Американки пращат 145 позитивни мисли и виртуални прегръдки към Сиатъл

Фей, ама много е готин  . Едирка го е щракнала тук космо- генератора  . Мдам, харесвам по- големи породи

Уинкс, отивам да опитам Форте Тапас тази вечер и ще споделя.

Фейо, Ванх, много са красиви и двамата, но вашите са си истински кучета, не като моите )) Фея, ти нямаше ли две?
Руми, много кофти с тия болести, аз хич не съм подготвена психически за подобно нещо, а знам че скоро и при нас ще се почне

Терми, котките са ми две. В някакъв момент мислехме да вземем на Беро кучешка компания и бяхме харесали една английска хрътка, но се отказахме. На мен ми дойде много...

П. П. На страницата на МТел видях два пъга преди малко Ама са май по-сбръчкани и охранени от твоите.

Руми, това същият вирус, дето тръшна Хилари ли е или някаква нова гад? Щото ние оня го изкарахме. Да оздравяват момците!

Моите не са сбръчкани, но за съжаление женската я бяха поохранили лятото, и съм ги сложила на диета. Много лесно дебелеят тия кучета  . От различни са, първият му мопс е бил от приют, вторият-Сами май е купуван, третия си е още в България със стопанката си, а Тиа е от чичото на мъжа ми, който имаше развъдник за кучета в Оклахома. Като разтуриха развъдника ни предлагаха да вземем майката на Тиа, мъжът ми беше готов, но аз не разреших, все пак аз се грижа изцяло за тях.
Руми, сега се сетих при нас имаше един много гаден вирус с много висока температура и с почти никакви други симптоми, и двете ми приятелки го минаха с децата. Беше ужасно, по техни разкази-40С и така няколко дни, едната обаче е кашляла също.
За валентинките-мен пък ме кефи, че тук от малки ги учат как да изразяват по подходящ начин чувствата си. Тези от вас, които са омъжени за американци сигурно са забелязали разликите с българските мъже. Разбирам защо ви е досадно, и на мен би ми било досадно и лигаво, но си мисля, че проблемът е в мен. Харесва ми също, как тук споделят скръбта си. Не се крият, а сами търсят съчувствие и подкрепа. Много са различни от нас, в това отношение. Спомням си как една приятелка ми разказваше за кандидат свекървата й, която много искала бебе, но все не се получавало и накрая на 40+ забременяла, но бебчето починало в 8-ия месец. Та как след като родила бебето-мъртво, го облекли и поканили близките да се снимат с него. Аз бях потресена, още повече, че са поканили и приятелката ми, която тогава е била на 20 да присъства, и с целия си акъл я попитах-А ти защо отиде?, тя ми каза-близките са за това, да се подкрепят в такива моменти. Почувствах се като абсолютен гьон и ръб в тоя момент, та си мисля, че подобен род човещина и разбиране ни липсват.

  Терми, ако снимането за спомен с мъртво бебе е човещина, значи на мен такава ми липсва тотално.

Разбирам логиката ти за валентинките. Ама що за глупост е "Be mine" със сърца и целуващи се момченце и момиченце между 6 годишни?! Хиляди пъти повече предпочитам благотворителните кампании като средство за възпитание в състрадателност и хуманност.

Оправи се Иво, а Павел наистина се оказа зъбоникнещ, защото днес нищо нямаше повече.
Дано не го хване и малкия че много гадно. Сега остана само сополи и кашля малко заради сополите.
И двамата домъкнаха по една торба с валентинки и кенди, ще трябва да крия лолипопс. Иначе ми харесва празника, всички празници обичаме.

И аз така. 90% от скритите лолипопс отиват на най-скришното място: в Simplehuman-а

И на мен ми трябваше доста време да го проумея. А и не съм сигурна, че е човещина, по-скоро съчувствие и съпричастност.
А за благотворителността, не съм сигурна как и на какво ги учат, но явно ги учат добре, защото американците даряват много.

На мен ми направи впечатление, че тука Св. Валентин е празник на всякаква любов - майки към деца, баби към внуци, лели към племеници, поне такива валентинки видях в магазина. В Бг по-принцип се акцентира на любовта между влюбените.

А мъжът ми е много учиден как може да продават букет от 12 рози. Купил той и махнал едната, ама не я хвърлил, ами я оставил в колата да вехне там.  Мъже!

Пак общия знаменател дръпнахме.


Да,  но целият "шум" е изморяващ.


Снимането за спомен с мъртво бебе не е нито крипи, нито нечовешко. Това е един от многото начини една майка/роднини да се сбогува/т с бебето. Не бих могла да го направя, на мен това не би ми помогнало за лекуване на травмата, но за някои жени е есенциално за справяне с мъката и траура. "Участието" на близките показва съпричастност, но отказа им далеч не значи, че няма да намерят начин да я изразят.

Имате ли опит с estate sales? Бих искала да знам какво да очаквам.

За празника - отпечатах картички с  Love is.. - на мен много ми харесваха като бях малка, май бяха в едни дъвки. Сладко в градината отказвам да нося, независимо по какви поводи, ако ще и име да ми излезе.

Страхотни неща или абсолютни боклуци, зависи от умрелия. Ако си търсиш мебели, можеш да попаднеш на цена, на която не можеш да устоиш, за вещ, която не ти трябва.

Ама как все успявате да ги видите тия общи знаменатели.... Сега сигурно ще ми кажете, че българи и американци сме като две капки вода-разлики и отлики няма! Визуално не си приличаме, защо очаквате във възпитанието си, възприятията си и пр. субективни елементи да сме еднакви.... И ако всичко е толкова еднакво, какво изобщо правим всички тук?! Или средата не оказва влияние върху формирането на личността?!
Атти, и аз не съм ходила, а ми се искаше, въпреки че ми е малко .....

Избождат ми очите.


Тука напускаме очертанията на общия знаменател.
Не, не всичко е еднакво. И слава богу.
Какво правим всички тук? - Кой каквото си иска. Всеки от нас го е довял различен вятър. Да не слагаме още един общ знаменател. 


Оказва, разбира се. Кой твърди обратното?  Именно средата тук прави американците толкова различни - от изперкали масови убийци до прекрасни бащи. Също както и средата в България е направила българските мъже различни. 
Да живее средата!

Влизаш в къщата и разглеждаш - в мазето, по стаите, нагоре по стълбите, в гаража - освен ако някое помещение не е изрично затворено. Принципно почти всичко дето видиш ще е for sale и ще има цена. Ако не - можеш да питаш. Обикновено истейт селовете се организират от компании, които с това се занимават, и протичат по сходен начин. Ако си харесаш нещо, но искаш още да разглеждаш - остави го на "касата" и помоли да ти го пазят. Ако се отиде около обяд в последния ден много от цените ще са намалени доста, но е рисковано да се чака ако си си харесала нещо конкретно - може друг да го отнесе. А и вероятно много от хубавите неща ще са заминали вече. Ако нещо друго те интересува - питай.


За Свети Валентин правих картички с лепенки - сърчица, калинки и подобни + печатчета. Приятно ми беше да ги направя. Кими залепи няколко, а предполагам другата година ще се включи и по-активно. И тя донесе една торбичка. Имаха и пижамено парти в градината. Абсолютни бонбони! Учителките казаха, че няма нищо общо с празника - просто се кефят колко са кют по пижами