Как да разпрееля времето си между двете деца,съпруга,дома и собственото ми АЗ?

Нормално е  ,  с две малки  деца   да се чувстваш така. Моите  деца  са дори  с по-малка разлика  ,   помня  какво ми  беше. С времето  ще  се  нагодиш по-добре . Бебчето  ти  е  още малко , ти  сама  ще откриеш начин  да  открадваш време  и за себе си . Наистина е  трудно  ,  но  съпругът ти  не  ти ли помага ? Не съм сигурна , че с бебе на ръце  ще си  осигуриш това  време , за което копнееш, в твоето положение .Нека  малко  поотрасне бебчо  ,  ще ти стане по-лесно  ,  ще  си  свикнаала  с по-големите  ангажименти . Нали  знаеш, че  човек се нагажда  към ситуациите ,  ще  се получи .И защо  да  се притесняваш , че не си добра майка ?  Естествено е  , че  бебето  иска по-вече грижи отколкото баткото ,  който е по-самостоятелен вече . Позволявай му  да  ти помага  , да се върти  около  теб , така  и той няма да се чувства пренебрегнат .  

Благодаря за куража!Не знам защо се чувствам така,сега по празниците се пооправят нещата дано и занапред да е така. А се чуствам лоша майка понякога,защото не съумявам да обърна достатъчно внимание на децата или поне така се чувствам понякога.

Здравей и честито Рождество Христово! При нас нещата се нормализираха след 3-4ти месец на бебето.  До тогава за мен беше кошмар и мислех, че няма да се справя. После свикнах да си подреждам приоритетите. На разходка излизаме редовно, сготвено имаме винаги, къпани сме и с чисти дрехи. Другото е на заден план. Разхвърляно е доста често, но от това не виждам спасение с две малки деца, които непрекъснато нещо изследват, вадят и пренасят насам натам. Като приключи времето за игра и започнем да се оправяме за хранене, къпане, или разходка, тогава наведнъж прибираме всички играчки и джунджории. Гладенето - рядко и по крайна необходимост
Ако излизате на разходка ще е по-добре за всички ви. Малка разходка преди обед и малка следобед. Малкото най-вероятно ще спи в количката, баткото ще има нови впечатления, а ти ще се откъснеш поне за малко от домашните кошмари. Успех и бързо да си намерите най-добрия вариант за вашето семейство!

Първо да те успокоя,че ''такова животно нема''.Ако някой ти каже,че с две малки деца,всичко у дома е на шест,изобщо не се хващай Ако отчаянието ти е продиктувано от четене на форума за ''идеалната ССФ'',мога да те убедя,че това са само фантазии и измислици на съфорумки и ако им се връзваш можеш да изпаднеш в депресия .Като дългогодишен член на форума,мога да ти кажа,че е технически невъзможно,нон стоп да пишеш по всички теми и да се хвалиш,че си идеална домакиня и майка и съпруга.Умирам от смях с такива.Просто е технически невъзможно,да списваш ноностоп тук и да вършееш в къщи.
За съвет се сещам за един.Можеш да оставяш готвенето за вечерта,ако таткото ходи на работа през деня.Като се прибере ,оставяш го 2 часа да се занимава той с децата и ти си сготвяш за другия ден.Така този ангажимент ти отпада за деня,а той хич не е малък.
А за разхвърляното,нормално е с малки деца.Едно е разхвърляно,друго е мръсно.И плюс това сега е момента да понаучиш баткото на малко ред и да прибира играчките.Предполагам имате кош за играчки,не ги редите по рафтове.

Още една идея се сещам:Направи си списък за седмицата,какво да готвиш за всеки един ден от нея.На мен много ми е помагало,най ми тежеше чуденето какво ще се готви днес Така хем ще си знаеш с какви продукти да се заредиш от магазина предварително,хем менюто е разнообразно.

Много ви благодаря!
Може би наистина трябва малко да се отпусна и да не се опитвам да съм супер жена,че явно няма как да стане.
 
Evana това за планът какво да се сготви много ми допадна и ще се пробвам и на мен ми е кошмар като замисля в магазина какво да правя за вечеря

Роделинка това с разходкитопределено и аз го мисля,то депресията и отчаянието ми дойдоха отчасти от лошото време и фактът,че стояхме затворени нон стоп вътре и баткото ни тотално издивя,тези дни е хубаво и е далеч по-добре за нас.

