Не обичам празниците.......

Причините да не харесваш празниците може да са хиляди. При някои са наистина уважителни и чак изпитваш съжаление към тях, че им се налага да търпят тези дни в присъствието на омразни им хора, на омразни места, с омразни традиции.
Други, като мен до преди два дни,  не харесват празниците, защото винаги около тези дни им се случват кофти неща.
Трети, се изприщват от коледния дух.
Четвърти, ги дразни плющенето и пиенето...
Пети,..., шести...
Харесващите празниците, не се сърдете на другите, изживявайте си моментите и им се наслаждавайте.
Аз лично неблагородно ви завиждам.

Така като чета, повечето мразите не самите празници, а комбинацията от хора и празници. За мен е напълно разбираемо защо празниците усилват тъгата на тъжния човек, при мен също е така, но ми е ясно, че не празникът е причината за това.
Не мразя празниците, обичам ги, не празнувам според очакванията на обществото, не купувам 100 подаръка и коледни украси, изобщо не знам какви са били моловете и магазините тези дни, защото не ми стъпвал кракът в тях. И трапезата ми е скромна, още дояждаме сармите от Бъдни вечер.
Ползвам празниците, за да обърна внимание на тези, които пренебрегвам през останалото време, защото са важни, но винаги е имало по-важни от тях.
Същинският празник за мен е на 24 дек, когато отивам на летището и да посрещна близките си, които пристигат за Коледа, като една истинска романтична гад се разплаквам и прегръщам, прегръщам слезлите от самолета, докато останат без дъх.  
И друго - като някой ми каже, че мрази Коледа, никога не се опитвам да му оправям коледния дух, приемам, че такъв е неговият избор и не се обаждам да му честитя и да му пожелавам щастие - надявам се, че не ми се сърдят тези приятели. Не би било честно от една страна да обясниш на целия свят колко мразиш Коледа, а от друга - да се сърдиш как никой и един смс не ти е пратил. Защо да ти праща като те знае що за птица си?
Понеже темата е за мразене, да кажа какво мразя аз - мразя всеки ден, който е обявен за световен ден за борба с нещо - за борба с рака, за борба с насилието и т.н. - адски безсмислено и идиотско. Все едно като има такъв ден хората ще спрат да умират и насилието ще изчезне, ами няма - такъв е животът, колкото и дни за борба да бъдат обявени.

  Повдигна ми се "коледния дух"от мн време не съм се смяла така  

А темата започна така добре, леко хумористична, малко тъжна и много добронамерена.....ама все ще се намери някой който да ти държи тон и да размахва пръст....

Без да ангажирам никого тук с мнението си, само да изкажа, нека да го наречем една хипотеза, за мен е много повече от това, но за да не дразня никого, само предлагам една интерпретация на проблема. Безусловно нехаресването за което става дума иде от фалша, комерсиализирането на идеите и в крайна сметка обръщането надолу с главата на същността на празника. Мнозина по света празнуват Рождество Христово на 7 януари, защото това е 25 декември по Юлианския календар. Тук веднага лъсва лицемерието на БПЦ, защото няма как да празнуваш този празник по католически, а Великден по православному. Дето викал бай Ганьо, като го питали каква ориентация ще има вестникът му, и с русите, и с немците. Коментарът е излишен. Не е лесно да живееш не като "по телевизора", ама то и никой не е обещавал да е лесно. Не афиширам убежденията си, за да не шокирам хората. Най-близките ми знаят и с желание ми честитят празника, когато аз празнувам. Разбира се че има и други подобни хора. Има храм в Бъкстон, който аз не посещавам по определени причини. Има манастир в Княжево, който също така празнува. Напоследък чух за малък манастир и храм в село Копиловци, Кюстендилско. Със сигурност ще отида там някой ден, засега чисто физически причини ме спират. Относно "плюскането"... например на Бъдни вечер храната ми се вижда толкова вкусна, защото през деня е строг пост и си освирепял от глад... Невинаги успявам да си освободя деня /седми/ за празнуване, защото обикновено е работен ден, но този път успях.

Не агитирам никого за нищо. Но ако тази интерпретация помогне дори само на един човек да нареди парченцата от пъзъла, ще съм най-щастливият човек на света.

Лили, хубав пост..... 
Може да ми пишеш на лични за църквата в Бъкстон - имам лично отношение....Както и към манастира в Княжево....Беше отдавна....

Тъжно е...  Аз не видях злоба, просто прочетох толкова негативизъм, че ми е мъчнно, но не за вас. Това мрънкане и роптаене срещу нищото - събуди в мен разни мисли, които обаче не ви допаднаха - нормално не очаквах и друго. Странно.
 Националните празници дразнят, религиозните също, традициите натоварват, семействата са отживелица, роднините досадни, децата ни шумни... какво става бе?!. 3-ти март бил досаден и фалшив празник, коледните празници натоварват психиката ни , защото някак не можем да се самоизолираме вътрешно от това, което ни дразни, роднините ни са досадни и пречат да си почиваме. Критиката не се приема, защото ни пречи да се потопим в собственият ни сос - търсим решение в нищото/за вас е нещо- знам/ или просто се разтоварваме с негативизъм. Важно е някак. Да, да знам темата не е  затова, но тя е част от общата картина която рисувате напоследък - не, вие точно, а всички ние. Нямам идея дали можете да се абстрахирате и да се прочетете отстрани, но от мненията ви наредени като наниз се открива една страшна картина. Тъжно е, много - на вас ви е смешно сега убедена съм, досадно и странно/ минава мисълта "тоя кво и стаНА?"/. Това ли е важното?! Досадно е да си щастлив ли, трудно е да червенобузест ли? Чета ви и пак ви чета.... Джен, трудно ми е да не се натрапвам, ще ти се наложи да го преглътнеш. Сериозна съм. Искаш да намериш за себе си пътят ..., а търсиш ли? Ако е така , както си мисля и темата ти не е това , което се вижда на пръв поглед, така ли мислиш да да видиш нещото? Дали го искаш наистина, да се заровиш, успокоява ли те? Среброкрила червенобузка, а не възторжен глупак - дори и сляп би прогледнал в тази тема. Много ви идва, знам, но имам мнение - пиша си го, точно като вас. Това , което прозира от темата е една досадна мъка. Да, точно така, досада пълна с мъчителни емоции.
Света е шарен, принудени сме да живеем с цветове, времето за размисъл се получава най-добре с добре оформен аскетизъм. Това не е позиция да си различен, опозицията на всеобщото не е позиция , просто поза и настроение/временно при това/.
 Да, Андариел аз съм супер, че как иначе. Това е най-видимото, също раздавам като един ми ти дядо Коледа съвети на мрънкалата. Клатя ви пръст като класна, та това е видимо и логично.  Нищо неми става, изразявам позицията също като вас, но от друг ъгъл, усещане и впечатления, създадени от вас.

Теб те обичам и от друго място и знам, че си пич!
Не се налага да преглъщам нищо от теб - чета и обръщам внимание най-много на онези редове, които ме карат да негодувам...Знам, че обикновено там се крие нещо за мен, нищо, че ме нервира.....Правя така с много автори по принцип и богатея.....

Именно затова се хабих по-горе.

Ненавиждам религиозните празници и колкото по- агресивно ми се натрапват толкова повече ги ненавиждам. Вчера от Фейсбук роднинско дете на 3г., едва говори, но в клип рецитираше
'чухте ли всички Исус се роди
с повече вяра той ме дари'
Изтръпвам от ужас    в градината ли ги учат на тези неща? А за децата от нерелигиозни семейства предвидено ли е нещо друго?

И моето време похаби. Не смятам, че човек, който е спокоен с позицията си по някакъв въпрос, се пъне толкова много да я доказва, при това съвсем непоискана. Приемам, че се касае за някакъв терапевтичен ефект при теб, така, че ето, тази тема е полезна за още един човек. Иначе категоризирането в рамките на познатото е типичен човешки капан, макар и доста вреден, защото пречи да видиш нещата отвъд твоите представи и фантазии за тях. Всичките ти постове по темата са категоризиране в рамките на познатото.

Аз прекарах няколко чудесни дни със семейството ми, които нямаха нищо общо с Коледа. Не съм християнка, не празнувам християнски празници. Макар, че съм доволна, че ги има - така имаме възможност да прекараме няколко дни с моите домашни хора, обикновено пътувайки, без никой да бърза за работа.

Пина, ако някой в градина или училище се опита да научи детето ми на стихче за Исус, ще го осъдя. Тутакси. 

Как да са хубави празниците, когато делниците са мъчителни? Как да се чувстваш добре, когато се налага да прекараш дните с омразни хора, или такива, които знаеш, че ще ти създадат проблеми? Или не успяваш да зарадваш както ти се иска децата си, защото нямаш пари за подаръци? Или просто си такъв, по-стегнат, ще го нарека, характер, и не обичаш да се нарушава битието ти с емнайсет на брой почивни дни? И т.н., и т.н....
Какво сте се загледали в чуждото нежелание, пък чак го и етикирате? Аз пък на свой ред мога да ви посъветвам да си свалите розовите очила и да спрете да вярвате в чудеса.

 

Ако някое дете се обърка да рецитира подобно стихче в училище, другите ще му се подиграват и ще го и набият, после ще се сдобие с подобаващ прякор. Спокойно, никой няма да учи децата ви в училище на стихчета за Исус, но ще бъдат научени какво е педофил и педераст, а после ще ви извикат на разговор, защото децата са започнали да ползват новите понятия, за да се обиждат помежду си.

Глупости...
Що не оставите хората да си мразят нещо и без да им анализирате причините?