Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 4 ДИСЛЕКСИЯ

Така, да допълня - намирам израза "отличник в живота" за тъп, защото това предполага някакво остойностяване на съвкупност от фактори, върху които човек не винаги има контрол или които са различни за различните хора. И не виждам защо трябва да се прави противопоставяне на "рокличките от изкуствена коприна", които автоматично квалифицират човека като лузър, срещу "лимузината", която пък му дава статут на отличник.
Т.нар. отличник може да е затънал в кредити, може една болест в семейството да го разори или няколко забавени големи плащания да му съсипят бизнеса - това сваля ли му автоматично оценката на двойка? Или пък момата с изкуствения копринаж да се е курдисала така, защото не й се занимава да обикаля да търси празничен тоалет, не може да си уцели номера при интернет пазаруване, мрази проби при шивачки и просто е грабнала първия парцал, който й е станал, в кварталния магазин, с идеята "голяма работа, какво са 50-100 кинта - с тях, без тях..." - това ще й повиши ли оценката?

А по отношение на позицията догонващ - идеята ми е, че наше задължение, към всичките ни деца, независимо от възможностите им, е да не ги поставяме в тази позиция, а напротив - да им помогнем да открият това, в което се чувстват най-добре, най-уверени, да разширим кръгозора им, да ги насърчим не да се мерят по Иванчо, Марийка или Том Круз, а да си създадат собствено поле за действие, в което те да се оценяват.

Не е толкова къртовски труд това, не е и свързано с чак такива разходи "преборването на системата", според мен, но изисква пречупване на мисленето на родителя първо, което на много хора им се вижда непосилно. Изобщо, за много хора от нашето поколение (м/у 30 и 50 ) е характерна вече концепцията "Трепя се като вол, вадя пари, имам право да си почина, забавлявам и т.н. и да платя на някой друг да свърши нещо". Да, ама този друг може да не е добросъвестен, компетентен или да не гледа на нещата така, както аз и тогава какво правим - пак се товарим или плащаме на трети, четвърти... докато не уцелим или нуждата не отпадне.

Ееее, накъде тръгнахме. Да оценка 3 диплома и после приемат в много искана специалност по талант, не ти гледат дипломата и после изкарваш с удоволствие, защото талантливите 6-ци от дипломите, се вземат за велики и после се осират в образованието си и едвам го изкарват или ако го изкарат, много пъти са с по-ниски оценки от 3-каджиите. 

Иначе браво на родителите с велики гимназии, където учат децата им и това постигнато с много труд, но виждам, че от това няма смисъл, имаа смисъл само да са кротки и добри децата и да се уважават помежду си. 

Много интересна дискусия се завърза тук 

Принципно съм съгласна, че да си "отличник" в училище не означава, че ще си отличник в живота. Мога да се сетя за достачно примери (мои съученици, близки), които го потвърждават.

Но не успявам да се сетя за обратния пример - някой, които е бил посредствен ученик, без желание да се образова (съответно без да получи такова) за когото мога да кажа, че е преуспял или че е "отличник" в живота.
Изключвам случаите, в които мама и тате са зад гърба му (поне до към 40 годишен) и продължават да го "побутват", я с пари, с връзки, с уреждане тук и там и т.н. Това за мен не означава истински успех.

Та в тази връзка Margeli, даваш интересен пример за учителката и "преуспялото момче", може и да е реален, (светът е шарен) Но и този типаш може да се случи май само в България (и сходни по съдба държави от източния блок), в по-уреденото общество на западните държави (избягвам думата по-развити) ми се струва, че не е особено възможен.

Наскоро играх скуош с двама приятели - братя. Та по-малкият това обясняваше, че никога не е бил блестящ ученик - изкарвал е някакви оценки в гимназията. После в университета е бил човекът, който дето се вика по погрешка е попаднал в тази специалност. После пък по стечение на обстоятелствата само той е завършил .... Сега е добър програмист, който печели добре и не е заплашен да остане без работа ....
Та  историята знае различни случаи ...
p.s. Никой не е стоял зад него, напротив живееха самостоятелно, още от времето когато той беше в гимназията.

Има няколко неща, които ако се изпълняват ще вървят нещата:
1. Да разбереш, че няма кой да свърши работата ти вместо теб; ако получиш помощ - добре дошло - това се отнася и за децата, и за родителите.
2. Трябва постоянство и позитивна нагласа.
3. Важно е да запомнят и усвоят основните неща - 4-ка ще изкарат без проблем.

На мен лично не ми стига времето. Защото освен големия и малкия има нужда от внимание - но това е ситуацията в повечето семейства с двама работещи.

Какво ще стане след амнайсет години хич и не го мисля. То зависи от купища обстоятелства, върху доста от които нито аз, нито децата имаме влияние.

Това, което аз целя и искам да се случи е, децата да могат да се оправят самостоятелно във възможно най- голям брой и вид реални житейски ситуации, да се познават добре, за да са си полезни сами на себе си и да са удовлетворени от живота си.
Което пък смятам, че бихме постигнали първо ако са здрави и без смачкано самочувствие, но и с реална преценка за себе си, да могат да комуникират ползотворно с широк кръг от хора, както и да не ги мързи /това ми е най- трудно постижимо на този етап и за двете деца /, да не са заети нон стоп с нечия чужда програма и нечии чужди виждания за важно и неважно и за житейска реализация, да имат възможно най- широк мироглед /което само с академично образование не се получава, но и то помага в процеса/, да са грамотни, да могат да се изразяват добре и да мислят логично, както и да прилагат на практика наученото.
За повечето от тези неща знам, че няма как да ги очаквам да се получат в някое конкретно училище. Поради това и кое ще им е точно училището не ми е много важно, стига средата да не е вредна за тях, а да им помага. А кое, точно, ще им предложи това, е нещо доста относително. Затова и когато човек не е доволен, трябва да знае, че може и да смени, че има избор, има пътища и той си решава кое и как, като и отговорността за избора си е негова.

Има живот и извън училището. Училището е система, през която се минава, вземат се някакви знания, покриват се някакви минимални критерии, взема се диплома и толкова. Също толкова време на детето му остава извън училището - с приятели, семейство, извънкласни занимания. В този друг живот се случват нещата, за които говорим тук - за самочувствието, самооценката, преценка на собствените възможности и желания и т.н.

Повечето хора талант нямат, затова гледат да изкарат тройките за диплома, иначе ще видят университет през крив макарон, ако ще да са супер-мега-таланти. Ученето в университет не е само оценки, а среда, което всъщтост е важното. Иначе и да е супер талантлив, хубаво, ще рисува, ама средата му се ограничава, защото в университета ще срещне още поне десет свои колеги от випуска по рисуване и още десетки от други специалности. Затова независимо от наличието на талант, дипломата си е важна, иначе не те пускат да играеш на следващото ниво.

Много хубаво разсъждавате. Всичко изглежда прекрасно - както го пишете. Но животът е много по различен от всичко това.
Не говорим на един език. Цялата тази ирония с изкуствените коприни и лимузините, приехте нещата твърде буквално.
Единствено  temp схвана смисъла, че животът не е само отлични оценки. Има също така, характер, късмет, шанс, място и време.
Продължавайте да теоритизирате, проповядвайте и поучавайте...но животът е неумолим.
Само преди няколко часа отново преживя моето дете, а покрай него и аз страхотен удар, зъл, коварен и подъл. След първоначалния шок, изпитах спокойствие. Твърде много удари преживях и аз и детето и вече се калихме. Преди време щях да рухна, но човек се учи непрекъснато.
Нищо повече няма да разказвам, защото пак ще бъда обвинена, че си го заслужавам, че търся специално отношение и подобни безсмислици...
И както каза един приятел - когато детето беше малко и проблемите бяха малки, сега когато е голям и проблема е голям.
А всъщност нещата са твърде сериозни и не се вместват в нито една прекрасно построена теория.
И колкото и да ме обвиняват в мантри, няма да спра да вярвам в позитивното, човешкото, добротата и съпричастието (но никога съжалението).
Пожелавам на тези за които е важно - бележниците на децата им да са пълни с шестици. На останалите - нека децата ви станат хора и никога да не нараняват и да не бъдат наранявани!


Не, не знаеш какво бих избрала, не можеш дори да си представиш, затова недей. Не използвай психологически номера. Пиши само от свое име. Мен ме остави на мира.

PS Моето дете е с ниски оценки, така че нямаме избор ...

Всички са хора, наистина драматизираш с това едните да имали шестици, а другите да станели хора! Не зная какво те е разстроило толкова много,но едва ли е от НБУ, защото това е може би единственият университет по нашенско, ккойто има толкова подкрепящи правила за хората с дислексия, аутизъм и какви ли не академични затрудненния. Всички деца понасят удари, просто за своето дете най боли.
Много добре разбрах какво казваш с роклята и лимузината. Темп те "разбра", т.е. е на твоето мнение.

Мами, извинявайте за намесата. Отдавна чета темата ви и то не от  нездраво  любопитство, но не пиша. Просто заимствам идеи. Помагам на съседско дете по математика и английски - живо, игриво, контактно, будно, чаровно и темпераментно момче, но със затруднения при усвояването на материала. И на моменти се чувствам безсилна да му помогна, защото  имам усещането за пълнене, пълнене, пълнене на чувал със знания, който до следващия път през някаква невидима дупка се е изпразнил, поради което пълненето трябва да стартира пак от нулата. Споделяла съм с майката неведнъж тревогите си, не знам дали детето въобще е дислектик и как и дали е диагностицирано, но тя гледа на нещата някак по майчински оправдателно с  идеята за временен дефицит на внимание и концентрация, който ще се надрасне във времето. Дали е така, ще се види..Но я разбирам и нея, в училище се сблъсква с непробиваема  стена. Свидетел е, че детето й работи у дома и допълнително, полага усилия, а отсреща го определят като мързеливец и безхаберник. Това е супер демотивиращо за едно дете. И в този смисъл съм съгласна, че в масовото ни училище учителите не винаги проявяват разбиране към такива проблеми. В класа на близначките ми имаше също дете с дислексия. Като не е изяснено какъв точно е проблемът, истината е, че просто го бутаха напред да мине през седемте класа и те да вземат парите му на калпак за делегирания бюджет, без особено да им пука за потребностите му..
Но, няма как да не се съглася и с мнението на Андариел. Няма нужда от такова крайно  разделително "пожелание" - едните нека си  имат шестиците, а другите да станат хора! Животът е шарен и хора сме всички - и тези с шестиците, и тези без. Човек се става комплексно - с  добро възпитание у дома , с  придобиване  на определени ценности, с  попадането в добра среда през годините  и с получаване на образование. И на Дороти е крайно мнението за това, че се е убедила как нямало смисъл от добрите гимназии. Тогава защо големият й син учеше точно в такава? Не съдете с лекота  чуждия избор и няма да бъде съден и вашия. Обвинявате (само някои от вас) околните в неразбиране и недооценяване на децата ви, а на практика вие демонстрирате в малката си форумна общност такова(вероятно неволно, но все пак налично ) към останалите, вписващи се  в графата "безпроблемни".

И сега по темата. Някой би ли дал насоки как дете да се справи по английски по-добре  с времената? Писахме  с детето примери за най-лесното сегашно просто, онагледявахме с различни маркери изреченията в трето лице единствено число и образуването на въпросителни и отрицателни форми, правихме упражнения. И накрая, едва три на релси..  Съвсем чистосърдечно си признавам, че се опитах да се освободя от отговорността, която представлява работата с това дете, за да не се чувствам виновна за несправянето му. Но и то, и родителите му настояха да продължим да работим заедно. И подчертавам, не съм учител, така че е разбираемо да ми липсва подход за работа при такива обстоятелства. И ще се радвам на някой съвет.

Не разбрах на каква възраст е детето /това е много важно, смятам/, както и дали досега се е занимавало с езика извън училища, колко време. Само времената ли му се опъват? Писането как е? Думи и изрази учи ли също трудно? Разбира ли при слушане? А при четене? Какви проблеми точно с езика има?
Питам, защото ние минахме през нещо подобно, но моето дете беше само І клас и донякъде и това се оказа причина за проблемите. Подходът се оказа крайно неподходящ за него и за възрастта му. С друг учител и друг подход нещата потръгнаха. Тази година, ІІ клас, е по- леко. Не говоря за училище- там си има отлични оценки, но и нивото не е високо.
С математиката какви са му проблемите? Дискалкулия ли има или не разбира условията на текстовите задачи, което клони към дислексични проблеми, евентуално? Ако ги рисувате, чертаете и т.н. по- добре ли ги разбира?
Важно е какви са конкретните проблеми на конкретното дете. От там следва да се тръгне. А не по кой предмет са.
Ако са съществени проблемите лично аз бих заложила на специализирана помощ. Защото има специални техники, които се прилагат за специалните проблеми. Или поне специалист да ги покаже тези техники, а след това вкъщи да се отиграят. Видях, напр., лично, че за едно нищо и никакво писане с конкретни дефекти си има точно конкретни упражнения, които помагат, а не просто още и още време, още и още нерви. Последното може повече да навреди, отколкото да помогне. По ред причини. Тогава си става точно като с констатацията ти, цитирана по- долу. 

Предполагам както ти си го почувствала:
за изключително краткото време, в което сте заедно, така се чувстват и родителите на деца с такива проблеми, но всеки ден, постоянно. А това е изключително изтощително.
И да слушаш в такава ситуация безплодни общи и често пъти неверни мъдрувания от незапознати с проблема хора е и безполезно и допълнително изнервящо.
Това е чест проблем също:
Поради което и разбирам и дори приемам становището на родителите тук, че не винаги някакво супер училище е вариант за тях. Често пъти точно такъв то не е.
А който иска да си дискутира за децата без такива проблеми и какво и как е нужно на тях- има огромно количество теми, в които може да се напише на воля. 

