Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 58

И аз най-после ви настигнах! Сега с нетърпение чакам следващия епизод - как живеете обаче по цяла седмица без да гледате напред - обаче незнам!? До сега ми беше лесно - просто теглех следващия, но сега и аз трябва да се въоръжавам с търпение!

Огромни благодарности на всички хора, които правят възможно такива като мен да гледат този филм! 

Може би Шах Султан, но не веднага, а след ката мъжа и стане Велик Везир.
Засега е добра да не е против Хюррем, тя за разлика от Хатидже бързо влезе в час и разбра откъде изгрява слънцето.

За следващият Велик Везир няма нужда от анкета, защото се знае кой ще е .

СЪДЪРЖАНИЕ НА 81 СЕРИЯ – ПЪРВА ЧАСТ (Превод от руски)


Ибрахим и Матракчъ вървят по пазара, съпроводени от охраната. Там го посреща тълпа от гневни хора, които крещят след него, че не е приел корана, че не е мюсюлманин, припомнят всичките му приумици – статуи и прочие. Ибрахим разярен се хвърля към тълпата, Матракчъ се опитва да го задържи, той се спира и иска да му се кажа всичко това в лицето, гледайки го в очите. Но всички мълчат. Тогава той хваща първия човек и му заповядва да повтори техните претенции, но той мълчи. Ибрахим му се  подиграва, че си е глътнал езика. След което заповядва на стражата да да го арестува и да го отведат в двореца, а на тълпата обявява, че този човек ще бъде екзекутиран утре на площада. Всички си тръгват.
Сюлейман си спомня разговора с Ибрахим, когато го пита на пристанището, как иска да умре, на което Ибрахим отговори, че иска да умре като негов приятел, брат и спътник. Идва Хюррем, тя се обръща към султана с ласкави думи, пита го от какво е толкова разстроен. Султанът отговаря, че са му казали за една жена, която е искала да убие Мустафа и че заповедта е издала Хюррем. Тя се възмущава, кой би могъл да каже подобно нещо за нея, сигурно Ибрахим, само той е способен на подобно нещо. Султанът отговаря, че ако той е повярвал на това, сега не би разговарял с нея. Хюррем го пита как може тогава  той да реагира на тези думи. Султанът уморено пита, кога ще свършат раздорите между тях. Хюррем отговаря, че Ибрахим сам си е виновен, всички е настроил срещу себе си. Султанът отговаря, че вярва на Мустафа. Тя отговаря, че тя затова не вярва на Ибрахим. Султанът замислено я пита, с какво е изпълнена душата й, сърцето й. Тя се притиска до него и казва, че е изпълнена с неговата любов и със своята любов към него. Те се прегръщат и стоят на терасата.
Маниса. Фатма идва при Мустафа, той я съжалява, успокоява, но тя с голяма омраза към всички казва, че Хюррем е убила детето й че той трябва да отмъсти за смъртта на сина си, да й причини и на нея такава болка. Мустафа мълчи.
На пазара агентът на Рустем паша продължава да бунтува народа, настройва ги против Ибрахим. Напомня им, че той иска да екзекутира невинен човек. Цялата тълпа отива към двореца на Ибрахим паша, иска справедливост и освобождаване на задържания. Аяз паша пристига при султана и му съобщава за вълненията на пазара и че Ибрахим е взел решение да екзекутира човека без съд. Султанът заповядва да извикат Ибрахим при него.
Ибрахим се връща в къщи, в покоите го посреща Шахсултан, той веднага не я познава, извинява се, че  не е знаел за идването й. Тя се учудва, че Хатидже не го е предупредила, той оправдава жена си, като казва, че се е върнал късно, затова тя не му е казала, след това я пита, как вървят нещата при нея. Тя благодари за загрижеността му и казва, че при тях всичко е наред.
Идва Хатидже, те разговарят и изведнъж чуват виковете на тълпата. Ибрахим излиза навън, жените се приближават към прозорците и виждат разярената тълпа. Към Ибрахим се приближава неговият  телохранител и го моли заради безопасността му  да се прибере. Но Ибрахим го заобикаля и се приближава към тълпата с въпрос, кой ги е довел тук, да излезе напред. Всички мълчат. Тогава Ибрахим им казва, че имат два пътя, или да се разотидат, или да бъдат изпратени на палача. Хората се разотиват. Хотидже въздъхва с облекчение, че тълпата си тръгва. Шахсултан я пита защо така хората са се разгневили на Ибрахим, тя отговаря, че е невъзможно всички да направят щастливи и че е много трудно да бъдеш везир. Шахсултан й задава въпроса, с каква цел Хатидже е поканила сестра си на гости. Тя започва да лъже, че се е затъжила, но сестра й  отново я пита директно, защо е била повикана в столицата. Накрая Хатидже казва само една дума - Хюррем -  тя трябва спешно да бъде спряна. И Хатидже се надява на помощта на Шахсултан, иначе Династията загива. Шахсултан с ехидство й казва, че тя мисли не за Династията, а за съдбата на Ибрахим паша.  
