Отговори
# 75
  • Мнения: 26
Аз бях принцеса! Знаех те ли?
С прекрасни рокли и корона.
Огромно кралство имах
и градини....
Садях цветя и дълго им се радвах!
Поляните ни бяха толкова широки,
не се умарях в тях да тичам боса.
Водата в извора до коленете бе дълбока,
а вятърът ме криеше във своите длани!
Дойде и принца от мечтите
(кой би предположил)
оседлал бе най-хубавия кон,
погледна ме,усмихна се и ме попита:
"Принцесо,ще ме обичаш ли до гроб?"
О,Бога ми,заклех се! И сложих було и халка
и всяка сутрин тичахме със него
в широките полета на страстта!
....
Недейте да ме гледате със недоверие,
аз истина ви казвам,аз бях там!
Принцеса бях! И после се превърнах във "това"!!!
Един ден принцът ме остави
(залюбил бе селска дъщеря)
и сякаш някой с нож разряза
сърцето ми,корсета и съня!
Захвърлих си короната на двора,
обух накъсани цървули,
разплетох и косите си,за да се скрия
и тръгнах из забравените друми!
Научих се да мразя и убивам,
огън да поддържам в бури.
Тютюн да дъвча и да плюя,
животните да ям,а не да милвам!...
И тъй...от принцеса се превърнах в скитник,
и Пепеляшка бях...и Мона Лиза!
И...не вярвайте на приказките-лъжат!
Принцовете се оказват "крадливата Лисица"!


Denimira  bowuu

# 76
  • Мнения: 3 371
Аз бях принцеса! Знаех те ли?
С прекрасни рокли и корона.
Огромно кралство имах
и градини....
Садях цветя и дълго им се радвах!
Поляните ни бяха толкова широки,
не се умарях в тях да тичам боса.
Водата в извора до коленете бе дълбока,
а вятърът ме криеше във своите длани!
Дойде и принца от мечтите
(кой би предположил)
оседлал бе най-хубавия кон,
погледна ме,усмихна се и ме попита:
"Принцесо,ще ме обичаш ли до гроб?"
О,Бога ми,заклех се! И сложих було и халка
и всяка сутрин тичахме със него
в широките полета на страстта!
....
Недейте да ме гледате със недоверие,
аз истина ви казвам,аз бях там!
Принцеса бях! И после се превърнах във "това"!!!
Един ден принцът ме остави
(залюбил бе селска дъщеря)
и сякаш някой с нож разряза
сърцето ми,корсета и съня!
Захвърлих си короната на двора,
обух накъсани цървули,
разплетох и косите си,за да се скрия
и тръгнах из забравените друми!
Научих се да мразя и убивам,
огън да поддържам в бури.
Тютюн да дъвча и да плюя,
животните да ям,а не да милвам!...
И тъй...от принцеса се превърнах в скитник,
и Пепеляшка бях...и Мона Лиза!
И...не вярвайте на приказките-лъжат!
Принцовете се оказват "крадливата Лисица"!


Denimira  bowuu

 Heart Eyes Hug Heart Eyes
Докато продължаваш да пишеш така и да стопляш душата ми, ще ти извинявам отсъствията ! Hug

# 77
# 78
  • Мнения: 3 371

Жената може много да изтрае.
Тя доста дъждове е изтърпяла.
Едва ли мъж ще може да узнае
 в сълзите си как нощем е валяла...
Жената е калена с урагани.
Затуй са силни нейните ръце.
Повярвай й, че ще поиска само
 на теб да бъде някога небе...
Жената крие облаци в косите си.
И после ги разресва само с вятър.
Тя може и да бъде непоискана,
стаила се в ъглите на душата си...
Но искаш ли я – нека е безкрайно.
Дори и вечността я заслужава.
Тогава ще ти позволи нехайно
 с ръцете си чадър да й направиш...
И случва се в живота ти веднъж –
вали любов, без намеци да спре.
Жената е по-силна и от дъжд.
Но с чиста обич ще се предаде.

 Мира Дойчинова-irini

# 79
  • Mystic Falls/Eindhoven/SoFiA
  • Мнения: 10
Не наричай всички Приятели,
а само тези, които носят безсъние -
заради теб по очите си,
само тези, които от бързане
към теб забравят мечтите си,
само тези, пред които не криеш
колко крехки са в тебе надеждите..
Не наричай всички Приятели,
не използвай думите грешно!

Когато буря завие,
и полепнат тръни на пътя,
поогледай се КОЙ го е грижа?!…
И кой вместо теб ще пристъпи.
И кой не пуска ръката ти-
дори да няма стъпки нататък..
Не наричай всички Приятели,
помисли и отсей без остатък!

# 80
  • Мнения: 3 371
Добро утро в първия ден на новия месец ! Да го посрещнем с усмивка и добро настроение ! Hug





Февруари

 И този месец всичко е наред.
 Светът се върти. Дори до забрава.
 А това, че се будя без теб...
 Ама, моля те. Да не издребняваме.
 Има слънце. Изглежда нормално.
 Е, вярно, зима е. Леко студено.
 Февруари е. Почти обичайното
 замръзнало в очакване време.
 Да бъдем честни. Няма те. Точка.
 Но всичко е ужасно наред.
 И съм боса в снега си. Нарочно.
 Ще се скрия във кули от лед...
 Ако случайно решиш да те има,
 ох, хайде, стопявай ме вече.
 Че ужасно ми писна от зима.
 А пролетта не е никак далече...
 И съм същата, знаеш – кокиче,
 което и себе си изпреварва.
 Исках само да кажа, че те обичам.
 А на прогнози за времето – не вярвам.
 

автор Мира Дойчинова-irini

# 81
  • Mystic Falls/Eindhoven/SoFiA
  • Мнения: 10
Добро утро дано този месец да е още по добър за всички ни... аз искам още работа Simple Smile  Whistling

# 82
  • Мнения: 432
Моят Петък днеска се завърна,
беше скитал седмица така,
ала след четвъртък му омръзнало
и накрая го заглождила вина.
Аз не знаех - в офиса заета,
сред бумаги, прах и суета,
за любимия си даже не се сетих,
той обаче чакал - у дома.
Сложил чаши, свещи, питиета
съботната нощ в пакет увил,
панделка му вързал и с букета
ме посрещна много влюбен и ужасно мил.


margalo

# 83
  • Мнения: 12 093
 Hug

Приказка за щастието

Някога, много отдавна, Щастието било дадено на Човека в изобилие. Не било нужно той да се бори за него или да го търси, то просто си присъствало в ежедневието му и било част от неговия живот. Но въпреки това, Човекът все се оплаквал, недоволствал, мрънкал за всичко. Не оценявал онова, което имал.
Виждайки какво се случва, един ден ангелите се събрали на съвещание, за да решат какво да направят, за да променят това положение. Знаели, че Човекът оценява нещата, едва когато ги загуби, затова решили да скрият някъде Щастието. Така Човекът щял да усети и осъзнае липсата му най-силно. И вероятно щял да разбере стойността му и да го цени повече в последствие, когато сам се е преборил за да го получи. Били сигурни, че това ще има ефект. Да, обаче къде биха могли да скрият Щастието така, че да не е толкова лесно намирането му?!
Започнали да се изказват най-различни варианти. Един предлагал да го скрият на връх Еверест. Друг смятал за по-подходящо дъното на Атлантическия океан. Трети – кубетата на Тадж Махал. В някоя тясна горска пътечка…, в коридора на родилното отделение на някоя болница…, във фунийка за сладолед…, сред розите на някоя цветна градина…, в пакет цигари…, в брашното на някой хлебар… Изброили се толкова много места, но нито едно от тях не им се сторило достатъчно удачно и трудно за намиране. А нали именно това била целта. В този момент се чул нечий глас, който промълвил:
- Вътре в Човека да скрием Щастието! Там той поглежда най-рядко…
На това предложение вече всички кимнали одобрително. И приели идеята.
От тогава, та до ден днешен, Човешкото Щастие се крие вътре в самия Човек!
То вече не е даденост и никой не го получава наготово.
Трябва да се търси, да се намери…

от нета

Чудех се дали да започна
Скрит текст:
с „Имало едно време”... нали такова е началото на всички приказки. Е, може би това няма да е типичната приказка.

Все пак щастието не е спомен от миналото, нали? Казват още, че приказките са измислици, а пък то си е нещо съвсем реално.

Но ти сигурно мислиш, че въобще не виждаш къде е това щастие, че животът ти е скучен и еднообразен, а хората около теб са истински досадници.

Искаш ли да промениш това? Ще ти разкрия една тайна- лесно е, а и зависи само и единствено от теб.

