- Публикувана: 20 ян. 2013, 10:34 ч.
- Последно мнение: 20 март 2013, 21:47 ч.
Re: Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 89
Не можах да се сдържа, уникално много ми харесва!
Да танцуваме танго, любов моя
Решението беше взето: щях да се науча да танцувам танго. Нещо повече, трябваше да се науча да танцувам танго. Този път наистина щях да вложа всички усилия, които бях пропиляла през годините на безплодни опити (от първите несигурни стъпки с баща ми до онези мимолетни, но изпълнени с напразна надежда експерименти, предприети с всеотдайните „доброволци“, които срещнах по пътя си). И тъй като този път наистина бях готова да стигна до края, първото нещо, което трябваше да направя, беше да ходя на уроци, както му е редът (тоест, с учител и така нататък). И ето ме: изпълнена с добра воля, качена на обувки с високи токчета и в тясна пола според изискванията, с най-хубавата си усмивка — стоях в залата за танци, която толкова възторжено ми бяха препоръчвали приятелките ми.
Но, разбира се, тъй като абсолютното щастие не съществува и съвършенството е недостижимо… Както винаги… Нещо липсваше. Погледнах веднъж, после пак и колкото и да търсих, отново се сблъсках с вечната действителност — имаше само четирима мъже за двайсет и пет жени.
Въпреки това, не бях склонна да претърпя ново поражение. И се втурнах към дансинга, готова да изтръгна от останалите двайсет и четири жени някоя от четирите желани плячки. Но въпреки волята ми и най-хубавата ми усмивка, за цял час успях да уловя само един кавалер, при това за не повече от пет минути. С това темпо можеха да минат две години, без да науча дори една фигура (ако преди това на дансинга не се появяха нови конкурентки). Тогава именно ми просветна и видях всичко много по-ясно: съпругът ми все ставаше за нещо!
След като пуснах в ход най-добрите си и изкусни прийоми за „манипулационно съблазняване“, успях да го замъкна на урок. Най-хубавото и най-невероятното беше, че… му хареса!
Първи урок
— Първото нещо от тангото, което ще научим, е прегръдката — каза учителят ни — Хулио Мартинес.
Помислих си, че това не е толкова трудно, защото прегръдките са нещо нормално, което всички правим съвсем спонтанно. Как да кажа… Става дума за естествено действие, без предварителна подготовка. Ала не.
Излезе, че зад прегръдката в тангото се крие нещо доста по-сложно.
— При тангото телата трябва да осъществят един затворен кръг от противоположни движения под напрежение. Ръката трябва да бъде стабилна, но да не оказва натиск. Краката се докосват, но не се притискат и не си пречат при движение. Имайте предвид, че при този танц равновесието не е индивидуално, а се намира в центъра между двамата, и ако не се разбирате, губите стабилност. Трябва да се научите да комуникирате, за да можете да се наслаждавате заедно на танца.
Тогава съпругът ми ме пое в ръцете си, със събрани крака, като ме придържаше с едната си ръка за кръста и държеше другата вдигната и стабилна, за да ми служи за опора. Дотук всичко беше добре… На теория. Защото ръката му на кръста ми ме караше да се повдигам във въздуха, събраните му крака не ми позволяваха да се движа, а стабилната му ръка… Беше толкова стабилна, че притискаше пръстите ми като в клещи.
— Ръката ти трябва да оказва противодействие, в противен случай ще имаш чувството, че само те подмятат насам-натам. Не е възможно човек да танцува с крем карамел — дори и той да има формата на жена.
Беше ме нарекъл „крем карамел с формата на жена“. Точно това каза… И тогава часът свърши.
Втори урок
— Днес ще научим основната стъпка, която е съставена от осем такта. Виждате ли? Едно, две, три, четири, пет… На петия такт жената пренася тежестта на тялото си върху десния крак и тогава, със същия крак, но като прехвърли тежестта, тя тръгва назад и продължаваме: шест, седем и осем… Разбрахте ли?
