Как да разпрееля времето си между двете деца,съпруга,дома и собственото ми АЗ?

Хаха, абе то ясно, че ще стане....ама хич не обичам да си нарушавам комфорта. )))
Като си представя, че това бебе ще реве....може да има колики и т.н....) и изобщо...имам чувството, че съм гледала бебе преди 100години, а не преди 5г. )
Но пък хубавото е, че имам цяла пролет-есен пред себе си и ще сме нон-стоп по улиците. ))))

Това са глупости- разбира се че има. И не само това успяват някои, но още успяват пари да печелят, с обществени ангажименти да се занимават и светски дами да бъдат.

Въпрос на правилно разпределение на време и задължения, впрягане на точните и нужни помощници в нужното време и място.

Tsv благодаря ти,действаш ми много мотивиращо и ободряващо!   

Lady Brinne лекарката ни посъветва да го спрем,а и не мога да со представя ако се раболее как ще го гледаям него болничък и малката и как ще внимавам тя да не се зарази.А сега точно из градините върлува скарлатина и един вирус с отит...
А и той не иска да ходи,плаче и ми е съвестно аз в нас,а той там да се мъчи 

Platina 33 тя спи,но само в мен  и денем и нощем ми спи в ръцете,рядко да се излъже да спи в шезлонга.

Jizzlobber определено ще сме често навън само да се пооправи времето 

Не се сърди, човече много ми хареса това за правенето на "неизбежното" 

Краси...* 

Mirama лъсметлийка си,че бебче ще е пролетно 

Благодаря на всички! За идеите и подкрепата.Още утре ще пробвам някои неща 

Знаеш че бебешкия период си е по-особен, така че се постарай да нямаш прекалено големи очаквания към себе си Постепенно ще се наредят нещата!
Преди да ти пиша за моя опит да уточня- може да ти звуча все едно съм вълшебница и всичко ми се получава лесно, но и аз съм имала моменти, когато ми се е искало да отворя гардероба, да мушна и двете деца вътре, да го затворя и за няколко часа да забравя за тях

Големият ми син не го пуснах на градина защото исках да сме си заедно, след като така или иначе съм си вкъщи, пък и двете деца да свикват да са заедно.
Малкият е зимно бебе, но от деня след изписването си излизахме навън- първите дни го извеждах в слинг, по домашни дрехи и с едно голямо яке закопчано върху бебето- беше навалял много сняг и беше невъзможно да изкарам количката
И аз мисля че излизането много помага- внася разнообразие в ежедневието, изморяват се децата, вкъщи не разхвърлят толкова. И като са облечени добре децата студа не пречи
Вкъщи си направих удобно място за кърмене, слагах бебето на възглавница, подпирах го с навити на руло одеалца и друга възглавница под голямата, от страната на главата на бебето, така че то да суче а ръцете ми да са свободни. Така разполагах с две ръце и там си държах компютър, нещо за ядене и пиене, книжки... Използвах времето за себе си или гушках големия и му четях приказки или нещо майсторяхме заедно.
Ползвах много слинга- напр. да приготвя ядене на големия когато бебето иска да го гушкам или да суче.
Аз открай време готвя главно варива, от които ядем по 2-3 пъти и салати, ядем и много плодове, но не готвя нищо сложно- слагам всичко наведнъж и го оставям да се вари.
Чистенето и подреждането най-много ги мразя. И в бебешкия период на малкия бях казала на мъжа ми че или той трябва да помага и да чисти 2 пъти в седмицата или да вземем жена да помага. Идваше една жена за по -3 часа 2 пъти в седмицата срещу 150 лв. Аз не почти не гладя, имам миялна и сушилня, което ми спестява домакинска работа.

Канех на гости много приятелки с деца- много по-лесно е така, защото големия ми син си има компания и не скучае, аз не съм сама, помагаме си взаимно с бебетата, или готвим заедно или някоя носи нещо или аз. Понякога си поръчваме пици- излиза по-ефтино когато сме повече.
Много често ходехме с мъжа ми на гости на роднини, които обичат бебета и деца вечер- хем вечеряме наготово, хем те се занимават с децата И досега- лятото сме по цял ден навън, а зимата като стане 4-5 часа (или като си взема децата от градина, от тази есен ходят) веднага започвам да звъня на приятелките да питам дали ще дойдат у нас или ще се съберем някъде другаде.
На фризьор и козметик е една идея по-сложно да се ходи, но сме се комбинирали 2 майки с бебета- записваме си часове една след друга и всяка гледа децата докато другата се разкрасява.

Писала си че бебето спи само в тебе- опитвала ли си да го кърмиш легнала, бебето до теб на леглото и като заспи просто ти да се дръпнеш а бебето да си остане? Или да го кърмиш върху възглавница или дебело одеало и да го оставиш заедно с подложката? За мен винаги е било мисия невъзможна да оставя заспало в ръцете ми бебе без да се събуди Обикновено то усеща че от топлата прегръдка го оставяш на хладно легло и се събужда.

Бизнеса ни е сезонен и през зимата мъжа ми почти не се прибира вкъщи и за нищо не помага, лятото си разпределяме работата, но бебето се роди зимата. Затова и не ти пиша кога сме намирали време един за друг- почти нямахме такова.

Аз много разчитам на мъжа ми за помощ в домакинството и с децата. Той е поел почти на 100 процента готвенето и когато е вкъщи- голямото дете. Моето бебе е лятно, спрях баткото от градина за три месеца, заради  болестите. Това, обаче, се оказа голяма грешка, въпреки че излизахме постоянно, най-добрият му приятел от градината беше изпратен за лятото при баба си, която ни е съседка и всеки ден играеха. Синът ми трудно се адаптираше към промяната, плачеше и се тръшкаше постоянно и вкъщи, и навън, отделно бебето в един момент отказа да суче , ако около мен има други хора, тоест трябваше на всяко кърмене да ги прибирам и двамата до вкъщи и... направо лудницата беше пълна. С домакинството успявах. Нашият татко работеше от 4 следобед до 1 след полунощ. Сутрин ставаше с нас, помагаше ми да оправим децата, за да можем да излезем по хладното, прибирахме се , когато започваха големите жеги, таткото готвеше, аз чистех, подреждах, епилирах се или там каквото има за деня. После таткото тръгваше на работа, аз се занимавах с баткото, докато дойдеше време отново да излезем. Вечер ги изкъпвах и рано ги слагах да спят и имах достатъчно време за себе си. Бебето повече спеше в този период, но баткото ме подлудяваше. Когато тръгна на градина всичко се промени- и детето, и ние се успокоихме.

А време с мъжа ми един за друг много отдавна не сме намирали- той работи предимно вечер, аз от от 9 до 18 и е имало цели седмици, в които въобще не се засичаме. Важните разговори си ги водехме най-често в колата.Сега поне през деня физически сме заедно, макар и много заети с децата.

hetera , с двете деца е значително по-трудно. Болести навсякъде има и не се знае кой от кой се заразява. Тези съвети на педиатрите изобщо не ги разбирам. За нежеланието на детето да посещава детската градина е хубаво да поговориш с него. Явно има някакъв проблем - детето вече е достатъчно голямо, за да ти обясни какъв е. Според мен е добре децата да са сред други деца, а така или иначе като стане на 5 години ще се наложи да ходи на предучилищна група.

На мен първия месец ми беше най-труден - имах тежка бременност и се наложи да лежа последните 3 месеца, та като се появи бебето се опитах да наваксам всичко пропуснато с баткото... е, на края на месеца имах чувството, че ще умра всеки момент. След това стана по-лесно - нещата се регулират по един или друг начин - почнах да готвя само за големия, с мъж ми ядяхме каквото намерим, чистене - веднъж седмично, през останалото време - каквото видя, че е мръсно, гладене - не, имам миялна, та поне чинии не миех, а като почнахме да излизаме на вън нещата станаха супер лесни. Големия го спрях от детска първия месец само, после го пуснах - много боледуваше, но пък малката не прихвана нищо, започна да боледува като стана на 1 година и изкара всички градински гадости, които батко й носеше в къщи и караше почти на крак...

