Баща му се намеси...

При описаната от теб ситуация аз познавам и бракувал се мъж, жена му като забременя си се разведе като пич. И не е един -единствен, лично от бракоразводен адвокат го знам. Развеждат се повече с позабременяла и скоро родила жена и по-рядко с поотраснали деца.

Към авторката на темата-ами като се месят родители-обикновено така става....отделете си се пак.

    Краси, нежелана бременност и последвало съжителство по необходимост, могат и се случват дори при случаен секс. Няма как да върнем времето от преди 20 и кусур години и да караме децата да живеят по стереотипи, характерни за нашите родители или за нас донякъде. Те си имат своята младост и своите виждания. Предполагам, удачно е да пуснем отделна тема за младежкото съжителството без обвързване, защото случаят тук е различен.

Забравих да отговоря на тези , които питаха за моите родители. Те са далеч/както бях писала аз съм от друг град-голям град/, и разбира се, че се познават. Специално ние двамата сме ходили ужасно много пъти там - и то не за ден, а за дни, с преспиване и т.н. Моите родители не са с типичното патриархално разбиране, и не не било трагично това че аз се местя там. НО разбира се, и те имат някакви очаквания за развитие на връзката в друга посока.
Към сегашния момент те не знаят за случващото се. Трудно прикривам по телефона, но след като и аз не съм наясно със себе си и ситуацията, не смятам че е редно да им подхвърлям някакви тези и глупости. Защо да предизвиквам тревога отдалеч? Когато реша, ще кажа , каквото и да е развитието. Но няма да е по телефона, а очи в очи, и знам че каквото и да стане, ще получа тяхната подкрепа.
През целия си съзнателен живот ( все пак от 18 годишна съм самостоятелна), съм била далеч от тях ( като разстояние), учила съм , работила съм, и съм преминала през много изпитания сама, без родителска подкрепа наблизо. И знаете ли, може и от там да се получават разминаванията. Защото моят "мъж" е винаги бил около родителите си ( изключение е нашата връзка) , живял е винаги с тях, те са се грижили за него ( сега аз). Преди мен , не е водил други гаджета в къщата. Реално погледнато, той никога не е водил този самостоятелен живот, през който съм минала аз.
Най-вероятно той отказва да порасне 

Аз от къде трябва да се хвърля? (шегувам се, разбира се) Защото на 2-рия месец от нашата връзка, мъжът ми ми предложи брак. Заминах на очни и като се прибрах след 3 седмици, багажа директно в тях, заедно със сестра ми, защото трябваше да се грижа за нея. 

Понякога с години си с даден човек и накрая нещата не се получават. Друг път от раз и знаеш, че това е точни човек. 
Късмет, любов и т.н. Иди я разбери.

Но да, когато човек реши да заживее с някого, той е избрал този спътник, на този етап от живота си, за правилния човек. А дали е така, само времето ще покаже. Но съвместно съжителство не е равно на сватба+бебе веднага, а когато му дойде времето, когато и двамата са готови. Това ми е мисълта. Това, че някои хора живеят заедно 5-6-10 години без брак и дете, не означава, че не се обичат.

Вярно е и това, че трябва да се съберат, за да разберат дали са един за друг. Но! Тук има едно много важно нещо - това да се случи след като вече са се разбрали, че искат да правят семесйтво! Тогава всеки от двамата ще тръгне с нагласата да вложи най-доброто от себе си, а не по принципа "кеш енд кери", или "опитайте продукта ни за двайсет дни, и ако не почувствате подобрение, ние ще ви върнем парите"! Съвместното живеене, граденето на семейство, не е като да си вземеш мостра от прах за пране или да ти дадат едно кръгче с колата преди да я купиш. Тук става въпрос за човешки отношения. Става детска история "много се обичаме, но всъщност не знаем какво искаме, освен да има къде да се чукаме по всяко време на деня, затова дай да живеем заедно, пък да видим какво ще излезе".

Момиче, ако ти е криво, няма нужда да се правиш на силна, за да не тревожиш вашите! Те така или иначе се тревожат какво става с теб и как се развиват нещата. Ако ти е гузно и усещаш вътрешно нещата като личен провал, и не искаш да се излагаш пред тях, защото ти накърнява имиджа на самостоятелен човек, това е друг въпрос. Не си заслужава да преживяваш всичко сама, очевидно е, че ти е тежко. СподелИ с майка си - тя ти е майка и й е мило за теб. Дори да се ядоса или да ти каже някоя дума накриво, това няма да е с лошо. Твърде много време с с този мъж, нормално е да ти е криво като виждаш, че нещата не вървят на добре, няма нужда да се правиш на силна и да минаваш самичка през това, а се облегни на родителите си. ЗатворИ тази страница от живота си и продължавай. Мъже колкото щеш, ще се намери друг, който повече ти пасва!