Ибрахим влиза при султана, където е и Аяз паша. Султанът го пита, какъв е този скандал на площада след намаза, освен това през месеца на Рамазана, да се хване човек и да се хвърли в тъмница. Ибрахим започва да говори, че той е искал по този начин да спре това, за да не стане по-лошо, кой смее да оскърбява великия везир, затова той утре иска да  бъде екзекутиран този човек. Султанът спокойно го гледа в очите и му отговаря, че ако някой ще наказва човека, това може да бъде само кадията. Дава заповед на Аяз паша да предаде молбата му на съдията. Ибрахим си тръгва недоволен от това решение.
 Маниса. Всички жени изпращат в последния му път сина на Мустафа. Фатма ридае, хвърля се към ковчега, отдръпват я. Мустафа стои на терасата и си спомня думите на баща си, че мъжът плаче при два случая – заради любов и заради смърт.
Махидевран, Диана и прислужнички се връщат в покоите. Тя освобождава всички и остава с Диана. След това й казва, че смъртта на детето не е случайна и я пита, ще направи ли всичко заради нея, Диана е съгласна. Но Махидевран отново пита, даже да убие човек, Диана кимва.
Хюррем се среща с Рустем и му благодари за свършената работа по дискредитацията на Ибрахим, той й благодари за похвалата. След това тя го пита, кога тръгва за Теке. Рустем казва, че на следващия ден. Хюррем му дава торба със злато в знак на благодарност и го моли да й съобщава за всички новини.
Аяз паша идва при съдията и предава молбата на султана да се проведе съдебно разследване по делото на Ибрахим, разказва му за какво става дума.
Ибрахим беседва с Матракчъ, оплаква се от решението на султана, но матракчъ се съгласява, че това е правилно решение от страна на султана. Ибрахим обаче казва, че това е капан за него, враговете му искат да го опозорят в очите на султана.
Рустем идва при султана непосредствено преди да тръгне. Султанът му благодари и казва че той и там ще се справи с всичко толкова успешно, желае му приятно пътешествие. Рустем излиза и в коридора среща Михримах, казва й, че заминава, че съдбата е благосклонна към него, като му е дала възможност да си вземе довиждане с нея. Михримах му желае всичко добро и си тръгва.
Нигяр е дошла да се сбогува с дъщеря си, плаче и моли детето да не я забравя, казва,  че ще се върне отново при нея. Детето трие сълзите й. В този момент идва Ибрахим.
В покоите на Хюррем вечерят Хатидже, Гюлфем и Шахсултан. Хюррем казва на Шахсултан, че се готвят да ходят на гости при Хатидже, тя ще дойде ли с тях.  След това, виждайки недоволното лице на Хатидже, я пита, защо не яде, може би е болна. Хатидже отговаря, че е в това състояние заради случая с Ибрахим и започва да разказва, че бунтовниците са дошли при тях в двореца, а мъж й се е оправил с тях. Хюррем обаче подмята отново, че султанът не се е съгласил с неговото решение и го е изпратил на разглеждане в съда. Хатидже със злоба отговаря – да става каквото ще.Нека само тя да не се меси. Шахсултан я прекъсва, моли я да се успокои и да си тръгва за в къщи, тъй като е разстроена. Хатидже, ядосана на целия свят, отговаря, че е седнала на тази трапеза заради нея, но не се готви повече да седи тук и си тръгва. Гюлфем тръгва след нея. Тя догонова хатидже, но тя с такава злоба говори, че Хюрем  говори каквото си иска, а сестра й я защитава. Гюлфем казва, че също е в шок от поведението на сестра й, пита я не са ли разговаряли двете за всичко,   та нали тя е била цял ден у тях. Хатидже си признава, че е направила грешак, поканвайки я на помощ. Хюррем скромно казва на Шахсултан, че не е искала да огорчава Хатидже, тя й отговаря, че няма никаква вина за това, просто Хатидже е много ранима. Хюррем казва, че разбира се тя е много разстроена заради Ибрахим, та той й е изневерявал и сигурно Шахсултан е чула за това. Шахсултан, която видимо не е знаела за това пита, има ли деца Ибрахим от Нигяр. Хюррем разказва, че всички са мислели, че детето е умряло, но се оказало, че е живо и сега живее в самостоятелна къща. Шахсултан добавя, че най-вожното сега е че Хатидже и Ибрахим са щастливи. Хюррем отговаря, че да, сега всичко е зад гърба им.
