КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 25

Здравейте!Имам камъни в жлъчката,за които разбрах по време на втората ми бременност през 2008г. след три доста болезнени кризи.След като родих не ми създаваха проблеми и само ги следях.През 2010г започнах лечение при хомеопат след ехограф на който се установи,че камъните са станали много.Лечението продължи около половин година и след още един ехограф се видя,че камъните са станали на пясък.Спрях да я мисля до преди няколко месеца,когато започнах да усещам болки в тази област.Преди два дни бях на ехограф и заключението е че жлъчката е запълнена с камъни и е изключила,т.е. вече не функционира.Препоръчаха ми операция по отстраняването и.Другата седмица имам час при моя хомеопат,но все за това мисля и се надявам някой да ми каже дали изобщо има шанс жлъчката отново да заработи с хом.лечение или неминуемо ще стигна до операция.Извинявам се за дългия пост и се надявам на отговор.Хубава вечер.

Ами веднага аз бих.

Здравейте. Оставам с впечатление, че камъните са се "стопили" след хомеопатично лечение. Защо не ползвате отново услугите на същия хомеопат, ако това е причината за доброто развитие?

Мече, дамата рече, че има час за другата седмица. Само се чуди дали има втори шанс с хомеопатия.

Изтървала съм думичката "моя". Съжалявам

kris79, незабавно се обърнете към коремен хирург. Това не е шега и не мислете, че ще получите полезен съвет от хора без медицинско образование.
Усложненията са руптура на жлъчката придружена с локален или дифузен перитонит, сепсис/натравяне на кръвта/.
Разбира се, при вас това може въобще да не се случи, но рискът от усложненията налага незабавна медицинска намеса!


 
  

Аз, като човек, който смята, че всичко си има и причина, и последствия, бих си позволила и един не толкова тесногръд съвет. (Че чухме само един - може би правилен, но твърде едностранчив). Каквото и да се случи като, ако или ако не се оперирате, търсете причината. Обърнете внимание на гнева - изявен или потискан. Обърнете внимание на приема на хормонални препарати като противозачатъчни и т.н. Ако претърпите операция, следете черния си дроб често. И няма да пиша защо, защото нямам никакво намерение да плаша вече наплашени достатъчно хора. Надали не са ви обяснени рисковете ако останете в това състояние.

И за бога, всяка една гнойна ангина лекувайте антибиотично, защото има риск от ревматични увреждания.

това е много правилен съвет!
за жалост медицината не търси причината, а тушира само симптомите.
аз бих добавила да се види и начина на хранене, евентуално там да се промени нещо.

по моят въпрос с тупването по дупе на бебето - странното е, че не тупва, когато е уморен, а когато е спал повече...
днес спа следобед половин час (обикновено спи между 1.5-2ч) и не тупваше. вчера спа 2 пъти - първо 40 мин. псоле час и нещо и надвечер постоянно тупваше.

  Аз може би с малко тъп въпрос- но това се отнася само за дамата с жлъчката, нали 

Аз мисля че се отнася за всички ни.
За нашият хомеопат се носят легенди , че лекува гнойна ангина и скарлатина със хомеопатия , но ......аз нещо не вярвам . Познавам една майка , която си лекува детенцето при друга легенда - детето кашляло леко само , но се стигна до пневмония двустранна със температура и тя твърдяла , че ще го излекува. Според мен пневмонията е станала бактериална , а тези гадове бактерийте се лекуват със АБ. Съответно ги приеха в болница във крайно лошо състояние. Аз също се опасявам от това - лекуваме се , лекуваме се , но в едно остро състояние да не можем да се излекуваме и хомеопатът ни да не си признае за безпомощността си.  Според мен едно е да се лекува човек  в остра фаза на болест със бактериална причина , а друго е да се лекува бактериално носителство , което не е в остра фаза , както синът ми има Стафилококи Аерелиус в нослето , но няма хрема и температура от това , т.е. той си ги носи , но не боледува от тях.
   По въпросът за жлъчката .....Аз лично бих си направила операция и след това бих се обърнала към услугите на хомеопат.


Дано да се намери хомеопат да ми разясни , че не съм права и защо ?

А аз мисля, че е казано иронично.

klem4e -детето ми изкара и скарлатина и две едностранни пневмонии с хомеопатия. Аз и гнойна ангина съм си лекувала, за това попитах  

 Сега като препрочитам поста на Мечето, наистина си мисля, че го е казала иронично, но на първо четене не ми прозвуча така.......

