Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 4 ДИСЛЕКСИЯ

Как ти изглежда, пиша ей така, лаф да става ли? Ако нещо грешно съм написала, можеш да ми го посочиш, но както виждаш, се обосновавам за всяко нещо, което твърдя. И трябва ли непременно да имам дете с дислексия? Това нещо като клубна карта за темата ли е?
Точно, че не е само един тип дислексия, че да се прави или да не се прави едно и също като обучение. Не зная насила да ги карат да сричкуват в училище, ако учителят знае, че детето е с точно този тип дислексия. Крайната цел е детето да може да чете и да пише. Винаги може да се намери решение, например детето да не бъде карано да сричкува, ако типът дислексия е такъв, че му е по-лесно да се научи по глобалния метод. За фонологията няма измъкване от диктовките - тренира се различаването на фонемите и с времето  детето се научава да ги различава. Същото е и с оптично сходните букви - правят се упражнения с помощта на логопед и това се научава. И граматиката се научава с времето. И за да бъде още по-голяма кашата, рядко е само един вид нарушение, а много често е смесено. Ако си обръщала внимание на статистиките, около половината от децата с езикови затруднения после се оказват диагностицирани с дислексия като обобщено понятие. Да, нужни са повече усилия, да винаги ще има допускане на грешки, но въпросът е, че човек може да се справи с времето и да се научи да минимизира пропуските. Това не е стигма, нито извинение.

Пак казвам - дислексията вече се смята за наименование-чадър, който включва в себе си всичко. И се обосновах защо - много рядко е само проблем с четенето, а има проблем и с писането, и с граматиката, и с други неща (ако държиш, ще ги изброя, не ми е проблем).
Ето ти линк, ако толкова на мен не вярваш! Хайде, нека аз съм некомпетентна и смяташ, че пиша лаф да става, какво ще кажеш за авторката на този учебник? Може би ти знаеш повече от нея? Е, аман! Ако напиша, че имам дете с дислексия по-различно ли ще приемеш това, което пиша!
http://dyslexia.vivacom.bg/bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0 … 0%BD%D0%B8%D0%B5/

Judy, аз прилагах една мнемотехника, която съм запомнила като ученичка - за еднотипни думи, от типа light, right, и т.н.
Представяш си поредица от предмети (винаги една и съща) и на всеки отгоре има по една буква. Моята го правеше с мебелите от стаята си (леглото й е високо и изплувайки от него, наистина вижда мебелите поетапно. Стаята в цялостен вид й беше една дума (сменяше се само първа/последна буква на гардероба или закачалката, съответно), банята (с по-малко мебели) - друга, кухнята - трета и т.н. Правили сме макети на буквите, курдисани отгоре. После един приятел прави за някои думи и изрази нещо като анимация, но след това замина за чужбина и няма време.

Не за английски, но за френски, караоке също върши работа, както установих.

Джуди за четенето на английски http://www.starfall.com/ малко е елементарно имаше някъде и за писане

Andariel аз просто не  разбрах какво твърдиш и за това попитах, попитах и за целта ... извинявам се и сега не я разбрах за какво иде реч. Без емоции ми кажи какво твърдиш - в едно две изречения, да не гадая ....

p.s. няколко пъти ти прочетох постингите, ама не схванах идеята. Не твърдя че знам повече от теб ... Зачетох ти и постингите за детето-аутист. Явно те интересуват тези "отклонения"

p.p.s. Системата по която се учат децата да четат в България е чрез сричкуване, няма друга система, учителите не са обучени на друга система. Дори да не карат дете да сричкува ... тя няма какво друго да му предложат, а и всичко се върти около въпросните срички - съгласна, гласна и така нататък .... Това твое изказване е малко тип - ами детето няма ръце и не може да пише ... ама никой не го е заставил да държи химикалката с ръка! .... да факт! може да се научи да пише държайки химикалката с уста или крак ... ама съвети хванете химикалката между този и този пръст, дръжте под такъв наклон, застанете така - определено няма да са му от полза. То ще се научи по някакъв си свой начин постороен от нулата да пише - криво, грозно, бавно - но ще е невероятен успех за него! И ще си го е създало само ... та нещо такова е при десликтиците - просто "особеностите" не са толкова видими ....

