С прекрасни рокли и корона.
Огромно кралство имах
и градини....
Садях цветя и дълго им се радвах!
Поляните ни бяха толкова широки,
не се умарях в тях да тичам боса.
Водата в извора до коленете бе дълбока,
а вятърът ме криеше във своите длани!
Дойде и принца от мечтите
(кой би предположил)
оседлал бе най-хубавия кон,
погледна ме,усмихна се и ме попита:
"Принцесо,ще ме обичаш ли до гроб?"
О,Бога ми,заклех се! И сложих було и халка
и всяка сутрин тичахме със него
в широките полета на страстта!
....
Недейте да ме гледате със недоверие,
аз истина ви казвам,аз бях там!
Принцеса бях! И после се превърнах във "това"!!!
Един ден принцът ме остави
(залюбил бе селска дъщеря)
и сякаш някой с нож разряза
сърцето ми,корсета и съня!
Захвърлих си короната на двора,
обух накъсани цървули,
разплетох и косите си,за да се скрия
и тръгнах из забравените друми!
Научих се да мразя и убивам,
огън да поддържам в бури.
Тютюн да дъвча и да плюя,
животните да ям,а не да милвам!...
И тъй...от принцеса се превърнах в скитник,
и Пепеляшка бях...и Мона Лиза!
И...не вярвайте на приказките-лъжат!
Принцовете се оказват "крадливата Лисица"!
Denimira