черна пантера той съпругът помага,но работи доста,често е на работа и събота или неделя и то почти не остава кога да помага 

Оптимист съм тези дни,че ще се нагодим.Днес дойде брат им в нас за малко,млото на работа аз сама с децата и той се хвана за главата,вика ми как издържаш 
Едното реве,другото се катери по шкафа да свали меденките идилия 

Бях в подобна ситуация, дори работех и от в къщи.
Сутрин приключвах всички задължения по къщата - пране, простиране, готвене /пазарувах основно един ден точно по списък. То си ми е навик от преди да се изготви примерно седмично меню, какво ще ми е необходимо за него и да се напазарува наведнъж. През седмицата - само хляб ако е необходимо/.
- Готвенето - само варено или печено. Нещо лесно, здравословно и сравнително бързо за приготвяне. Изобщо не съм била фен на засуканите манджи никога, освен на разни теста, но и за това си имахме 1 ден в седмицата, когато се глезехме я с палачинки, я с дърпани баници, мекици и други екстри, а децата ми обожават да месят тесто и да играят с него докато аз върша останалото.
- Имах си шезлонг, та слагам малкото вътре и всички дружно отиваме в кухнята да готвим. Голямото помага като подава това, което му поискам или "реже" картофи. Като му писне да помага си подрежда буквите и картините по хладилника /от онези с магнитчетата/ или си отваря нейния шкаф, където държах всички дървени, пластмасови и алпака чинии, чаши, прибори, с които и беше позволено да играе от бебе. А малкото си сети в шезлонга и наблюдава какво става.
- Не се втелявах, че мия чиниите на сутринта, а и никога не съм го правила.
- Чистенето - става на момента, в който се изцапа. Взех от кумата си идеята да постилам един стар чаршаф под масата когато се хранят децата, а после съдържимото му /разпиляно/ директно отива в коша, а и да разлея нещо - няма проблем, чаршафа се пере при необходимост.
- Простиране - голямата помага да подава щипки /зимата простирах на сушилня в стаята дребните неща/.
Всичко това до обед, като сме се надигнали от леглата в 9-10 ч. Като се наобядваме с децата се излизаше /моите не спяха следобед/ за час-два. През останалото време докато си дойде милото аз работех. Голямата се занимаваше с нещо самичка, ама преди това сме се наиграли заедно. Редовно кърмя малката легнала на леглото докато с голямата играем на карти, на не се сърди човече, дама или четем книжки. Включвах и голямата да ми помага с малкото - подай новия памперс, кремче, изхвърли стария, подреди му дрешките в шкафа или ми ги подавай да ги прибирам и т.н.
Купувах едно списание "Бърборино", имаше много интересни, подходящи за възрастта игри. Имах принтер в къщи и разпечатах всичко от сайта на Крокотак, та голямата все имаше нещо интересно да се занимава, да реже, да лепи, да оцветява, с моя помощ разбира се. Не подценявах и компютъра. Голямата /тогава на 5/ си имаше собствен и си играеше понякога на него - обичаше логическите игри, а вечер и пускахме по 2 серии от любимата поредица, докато ние с баща и си поприказваме или просто си починем и изгледаме и ние някоя серия от любима поредица.
Разкрасителните процедури също правех с детето. Ама се налагаше и нея да лакирам, е не се натискаше да я епилирам, ама всеки път обяснявах защо аз имам, а тя - не.
Разрешавала съм дори да храни малката като поотрасна.
И да, малката беше бебе, което не признаваше нищо друго освен гърда.
Играчките ни са били разпределени тематично - общите в един огромен кош, в кутии за обувки - разни конструктори, чинии и прибори за готвене, животинки в трети, в четвърти - гардероба на куклите. Като се приключи с единия тогава се отваря другия. Общите играчки - всичко друго, което не попада в другите категории - така лесно се прибират. А и се играе на точно определено място /за нас това бе в хола - място постлано на пода и в края му коша с играчките и кутиите. А бюрата - до тях и така хем я наблюдавам, хем имам възможност да си работя, хем съм на линия за отговаряне на въпроси.

Tsv, много се радвам на такива хора като теб!... 
Изглежда толкова лесно всичко, както си го написала...

Нормално е все още да не можеш да се видиш на кой свят си  Моите са с 4 години разлика и единственото, което ми даваше глътка въздух беше, че баткото ходеше на градина. Той на тази възраст почти не боледуваше и не ми е минавало през ума да го спирам.
Мисля, че можеш да помислиш да пускаш голямото дете на градина като се постопли.
Tsv е дала супер съвети, но все пак зависи по-голямото дете, доколко е самостоятелно.
Мъжът ми е на смени и ми помагаше много, когато си беше в къщи.
Каквото и да си говорим това е един доста изтущителен период за жената. Бих казала, че някъде през последната година успях да отделям време за себе си - момчетата ми са на 8 и 4 години.