Казахме „да“ (но доста колебливо) и започнахме да танцуваме: едно, две, три, четири, пет… Едно, две, три, четири, пет… Едно, две, три, четири, пет… Нищо! Не се получаваше. Съпругът ми настояваше да направя шестата стъпка с левия крак, но отказваше да разбере, че той беше кръстосан отпред.
— Ще ме събориш!
— Не, ти си виновна, че не отстъпваш.
— Как искаш да отстъпя, след като кракът ми е във въздуха!
— Ами другите го правят…
— Другите жени го правят, защото другите мъже го изпълняват добре.
Учителят се приближи и се обърна към него: „Трябва да се съобразиш с това къде е тежестта на тялото й. Ако не го направиш, тя не може да се помръдне. Гледай: едно, две, три, четири, пет, шест, седем и осем. Видя ли?“.
Колко хубаво беше да танцувам с човек, който ме разбираше! Признавам, че с мъжа си се чувствах безсилна. Обвиняваше мен за ограниченията си и не искаше да приеме, че бе напълно невъзможно да го следвам.
Трети урок
— Днес ще усъвършенстваме различните части на основната стъпка. На осем имаме два такта: единия за влизане, другия за излизане, както при мъжа, така и при жената. Движенията се правят около партньора. Мъжът може да избере дали да даде простор на жената, или да последва движенията й…
Най-после беше дошло това, което очаквах: онези толкова красиви, толкова елегантни, толкова чувствени завъртания… Излизам, влизам, излизам… Какво става? Изведнъж и двамата се мъчим да не паднем, на четири метра един от друг и на километри разстояние от мечтаната елегантност и чувственост…
— Какво правите? — Хулио се бе озовал светкавично до нас. — Искаме да танцуваме танго, а вие демонстрирате сумо борба. Ела — обърна се той към мъжа ми. — Сега аз ще заема мястото на партньорката ти и ще ти покажа какво да правиш. Виждаш ли? Ако не ми дадеш достатъчно пространство, аз така или иначе ще си го взема, дори това да означава да се отдалеча…
Четвърти урок
Въпреки че вече горе-долу можем да се движим заедно, все още ни е много трудно да бъдем в синхрон. След като отработихме паузата, успяхме да потанцуваме за малко, без да спираме, но след няколко трудно синхронизирани стъпки отново се препъвам в краката му (а може би той се препъва, вече не знам). Както и да е, съпругът ми ме обвинява, че не слушам какво ми говори, че танцувам сама. Аз му повтарям, че не знам какво иска да направя… Но, изглежда, и той не ме разбира…
Хулио отново се приближава до нас, за да говори с мъжа ми. Нима няма други двойки в залата, които танцуват зле?
— Ако искаш да й кажеш нещо, първо трябва да установиш контакт, да привлечеш вниманието й. В противен случай я обсебваш, изненадваш я и при тази несигурност тя няма да те разбере. Да отнесем това до танца. Виж! Първо търсиш крака й, спираш я и после правиш движението. Ако преди това не установиш контакт, тя трудно ще отгатне какво искаш да й внушиш. Също както когато искаш да говориш с нея — първо я повикваш и едва когато видиш, че тя те слуша, говориш. Иначе рано или късно ще се наложи да крещиш. Тук е същото. А ти — каза той, обръщайки се към мен, — имай предвид, че когато те повика, трябва да спреш и да го слушаш. Ако ли не, той ще ти крещи, за да те накара да го чуеш. Ако вместо това танцувате, ще те настъпи. Нека ви покажа. Приближавам крака си до нейния, тя спира, за да слуша. Правя движението и чакам да ми отговори. Не забравяйте: като танцувате, вие разговаряте, никога не се налагате. Единият говори, а другият, след като го чуе, отговаря. Внимание: само след като го чуе. Защото в тангото, както и в живота, ако не си направя труда да слушам, ще предположа, че знам какво ще ми кажат, и никога няма да отговоря на другия. Така истинският диалог изчезва и се превръща в монолог. Точно това правите вие, а така не се танцува танго, защото то е танц на двойката, при който всеки един импровизира според движението на другия.
