причините за нежеланието - нещата могат да станат още по-зле. Под гъвкавост разбирам, примерно, възможност за договаряния, изменения и адаптиране на задачите, така че да се даде възможност на детето да се справи по-добре с тях, за да трупа самочувствие и увереност, което ще е мотивация да се справя с по-сложни неща и т.н.

Последна редакция: ср, 06 мар 2013, 21:52 от ЧеКа

# 149 6 март 2013, 21:49 ч.

Мнения: 20 002

Толкова много философия за едно оцветяване Whistling

Съгласна съм с Чека и с Алана. Сигурно и с други, но нямам нерви да изчета. Оцветяването за мен е досадно. Щерката започна да драска под мой натиск, за което не се гордея, но нямаше как трябваше да я вкарам в матрицата, за да не се срамува от неспособността си да оцветява Shocked

Да си призная ако не беше тази госпожа, въобще нямаше да я уча и щях да възприема философията на щерката: Не ми пука!

Препоръчани теми

Връзка с вдовец + дете

На пазар във Варна - 27

736
На пазар

Пазаруване от Amazon.co.uk и Amazon.de - 16

Пазаруване от Aliexpress.com 10

Причина:

Причина: