СЕДМИ клас - първи срок - 6 тема

Възползвай се от ентусиазма му и му дай "Вида" на Иван Джувренов..   

И моят не е доволен от преразказа,да не говорим,че има 4-5 грешки и на теста.Според него откъсът е този:

Лозята съвсем стихнаха, обезлюдяха. Прави хора из редо-вете не се виждаха. Говорът на конвойните заглъхваше по обратния път. Нещо тежко премина над пътя, над синорите и след малко по дивите круши и по коловете на лозите накаца ято гарвани. Едрите черни птици долетяха без грак, тромави, сити, и не помръднаха от местата си.
Баба Гюрга все още седеше на колене, когато усети да я бутат по рамото. Извърна бавно глава. Двама турци - единият възстар, беззъб, с тънки мустаци, спуснати до брадичката като гайтани, и оня, мъничкият - я гледаха. Някъде зад тях бе спрял трети на кон.
- Не янаим, неня (какво да се прави, бабо)? - рече вторият и вдигна рамене. - Трябва да ги дадеш. И понеже тя го гледаше неразбрано, добави:
- Алтъните, бабо, лирите, дай ги с добро и си гледай кефа. Бактисахме вече да трепем.
- Лирите ли, къзъм? - попита бабата. На Хадживраневите сега не им трябваха лири и тя веднага би ги дала всичките, ако не бяха останали в селото, там, дето кълбяха облацидим. - Вкъщи са - речетя, - в мазата под бъчвите... Като влезете...
Турците се спогледаха. Беззъбият кимна на другия. Тя млъкна недоизрекла думите и сгьрчи врат между раменете си като стара костенурка, погледна за миг Деянка, все още унесена връз рохкавата земя, реши, че трябва да погледне и към небето, и чу тогава как някой изкрещя нещо, и се сгърчи още повече, и видя, че това бе конникът, който сбутваше коня си бързо напред, с очи, впити в детето.
- Къде са твоите хора, бабо хаджийке? - попита той, без да откъсва поглед от него.
Бе хубав, черноок човек, на средна възраст, цял сърмалия, в зелен копринен чепкен. На бабата пак й се стори, че това е Исмаил ага, първенецът на Устина, взря се по-добре и разбра, че наистина е той. Колко овчи пържолки и черно вино бяха изкачвали за него на кьошка!... Трябва да беше връстник на техния пръв син, но правеше ихтибар само на бащата. Само на неговия селям отвръщаше и само с него приказваше. Понякога и с нея. Синовете и го посрещаха, колкото да разведат коня му. И тъй беше редно някога, допреди седмица време.
Тои продължаваше да гледа детето, замислен, сякаш бе забравил въпроса си, и това бе едно от неговите някогашни права - да пита, без да се нуждае от отговор. И старата не знаеше дали той си е ага, какъвто бе до Великден, или е вече като другите двама...
... Беше Великден и за пръв път на този божи празник младите се поздравяваха с "България воскресе!", а нейните синове разярчаха кончетата си по хармана - щяха да ходят с тях на хорището. Исмаил ага беше дошъл на гости, да зачете празника на своя дост. Портата бе отворена, той спря в сами двора и скочи от седлото. Иззад дуварите изникнаха нечии перчемлии глави. Тогава той за пръв път кимна на синовете й. Те също кимнаха, но не слязоха от конете, не се спуснаха, както по-рано, да поемат юздата на ата му. Той чакаше, прехвърляше ремъците от ръка в ръка и ги гледаше как кръжат из хармана, те шибаха ядно кончетата си и мятаха гузни погледи към главите зад дуварите. Нейде пробваха пищови, а църковният хор пееше на хорището "Стани, стани юнак балкански!" Майката гледаше през пенджерчето на собата, видя как Исмаил ага си изтри челото с ръкав и едва не зарида и прокле до три пъти даскал Боне, дето беше размътил главите на младите, и сама изтича да посрещне госта, а старият вече го канеше от кьошка. Исмаил ага се заизкачва по дървената стълба бавно, с препъване. Когато си тръгваше, челото на агата все още блестеше от пот и той направи теманета на всички синове, а Павльо препусна пред него, да го проводи жив до Устина, и не бе ясно кой е рая и кой господар, и тя вече не се сдържа, а плака на воля в собата, и молеше бога да и прости за лютите клетви по Даскала, и молеше още да не отказва благодатта си към селото... Сетне още много пъти бе клела и разклевала, додето душата и устата й занемяха...
Сега устинският първенец не откъсваше поглед от Деянка. Богат беше, добър беше, всичко си имаше, само деца нямаше, бе винаги ласкав с момиченцето и го бяха смятали за ага. Тук, сред труповете в лозята, бабата можеше да очаква от него или помощ, или отмъщение. Каквото и да дойдеше, щеше да е с пълна мяра и все пак пепелявата, сбръчкана шия не се гушеше вече в раменете и.
- Къде са? - попита отново той. - Оцеляха ли?
- Няма ги, Исмаил ага, само то ми остана, спаси го! - замоли се бабата, тъй както беше на колене. - Дядо Хаджия до края се за теб споменуваше, на тебе се надяваше... - Тя лъжеше, протягаше ръце към него, както бе лъгала много търговци през живота си, бодната сега от една мъничка, тревожна надеждица за живот: и се взираше в лицето му, за да разбере какво мисли той, да види не си ли намигва с другите двама. И пропълзя към тънките нозе на ата, та да е по-далеч от онези и да не я сполети нещо изотзад.
- Не съм забравил старите си достове - рече бавно и мрачно конникът. - Когато Шабан ага, моят брат, тръгна с устинския башибозук за вашето село, заръчах да ви увардят живи а имота ви цял... Не знам кое как е станало, ти ще ми кажеш, но къщата си стои, оттам идвам...
Той говореше с усилие, в изпълнение на някакъв дълг, повече пред себе си, отколкото пред старата, и тъкмо затова тя му повярва и вече не се взираше в лицето му, и не протягаше вече ръце, и не мислеше какво да му каже, а и конникът млъкна, загледан в мургавото детско личице всред златистия кръг на косите, загледан в това странно съчетание, в тая рядка красота, на която винаги се бе чудил. После бабата го чу как подвикна грубо на ония двамата, дето все още чакаха встрани:
- Дефолун бурда бре (махайте се оттука)! Те се спогледаха, отдалечиха се без желание на десетина крачки и клекнаха между лозите като чакали. Гарваните, накацали там, пошавнаха с криле, но не отлетяха. Тя чу още веднъж как Исмаил ага викна на двамината да се махнат, но те си останаха така клекнали и възстарият, с гайтанлията мустаци, извади кесия тютюн. После вече никой на никого не викаше, но и никой не я заплашваше. Слънцето блестеше пред очите й, по рижите нозе на ата, лъскавата кожа, опната над жилите му, потрепваше и мухите там прелитаха от място на място; слънцето припичаше над лозята, над старата глава и беше хубаво да се стои така, хубаво бе и това, че къщата е цяла - с кьошка, с китените черги и алища, - и тя се чудеше защо не полегне малко връз тях, да си дремне и се чудеше още кой ли я тревожи.
- Бабо хаджийке - рече агата този път по-силно, - трябва да станеш. Ще ви изпратя към Устина. Ще останете в моята къща.
Като се изправяше бавно и като вземаше детето, тя чу чаткане на чакмак. На десетина крачки, клекнали между лозите, двамината турци хващаха огън, но не гледаха в праханта, а в нея. И тя тръгна бързо между редовете към пътя, като прекрачваше трупове в сукмани и забрадки. Исмаил ага сбута коня подире й.
 