Пети урок
Днес нямам желание да ходя на урок. Всъщност нямам желание да ходя никъде. Не разбирам какво става, но чувствам, че връзката ни се разпада. От известно време спорим за всичко и няма начин да разговаряме за това, което става. Безброй са взаимните упреци, които пречат на диалога. Сякаш говорим на различни езици и някакво болезнено разстояние, смесица от озлобление и равнодушие, се забива между нас.
Не знам как, нито кога се появи това мълчание, но расте все повече и изглежда невъзможно да се надмогне. Никога не съм мислила, че след толкова дълго време на съпричастност и близост ще дойде момент, в който, макар и заедно, не ще можем да се срещнем.
По-добре да се преоблека и да отида на урок, защото нищо не печеля, като мисля постоянно за това, а ако останем вкъщи, разстоянието между нас става непоносимо.
— Днес няма да учим нова стъпка. Смятам, че е важно да знаете какво правите. Ако не разбирате какво означава да танцувате танго, ако не разберете смисъла му, можете да правите стъпките, но никога няма да танцувате танго. Тангото е танц на двойката, обединена в прегръдка, която означава подкрепа, а не натиск. Да прегърнеш — означава да дадеш с отворени ръце, и този, който дава с отворени ръце, получава с цялото тяло. Така свързани, двамата танцьори се плъзгат в пространството, но това не е обикновено пространство. Тъкмо обратното, това е създаденото от двамата пространство. Както казват Глория и Родолфо Динсел[3]: „Тангото отрича математиката, защото едно плюс едно не прави две, а едно, тоест двойката, или три, тоест той, тя и третият елемент (създаденото пространство)“. Едно или три, но никога две!…
Тангото е истински физически и любовен диалог, при който двамата владеят самоопределението и при който има също така моменти на мълчание. Мълчание, което задължително е част от диалога, което го обогатява, ако щете, но никога не го отрича. Този диалог се направлява от двамата, защото, макар и единият да поеме инициативата за първото движение, следващата стъпка зависи от отговора, от неговата скорост, амплитуда и посока. Ето защо трябва да се научим да изживяваме грешката като възможност за обогатяване…
Ако това не беше така, тангото нямаше да съществува. Не трябва да се ядосвате заради един пропуск: търсете контакта с другия и се опитайте да творите заедно. Накрая ще кажа, че тангото е и начин за самопознание, защото така, както при връзките в живота ни — било като приятел, любим или баща, — опознавам съответните си качества чрез другия, в тангото мога да бъда закрилник или закрилян, доминиран или доминиращ. Мога да бъда безкрайно нежен, необуздан или може би смесица от всичко това. И партньорът ми е там, за да ми го покаже. Всичко това не е лесно, но само когато го разберете, ще можете да танцувате, и то всеки ден по различен начин: понякога необуздано, друг път нежно, понякога в самозабрава. Но едно е сигурно: че няма да прекъснете танца.
Докато се връщахме пеша вкъщи, не спирах да мисля за казаното от Хулио. Сякаш фразите бяха придобили физическа форма и танцуваха в съзнанието ми, изпълваха го, подреждаха се, придобиваха хармония и смисъл: „Прегръдката означава подкрепа, а не натиск… Приемете грешката като възможност… Ако не му дам пространство, той ще си го вземе… Партньорът ми е там, за да ми покаже какъв съм… Срещата е диалог, не налагане; диалогът означава да слушаме другия, не да предполагаме; прегръдката означава да дадем пространство, не да впримчим партньора; тангото означава диалог, диалог, диалог…“
Днес препрочитам тези стари бележки. Намерих ги в чекмеджето на един скрин, останал в сутерена след преместването. Минало е толкова време! Десет години? Да, мисля, че толкова. По онова време току-що бяхме навършили две години от брака си, а сега сме женени от дванайсет. Кризата отшумя и наистина трябваше да се научим да живеем заедно, така както се научихме да танцуваме танго.
Докато чета, слушам музика, а мъжът ми привършва работата си в градината. Между другото, вече е приключил. Виждам го да влиза.
Отнякъде се носи мелодията на Дансарин.
— Какво правиш? — питам го аз.
— Мисля колко много искам да те прегърна… Да потанцуваме ли танго, любов моя?
Хулия Атанасопуло Гарсия, из "Да се обичаме с отворени очи" - Хорхе Букай
Решението беше взето: щях да се науча да танцувам танго. Нещо повече, трябваше да се науча да танцувам танго. Този път наистина щях да вложа всички усилия, които бях пропиляла през годините на безплодни опити (от първите несигурни стъпки с баща ми до онези мимолетни, но изпълнени с напразна надежда експерименти, предприети с всеотдайните „доброволци“, които срещнах по пътя си). И тъй като този път наистина бях готова да стигна до края, първото нещо, което трябваше да направя, беше да ходя на уроци, както му е редът (тоест, с учител и така нататък). И ето ме: изпълнена с добра воля, качена на обувки с високи токчета и в тясна пола според изискванията, с най-хубавата си усмивка — стоях в залата за танци, която толкова възторжено ми бяха препоръчвали приятелките ми.
Но, разбира се, тъй като абсолютното щастие не съществува и съвършенството е недостижимо… Както винаги… Нещо липсваше. Погледнах веднъж, после пак и колкото и да търсих, отново се сблъсках с вечната действителност — имаше само четирима мъже за двайсет и пет жени.
Въпреки това, не бях склонна да претърпя ново поражение. И се втурнах към дансинга, готова да изтръгна от останалите двайсет и четири жени някоя от четирите желани плячки. Но въпреки волята ми и най-хубавата ми усмивка, за цял час успях да уловя само един кавалер, при това за не повече от пет минути. С това темпо можеха да минат две години, без да науча дори една фигура (ако преди това на дансинга не се появяха нови конкурентки). Тогава именно ми просветна и видях всичко много по-ясно: съпругът ми все ставаше за нещо!
След като пуснах в ход най-добрите си и изкусни прийоми за „манипулационно съблазняване“, успях да го замъкна на урок. Най-хубавото и най-невероятното беше, че… му хареса!
Първи урок
— Първото нещо от тангото, което ще научим, е прегръдката — каза учителят ни — Хулио Мартинес.
Помислих си, че това не е толкова трудно, защото прегръдките са нещо нормално, което всички правим съвсем спонтанно. Как да кажа… Става дума за естествено действие, без предварителна подготовка. Ала не.
Излезе, че зад прегръдката в тангото се крие нещо доста по-сложно.
— При тангото телата трябва да осъществят един затворен кръг от противоположни движения под напрежение. Ръката трябва да бъде стабилна, но да не оказва натиск. Краката се докосват, но не се притискат и не си пречат при движение. Имайте предвид, че при този танц равновесието не е индивидуално, а се намира в центъра между двамата, и ако не се разбирате, губите стабилност. Трябва да се научите да комуникирате, за да можете да се наслаждавате заедно на танца.
Тогава съпругът ми ме пое в ръцете си, със събрани крака, като ме придържаше с едната си ръка за кръста и държеше другата вдигната и стабилна, за да ми служи за опора. Дотук всичко беше добре… На теория. Защото ръката му на кръста ми ме караше да се повдигам във въздуха, събраните му крака не ми позволяваха да се движа, а стабилната му ръка… Беше толкова стабилна, че притискаше пръстите ми като в клещи.
— Ръката ти трябва да оказва противодействие, в противен случай ще имаш чувството, че само те подмятат насам-натам. Не е възможно човек да танцува с крем карамел — дори и той да има формата на жена.
Беше ме нарекъл „крем карамел с формата на жена“. Точно това каза… И тогава часът свърши.
Втори урок
— Днес ще научим основната стъпка, която е съставена от осем такта. Виждате ли? Едно, две, три, четири, пет… На петия такт жената пренася тежестта на тялото си върху десния крак и тогава, със същия крак, но като прехвърли тежестта, тя тръгва назад и продължаваме: шест, седем и осем… Разбрахте ли?
Казахме „да“ (но доста колебливо) и започнахме да танцуваме: едно, две, три, четири, пет… Едно, две, три, четири, пет… Едно, две, три, четири, пет… Нищо! Не се получаваше. Съпругът ми настояваше да направя шестата стъпка с левия крак, но отказваше да разбере, че той беше кръстосан отпред.
— Ще ме събориш!
— Не, ти си виновна, че не отстъпваш.
— Как искаш да отстъпя, след като кракът ми е във въздуха!
— Ами другите го правят…
— Другите жени го правят, защото другите мъже го изпълняват добре.
Учителят се приближи и се обърна към него: „Трябва да се съобразиш с това къде е тежестта на тялото й. Ако не го направиш, тя не може да се помръдне. Гледай: едно, две, три, четири, пет, шест, седем и осем. Видя ли?“.
Колко хубаво беше да танцувам с човек, който ме разбираше! Признавам, че с мъжа си се чувствах безсилна. Обвиняваше мен за ограниченията си и не искаше да приеме, че бе напълно невъзможно да го следвам.
Трети урок
— Днес ще усъвършенстваме различните части на основната стъпка. На осем имаме два такта: единия за влизане, другия за излизане, както при мъжа, така и при жената. Движенията се правят около партньора. Мъжът може да избере дали да даде простор на жената, или да последва движенията й…
Най-после беше дошло това, което очаквах: онези толкова красиви, толкова елегантни, толкова чувствени завъртания… Излизам, влизам, излизам… Какво става? Изведнъж и двамата се мъчим да не паднем, на четири метра един от друг и на километри разстояние от мечтаната елегантност и чувственост…
— Какво правите? — Хулио се бе озовал светкавично до нас. — Искаме да танцуваме танго, а вие демонстрирате сумо борба. Ела — обърна се той към мъжа ми. — Сега аз ще заема мястото на партньорката ти и ще ти покажа какво да правиш. Виждаш ли? Ако не ми дадеш достатъчно пространство, аз така или иначе ще си го взема, дори това да означава да се отдалеча…
Четвърти урок
Въпреки че вече горе-долу можем да се движим заедно, все още ни е много трудно да бъдем в синхрон. След като отработихме паузата, успяхме да потанцуваме за малко, без да спираме, но след няколко трудно синхронизирани стъпки отново се препъвам в краката му (а може би той се препъва, вече не знам). Както и да е, съпругът ми ме обвинява, че не слушам какво ми говори, че танцувам сама. Аз му повтарям, че не знам какво иска да направя… Но, изглежда, и той не ме разбира…
Хулио отново се приближава до нас, за да говори с мъжа ми. Нима няма други двойки в залата, които танцуват зле?
— Ако искаш да й кажеш нещо, първо трябва да установиш контакт, да привлечеш вниманието й. В противен случай я обсебваш, изненадваш я и при тази несигурност тя няма да те разбере. Да отнесем това до танца. Виж! Първо търсиш крака й, спираш я и после правиш движението. Ако преди това не установиш контакт, тя трудно ще отгатне какво искаш да й внушиш. Също както когато искаш да говориш с нея — първо я повикваш и едва когато видиш, че тя те слуша, говориш. Иначе рано или късно ще се наложи да крещиш. Тук е същото. А ти — каза той, обръщайки се към мен, — имай предвид, че когато те повика, трябва да спреш и да го слушаш. Ако ли не, той ще ти крещи, за да те накара да го чуеш. Ако вместо това танцувате, ще те настъпи. Нека ви покажа. Приближавам крака си до нейния, тя спира, за да слуша. Правя движението и чакам да ми отговори. Не забравяйте: като танцувате, вие разговаряте, никога не се налагате. Единият говори, а другият, след като го чуе, отговаря. Внимание: само след като го чуе. Защото в тангото, както и в живота, ако не си направя труда да слушам, ще предположа, че знам какво ще ми кажат, и никога няма да отговоря на другия. Така истинският диалог изчезва и се превръща в монолог. Точно това правите вие, а така не се танцува танго, защото то е танц на двойката, при който всеки един импровизира според движението на другия.