Зависи къде и какво ще играеш. Тя не винаги е задължителна.
А и обикновено за хората тук, доколкото се запознах с темата и с тях, стремежът е децата да вземат диплома и се грижат за това, дори въпреки създаваните им пречки и тотална липса на подкрепа по места. Въпросът е, че тя, въпреки огромното старание не винаги е отлична. Но това, точно, не е задължително. Съгласна съм с Веси, че често пъти и едни добри оценки са достатъчни. Обща отлична диплома не е нужна, за да учиш купища специалности, които не наблягат на езиковите и/или математическите умения- най- честото слабо звено на децата с този проблем.
Например:
http://nha.bg/bg/stranica/pravilnik-za-priem-201415
http://www.nma.bg/bg/lpage/2599d7/9b0fc7/f093cc
http://natfiz.bg/bg/education/bachelors-degree/id/7
http://www.nbu.bg/index.php?l=3808

Откакто свикнах с мисълта, че няма да е отличник, живея много по-спокойно.
Промених си очакванията и съответно мислим за реализация извън схемата математика+език=страхотно бъдеще
Да ви кажа ми беше много трудна тази промяна в мисленето. Работя в университет, информацията сама идва при мен, чат-пат ми попадат какви ли не изследвания за развитието на образованието, критерии, пазар на труда, прогнози.....и несъзнателно си изграждаш една представа как ще е най-добре да се развие наследникът ти. И когато развитието на наследника не се случи, както си си го представял е трудно за преживяване.
В личен разговор двама професори (ама от добрите) ми споделиха, че били написали дипломните работи на децата си, само и само да избутат (дали от мързел или неможене, не е ясно). На друг професор сина отказва да завърши бакалавър даже- избутал е до 2-3 курс, но не иска да продължи. Та от всичките тези, само на един синът е в Принстън, имаше медийни изяви тук детето, спечелило някакво университетско състезание.

От друга страна покрай хобито си се срещам с много хора на изкуството и занаятчии....съвсем друг свят обитават. Важното е на децата да им се даде по-широк мироглед, но за да се случи това и родителят трябва да може да гледа и в други посоки.

Джуди, както виждаш, никъде не съм написала за отлична диплома. Казвам, че трябва диплома, защото по-назад в темата се чуха мнения, че и да не завърши училище няма да е толкова зле, че дипломата не била важна. Дипломата е важна. Ако щеш, за да вземе книжка, трябва да има поне основно образование, а за тази цел трябва да избута поне до осми клас, ако ще с тройки да е. И средно криво-ляво да избута. Трябва да е много, много тежък случаят, че да не може да се избута училище. Аз така и не разбирам защо тук продължават да се спрягат суперучилищата като заветна цел, ако детето е със сериозни затруднения и трудно се справя с текущия материал. Която и професия да захване, пак трябва да завърши техникум (професионална гимназия).

Анди, точно в тази не се спрягат, но във всички околни - да. То не са състезания, езици, сертификати, чудеса! Пък това училище такова било, пък онова иначе.....И четейки, почваш да си мислиш, божеее, за моето дете няма никакво бъдеще, защото не е в "схемата". Почваш да се притесняваш, шашкаш се, чудиш се какво да правиш. И в някакъв подобен момент влиза някой в темата и започва да обяснява как не можело да има индивидуално отношение, кви сме били ние, кво разбираме....и после що било лошо отношението към този човек, той нищо лошо не е казал. В действителност не е, но е посипал сол в раната. С пръстче натисна на най-болезненото място....и преди ти казах, че не е лично към теб, а към начина ти на включване в обсъждането на проблемите.

Тази тема (за дислексията) стана "видима" след като преструктурираха форума. Преди си беше в подфорума за деца с увреждания и си я ползваха само нуждаещите се и се намираше единствено от този, който я търси. Чак ми е непривично как всеки ден ми изкача в непрочетените 

Margeli ,

съжалявам  за това, което ви се е случило, ти и дъщеря ти сте борбени и съм сигурна, че ще се справите.

vesi1 ,

"свикнах с мисълта, че няма да е отличник" - това е най-трудното и да права си, че има места и професии, които са доста спокойни и са наистина като друг свят. Аз съм дълеч от мисълта, че с моята госпожица няма да "избутаме" средно образование, че дори и университет. Но ще видим ...