Добро утро ! Макар и снежно и студено навън, пожелавам топлина и уют в душите и сърцата ви ! 
Изживейте го пълноценно !
Изживейте го пълноценно !
- Публикувана: 20 ян. 2013, 10:34 ч.
- Последно мнение: 20 март 2013, 21:47 ч.
Re: Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 89
Зад бариерата на чувствата
Тази нощ ще съм като Луна -
мълчалива, загадъчна, сребърна,
с вятърно разпиляна коса,
с пръсти сресана, вместо със гребени.
Във очите звезди ще блестят,
ще съм с дълга, дантелена нощница -
като фея от приказен свят,
като тайнствена, бяла магьосница.
Ще усетиш, политнал със мен,
как пресичаме в миг бариерата,
а наситени с хладен сатен
облаци ще ни бъдат постелята.
Две вселени - две буйни реки,
дълго чакали своето сливане -
в пълни с нежност пенливи води
ще се губим и ще се откриваме.
Две вълшебства ще бъдем в нощта,
две сияния в мрака кръстосани.
И след изгрева... чак сутринта
ще заспим от любов омагьосани.
автор kadife_
Тази нощ ще съм като Луна -
мълчалива, загадъчна, сребърна,
с вятърно разпиляна коса,
с пръсти сресана, вместо със гребени.
Във очите звезди ще блестят,
ще съм с дълга, дантелена нощница -
като фея от приказен свят,
като тайнствена, бяла магьосница.
Ще усетиш, политнал със мен,
как пресичаме в миг бариерата,
а наситени с хладен сатен
облаци ще ни бъдат постелята.
Две вселени - две буйни реки,
дълго чакали своето сливане -
в пълни с нежност пенливи води
ще се губим и ще се откриваме.
Две вълшебства ще бъдем в нощта,
две сияния в мрака кръстосани.
И след изгрева... чак сутринта
ще заспим от любов омагьосани.
автор kadife_
Не съм момиче. И не съм жена.
Импресия съм на един художник.
Измисли ме от цвят и тишина
и пълни със рехаво вино нощи.
...
Нахвърли силуета ми върху платното.
В очите ми постави две луни.
Със пръсти нарисува в мен живота.
И след това не можеше да спи.
Говореше ми, сякаш че съм жива.
Дори се влюби в мен. И полудя.
А аз останах недовършена картина.
Една от многото на стария таван.
Внезапно ми пресъхнаха боите.
Излющиха се всички цветове.
Оглеждах се единствено в стените.
Тогава пожелах да съм човек.
Поисках да обичам. Като истинска.
(Художникът ми беше дал живот.Нали? )
Прекрачих през платното и разплисках
дъждовната вода на твойте дни.
Сега разбираш ли защо съм по-различна?
Измислица съм на един художник.
Не искам друго. Само да обичам...
И ти да ме обичаш. Ако може...
Caribiana
Импресия съм на един художник.
Измисли ме от цвят и тишина
и пълни със рехаво вино нощи.
...
Нахвърли силуета ми върху платното.
В очите ми постави две луни.
Със пръсти нарисува в мен живота.
И след това не можеше да спи.
Говореше ми, сякаш че съм жива.
Дори се влюби в мен. И полудя.
А аз останах недовършена картина.
Една от многото на стария таван.
Внезапно ми пресъхнаха боите.
Излющиха се всички цветове.
Оглеждах се единствено в стените.
Тогава пожелах да съм човек.
Поисках да обичам. Като истинска.
(Художникът ми беше дал живот.Нали? )
Прекрачих през платното и разплисках
дъждовната вода на твойте дни.
Сега разбираш ли защо съм по-различна?
Измислица съм на един художник.
Не искам друго. Само да обичам...
И ти да ме обичаш. Ако може...
Caribiana
Сезонът на слоновете (или както там се превежда)
Гледах,къде на бързи обороти,къде не,филма ми е шантав на мен,може би щот не го разбирам,на турски е с арабски субтитри!
Берен е с много малка роля,затова я нямаше по пресконференциите,ама пък си е Берен! Втора няма такава!
И един момент уцелих с нея дето реве и без да знам защо и аз пак ревнах с нея,все едно гледах Бихтер,не мога да я приема по друг начин! Движенията,говора,усмивката-тя за мен остава Бихтер,независимо в колко други образи се превъплащава! 
А,като каза образи,някой да ми даде линк към Отмъщението,че си седя на първи епизод и не съм гледала нищо друго! И със субс,разбира се!
Приятно гледане,момичета!
Рецепта за Поносимост
Сега ще ти разкажа как да стане
светът почти с идея поносим:
Една ръка, поставена на рамото,
в мига, когато всичко те боли.
Един поет, обичащ до полуда,
и лист хартия. Може и салфетка.
Една душа, повярвала във чудо.
И жест на помощ, неочакващ сметка.
Една надежда още непомръкнала,
запалила искрица светлина.
И гледай, сякаш Пролет се промъква
във мислите. И във света.
А после трябва също малко време,
в което да се чуеш сам самичък.
Сърцето ти – една вселена в тебе –
очаква просто да се заобичаш.
Нататък всичко е пределно ясно:
Човекът е роден, за да живее.
Щом себе си врече във вечно щастие,
без избор е светът. Ще оцелее.
автор Мира Дойчинова-irini