Пети урок
Днес нямам желание да ходя на урок. Всъщност нямам желание да ходя никъде. Не разбирам какво става, но чувствам, че връзката ни се разпада. От известно време спорим за всичко и няма начин да разговаряме за това, което става. Безброй са взаимните упреци, които пречат на диалога. Сякаш говорим на различни езици и някакво болезнено разстояние, смесица от озлобление и равнодушие, се забива между нас.
Не знам как, нито кога се появи това мълчание, но расте все повече и изглежда невъзможно да се надмогне. Никога не съм мислила, че след толкова дълго време на съпричастност и близост ще дойде момент, в който, макар и заедно, не ще можем да се срещнем.
По-добре да се преоблека и да отида на урок, защото нищо не печеля, като мисля постоянно за това, а ако останем вкъщи, разстоянието между нас става непоносимо.
— Днес няма да учим нова стъпка. Смятам, че е важно да знаете какво правите. Ако не разбирате какво означава да танцувате танго, ако не разберете смисъла му, можете да правите стъпките, но никога няма да танцувате танго. Тангото е танц на двойката, обединена в прегръдка, която означава подкрепа, а не натиск. Да прегърнеш — означава да дадеш с отворени ръце, и този, който дава с отворени ръце, получава с цялото тяло. Така свързани, двамата танцьори се плъзгат в пространството, но това не е обикновено пространство. Тъкмо обратното, това е създаденото от двамата пространство. Както казват Глория и Родолфо Динсел[3]: „Тангото отрича математиката, защото едно плюс едно не прави две, а едно, тоест двойката, или три, тоест той, тя и третият елемент (създаденото пространство)“. Едно или три, но никога две!…
Тангото е истински физически и любовен диалог, при който двамата владеят самоопределението и при който има също така моменти на мълчание. Мълчание, което задължително е част от диалога, което го обогатява, ако щете, но никога не го отрича. Този диалог се направлява от двамата, защото, макар и единият да поеме инициативата за първото движение, следващата стъпка зависи от отговора, от неговата скорост, амплитуда и посока. Ето защо трябва да се научим да изживяваме грешката като възможност за обогатяване…
Ако това не беше така, тангото нямаше да съществува. Не трябва да се ядосвате заради един пропуск: търсете контакта с другия и се опитайте да творите заедно. Накрая ще кажа, че тангото е и начин за самопознание, защото така, както при връзките в живота ни — било като приятел, любим или баща, — опознавам съответните си качества чрез другия, в тангото мога да бъда закрилник или закрилян, доминиран или доминиращ. Мога да бъда безкрайно нежен, необуздан или може би смесица от всичко това. И партньорът ми е там, за да ми го покаже. Всичко това не е лесно, но само когато го разберете, ще можете да танцувате, и то всеки ден по различен начин: понякога необуздано, друг път нежно, понякога в самозабрава. Но едно е сигурно: че няма да прекъснете танца.
Докато се връщахме пеша вкъщи, не спирах да мисля за казаното от Хулио. Сякаш фразите бяха придобили физическа форма и танцуваха в съзнанието ми, изпълваха го, подреждаха се, придобиваха хармония и смисъл: „Прегръдката означава подкрепа, а не натиск… Приемете грешката като възможност… Ако не му дам пространство, той ще си го вземе… Партньорът ми е там, за да ми покаже какъв съм… Срещата е диалог, не налагане; диалогът означава да слушаме другия, не да предполагаме; прегръдката означава да дадем пространство, не да впримчим партньора; тангото означава диалог, диалог, диалог…“
Днес препрочитам тези стари бележки. Намерих ги в чекмеджето на един скрин, останал в сутерена след преместването. Минало е толкова време! Десет години? Да, мисля, че толкова. По онова време току-що бяхме навършили две години от брака си, а сега сме женени от дванайсет. Кризата отшумя и наистина трябваше да се научим да живеем заедно, така както се научихме да танцуваме танго.
