Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 4 ДИСЛЕКСИЯ

Не е нужно дори да е талант. Достатъчно е просто да прави и развива нещо, което го влече. Талантите са рядкост и при дислектиците, и при онези, които не са. А в училище повечето и не могат да се установят /и интереси и таланти/, т.к. нашето училище акцентира на доста ограничен кръг и брой проявления /памет, математика, език/ и далеч не е многообхватно. А животът е много по- шарен.

Задължително е, обаче, човек да расте на първо място спокоен и уверен в себе си, да познава слабостите си и да знае как да ги избягва или поне да тушира проявлението им.

Не знам дали е добре училище с ниски критерии. Аз не избрах изобщо такова и никак не съжалявам, но пък и всеки случай си е специфичен.
Та не мога да кажа. Може да е добре, може и да не е. Но ако към детето има свръхочаквания, то няма да ги покрие, а само ще се сподобие с многобройни и разнообразни негативи.

А висшето образование у нас в последните 20-тина години не смея дори да го обсъждам. 

Според мен това за "догонващите" е пораженчески от написаното в първите два абзаца. Болшинството от хората нямат грам талант в нищо! В нищичко! Напълно посредствени, в училище гравитиращи около четворката. С нищо не блестят - нито с интелект, нито с красота, нито със социални умения. Те какво правят?

Според мен да се "викат на помощ" "известни личности" е много грешно, защото вместо да вдъхновяват, могат да създадат и усещане за непълноценност - ето, те са станали такива, а аз съм като тях, но не мога да бъда като тях. Все едно аз да гледам... която щеш жена, примерно... Ангела Меркел и да си казвам, че защото е жена, и аз мога да съм като нея. Е, да, ама не мога! Тя е отделен човек, нищо че може да си приличаме по нещо. Наличието или отсъствието на някаква особеност/нарушение не означават нищо за бъдещето. Животът не е само за отличници, таланти и пр. Всеки човек се разжда с различни карти от генетичното раздаване и там нищо не можем да направим. Но това, върху което може да се влияе е всичко останало поне на микро, семейно ниво. Каквото на едно дете му дадеш вкъщи, това то показва навън. Най-силният период е от раждането до пубертета и част от него. Грубо казано до влизането в гимназия. Нататък също продължава личностното развитие, но вече с други стратегии.

Аз точно това написах - всеки може да завърши училище, също и в университет да учи, но за да стигне дотам, е нужна работа - самостоятелна и с помощта на родителите и специалисти. Състезателите ползват специалисти също, техните родители много ги подкрепят, иначе пътят към медала щеше да е много по-бавен и труден. А и не всички състезатели вземат медал, все пак медалите са за първите трима, а състезателите са десетки, стотици и хиляди.

За таланта, не личи като малки. Мои позната е така я пусна на разни занимания, сега и стипендии печели по различни конкурси, а никога нямаше да каже някой като малка, че имаше талант детето и.

с мен никой никога не е учил, научавах урока от "въздуха". Но всички сме различни и поради това уникални.

Хубавите неща стават много бавно. И ако не го приемеш това ще преживееш много разочарования. Имай предвид, че къща се строи месеци, дори години а се разрушава за часове...

Може и без частно училище, до определен момент. И пак всичко зависи от детето. На Дороти детето не е в частно училище, но тя е много доволна. Обаче няма как без да вложиш средства и време. Не може да се оплакваме, такива са децата ни и те ни водят. Детето от раждането си ни подсказва какво да правим и как да реагираме.


Смисълът е да ги образоваме. Не е въпрос да минава от клас в клас. По важно е да отворим вратите на познанието пред тях. Те не са тъпи, нито глупави. Те просто възприемат света по различен начин. Целта не са оценки, а обща култура. В повечето случаи, те ще забравят болшенството от наученото (нима при нас не е същото), но ще остане начинът им на мислене, възможността да анализират и широтата на кръгозора. Това е! Ако го постигнем, свършили сме си работата.


Това също е вариант - щадящ детето и съхранявайки неговата психика. Няма да заклеймя и едно такова решение. Ако детето се чувства добре, прекрасно. Дори може да се окаже по-добре, отколкото да се мъчи в "престижно" училище и да е нещастно през цялото време.
Всичко е индивидуално.

точно така!


Примерът на хората, които са били отхвърляни, различни и с трудно детство, показва, че въпреки трудностите може да бъдеш значим. Не е нужно да направиш научно откритие, уникална филмова роля или да напишеш бестселър за да се реализираш. Може да работиш в социалната сфера, ферма за животни или каквото и да е друго поприще и пак да си полезен и необходим. Това е целта ми, показвайки тези "успели" хора. Ако прочетете биографиите им ще разберете, че те са обикновени хора като нас, преживели разочарования и падения. Живеят като нас, но са направили нещо запомнящо са. И няма нищо лоша да са вдъхновение за всички нас.
Естествено че не всички ще бъдем известни и значими за света. Не е и необходимо. Достатъчно е да успеем да намерим мястото си в живота, да бъдем трудолюбиви и усърдни, и да сме значими за хората, които ни обичат...защото те са нашия свят.

Ето, че ти наблягаш на отхвърлеността - ето, тях са ги отхвърляли, тормозили, смятали за глупави, а те сега слагат всички в малкия си джоб. Точно това за мен е грешен модел. Не е важното дали някой е отхвърлен, защоото и отличникът на класа може да е отхвърлен, а ужким всичко си му е наред. Важното е детето да се развива и да намери своето място под слънцето, независимо дали е тройкаджия или отличник. Утре детето се озовава срещу белия лист и трябва да си реши теста. В този момент то не се бори за приемане, а се бори да си реши теста по възможно най-верния начин. Все пак, има някакъв образователен минимум, който трябва да се покрие, пък нататък човек може да се състезава само със себе си.

Отхвърлени са защото са различни.
Всъщност акцентът ми е, че стандартите не важат за всички. Може да не си покривал стандартите на образованието, но това не означава, че не си способен,
Също така, както каза Дороти, не винаги "лошото" представяне в училище, в детска възраст, показва какъв ще е човек когато порасне и узрее.
Няма значение, дори, как ще се представиш на даден тест, важно е после какво ще направиш с живота си.
Много хора (както дадените в моите примери за известни хора) са били "отписани" като деца, но те са създали нещо значимо като възрастни.
Това е моето послание - никой не знае какво ще стане в бъдеще.
Може да са блестящи всичките ти тестове и пак...

... и ако ме извините мили дами, за стотен път ще цитирам една начална учителка...

Отличниците в училище, не винаги са отличници в живота!

Тази учителка се е изразила злобно. Отхвърлен може да е всеки. Фокусиращ се върху отхвърлеността, а това е деструктивно.

съжалявам Andariel, но нищо не разбрах.
не си съгласна с това ли?

Отличниците в училище, не винаги са отличници в живота!

но то е факт

Кое е факт? Това новата мантра ли е? 

И според мен този лаф за отличниците е тъпо клише, достойно за ученически лексикон (или за подпис във Фейсбук), но ще се аргументирам утре, че нета ми играе номера.

Омръзна ми да обяснявам и да се обосновавам.

Няма как да са отличници дислектиците, а и не смятам, че количествената оценка е най-важното и правилно нещо.
И това, че нямат отлични оценки, не ги прави по-ниско качество хора. Това имам предвид.
Не е мантра, нито клише.
Кой както иска да го разбира.
Просто начин да покажа, че не може да ставаме роби на оценки и количествени резултати.
Важно е качеството.
Както е важно и това какъв си, а не какви са оценките ти в дипломата.

И това за това как не е важно какви са оценките в дипломата ти, а какъв си, е поредното клише. Важни са, ако се състезаваш с тях. Отделно от дислексик до дислексик е океан разлика. Аз дадох пример с познато момиче с дислексия - оценките й в дипломата са доста високи, а тя завърши доста тежка специалност, в която има толкова много четене, че свят да ти се завие, има и математика. За нея оценките през цялото време са били и бяха важни. Та, не обобщавай! Кой на какво робува сам си го избира. Един робува на оценките, друг на мисълта, че оценките не са важни.
А думите на учителката звучат злобно - ето ги на, какво като са отличници, и тях ще ги смачка животът, а виж как неотлицниците колко добре се оправят. Клише на квадрат. Явно целта й е била да те успокои, но репликата й звучи... реваншистки и дори злокобно.

И дза какво ще се състезават с оценките.

може би не довърших казаното от тази учителка, извадих го от контекста.
Какво има предвид с това изречение, на което доста прибързано му лепнахте етикета "клише".
Когато ми го каза, тя ми разказа следното:

Години след като завършват, се събират съучениците. И какво се получава, всички отличнички в класа, начело с нашата учителка (пълна отличничка в училище) стоят встрани, с рокли от изкуствена коприна, и всичките станали учителки, а момчето с най-ниски оценки в училище, дошъл с луксозната си кола, организирал цялата почерпка и я заплатил. Човекът преуспял. Самата моя позната, никога не е съжалявала, че е станала учителка. Обича си професията. Не че не е имала възможности. Записала е да учи в университет, нещо което не й е по сърце. Отказала се и се пренасочила.
И тази жена ми разказа тази случка с ведро чувство, без никакво озлобление, само за да ми покаже, че живота е пълен с обрати и непредсказуеми събития.

Представям си сега какви залпове ще последват...

за гимназия, за университет, за стипендия... А някои ги искат и за собствено самочувствие. Ако на Маргели дъщерята не беше изкарала поне тройки, нямаше да влезе да учи в гимназия в списъка с профилираните, а ако не беше изкарала диплома, което означава поне тройки на матурите и текущите предмети, нямаше да влезе в университет. Не зная някой университет да не иска диплома. Никой не се отказва от количествените оценки, ако може да ги има, а също и не се отказва от високи оценки, пак ако ги има. Нека не се правим да ударени, знаем за какво става въпрос! Или пак някой ще се обиди и ще каже, че говоря негативни неща? Вие двете самите наблягате на важността на количествените оценки, а не детето да е само на качествени.

Маргели, моля те, стига с тези глупости за евтините роклички и лимузините! Ти кое би избрала за дъщеря си - лимузината с ниските оценки или евтината рокличка с отличната диплома? И недей да си кривиш душата! И двете знаем какво би избрала, ако имаше възможност да избираш.