Не съм съгласна с това , че лошотията вреди само на притежаващия я.
Скрит текст:
То той е лош към другите, разваля , подлага крак, спъва и проваля нечии планове, живот. Не прощавам докрай, имам трайни спомени за злодеянието - съответно - злопаметна съм. Може да не отвърна със същото, може да общувам, може привидно да са гладки отн-ята, но аз помня и знам, че колелото се завърта и рано или късно има възмездие, не е нужно аз да въздавам правосъдие, животът го прави това. И ако трябва, може да натякна , че знам и помня какво е станало.
И да, кариера, женитба, пътувания, семейни отношения и т.н. могат да пострадат много от нечия лошотия, клевета, лъжа и т.н.
И да, кариера, женитба, пътувания, семейни отношения и т.н. могат да пострадат много от нечия лошотия, клевета, лъжа и т.н.
И вече съвсем конкретно, аз правя разлика все още (мисля си, че може би на друго духовно ниво хората не правят, но няма как да знам) между това да простиш и това да забравиш. За мен прошката е да се освободиш от лошото чувство, не да забравиш за случилото се или за причинената ти болка. Забравянето е амнезия.
Например обаждам се и и казвам хайде да се видим тази вечер и ако тя ми каже немога,защото съм се уговорила с еди коя си,аз много се дразня,че не си отменя срещата с приятелка заради мен. Знам много е тъпо,аз не разполагам с нейното време,тя има свой живот и трябва да спра да се дразня за тая глупост. За протокола-живеем много близко една до друга и се виждаме често,та не страдам от липсата на вниманието и. 
Много е своенравна,дива,капризна,вечно недоволна и мрънкаща.За последните три вероятно аз съм виновна,може би съм я разглезила.Моля ви кажете ми какъв е правилният подход към дете везни.От какво има нужда?Какви бяхте вие като деца? 