Докато чета, слушам музика, а мъжът ми привършва работата си в градината. Между другото, вече е приключил. Виждам го да влиза.
Отнякъде се носи мелодията на Дансарин.
— Какво правиш? — питам го аз.
— Мисля колко много искам да те прегърна… Да потанцуваме ли танго, любов моя?
Хулия Атанасопуло Гарсия, из "Да се обичаме с отворени очи" - Хорхе Букай
за теб едно огромно сърце! 
Направо ще я изяде !Като гледам, май тя него!
Не знам кой кого,ама аз от тая снимка ФЛИПАМ (припадам) дет викат испанците!
Направо в такъв кадър са ги хванали,че... 
едни други неща си представям! 
Здравей, любов!
И днес си тук, отново те прегръщам.
Поглеждаш ме красива от любимите очи.
Денят от лед в жарава с теб превръщам.
Какво е студ? Забравила съм, някъде мълчи.
И следвам те…
През мислите ми прекосяваш, все прекрасна.
Пред мен си, с ореол от розови сърца.
И днес във топлината ти не ще угасна -
почукваш пак усмихната на моята врата.
Здравей, любов!
И днес си тук, отново ме прегръщаш -
стаила дъх в любимите за мен ръце.
Ти всеки ден към мене се обръщаш.
Здравей! Обичам да летя със твоите криле.
автор Ивелина Цветкова - поезия
И днес си тук, отново те прегръщам.
Поглеждаш ме красива от любимите очи.
Денят от лед в жарава с теб превръщам.
Какво е студ? Забравила съм, някъде мълчи.
И следвам те…
През мислите ми прекосяваш, все прекрасна.
Пред мен си, с ореол от розови сърца.
И днес във топлината ти не ще угасна -
почукваш пак усмихната на моята врата.
Здравей, любов!
И днес си тук, отново ме прегръщаш -
стаила дъх в любимите за мен ръце.
Ти всеки ден към мене се обръщаш.
Здравей! Обичам да летя със твоите криле.
автор Ивелина Цветкова - поезия
http://www.sabah.com.tr/Gunaydin/Magazin/2013/02/11/kenan-dogulu … ina-noktayi-koydu
Скрит текст:
:Наскоро цел после отложено Берен Саат ле "заявиха, че са напуснали Кенан слухове, че отговорил: "Боже опази. Ние сме много доволни, най-удобно. Аллах, освен от нас"
Според слуховете, известния калай тиган алея Кенан и Берен Саат между студените ветрове духа. Източна ангажимент Берен Саат иска да замине за отложената дата е доста диви претенции. Tin тиган популярната търговска алея İstinyePark турне по-рано през деня.
Кенан е бил шокиран да чуе
Кенан заяви, че майка му подарък за рождения ден, какво са били изненадани да чуят претенциите на Берен и те оставиха. "Бог да благослови. Ние сме много доволни удобно. Аллах освен от нас", той открито изрази любовта си към красив калай тиган
алея ", дата на заповед ще направи добър Божията воля", каза той.
Според слуховете, известния калай тиган алея Кенан и Берен Саат между студените ветрове духа. Източна ангажимент Берен Саат иска да замине за отложената дата е доста диви претенции. Tin тиган популярната търговска алея İstinyePark турне по-рано през деня.
Кенан е бил шокиран да чуе
Кенан заяви, че майка му подарък за рождения ден, какво са били изненадани да чуят претенциите на Берен и те оставиха. "Бог да благослови. Ние сме много доволни удобно. Аллах освен от нас", той открито изрази любовта си към красив калай тиган
алея ", дата на заповед ще направи добър Божията воля", каза той.Превода е на гугулето
Препоръчани теми