Баща му се намеси...

Предпочитам да ухажват мен, а не роднините ми, без да се имам за феминизирана и свободомислеща. Достатъчно е да се разбират, когато се налага да прекарат време заедно. Вниманието и питането за ръката ми да е насочено към мен, моля; ако мъжът държи да ме "поиска" дори и само заради ритуала от баща ми в най-добрия случай ще умра от смях, но по-вероятно е да не се спра на такъв тип мъж.

П.П. Отделно "искане на ръка" като израз винаги ми е бил смешен, навява ми асоциации - иска я, щото неговата дясна се е уморила? Или щото не му трябват другите части от тялото?   Има си и виц по въпроса - третият отгоре надолу.

Като дойде да ме иска мен милото, не съм сигурна дали даже го бяха виждали. Аз го бях водила в Пловдив, но те тогава заминаваха на някаква почивка, та май се разминаха А, да, на рождения ми ден се запознаха, ама за 2 часа максимум са се видели.  Та вълнува се той, казва си речта и майка ми (тогава осъзнах, че у нас явно е матриархат  ) рече : "Ами виж сега, ние тебе не те познаваме добре, ама щом тя те обича и те иска и се е съгласила, даваме я, пък ще се опознаем и ще те приемем." После се обръща към баща ми и казва: "Нали така, ти какво ще кажеш?" Баща ми извади пиенето, каза, че мисли като майка ми и така
Аз въобще не вярвах, че той наистина смята да ме иска и като ми говореше, че ще си спази обичая и ще ме поиска, на мен ми беше смешно.  Мислех, че просто ще идем да им кажем, че ще се взимаме. Обаче като почна да говори пред нашите и ми стана толкова мило 
Явно и аз съм романтична.
А като казах на майка ми, че съм бременна, тя нито дали съм добре, нито честито, нито радост, ми направо "А ще се жените ли" и аз  На другия ден вече явно и беше минал шокът и много се радваше и питаше как съм, дали е наред всичко и така. Явно им се ще да се оженим.

Ми, Нике, тебе нали вече ще те е ухажвал, питал, ще ти е поискал ръката! Следва ухажването на роднините. То е ясно, че щом отивате тойда искар ръката ти от баща ти, ти вече си кандисала!

Поисках да говоря с баща си, защото смятам, че заслужава уважение и да научи лично от дъщеря си, че тя смята да се омъжва.   
Естествено, че споделих и с майка си...ама тя си беше наясно накъде отиват нещата.Майките нямат нужда от речи, те имат интуиция.   
Изобщо, аз държа на уважението.Писала съм и в други теми, мъж, който уважава родителите си, родителите на жена си, почти 100 % сигурно е, че ще уважава и жена си.
Опитала съм се и синовете си да науча така.Не е нужно да знаем всекидневното им разписание по секунди, но за важните стъпки и неща в живота си да споделят.

Аз съм от по-скоро от жените, които никога не са искали брак. Направихме го по-скоро заради родителите ни. Аз съм едно дете, те бяха по-възрастни и ревихме да им доставим това удоволствие. Сега съжалявам, защото аз вложих доста сериозени средства, а сега при евентуален развод те ще се водят "семейна собственост".
Това с искането на ръката на булката, го оставям на страна. За мен е смешно самостоятелни хора да са подвластни на подобни неща. Не ми се струва и нормално, хора на по 30 години да очакват родителите им да плащат за свадба, но и това го има по света.

Не точно 100 %, но е много вярно.

... на около 50%. 

Т.е., или ще я уважава, или не.  


И още за ухажването и уважението. 

Традициите не са това, което са вече.
Аз деля на 2 периода живота ми. Първият по традиции, втория да живеят новостите

Доволна съм от втория си начин на живот....

Едно е да те карат като мечка с духова музика, целуване на ръце и т.н.
А преди това да следят връзката ви отблизо ...