Забравих - смених кошовете за играчки с големи кашони и преминавайки просто бутах играчките в тях, а когато за първи път двамата се заиграха /малката беше на около година и малко/, с мъж ми се почувствахме в рая за около час - още го помня този час 

Трудно, трудно, колко да е трудно, още повече когато си по майчинство, т.е. в къщи. Това е времето, когато е най-лесно, ама обикновено се разбира после когато тръгнат на училище и извънкласни дейности и двете. Тогава е трудно, защото логистиката е сложна.
Ама ти си още в началото - първи месец, дай си още 2 за възстановяване и влизане в ритъм.
Не забравяй, че голямото не пораства автоматично само заради това, че е батко или кака, то все още е твоето мъниче, то още повече има нужда от твоята любов, има нужда да се чувства обичано от теб. Не подценявай ревността. Тя ще се прояви ако детето почувства страх, че е изместено от малкото същество.
На моята и действаше гушкането и целуването. Да я гушна и нея, за да прочетем приказка, да има половин час само двете САМИ. Това може да стане или докато малкото спи или като си дойде таткото и ако е в къщи - да сте в друга стая. Не при бебето.
Казваш, че спи в теб. Също като  yanast ти предлагам да я кърмиш легнала до теб /в кърмаческия има доста полезни съвети за пози при кърмене/ увита в пелена. Аз така в началото кърмих малката преди заспиване през зимата. Увивах я в пелена, гушвах я и я кърмех в близост до леглото и. После леко я премествах за нощния сън като заспи. Детето като е увито в пелената по не усещаше разликата между студеното легло и топлата прегръдка и не се събуждаше. Опитам ли да я кърмя без пелената и да се измъкна дори и легнала до нея надаваше боен вик и всичко започваше отначало. Аз със слинга не се справих, но пък моето нямаше нищо против да се разхожда в шезлонга.
Зимата, когато беше заледено навън и с много сняг и с количка не можеше да се излиза излизахме за половин час пред входа на блока голямата да се овъргаля в снега, да направи снежен човек, а малката беше с количката във входа. Аз си държах в коридора чанта с дрехи за навън /космонавта на голямата, малката, резервни ръкавици/ и половин час си пиех следобедното кафе там от бебешкия термос, който за друго не ми послужи  /.
Отделно винаги на компютъра вървеше музика, голямата танцуваше като и дойде музата, малката се забавляваше, а и придаваше едно приятно настроение на всички.
Оставихме коледните светлинки на библиотеката цяла една година, защото малката вечер много обичаше да ги гледа.
Постепенно ще откриеш твоите малки хитринки, които ти спестяват време и усилие и които работят в твоя вариант.

запис и от мен тука, че моите нямат и 2 години разлика. Повечето съвети са безценни

Нормално е да се чувстваш още дезориентирана, защото бебето ти е малко и още няма собствен ритъм и/или ти не си му свикнала, но с времето ще влезете в синхрон.
Реално нямам идея как е с 2 деца на различна възраст, но с 2 деца едновременно /близнаци/ си бях изградила доста добър режим, докато стоях с тях у дома. Доори тогава работех от нас /и също съм привърженичка на тезата, че майчинството е най-лесното време от отглеждането на дете/деца, но обикновено се разбира и оценява доста по-късно/.
Задължително спазвах правилото да си почивам, когато те си почиват - по време на техния сън /в моментите, когато нямах работа, защото при задачи реално това беше времето, в което си вършех служебните задължения/ също спях, четях книги, гледах филми и т.н.
Не пропускахме дневната разходка. И предпочитах да ги сложа в шезлонгите и да им говоря нещо, докато аз се занимавам с нещо друго, вместо да ги разнасям на ръце.
Относно домакинството: тогава накупихме всякакви улесняващи уреди и си наех жена, която да идва 3-4 пъти в месеца за големи почиствания, а в останалото време минавах за 10-тина мин. сутрин с парцала за прах и с мопа. Готвех наведнъж за следващите 3-4 дни /примерно, 2 манджи с близки продукти, че да мина с едно рязане, белене и подобни/ - слагах продуктите сутринта на бавен огън и до обяд бяха готови или пък мъжът ми готвеше набързо привечер след работа.
Задължително за къпането вечер се включваше баща им и ги слагахме по-рано в леглата, за да имаме време и ние да се видим.
Вечер той поемаше децата, за да имам време да се изкъпя, да се видя с някоя приятелка и подобни, а в събота сутрин изключително много държах те да се гледат тримата, а аз да си направя седмичния пазар - така си предвиждах всичко необходимо, а и успявах да се разходя и да позяпам витрините, като често ходих и с някоя приятелка.
Важното е да не влизаш в постоянно повтарящи се дейности и да не се затваряш само с децата, а да имаш разнообразие.
С времето нещата си дойдоха на мястото - яслата и градината бяха любим елемент за децата ни - ходеха с удоволствие и попаднахме на страхотни учителки. Реално тогава беше най-лесно за организация.
Реално в училище ми стана трудно, защото имат куп извънкласни занимания /на някои ходят отделно една от друга и тогава е най-сложно логистично/ и още по-голям куп домашни, но пък "гледането" отдавна не е елемент, понеже не е необходимо някой постоянно да ги наблюдава какво правят, какво пипат и т.н., а си играят, четат, занимават се сами и т.н./.