И?  Ти наясно ли си защо точно ограмотяването на български е точно такова, каквото го се учи? Обявяваме точно този метод за ограмотяване за негоден ли? Изказването ми изобщо не си го разбрала и вече се чудя дали изобщо си заслужава да обяснявам като не искаш да чуеш. Хората с дислексия не са като тези, на които им липсват ръцете. Да, аналитико-ситнетичният метод може да не върши работа за дислексици, и то с определен тип дислексия, но както писах, ако учителят е предупреден, той хич няма да се вторачва в сричкуването, а ще му е достатъчно детето да може да прочете текста, при това възможно най-вярно. Същото важи за писането като обратен процес на четенето. А фонологията се учи, освен ако тотално нещо не се е сбъркало и човек съвсем не може да различи почти идентично звучащите фонеми. Повечето неща се научават поне до ниво човек да допуска по-малко грешки. И учителите, когато са уведомени, са готови да съдействат, разбира се според собственото си ниво. Ясно е, че който е с дислексия, ще си го носи цял живот, но може доста добре да се справи и да премине успешно през образователната система и да се дипломира, и да изкара висше образование. Системата не е пречка по подразбиране. Но и по подразбиране не може да се обърне с краката нагоре, за да е по мярка на всички, които имат някакви проблеми с ученето. Това е положението - човек се нагажда, за да върви напред. Не си заслужава да се хвърля вината на системата, на това как англичаните били не знам колко напред и пр. Англичаните правят същото, което правят и нашенци. Разликата е, че там здравната каса плаща логопедичните услуги, а тук не.

Аз така и не разбрах кои са тези специални методи, дето англичаните ги ползват, а ние не. И как точно изглежда организационно и технологично един учебен час, особено когато в класа има няколко деца с дислексия, че и на всичко отгоре различен тип, а и като сложим и някое с други обучителни трудности, съвсем става интересно.

По закон в клас може да има до две деца с ъс СОП.Във училище има безплатен логопед.

Здравейте мили момичета.

Аз и до днес не мога да умножавам и да събирам наум. Всички около мен го знаят, не го крия. Голяма работа, учила съм висша математика, изготвяла съм сложни баланси, анализи и рипорти. За тази цел си има калкулатори и компютри.

За писането на домашни, само майките в този форум ще ме разберат - но след време ще видите, че за нашите деца няма значение сами ли си пишат домашните или преписват написаните от нас. Това няма никакво значение. Много е лесно да се заклейми колко погрешно е това. Не обръщайте внимание на тези приказки и хора. Не може за различни деца да се прилагат еднакви стандарти. Съвременното образование е неимоверно натоварено с огромни домашни. Така, че въобще недейте да имате скрупули.  

Моето сладко момиче ме научи на много неща. Ако искате вярвайте, но тя е благодат, а не наказание. Иначе щях да бъда като  Andariel - да мисля и пиша неща, които са верни, но абсолютно неприложими ... и следователно напълно безсмислени.
Детето ме научи на:
1. Търпение - отне години
2- Толерантност - виждам отвъд външността, дрехите и образованието на хората, виждам душата на човека
3. Научи ме, че всяка арогантност е наказание за самия човек. Тя те отдалечава от истински стойностните хора
4. И най-вече ме научи да не проповядвам на хората около мен готови и заучени истини, защото няма правила в това да направиш стойностен човек. Лесно е да съдиш другите, но е много трудно да признаеш грешката си.
И вече никога не казвам никога!
Както виждате момичета, обичам да изброявам  

За английския - вече на доста места чета, че нашите деца трябва да учат английски само вербално (говоримо).  Това обаче не се толерира в училище и респективно ще доведе до слаба оценка.