Уникални сте в опитите да сложите в калъп любовта на хората и тяхните човешки отношения.

А за вас граденето на семейство единствено с брак и бебе ли е свързано? Защото много хора започват с други неща. Едни мои познати заживяха заедно и започнаха общ бизнес. Доста години след това се решиха, че е време за дете. Други - момичето иска дете, момчето сигурност. Затова първо квартира. след това апартамент на родителите на момчето, сега си ремонтират техния, собствен апартамент и чак след това бебето.
На мен пък ми е странно 30-годишни, 30+ хора, знаещи какво искат от живота вече, по 2-3 години да се мъкнат с гаджетата си като тийнеджъри, да се чакат в центъра за среща и да се изпращат до входа.

А какво чакат на 30 години? То, оставаше и на 30 да нямаш къде да си заведеш гаджето, а да живееш с родителите си, пък дори и на отделен етаж от къщата! Айде бе, те пък, някои 30-годишни се държат като пубери - искат да са на хранилка при мама, ама ако може и гаджета да въртят!
Общият апартамент, особено ако се купува, хич не е по-лека стъпка от женитбата и бебето. Може да не е брак формално, но да се знае, че са семейство, а не две гаджета, които искат да си облекчат бита.

Никога ли не ти е хрумвало, че за някои да срещнат точния човек отнема време, и то различно време и не става от раз?

Да, хрумвало ми е! И не само ми е хрумвало, а го и зная това за отнемането на време! Писала съм и друг път - на практика шансовете да срещнем изобщо през живота си подходящия за съвместен живот човек, е клоняща към нула. И поради тази причина се съобразяваме с неписаните ограничения и търсим възможно най-подходящия сред достъпното, защото иначе можем да си умрем сами.
Нека си търсим точния човек, ама не всеки, с когото сме си смигнали и преспали, да заживява под един покрив с нас. Трябва си време за развитие на отношенията, а съвместното живеене е най-стресовият момент за една връзка - тогава се започва с дразгите кой как изстисква пастата за зъби и кой си хвърля чорапите по земята. 

Ето къде се разминават поколенията.  
За 30-годишните - те може да са на квартира например и двамата, всеки в неговата си, но не живеят заедно. Не е задължително да са при мама и тати.   Затова според мен - пробва човек, ако стане - стане. Ако ли не - по добре, че преди това не си кроял някакви големи планове с този човек.  
То и не става. "Мамо, аз отивам да живея при гаджето си!" След 2 месеца: "Аааа, аз се прибирам, не се разбрахме!" и така през 2 месеца с различни гаджета.

Въобще не разбирам какво означава "да искат правят семейство". За мен единственото условие е да искат да живеят заедно.

Ми не при всеки това е стресово, познавам достатъчно двойки, при които съжителството не беше стресово. И не говорим за смигване и женене. Но...да...уникално как се префасонира всичко, що не е по вашия калъп в негодно, нередно и прочее.

Да, и много хора това го правят в студентските си години - всеки си живее в неговата квартира, а понякога  преспиват при единия или при другия, правят си секс-уикенд в по-удобната квартира, и малко по малко се опознават и битово. Може някога да заживеят заедно, а може и да не. Но заживеят ли, вече работата е сериозна. Но и сега твърде много млади хора на по 30 живеят при родителите си. Мобилността по нашенско не е чак толкова голяма, колкото изглежда на пръв поглед. В София колко млади хора си наемат жилище и живеят отделно, дори когато вече работят? Аз до момента, от млади хора, които познавам, които са може би около 30 + като бройка, все образовани и с добра работа, само за 1 човек зная, и то защото смята да се жени. ОСтаналите се прибират при мама и тати. В провинцията е още по-традиционно, пък и жилищната и икономическа криза притиска хората.

При някои не е стресово, при повечето е. А това за калъпа е тъпо. На практика хората в БГ са повече традиционалисти, макар да се пишат широкоскроени. Запомнят се изключенията, защото впечатляват. Най-много съжителства се провалят през първата година, точно заради битови неразбирателства, и разминавания в очакванията. Това е калъпът.

Андариел, моите уважения, но дали едно заживяване заедно ще остане Връзката на Връзките и семейство е гледане в кристална топка. И бракът не е Панацея, съществуват разводите.
Всичките ми приятели се отделиха от родителите си след училище още, следваха и плащаха квартири и т.н.Та пак-не слагай всички в кюпа, това, че ти познаваш само такива, не изключва наличието на други, различни форми.Най-много съжителства се провалят заради намеса на роднини, а не заради различия за пастата за зъби.