Много правилно!

Хетера, май си много мека и позволяваш на децата ти да те манипулират с плач. Не забравяй, че това са човеци - интелигентни същества, които могат, имат нужда и искат да бъдат научени. От теб зависи синът ти да започне да ходи на детска с удоволствие. Дай му да си носи любимата играчка, но само една. Това ще улесни прехода и ще създаде усещане за позната среда, за център, за стабилност и предсказуемост.

Бебето ти не е глезла и не е родена с желанието да е постоянно на ръце. Приучи я да се отпуска, дори да не е носена.

За готвенето. Предложението да си направиш списък е много адекватно. Аз знам какво харесват моите и имам списък от по 4 манджи, които готвя седмично, обикновено през уикенда, като избирам манджи, които можат да бъдат приготвяни почти едновременно. Например: пилешките гърди са в скарата, пуйката със зеле е в електрическата тенджера, супата топчета е на котлона, рибата е във фурната. През седмицата само топля готовата храна, нарязвам бърза салата и готово.

За протокола: имам две дъщери, с три години разлика. Работя, въртя къщата, имам съпруг, куче и две котки.

И аз съм на това мнение. Детето не е малко и трябва да свиква да общува с децата. После ще му е трудно и няма да се чувства комфортно с други деца, поне в началото. Ще видиш колко ще му е интересно- там има празници, занятия ,театри и т.н. А ти ще можеш да намираш време през деня за себе си и вечер ще си по-пълноценна,когато всички сте заедно.

Според мен пък решението дали да ходи едно дете на ДГ си е много индивидуално.
Моите деца са много различни- големият по-трудно се адаптира към нови неща, много е страхлив, трудно се сближава с нови хора.
Малкият е много адаптивен, пробивен, самостоятелен.
Тръгнаха на ДГ едновременно- големия на 6 г. малкия на 3,5 г. Големия се адаптира много по лесно и бързо, малкия все още плаче сутрин като го оставям и не се чувства добре там (въпреки че не плаче през деня). Ако имах трето дете и не се налагаше да работя бих изчакала с дребния още година преди да тръгне на ДГ.

Децата могат да общуват с други деца и без да ходят на ДГ- и когато майката осигури достатъчно деца за компания ежедневието става много по-леко

Разбира се, всяко семейство решава само, просто и двата варианта си имат предимства и недостатъци

Разбира се,че всяко семейство си решава. Но общуването с 1-2 деца няма нищо общо с комуникациите в градината и навиците, които децата усвояват там. Знам как се чувстват пък и в първи клас деца, които не са посещавали градина.

здрасти
Аз ще разкажа какво правя:
работя на смени, 1, 2 и нощна.
След 1 смяна ( ставам в 4 и и се прибирам в 14ч), простирам и събирам прането, ходя да взема от градина малката. Следобеда и вечерта са ми свободни.
Преди 2 смяна простирам или чистя. Преди нощна готвя- поне 3-4 неща.
След нощна пак чистя, за да може следващия ден да ми е свободен.
Ходя на пазар 1-2 пъти месечно ( взимам купони от работата), купувам всичко, което ми трябва, пълня камерата и 1 шкаф и всичко е ок.