И пак стигнахме до методите за обучение на дислектици.
Andariel - ти как разбра че в Англия и у нас има еднакви методи? Разбирам, че нямаш дете с дислексия. От къде този опит? Според мен много самонадеяно от твоя страна е да държиш речи пред майките на дислектици за начините на обучение у нас. Нямаш и най-малка представа в какъв ад живеем. Малкото което се предлага в България е на космически цени и трябва човек сам да се добере до него. Ако едно семейство осигури оптималното обучението за един дислектик (логопеди, педагози, психолози и т,н,) месечната издръжка отива над 2000 лева. И ако семейния доход е под тази сума - какво трябва да направят хората? Не ми отговаряй.
Дороти пише много истини - не ги подценявай, самата тя е дислектик, с висше образование, и най-добре знае цената на всяко усилие!

И последно - децата с дислексия се научават да пишат и четат, но това за тях няма никакво значение. В първи и втори клас учителите ми повтаряха едно и също - детето да пише, непрекъснато да пише... всъщност това е огромна грешка и не само не помага, а дори влошава нещата.
И ето тук е разликата с държавите, в които има правилни методи за обучение и у нас - там децата ги образоват с визуални средства и всякакви други способи. Методите им на обучение са по-гъвкави, респективно и изпитването е съобразено със спецификата им. А тук учителите дори не са чували за дислексия, и въобще не е достатъчно да им кажеш и те веднага да се съобразят. Нямаш никаква представа какво е да обясняваш всеки път, по всеки предмет какво му е на детето ти...
Така. че Andariel, ако искаш да помогнеш, да окуражиш или да споделиш - добре си дошла. Но ако си тук просто да ни покажеш колко си начетена и умна, не ти е нужна клубна карта, просто си губиш времето - твоето и нашето.
Този форум е позитивен и не е имало никакви пререкания до момента. Нека запазим добрия тон!

Здравейте,
Първо Благодаря на всички мами, които от години споделят в темата. Като дислексик избягвам да пиша и затова моля да ме извините, че не съм се включвала досега.
Дискусията, която тече последните дни и особено мненията на Andariel и koki4e2 ме накараха да се включа.
Майка съм на младеж с дислексия, който е в 9 клас, учещ в една от добрите(не смятам определението елитни за подходящо) гимназии в София.
Към Andariel: от написаното във всички Ваши постове по темата личи, че не сте запознати изобщо с проблема, неговата същност и начините на работа с деца с този проблем (за съжаление познанията и на голям процент от педагозите в българските училища са на Вашето ниво).
Към koki4e2: сериозно ли смятате, че един логопед в училище с определената по нормативна уредба бройка деца и часове може да предоставя на децата качествена логопедична услуга?
Към всички мами на деца със затруднения и особено тези, чийто деца са на по-малка възраст, както многократно са написали по-опитните:
•   Вяра във възможностите на децата ни.
•   Търпение и много позитивизъм от ваша страна. Много са моментите в които ще се обновявате с думите: „защо сбърках“, „защо не уцелих правилния път още в началото“, „защо не мога/незнам как да помогна“. С позитивизъм, ще успете да видите как  децата ви успяват да направят едни огромни крачки. Отчаянието не помага нито на вас още по-малко на децата. Децата са ни са и много чувствителни, те усещат когато ние невярваме или изпитваме съмнения в техните възможности.
•   Нашите деца имат голямото предимство, че те се научават и изграждат навици от малки да се борят с трудностите посредством труда си, да бъдат толерантни към всичко различно, да бъдат съпричастни към трудностите на другите.
•   Наложително е при децата да се намери дейността, която им е интересна и им се отдава с което те да си повярват в собствените възможности.
Още веднъж благодарности към дамите, които със споделения си опит по темата определено са били полезни не само на мен през годините.

напълно споделям написаното от Shebestova   

Искам да попитам и тук, т.к. в тази тема родителите са доста по- подготвени за отговор на такива въпроси от тези, в общите теми, а нямам мира по следния въпрос:
В събота и неделя дадох на детето да пише преразкази в тетрадка с широки редове /ІІ клас е, пишат още на тесни и широки и на моя му се чете основно, ако си подробно запознат с почерка му/ и се оказа, че той там пише в пъти по- добре и четливо от това, което прави в тетрадката с тесни и широки. Всичко му се чете, а буквите са много по- равни и хубави в новата тетрадка.
Аз търся обяснение- защо се получава така? Не мога да си го обясня. От уикенда само това чудя и мая- защо в тетрадките с тесни и широки редове пишеше толкова грозно и нечетливо и задрасква толкова неща при самопроверка, а сега- не? Само с едната смяна на тетрадката? На какво се дължи?
...............
Благодаря за съветите за писането по английски. Снощи проверявах, като се прибрахме от пътуването ни за почивните дни- значи всичките си думи по английски си ги знае- питам и отговаря. От български на английски и обратно- да. Четенето е горе- долу. На познати думи и фрази е добре. Непознати- не, но това е сигурно нормално. От тази седмица, почивните дни, започваме да пишем, т.к. и на курса му започват това тази седмица. Ще опитам това, с еднаквите по звучене думички с разлика с едната буква, да видя.

А, забравих, след като потренирахме само специфики при писането две седмици сега задачите си по шах ги записва доста по- разбираемо и вече не ми се налага да звъня на учителя му да питам дали офицерът е  на b4 или на h4, дали топът е на е2 или на с2. Снощи си направи домашните по шах, като успя сам да си разчете и да си нареди фигурите. Иначе играта му е добра, но с това писане цяло лято беше пълна скръб- пишеха задачи за домашно и след това ми се налагаше да звъня по телефона да сверявам, т.к. поради пълната нечетливост на определени графеми дори за детето бе невъзможно да си разбере какво е записало.
.....................................
Спецификата на упражненията се състои в следното:
хващат се двете графеми, които детето пише еднакво и се работи известно време само с тях. На 2-3 страници от тетрадка страницата се разделя на две колони. Диктуват се думи, съдържащи една от двете проблемни графеми, напр. ако пише еднакво "п" и "т" се диктуват думи: пиле, Токийо, проблем, пийвам, таратайка, котка и т.н.- но всяка дума да съдържа само една от проблемните. Детето ги вписва в съответните колони, като едната е за думите с "п", а другата- за думите с "т". Логопедката обясни, че това се прави не за да се научи детето как се пишат буквите, при нашия тип дисграфия то това си го знае чудесно, а за да може механично ръката, очите и мозъкът да се настроят на една вълна и детето да не се замисля, когато има да изпише проблемната графема.
Изрично ни предупредиха, че правенето на общи диктовки не решава точно такъв, като нашия проблем. И си е така. До сега с общо писане на преписи, диктовки и преразкази нищо не направихме, за да отстраним конкретния проблем, а сега само за две седмици имаме напредък.
Ще продължаваме така с останалите графеми.
...............................
Андариел, точно твоето писане е общо, неотносимо към темата и проблема, абсолютно нетактично и издава липса на познания и практика по въпроса, на който е посветена тя.
Все едно да дуднеш на родител, отглеждащ детето си сам, колко е хубаво то да се отглежда от двамата си родители. Или да се опиташ да убедиш родител на дете с мускулна дистрофия, че е добре да тренират и полагат усилия за раздвижване.
Надявам се майките на деца с проблеми да не са обърнали на писането ти тук сериозно внимание и да не са го взели много присърце, а да са го приели просто като желание да се изкажеш, което ти напира отвътре.