Друго е да ги изненадаш всички заедно с избраника си ...
С новите ми свекър и свекърва се запознах малко преди да се нанеса официално при мъжът ми ...не че до това време не бяхме заедно, но нито едните нито другите родители знаеха че ние сме заедно 

а това с целуването на ръцете и мечката откъде го измисли! Абе, ей, съвсем изкуквате! Като не щете да се жените - ами, недейте!

Е, значи реално освен Анди, друг не държи на искането на ръката, щом даже и Краси е съобщила по телефона
Лошо няма, важното е който държи на някой ритуал, да си го получи. Гадно е ако искаш, а не срещнеш съпричастност.

Няма какво да си кривя душата, приятно преживяване е! Той вече ми беше предложил и аз бях приела предложението за женитба, та нито за моите, нито за неговите родители беше тайна защо им се обаждаме, че ще отидем. И при двете отивания се бяха подготвили да ни посрещнат, имаше тържественост на момента. После и официален годеж правихме - неговите родители дойдоха като бъдещи сватове... Всичко беше както си му е редът и останаха много хубави спомени. Все пак, човек не се жени всеки ден!

Ех, ти на колко години си? Около 20 и няколко, чини ми се  

На сватба с 300 човека с музика ходила ли си   Ей на това му викам мечка ... разходиха ме до гражданското ... (това е една от последните сватби от този вид деветдесетте)...
А за целуване на ръце ... беше малко пресилено, защото не съм го правила... но постоянно ми натякваха, че трябва  

Особено в малките градове и села това си беше голяма традиция ... от която само лоши спомени останаха... Не мислех, че сватбата ми ще протече по този начин изненадаха ме в деня ... и само се ядосвах, тогава че старите си правят Цирк за сметка на нас ... не исках сватба, ама на... да им угодим:twisted: след това ми се искаше всички да  от двата рода 

За това и втория път си направих, това което исках... и както го желах ... и съм много доволна, че им стъпих на "врата", но този път и мъжът ми беше на същото мнение  като мен

Не, не съм на 20, а на 40+. Културата върви с хората, а не с годините. Това, че ти имаш негативен опит, защото манталитетът на хората, с които си се сродила или че родителите ти са такива (не зная кой е бил инициаторът на всичко това и защо са те поставили в положение на мечка), не означава, че всички сватби и годежи са същите. Недоволството си го адресирай към твоите хора, не към мен! Моите годеж и сватба не са твоите годеж и сватба! Нито моите родители и свекър и свекърва са твоите родители, свекър и свекърва. При нас всичко беше културно и весело, и беше уговорено предварително като ритуали между родителите и нас, защото беше честно да почетем традициите и на двата рода, които са от различни етно-култури области на страната, и е логично да има различия в обичаите. Беше много интерресно и приятно, и дори след толкова много години присъствалите на годежа и сватбата ни ги споменават с хубаво и дори нещо като положителен пример как хем може да се спази традицията, хем да има някои положителни характеристики на съвременна сватба.

Честно, понякога ми е много чудно това леко извращаване на мисленето по нашенско - имаме толкова хубави традиции и обредност, които предизвикват възхищение и дори подражание у доста чужденци, а ние самите ги плюем и пренебрегваме, за да се правим на много разкрепостени. Доста пуберско отношение у възрастни хора - да отрекат,  да стъпчат, да смачкат традицията, без дори даси  дадат труда да я проучат и разберат. А и никой не е казал, че трябва да се следва едно към едно. Ясно е, че някои елементи от обредността отпадат с времето, защото не се съчетават добре със съвременните нрави, но защо  да изхвърляме и бебето с мръсната вода!

Както имаме много хубави традиции, така имаме и не толкова хубави, а най-най-хубавото в наши дни е, че имаме избор с кои да се съобразим
При първия ми брак имаше такъв официален годеж, с нашите и с техните. Ами супер кофти спомени имаме от тогава и аз и бившия ми мъж, много често сме си говорили след това, че това е преживяване, което не е трябвало да си причиняваме. А и едните и другите родители възпитани, приятни разговори, ама ... ей на, не ни е по сърце.