Нигяр на прощаване моли Ибрахим да се грижи за дъщеря им и да не й дава да я забрави, след това му казва, че независимо от всичко, той е на сърцето й завинаги. След това излиза.
Хатидже е на посещение при султана, той я пита какво й е. Тя започва да говори, че той е дал за разглеждане при съдията делото на Ибрахим, който толкова години му е служил вярно, та той му е зет. Султанът й отговаря, че не се готви да обсъжда решението си с нея, освен това, така е по-добре за нейния мъж, а след това ще възтържествува справедливостта.
Акушерката разговаря в коридора с Клара, която се готви да прави аборт, няма ли някакви болки. Тя казва че всичко при нея е наред. Акушерката й казва да не казва на никого за беремнноста си, подслушва ги Кираз, те казват, че няма нищо страшно, че разговарят за простудата на Клара. Той й пожелава да оздравява бързо.
Мехмед разговаря с Михримах, като моли всички слуги да излязат. Михримах пита какво се е случило, да не би нещо с Клара. Но той я пита, отдавна ли се среща с поета. Тя отговаря спокойно, че няма нищо между тях. Пита я защо ги заплашва с Клара, че ще ги издаде, Михримах казва, че не е искала неговата Клара да пострада,  заради всичко това той може да загуби доверието на баща си и няма да замине за санджака. Той я пита нима няма друг изход освен да направят тайно аборт, за да не научи никой. Михримах казва, че няма друг изход.
Маниса. Махидевран идва да види  Фатма, която е в безсъзнание. Лекарката казва, че й дават лекарства, тя спи, но веднага след като се събуди, започва да вика сина си. Идва Фидан и вика Махидевран навън, казва й че има важни новини. Пристигат в харема, там акушерка проверява една от наложниците, която е бременна в трети месец. Махидевран разбира , че скоро пак ще има внук, тича да съобщи радостната вест на Мустафа.
Ебусууд разглежда съдебно дело – Ибрахим паша против един търговец, който го е оскърбил. Матракчъ докладва на съдията по случая. Как е станало всичко. Съдията задава въпроси на търговеца, виждал ли е той лично как Ибрахим се моли на статуите, а той е принуден да каже, че не, самият той не е чувал, но за това са говорели хората на пазара. Сюлейман, с наметало, следи за случващото се, кимва на съдията, че правилно разглежда делото.
Ибрахим приема в помещението на дивана, в присъствие на Мустафа паша, френския посланик. Той му поднася съболезнованияти си, че го съдят, но Ибрахим му отговаря, че имат хубави закони.
Съдията продължава да разпитва търговеца, пита го виждал ли е как пашата се моли в джамията, той е принуден да каже, че го е виждал. Ебу отново пита, защо той не вярва на очите си, а вярва на това, което някой е казал. Съдията идва до решение по това дело.
Хатидже силно обезпокоена за това какво става в съда, върви назад напред из стаята. Идва Шахсултан. Пита я има ли вести от мъжа й, но Хатидже клати отрицателно  глава.
Шахсултан казва, че се надява, Ибрахим да получи присъда според заслугите си. Хатидже я гледа с ужас, след това я пита, защо говори така. Шахсултан задава обаче насрещен въпрос, защо не й е разказала до сега за Нигяр. Хатидже с ненавист казва, че Хюррем й е разказала всичко. Шахсултан я прекъсва рязко, предупреждава я, че не е необходимо за всичко да обвинява Хюррем, за изневярата на мъжа й не е виновна Хюррем. Хатидже с яд казва, че сестра й е вече на страната на Хюррем, но Шахсултан отговаря, да не я замесват в техните кавги и че ще остане неутрална. След това си тръгва недоволна. Хатидже остава с отворена уста.

Следва продължение...

Благодаря ти, Изабеле!   
Както винаги -перфектна!!! 

Izabele ,  

Е не е чел внимателно... какво да се прави.
ГЛАВА XVIII
О ТОМ, КАК ГОСУДАРИ ДОЛЖНЫ ДЕРЖАТЬ СЛОВО

....
Итак, из всех зверей пусть государь уподобится двум: льву и лисе. Лев боится капканов, а лиса -- волков, следовательно, надо быть подобным лисе, чтобы уметь обойти капканы, и льву, чтобы отпугнуть волков. Тот, кто всегда подобен льву, может не заметить капкана. Из чего следует, что разумный правитель не может и не должен оставаться верным своему обещанию, если это вредит его интересам и если отпали причины, побудившие его дать обещание. Такой совет был бы недостойным, если бы люди честно держали слово, но люди, будучи дурны, слова не держат, поэтому и ты должен поступать с ними так же. А благовидный предлог нарушить обещание всегда найдется.
 

Благодаря Корделия! Тази част исках да я прослушам още няколко пъти. 

Даная, цитата е от книгата на Н. Макиавелли.   не е от сериала.  

СЪДЪРЖАНИЕ НА 81 СЕРИЯ – ВТОРА ЧАСТ (Превод от руски – поствам тук превода на Сирена, поради невъзможност от нейна страна да го направи)