Ашколсун!  
Те тоя требе да е.

Леле,какъв текст,моя ако му го дам ще откаже да го направи.
Вчера преразказва "Заложна къща" (познат ми е като име,на изпит ли се е падал,извинете за глупавия въпрос ) и мрънка.Ама съм доволна как го направи де,справи се по мое скромно мнение.Днес ще видим и учителката му какво ще каже.

И аз скоро му давах "Заложна къща", падал се е, да, както и "Вида", ако не се лъжа, мислех да му спретна и онзи за котките скоро, но след днешния си мисля, че трябва да изградим стратегия и ако се падне подобен на изпита.

Моят също здраво е сгазил лука с този преразказ. Примерно му е излязъл страница и половина, което е твърде малко за такъв текст. Да не говорим, че изобщо не е вдянъл що е това лира.

Според него, текстът постнат от Ели е този, който е трябвало да преразказват.

Погледнах теста,и той не лъже като трудност сякаш.
А верни отговори има ли някъде за него? 

Да преразказа е това. еli ме е изпреварила . Щях да го снимам
Труден ми се видя. Трябва да се преразкаже от неутрален разказвач
Верните отговори на теста - след седмица 

Мдамм, дасега давах основно съвременни преразкази, но май ще "заложа" в двете нули за примамка "Хайдути" на Константин Петканов и ще почна да давам оттам текстчета.

Нас ни отмина Цената на златото, падна ни се Страшилище за снежни човеци... Да ви попитам - ще има ли рецензия на преразказа?
Другата неделя и ние сме на математика...

Има подробна рецензия. Всъщност аз мога да кажа само за нашия преподавател и съответно проверяващ. Той и на домашните винаги дава много подробно къде какво защо...

Пак ме мъчат банките Може ли помощ в следната задача
Известна сума е внесена на шестмесечен срочен влог при лихва за периода 1%. След шест месеца тя нараснала с 50лв.
а) Колко лева била внесената сума?
б) Колко лева ще има в този влог след още 6 месеца?
в) С колко процента ще нарасне внесената сума за една година?
Задача 60 стр. 135 Коала
Сега проблема е такъв: С подточки а) и б) нямам проблем. Мъката е при подточка в) Отговора, който дават е 2,01%. Както и да го смятам не го получавам. Ако става въпрос за първата година, т.е два периода по 6 месеца получавам 1,02%, ако го сметна и за следващата година получавам 2,03% Така както питат аз разбирам, че питат за същата година за която се говори в подточки а) и б). Къде бъркам

Ще нарасне за 1 година точно с 2,01%. Първоначална сума 5000 лв, накрая на 2рия период ще е 5100,50 лв.

Намерих си грешката Много ме е срам! Извинявам се и благодаря

еli това е много трудно за преразказване.