А защо не се разведат все пак, от мързел?
- Публикувана: 1 ян. 2013, 11:14 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2013, 21:00 ч.
Баща му се намеси...
омъжени ли са били, или просто съквартирантки на дядовците ви?
Скоро дискутирахме епитетите от времената на бабите ни, забравихте ли
...Отивам да си търся брачното свидетелство, подсетихте ме да си го туря на...видно място.
А защо не се разведат все пак, от мързел?
Ами не е лесно. Трябва официално да го призоват. Това става със съдебна поръчка. Аз един го призовавах 3 години от Куба, накрая трябваше да прекратявам делото и да го призовавам с държавен вестник, но късмет че имаше съответната законова промяна. И с европейски страни съм имала същите проблеми. Не е невъзможно, но изисква организация и средства. А на някои хора просто не им пречи да си стоят неразведени дълги години. Свекърът и свекърва ми са така повече от 20. Обяснението е "За какво ми е да се развеждам".
Близка моя приятелка си стоя така дълги години, докато една вечер бившият не получи инфаркт и тя не се превърна във вдовица. 
Оставаше само по едно шампанско да дръннем в съда и да се целунем. 
А защо не се разведат все пак, от мързел?
Че що да давам пари ... като никой не иска да се жени отново... е като пожелах се разведох ... по взаимно съгласие ... без адвокати и за никакви пари... ама времето на караниците, свадите беше отдавна минало... Щях да пия кафе с бившия и децата, ама той беше на работа та си замина да си върши ангажиментите, а ние с малките ходихме да се почерпим по случая..
А като си помисля какви "чудесии" бяха 7 години по рано...за децата ... направо ми се стори РАЙ развода
Та ако решите да се развеждате, правете го по късно ... минава по безпрепятствено
Та ако решите да се развеждате, правете го по късно ... минава по безпрепятствено
Зависи. Чудесии всякакви сме виждали. Както люти боища за перални и вилици, така и весел купон в чест на развода, организиран от двете страни. Последното чудо, което не знаех че го има е след развод бившата да замине в чужбина и да остави детето от общия брак и детето от предишния си брак за отглеждане на вече втория бивш, а в последствие бившата тъща да се домъкне и да гледа двете деца в къщата на бившия, като цялата схема е финансирана от него, включително и разходите на бившата съпруга по гурбета. Тя и тъщата са чужденки, едното дете е бебе, а другото във втори клас, бившият явно е идиот, но се чудим дали да му го казваме.
А защо не се разведат все пак, от мързел?
Че що да давам пари ... като никой не иска да се жени отново... е като пожелах се разведох ... по взаимно съгласие ... без адвокати и за никакви пари... ама времето на караниците, свадите беше отдавна минало... Щях да пия кафе с бившия и децата, ама той беше на работа та си замина да си върши ангажиментите, а ние с малките ходихме да се почерпим по случая..
А като си помисля какви "чудесии" бяха 7 години по рано...за децата ... направо ми се стори РАЙ развода
Та ако решите да се развеждате, правете го по късно ... минава по безпрепятствено
Да точно по материални причини не се развеждат. Не им знам точно финансовите отношения, но и двете семейства са много заможни. Преди не са се развеждали, тъй като не бяхме в Евро съюза и един вид немеца й е направил услуга за безпроблемно пътуване. После след толкова години, явно на никой не му се занимава. Не се налага и да издирват никого, те даже си ходят по круизи заедно и на море също.
Просто въпрос на усещане. Някои хора си живеят весело и щастливо в странни за някой друг отношения. И понякога е по-добре. Тъй като хората доста често прекарват живота си в терзания и мислене за някакви формалности и пропускат къде, къде по-съществени неща.
ето, копирала съм - църковният брак след това се е регистрирал в общината. По времето на моите баба и дядо, това е станало - венчавка в църквата и регистрация. Всичко останало е "приставане", като при циганите. така че, колкото циганинът може да нарече циганката "съпруга", след като са се оженили по техните обичаи и вяра, толкова и някоя от вас, която не е официално сключила граждански брак, може да нарече партньора си "съпруг". Точка! По-ясно и еднозначно от това, здраве му кажи!
Добре, че нямаш приятели - гърци. Обичайно сключват църковен брак и законът им го признава. Доколкото знам, има и някаква форма на гражданска регистрация, но се съм чувала да го ползват. Всички живеят в грях, явно.
Те и други странни обичаи имат. Като се роди дете, в регистрите го записват като "моро Костадину", т.е. "бебе Костадинов/а", и докато детето не бъде кръстено в църква си няма име. Моро, беба, бебис го наричат и близките му, поне от по старото поколение.
Не за всички страни и съпрузи важат законите на гражданския брак, за да получиш статут на законен.
А като каква да я представи?Аз лично също така наричам половинката на някого, когато нямат сключен брак.Тъпо е да кажеш "мъжът ти" или "жена ти".Обикновено казвам "майката на децата на еди кой си" и "бащата на децата на еди кой си".Поне аз така разбирам нещата.
"Вчера видях бащата на детето на Пенка..." Много яко - хем излъчва неодобрение към статута на Пенка, хем лекинко превъзходство, хем хвърля и съмнение към отношенията им, демек въобще не се знае тя с тоя живее ли, не ли, просто на детето е баща, пък на нея май никакъв
Сега като се замислям, много нюанси можеш да изразиш по тоя начин.
Аз пък нямам и представа на децата в групата на дъщеря ми родителите женени ли са, не са ли, кой на кого е съпруг и кой на кого просто мъж... трябва да се осведомя, но не виждам как
Освен да питам даскалиците. Но то всъщност и там не се представя документ женени ли са хората... "Вчера видях бащата на детето на Пенка..." Много яко - хем излъчва неодобрение към статута на Пенка, хем лекинко превъзходство, хем хвърля и съмнение към отношенията им, демек въобще не се знае тя с тоя живее ли, не ли, просто на детето е баща, пък на нея май никакъв..............
Тя може да го нарича "мъжа ми", "съпруга ми", "гаджето ми", "приятеля ми"......както се сети.Но пред закона той никакъв не й се пада.Освен баща на детето й .
И преди пак да скочите "Краси първо иска акт за брак!"
не, не искам.Хич и не ми дреме кой как се чувства и самоопределя.
Това обаче пречи ли ми да имам мнение по въпроса?
За мен е важно аз каква съм и как се определям.
Пък дали Пена има мъж, съпруг, партньор, баща на детето си, си е изцяло неин бизнес.
Аз не познавам някой без брак и да си се представят съпругата ми/съпругът ми. 
И преди пак да скочите "Краси първо иска акт за брак!" не, не искам.
Хич и не ми дреме кой как се чувства и самоопределя.
Това обаче пречи ли ми да имам мнение по въпроса?
За мен е важно аз каква съм и как се определям.
Пък дали Пена има мъж, съпруг, партньор, баща на детето си, си е изцяло неин бизнес.
не, не искам.Хич и не ми дреме кой как се чувства и самоопределя.
Това обаче пречи ли ми да имам мнение по въпроса?
За мен е важно аз каква съм и как се определям.
Пък дали Пена има мъж, съпруг, партньор, баща на детето си, си е изцяло неин бизнес.
Баба ми (лека й пръст) беше с много по-модерни възгледи от твоите. За мен е важно аз каква съм и как се определям.
Абе май е най-важно другите да ги определите, че нямат мъж. И правилно, наличието на такъв не е малко постижение.
Иначе е хубаво човек да се радва на статута си, какъвто и да е той. Аз бих искала да съм млада девойка безгрижна, и по статут и де факто, но вече, уви, няма как.
Препоръчани теми