Джуди, на нигото нищоне дудна. По-скоро вие сте доста чувтвителни по темата и не давате дума да се издума, без значение каква. Знаете си едно- ти не си с такова дете, затова нищо не знаеш. А може и да знам, ти откъде знаеш? Нима трябва човек да върти всичко само през собствения си опит?
Както и да е, ваша си работа. Но ми е много неприятно, защото на никого тук нищо лошо не съм казала, нито нещо грешно съм написала. Все пак, беше ми полезно участието в темата, дори по отношение на негативното отношение.

Упражнанията, които ви е дала логопедката с двете колони са с цел детето да свърже фонемата с графематта, и то с правилната  графема, която иначе може оптично да сгреши. А на широки редове пише по-добре защото успява вътрешно да калибрира изписването. Най-добре се пише без редове, на бял лист, и така се дават упражнения на децата  в кабинетите.

Джуди, при големия ми син стана точно обратното - като мина на широки редове се разкекерчиха невъобразимо буквите и така си и останаха. Всяка със собствен размер.
Като го подсетя "включва хубавия почерк" (малко по-четливо), но той е възможен, когато пише бавно.

Анди, негативното настроение не е породено от мнението ти (само по себе си), а от категоричния, поучителен и назидателен тон. Някак си се усеща през редовете. Явно е специфика на писмения ти изказ.

По повод децата с дефицити и трудности в обучението: преди две години училищният логопед на сина ми ми сподели, че с всяка година % деца, които срещат трудности в обучението расте и в момента е около 25. Явно софийският логопедичен център прави статистики. Самата жена я познавам от 1997-98 и още тогава работеше като училищен логопед и случайно се срещнахме по повод големият ми син. Т.е. има поглед върху случващото се.
Друг момент е, че в много софийски училища няма логопед (например 119-то, което тази година прие 7 или 8 паралелки първи клас) и става по-трудна организацията, ако детето има нужда.
Тъй като се очаква образователната система да отговаря нуждите на децата, то няма как тя да остане непроменена, при положение че има настъпили промени при децата.

Точно това мисля и аз, Веси. Много е нужна промяна- адекватна и своевременна. Защото се изпускат много деца, с които, ако се работи професионално, няма да има проблеми или поне проблемите не биха били толкова съществени.
А що се касае до статистиката, че децата с обучителни проблеми се увеличават, то аз си мисля, че това се дължи и на факта, че за тях се заговори открито и с тях у нас се заеха професионалисти по- сериозно едва в последните години. И то само що се касае до деца, чиито родители могат да си позволят специалист. Защото другите нямат никакъв шанс у нас.
Преди 20 години, да речем, деца, с които сега се работи в специализираните кабинети, са били изцяло зад борда, в графата "глупав", "разсеян" и подобни.
В училище логопедите работят основно с деца, които имат много сериозни проблеми. И те имат капацитет, все пак. А учителите изобщо не са обучени да откриват проблемите и да реагират адекватно на тях. А трябва. След като училището е задължително за всички в настоящия си вид. То трябва да откликва и на разностранните нужди.

И при нас е така Веси.На широките редове е много грозно писането му.Купих тетрадка за първи клас с широки и тесни редове, сега се упражнява на нея.По две странички вечер пише.

Понеже сме в 6 клас, а той не желае ресурсен учител, възможно ли е за матурите другата година / 7 клас/ да ползваме удължено време за работа и отделна стая.
Доколкото четох по напред в темата, ще ми трябва становище от логопед / ама може ли частен или трябва да е от ресурсния център/ и документ от център за психично здраве, в съответния град и най- накрая подавам в РИО. Дали е така обаче не съм сигурна.А колко време преди матурите се прави, за да не изпусна срок.

Може и тази година да задействаш процедурата. Моя приятелка се беше сетила в последния момент (разбирай месец-два преди изпита) и до колкото разбрах от нея доста се чакало за час за преглед. Но тя държала да не го води в Св. Наум, а в някакъв център за работа с младежи, които правели такива експертизи за психично здраве (това за София).