Съдията обявява решението си. Търговецът ще бъде наказан с удари с пръчка на фалака и последващо изпращане на остров Родос. Търговецът със сълзи на очите моли да му простят и да не го разделят със семейството му, но съдията е неумолим. Сюлейман се радва на това решение. Посланикът на Франция съобщава на Ибрахим, че е намерил книгата, която ме е поръчал и тя скоро ще бъде тук. Матракчъ идва при Ибрахим и тихо на ухо му разказва за решението на съда. Ибрахим е като че ли доволен. Приканва посланика на Франция да погледа как се извършва правосъдие в страната им.
Сюлейман благодари на съдията за справедливото решение. Казва, че народът сега ще разбере, че и Великият Везир може да бъде съден. След това кадията го моли да го извини, но на пазара няма месо за рамазана тъй като румъния и молдавия не са изпратили задължението си, а са изпратили добитъка си в Полша.
Сюмбюл идва при Хюррем, разказва за решението на съдията, тя яростно крещи, че Ибрахим отново се е измъкнал сух от водата, след това му заповядва да намери Аяз паша за среща с нея.
Ибрахим пристига на пазара с френския посланик. Там четат решението н съдията за наказанието на фалака и последващото изпращане на каторга и го привеждат в изпълнение. Ибрахим доволен си тръгва, народът гледа настръхнал, но мълчи...до време. Рустем, който също е там, казва, че скоро ще дойде и неговото време и че Аллах вижда всичко.
Хюррем се среща с Аяз паша и му дава задача да намери някакъв начин, за да подлеят вода на Ибрахим. Той обещава да направи нещо по въпроса.
Мустафа разговаря с Айше – бременната наложница, след това дава указания на Фидан да я премести в покоите на фаворитките и да я пази като зеницата на окото си.
Идва Фидан и съобщава на всички, че Айше е станала любимка на Мустафа, тъй като е бременна. Болната Фатма чува този разговор, Фидан й се кара, че е излязла от стаята, а тя започва да плаче.
Ибрахим върви към султана, среща го Хюррем, те весело си говорят, Хюррем му казва, че пак се е измъкнал, той се смее, че тя е разстроена заради това,  че е положила толкова много усилия безуспешно. Хюррем му казва обаче, че той скоро отново ще се подхлъзне, защото никой не го обича. Ибрахим вече ядосано, също подмята, че нейният благотворителен фонд не я прави светица. Хюррем се усмихва и казва, че султанът я обича, и продължава, че Ибрахим скоро ще изчезне оттук и повече никога няма да се върне. Само не знае, той със собствените си крака ли ще си замине или ще го изнесат оттук. Ибрахим се смее и пита, какво би предпочела тя, тя отговаря, че от този дворец ще изнесат само нейното тяло.
Михримах идва при брат си, който срочно я е извикал. Той я моли да спре аборта на Клара, защото той е премислил, но тя му отговаря, че вече е късно, Клара вече не е бременна, но при нея всичко е наред, така че той да не се вълнува.
В болницата акушерката се готви да направи аборта, предупреждава Клара, че скоро ще дойде Махидевран и затова да ляга по-бързо. Тя иска да извикат Мехмет, но акушерката я прекъсва, че това не е негова работа. Целият разговор се подслушва от Кираз, който наднича опрез открехнатата врата. Той се готви да изтича при Афифе да докладва, но го хваща Михримах, съпроводена от Зумрут. Михримах бърза да каже, че нищо не е видял и нищо не е чул, михримах го предупреждава, че ако каже само една дума на някого, ще го унищожи. Кираз изчезва. Михримах пита слугата си, може ли да му вярва на Кираз, а той й отговаря смееки се, че Кираз се страхува от собствената си сянка.
Аяз паша идва при писара на Дивана и пита, какво е решил Ибрахим паша с посланика на Франция, иска да прочетене всички записки. Джелалзадему дава всички протоколи от заседанията.
Султанът се приготвя да отиде с децата си на намаз, идва Ибрахим, говорят, султанът го пита сърди ли се за решението на съда, той лъже, че не се сърди и счита, че всичко е направено правилно. Султанът му пояснява, слуховете още повече щяха да се разнесат навсякъде.
Аяз паша чете протоколите и намира това, което му трябва. Той пита писаря, кога са ставали тези срещи с посланика, писарят отговаря, когато султанът е отсъствал и е бил в Маниса. Аяз иска да му бъде напарвено копие и излиза.
Маниса. Айша в покоите си, при нея се промъква Фатма с див вик, че тя е убила детето й, започва да я души, на виковете се притичва на помощ Фидан и прислугата, те отблъскавт Фатма.  
Махидевран идва при Мустафа и му казва, че се е случило това, от което се е страхувала, Фатма е загубила разсъдъка си от мъкаи е искала да убие бременната наложница. Тя моли Фатма да бъде изпратена няукъде надалеч, защото може да се случи нещо лошо, тъй като тя няма да се успокои.
Хюррем се среща с Аяз паша и чете документа, който той й донася. Тя е във възторг от него и му казва, че Ибрахим счита себе си за орел, а нея за гълъб, затова тя и ще изпрати тази новина където трябва.
Ибрахим кани везирите си, Матракчъ и Барбароса при себе си на вечеря.
Кадията идва в помещението на Дивана за среща със султана, на когото иска да поблагодари за изпратените овце, но го среща Ибрахим и  той му благодари за решението взето от него.  
При султана идва Аяз паша и му разказва, че когато султанът е бил със семейството си в Маниса, Ибрахим се е срещал с посланиците и той би искал да му покаже някои документи, за които той не знае.  
Ибрахим ехидно пита кадията, дали би го удавил ако имаше тази възможност, той отрича такива възможности, казва, че взима  решения справедливо, а не за да угоди на някого. Ибрахим отново ехидничи и пита, ако с чужд син се случи това, което се случи със собствения му син, той как би постъпил като кадия. След това самодоволно казва, че никой не може да му навреди, кадията му отговаря, че трябва да помисли и за себе си, тъй като той сам си вреди.
Сюлейман чете протокола от срещата с посланиците, къде Ибрахим разсъждава за укротителите и лъвовете, които той укротява с камшика и на него му причернява пред очите. В този момент доклдват, че е дошъл Ибрахим . Султаънт не може да излезе от шока, след прочетеното и след повтарянето на въпроса, отговаря –да влезе. Той започва да докладва че крал Карл е заедно с воеводите изатова не е изпратил овце. Султанът нищо не отговаря и го гледа само със стъклени очи. Ибрахим се плаши от този поглед, пита го дза не е болен. Султанът му отговаря, че после ще говори с него. Ибрахим го кани на вечеря в двореца си. Той приема поканаат, ибрахим си тръгва, но на вратата отново поглежда в недоумение към султана.
Михримах и Зумрут отиват при акушерката да видят  как е Клара и виждат в коридора Кираз ага да говори с Афифе, той тъкмо се готви да и расказва за Клара но идва Михримах и го хваща Заповядва на Афифе моментално да го изгонят от двореца Афифе е объркана  и пита, виновен ли е за нещо, Михримах отговаря-да, именно за това го наказвам.

Хюррем храни Джихангир, но той казва, че също иска да пости и Хюррем му обяснява,че е още малък.
Влиза Афифе и Хюррем и расказва После виждайки ,че тя не е на себе си, я пита какво е станало.Тя и казва ,че Михримах е заповядала веднага да изгонят Кираз ага . Хюррем е учудена и отива при дъщеря си да говорят .Михримах я лъже ,че Кираз е научил за поета и е щял да казва на Афифе и тя го е хванала  Хюрем изтичва в коридора и казва на Афифе веднага да го изпратят в Трабзон и никога повече да не се връща в двореца.
В кухнята Сюмбюл чака вечерята, а Кираз ходи нервно напред назад и чака Афифе, Кираз е щастлив ,че няма да го убият, а само ще го изселят, Сюмбюл и Шекер се споглеждат, Кираз отива да се приготви, но го спира Афифе и го пита, какво е щял да и казва Той и казва, че не е било нещо важно и отива да се приготвя .Отзад Сюмбюл и Шекер са доволни, че се отървават от този шпион и доносник.
Маниса- Мустаф  е в стаята си, влиза поета той му казва, че нищо не е станало , Гюлизар се  е  отрекла от думите си и се е хвърлила от терасата  Мустафа казва,че не се е и надявал да стане нещо.
Махидевран ,съпроводена от слугини  отива да види как е Фатма,която съвсем е полудяла.Диана я моли да не влиза , тъй като тя е опасна вече.Но Махидевран казва ,че тя и е служила добре и че иска да се види с нея преди изселването и, Фидан влиза първа и вижда обесената Фатма , започва да пищи.  Всички влизат и виждат  зловещата  картина.
Вали сняг и всички се радват на снежинките.
Хюррем гледа отгоре.
Султанът продължава да изучава документите на Ибрахим.Докладват му, че  е дошла Хюррем но той не я поканва, тя е учудена, но си тръгва.
Султанът излиза на терасата и си спомня  сцени с Ибрахим.
Отива при съдията да се посъветва
При Ибрахим са се събрали на вечеря-Аяз паша,Мустафа паша, Барбароса, Матракчъ. Докладват, че е дошъл посланикът на Франция и Ибрахим го поканва Той е донесъл книгата на Макиавели
Султанът върви и си спомня разговора с Ибрахим за неговата смърт, когато той отговори, че иска да умре  като негов приятел и брат .
Ибрахим разглежда и чете книгата и казва че всички трябва да се страхуват от нея , защото е писана от самия дявол.
Султанът си спомня 1523, когато назначава Ибрахим за Главен  везир   и  си спомня неговия указ за безопасността му.
Накрая идва при съдията и иска от него съвет.  Той е учуден от късното посещение Султана иска съвета му Кадията пита, а какво е наказанието за този човек, СС казва –смърт , но съм обещал да го пазя докато съм жив съдията дълго мисли и казва ,ами когато спите , не можете да го пазите, тогава трябва да бъде убит .



Благодарности на екипа на Корделия за превода от турски на руски!  

Изабел  Сирен  Корделия    благодаря за превода

---

ГЛАВА XVIII
ПО КАКЪВ НАЧИН ВЛАДЕТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА УДЪРЖА ОБЕЩАНИЯТА СИ


Трябва да знаете, че има два начина за борба: единият — посредством закона, другият — посредством силата. Първият начин е присъщ на човека, вторият — на животните. Много пъти само първият начин е недостатъчен, налага се да се прибегне към втория. Един владетел трябва да умее да си служи с начините и на животните и на човека. На същото нещо учат иносказателно и древните писатели, които пишат, че Ахил и мнозина други владетели са били възпитавани от Хирон Кентавъра. Това ще рече, че владетелят трябва да умее да си служи както с оръжието, свойствено за човека, така и с оръжието, свойствено на животното. Ако си служи само с едното, рискува да изгуби властта си.

Понеже владетелят е принуден да си служи с начините на животните, той трябва да вземе за образец лисицата и лъва. Лъвът лесно влиза в клопката, а лисицата е безсилна пред вълка. От лисицата владетелят ще научи да подушва клопката, а от лъва — да не се бои от вълците. Който разчита само на лъвското, не разбира нищо от политика. Умният владетел не трябва да държи на думата си, щом си вреди, ако я удържи, и щом причините, които са го накарали да я даде, вече не съществуват.


http://chitanka.info/text/4440/19

Извинявайте,но не разбрах какво оспорвате 

Цитата на Макиавели,който публикувах или мислите,че това са размисли на Ибрахимим..

А вие представяте ли си ако Ибрахим беше прочел "48-те закона на властта" от Р.Грийн 

О не, не оспорвам, просто казах на Даная че това е цитат от Макиавелли, а не момента от серия дето Ибрахим философства на тема за тоягата и Лъва.  

Аз първо прочетох и после разбрах какво сте писали.Извинявам се на всички