Според мен ,Мечето наистина каза всичко това с голяма доза ирония...Погледнато реално до сега какво дъвкахме,колко по-сериозни обратими неща са излекувани само с хомеопатия. Виждала съм случаи на познати хора как съвсем лесно и успешно трепят гнойни ангини,цистит и стафилококи само с хомеопатия,аз  за щастие за сега нямам личен опит с бактериални инфекции,но при нужда изобщо няма да прибегна до АБ.Смятам ,че при нужда или притеснение мога да се обърна към лекар и го правя,но само за да преслуша детето,да ѝ види ушите например(случвало се е да ѝ пускат изследвания ) и такива работи,които аз не мога да определя,а ми изглеждат притеснителни.После давам информацията на хомеопата и той си върши работата...

Мече, ако човек се лекува хомеопатия, може би не се стига до гнойни ангини просто ей така .... хайде уточни се - иронично или не е това за АБ, щото и аз вече се чудя.

А по въпроса за операцията - при всички положения, ако не е въпрос на дни и часове, бих потърсила минимум още едно мнение дали се налага такава. Пресен ми е примера от оня ден за една близка - единият гинеколог твърди, че има киста на яйчника, а другия - запушена и възпалена тръба. И двамата предлагат операция, но с коренно различни диагнози .....

Мармухче, все си коментираме, че няма лошо да бъдат ползвани услугите на медицината в частта диагностициране и изследвания. Това никой не го отрича.

Иронично беше, и не насочено конкретно към жената, към всички нас.
Разбира се, че това, че човек се лекува конституционално с хомеопатия не изключва заболявания - просто едно е да ти прави ангина веднъж в годината, друго е през месец...


Личен опит: Аз имам доста голям опит с ангините при децата ми, които не разреждаха докато не спрях всички антибиотици. Имам тук някъде публикувана одисея с голямото ми дете - на всеки два месеца гнойни ангини - чинно пити антибиотици. Резултатът беше - хроничен тонзилит и хипертрофия на сливици, дясната страстнала към гърлото (по спомен от УНГ). Е тогава ми писна и се обърнах към хомеопат. И за 6 месеца сливиците приеха нормални размери, ангините разредиха, при условие, че промяна в начина й на живот нямаше - в смисъл нито аз съм се лекувала, нито тя спря да ходи на градина. Имам го и документационно!
Честно казано, ангината се лекува твърде лесно с хомеопатия. За съжаление никога не съм пускала секрет на детето, не ми е препоръчвано от доктора, за да разбера дали има хронична бактериална инфекция, която да се обостря от време на време. Но...сега вече не ме и интересува.
За да съм обективна - и мъжът ми, и аз като деца сме били нон стоп с ангини гнойни.

Едно време детето ми започна да прави гнойни ангини веднага след като бе извадена третата сливица. Препоръчваха ни операция на долните две, от УНГ, който само в краен случай дава мнение за оперативно отстраняване и който следеше детето ми още от случката с третата сливица. Убедена съм, че и с нея бихме могли да се справим хомеопатично, ако тогава сме познавали хомеопатията....
И понеже не съм слепец - видях тънката нишка - махаме третата, спират сополки и постназални секрети с чести хреми; започват да боледуват долните - чести ангини; ако махнем и тях - отива в дробовете. Съсипвам първа имунна бариера - благодаря . Това е в нашия случай обаче, въпреки че често срещано  като линия на заболявания предвид супервизиите, на които съм свидетел.

Честно казано, моята страст е повече ориентирана към чисто човешките отношения - емоции, делюзиите и споразуменията, които определят живота ни. Защото там освен кадърен психолог и терапевт, не виждам кое друго медицинско звено изобщо го е еня или би могло да се справи. Изключвам психиатрията, която само раздава лекарства, праща в институции и ...връзва с каиши.

Много е болно, когато обясниш, че детето ти изпитва ужас от тъмното и насреща ти кажат, че почти всяко дете минава през този етап, а ти виждаш как този страх не е епизодичен, а определя живота и поведението на детето. И т.н., и т.н.

Да добавя. Една година след операцията на сливицата, детето подлудяваше като види балони и най-вече като някой надува балон. Чудехме се защо - нито е пукан балон до нея, нито има страх от внезапни шумове. Докато се светнах, че при упойката (райски газ), дават да надуват балонче. И...надуваш балонче, заспиваш, като се събудиш много те боли. Ето я връзката. Лекарите в отделението бяха изключително мили, едната сестра даже (може и анестезиологът да е била) беше с клоунска шапка. Изобщо нямам никакви забележки към детското отделение и подхода. Но...фактите са си факти, неизбежни, но реални.