Ето и няколко съвета:

Не вземай нещата прекалено на сериозно и се радвай на малките неща (забеляза ли колко е красива луната тази вечер) Не си струва да се мръщиш за всичко. Животът не е интересен, ако всичко върви по план. Та нали именно случайностите правят живота по-вълнуващ и внасят нещо нестандартно и ново в ежедневието ти.

Отърси се от рутината и пробвай нещо ново: запознай се с нови хора, промени обичайните маршрути, практикувай нестандартни спортове. Накратко: забрави предразсъдъците и си позволи нещо нетипично.

Поглези се. Всеки има нужда от малко време за себе си. Не само ще се почувстваш по- добре, но и ще те зареди с много положителна енергия.

Не се събуждай с мисълта, че е поредният скучен ден. Представи си колко прекрасни неща могат да ти се случат. Не ти ли се иска вече да провериш?

И сега най- важното:

Раздавай щедро усмивки! Някак си ти помагат да гледаш по-ведро на живота. Плюс това са перфектният аксесоар към твоята визия - усмихнатите хора са не само по-красиви, но и по-щастливи. Усмивката влияе подсъзнателно на усещанията ти. Американски учени дори са доказали този феномен. Опитай да се усмихваш просто така, без да имаш особена причина и ще се убедиш, че ще започнеш да приемаш света по различен начин.

Убедих ли те? Недей да чакаш - започни своята приказка още днес.

Кристина Велкова

# 84
# 85
  • Мнения: 3 371
Добро утро ! Хубав съботен ден !   bouquet Днес е Петльовден - честито на всички, които имат мъжки рожби !  bouquet

# 86
  • Мнения: 3 371
Той ме облича в мечти
 и ме завива с копнежи,
 над сълзите ми пали звезди
 и си говори с дъждовете ми.
 Той ме рисува с очи
 в бретона ми слага фиба,
 пали тъгата с искри
 и някак ме ражда по жива.
 Той ме загръща с рамото си
 подарява ми синева,
 прилегнал ми е на сърцето
 и ме обича така.
 Той ми събува обувките
 радва се на калта,
 приготвя ми вечеря
 и ме слага до него да спя.
 Нощем на завет в ръцете му
 липсите ми събира,
 слушам от страх сърцето му
 и се моля на Бог да не спира.
 

Маргало

# 87
# 88
  • Мнения: 3 371
хиПОтЕТИЧНО
 Тиха вечер със гримче опушено
 е разплела коси зад пердето
 и те гледа - стоиш омърлушено
 само с водка, без сок и мезета.
Беше чела май някъде в пресата
 или може би някъде в нета,
че си падат по теб поетесите,
ноооо... сърцето ти - плътно заето.
Тишината те хвърля във времето
и за гърлото здраво те стиска...
Но пък има в пространството шемети -
като мен... даже ти да не искаш.
Вечерта е красива и рошава,
бавно с моята сянка се слива...
Аз минавам в графата на лошите
 и със изгрева бял си отивам.

 Тиха вечер… Гримът е по дланите,
а сърцето виси на стената…
Кой ли вещ корифей по ботаника
 би преглътнал с такава салата?!
Той ще срешне нощта със ръцете си,
със звездите ще седне на чашка -
просто част от нещастните клетници
 на Юго, запетайка от Кафка -
ще прегърне с любов самотата си
 и по навик ще драсне куплетче
 с вкус и цвят на сърдечни остатъци,
ще потърси из нета късметче,
без да вярва във него… и в себе си
 в две искрящи звезди ще се врича -
в най-добрия от всичките шемети
…и в едно невъзможно момиче.

автори kadife_& Heartfelt

# 89
  • Мнения: 3 371


Понякога е хубаво да съм сама...
 Особено във нощи като тази.
 Не помня, че ми липсва любовта.
 Умея някак си да я създавам.
 От въздуха над сънения град.
 От лятото, полепнало по мене.
 От някакъв измислен звездопад.
 От липсата ти по ръцете ми.
 От нецелунатите устни. От дъха.
 От облата извивка на Луната.
 От меката постеля на Съня
 и пръстите на галещия вятър.
 От мисълта, че може би си там...
 Не знам къде, но искаш мене.
 От нежността, която ще ти дам,
 ако наистина желаеш да я вземеш.
 От някаква фантазия ... за нас.
 От силата, с която те копнея.
 Умея да създавам любовта...
 Понеже съм жена, умея...
 Caribiana

Общи условия

Активация на акаунт