На първо място- успокой се, приеми майчинството като прекрасен момент от живота ти, не го приемай като задължение- така наистина ще ти бъде трудно и досадно.
Баткото го запишете на полудневна градина, т.е. до обяд да е ангажиран със заниманията и да има контакти с други деца на неговата възраст. Грешка е, че сте го спрели заради евентуални боледувания. Никой не е застрахован от това, дори и да си е вкъщи. Не го изолирайте от средата му. Едномесечно бебе, според мен, си поспива повечко, така че ето ти възможност да се справиш с домашните задължения- готвене, простиране и др.Tsv ти е дала много добър съвет- баткото да ти помага с нещо дребно в дома. Дори може и да стои при бебето, да му говори, пее, което също е помощ. При хубаво време излизайте да се разхождате. Следобед, ако имаш възможност, си поспивай с децата, за да си поотпочинала вечерта, като се прибере съпругът ти.
Убедена съм, че ще се справиш!

През деня прави това, което е неизбежно, т.е. гледай си децата, излизайте навън, когато времето го позволява и им приготвяй храна за дневните хранения.
Като си дойде мъжът ти, разпределете нещата, които са останали и ги подредете така, че след 20 ч., например (зависи от работното му време) да нямате никаква работа.
За чистенето - тук е сложно, гледай да е безопасно по-скоро, т.е. да няма нещо, в/у което да се плъзнат децата не се престаравай, няма смисъл.
Основното почистване оставяй за почивните дни на мъжа ти. Тогава пак си разпределете нещата, за да приключите по-бързо и да излезете на разходка или просто да разполагате с повече време.

Не съм чела надолу, директно съветвам-излизайте. Като не ходи голямото на градина си иска тичане навън.Така и като сте навън-къщата ти няма да е разхвърляна, следобяд лягат да поспят а ти имаш половин час за леко разтребване и някакво сготвяне на нещо още час.После или пак навън малко, или у дома игра.


Тук е ключа от палатката.Има такова животно, но това не е факт заради това, че всичко е на 6.Щастливата майка е добра майка.Щастлива може да е и без всичко да е на 6.Под всичко на 6  визирам да е аптека, сготвено 1,2,3, изпрано, изгладено, съпругът задоволен и децата изведени три пъти.Ми не-не е нужно.При мен е било на 6 всичко без тези изброени неща.Имала съм и изброените неща, но съм била нещастна(пак не заради тях де...)-та не е до това всичко да ти е на 6, а ти да си ок с ежедневието си без да се втелясваш излишно. Моите деца са с такава разлика, и най-безметежно, лесно и доволно ми беше, като бяха по-малки. Ако нямах лични проблеми по онова време, идилията щеше да е пълна.Но-излизайки максимално на вън-първо-децата се изморяваха, играеха(т.е. голямото, малкото спеше в количката)-у дома не бе разхвърляно по този начин, детето ядеше само, и малко почивка и пак игра.Перях сутрин преди да излезнем, вечер имах само някакъв аламинут да приготвя.

Моите са със 7 години разлика.
Когато бебока се роди, баткото беше в първи клас.Идилия.......   
Сами сме ги гледали.....единствено лятото да ги вземат за седмица-две бабите.
Та, моят опит:
1.спри да искаш да си Марта Стюарт.....   
2.Излизайте винаги навън, когато температурата е над нулата.
3.има доста лесни и бързи рецепти.Ще се правиш на Жак Пепен, като поотраснат децата....
4.Децата са малки, така че в 20-20.30 часа трябва да са по леглата.След това е вашето време с половинката....

Лесно е и ще се справиш.     
Просто, мисли в посока "Това е най-хубавото време за мен и децата!" и се опитвай повече да се радваш и по-малко да се ядосваш.
Бебочката е още малка.....след 2-3 месеца ще си намерила ритъма и ще ти е далеч по-лесно.
И, последно, но не по важност:Не изключвай таткото от работата по децата.

И аз от сега се чудя как точно ще се справям с двете деца.
Сега ми е такава песен, детето голямо, може да се занимава само по 1-2ч. че и повече понякога. Режима ни изцяло е изграден на база нейните интереси, занимания и т.н., когато аз не съм на работа.
Имам чувството, че буквално ще се чудя какво да правя с бебето и как да се оправям, но....живот и здраве да се роди и всичко да е ок, пък ще се нагаждаме. )))
Та и аз ще пиша в такава тема най-вероятно с призив - как изобщо успявате с 2деца. ))))

Стига бе...Мирама....Ще стане, споко.Ей ни на-мърдаме, а нашите поотраснаха даже.