Кога се променят предствите ви за някой?

  • 5 396
  • 77
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 20
   
А и все пак си мисля, че да те поканят да кумуваш е чест, а не бреме.....[/color]

А бе, и бреме си е.

# 31
  • Мнения: 23 709
   
А и все пак си мисля, че да те поканят да кумуваш е чест, а не бреме.....[/color]

А бе, и бреме си е.

След 3пъти кумуване....чест, чест, ама никой не кани кумове ей така само да му цъфнат на масата и да хапнат и пийнат. )

# 32
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Нямам изградена представа за авторката на темата, но вече си я представям като махленска клюкарка. Само такава може да подложи на обсъждане трети лица. Онази колежка поне е говорела за мъжа си, а ти, пурко, кое те подтикна да обсъждаш с форума трети лица?
В такива случаи даже и онзи обсъждания да не е прав, заставам на негова страна, защото са ми сто пъти по-противни клюкарките, които са решили да разнасят кой какво, къде и как го казал, докато се стигне неминуемо да изкривяване на първоначалните думи.
 Та така ми се изграждат на мен представите, а за трети лица не мисля да се отпускам да злословя.

# 33
  • Мнения: X
То хубаво чест, ама когато кандидат кумците се олеят още в началото, по-добре изобщо да не се хващаш на кумското хоро.
Такива условия от страна на булки, свекърви, свахи и други, биха превърнали въпросната чест в едно досадно задължение.

Скрит текст:
Аз досега съм кумувала веднъж заедно с мъжа ми, с който нямаме брак. За тази цел той се наложи да се кръсти, което за човек като него си беше една сериозна крачка. Трябваше да се раздели с някои свои предразсъдъци. Обаче, ако ни бяха накарали и да се оженим за целта, малко сложничко щеше да стане и може би щеше да се наложи да се откажем.
За щастие нашите кумци се оказаха над тези неща и наистина ни накараха да се почувстваме част от тяхното задружно семейство. Чак на моменти се чувствам неудобно от вниманието, което ни отделят.

# 34
  • в рока
  • Мнения: 1 120
Лиляна,тук е форум и всеки обсъжда каквото си пожелае.Защо да не споделя нещо,което ми е направило впечатление.Понеже не исках да обсъждам случката с останалите колеги ,мога да я споделя във форума.Та всички разискваме теми ,които са от реалния ни живот и са ни повлияли по даден начин.Боравейки с епитетите и размахването на пръст ти ми заприлича лекоо на вдаскалена учителка(мнението ми не е само от тази тема,ама нейсе...)

# 35
  • София
  • Мнения: 205
Жалко наистина... не се разбрахме. Никога не бих постъпила по този начин....
Както и да е - игнорирайте поста ми - и без това нямам намерение да се обяснявам повече на последвалите реплики, а просто илюстрирах това че се случва да си промениш нението за някой след дадена случка.

# 36
  • София
  • Мнения: 4 876
  просто илюстрирах това че се случва да си промениш нението за някой след дадена случка.[/color]

Много добре го илюстрира. Приятелят е имал всички основания да си промени мнението за вас след тази случка.

# 37
  • Мнения: 73
Ей, разпънахте ги на кръст момичетата, че видиш ли са посмели да си променят мнението за някой заради конкретна ситуация ooooh!  Ами и аз съм си променяла мнението само заради една постъпка - не коренно, но все пак промяна  Peace

# 38
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Лиляна,тук е форум и всеки обсъжда каквото си пожелае...
Точно по същата причина и аз споделих своето мнение за теб. Ти питаш, аз отговарям, точно като във форум или не ти е приятно да обсъждам теб?
На мен пък не ми харесва да обсъждам хора, които не познавам или да говоря за мои познати с непознати, затова обсъждам и изразявам мнение за събеседниците си тук.
Ти си клюкарка и обсъждаш колегите си. Аз съм учител и използвам похвати от професията си, макар да не виждам много общо, но нищо. Аз не се обиждам, защото харесвам професията си, ти също не се обиждай, давай следващия.

# 39
  • в рока
  • Мнения: 1 120
Понасям критика,просто не виждам какво клюкарско виждаш тук.Не познавате хората,нито някой от тях влиза тук.Щеше да е клюкарщина ако бях обсъдила случката с другите колеги.Както и да е .Между другото на какво се дължи желанието ти винаги да си в опозиция?

# 40
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
...Между другото на какво се дължи желанието ти винаги да си в опозиция?

Такава ли е представата ти за мен?
Изразявам мнение, не заради опозицията. Аз не обсъждам колеги тук. Ненавиждам и ми е неприятно, когато някой обсъжда - противен ми става, разбираш ли?
Някоя казала нещо и понеже не ти стиска да кажеш мнението си за нея, решаваш да го обсъдиш с други и ако може и те да поплюят, че да не си сама. Такава е моята представа към момента.

# 41
  • Мнения: 1 488
Пурко88, много тъпо се е изказала колежката. Може и да е вярно твърдението й, но звучи грозно в такъв момент. Би ми направило лошо впечатление.

джия файър, знам че няма да отговаряш,но да си кажа. Много тъпо. Добре че не се е съгласил. Разбирам да се поканят двама човека м/у които няма връзка, но и да нямат половинки. Но така....  Sick Със сигурност те са си променили мнението за вас.

# 42
  • Мнения: 62
Госпожо Лиляна Simple Smile, Пурко не е казала име, презиме и фамилия на колежката, нищичко не я прави клюкарка. То и аз мразя клюкари, интриганти и всякаква такава злосторна гад. LaughingКолкото до промяна на мнението от раз, разбира се, че е възможна. Ето аз случайно прочетох как Лиляна се отвратила от насилието над животни в 1 книга на Стайнбек, стана ми симпатична и оттук насетне заяждането с нея няма да ми е толкова сладко...  Wink Laughing

# 43
  • Мнения: 337
От раз мнението за някой може да ми се развали само от крайно расистко и дискриминационно изказване. Sick Във всички останали случаи дадено мнение или постъпка може да ме обърка, да разколебае преценката ми, но окончателно да промени представата ми-не.

# 44
  • Мнения: X
Аз съм имала много малко случаи, когато съм си променяла мнението за даден човек от раз. По принцип не бързам да си съставям мнение. Да, някой може да ми е много симпатичен при първа среща, друг да ми стане антипатичен веднага. Във втория случай бързо игнорирам индивида и няма нужда от опознаване, но дори някой да ми е харесал на пръв поглед, никога не се предоверявам общо взето мнението ми е 50:50, докато не мине достатъчно време за да го опозная.
Сещам се обаче за едно колежка, която ми беше много симпатична и я допуснах доста близо до себе си. Един ден отивахме на обяд, покрай нас мина бездомно куче и тя просто каза: "Ако имам пушка го застрелвам на място". Не я намразих или игнорирах напълно, но така да се каже си изградих мнението.  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт