
ЛЮБОВ И РЕВНОСТ!
В една малка и много далечна страна, където не живеят обичайните жители и където хорските сълзи и радости не са познати, живеели две странни същества - ЛЮБОВ и РЕВНОСТ! Те били толкова близки по между си, че никой не можел да ги разграничи и да си ги представи един без друг. Били задружни и неразделни, затова решили да заживеят заедно в една къща, наречена „ДУША”. Всичко било прекрасно, приятелите живели щастливо и весело, а в техния уютен дом не влизал друг човек.
Един ден навън валял силен дъжд, било непоносимо студено, а вятърът със своята огромна сила не давал възможност на един пътник да продължи пътя си. ЛЮБОВТА и РЕВНОСТТА с удоволствие пуснали непознатия човек в своя дом – запалили камината, приготвили вкусна храна и меко легло за гостенина. По време на вечерята ЛЮБОВТА, РЕВНОСТТА и техният гост надълго и нашироко разговаряли за живота. Общуването между тях било толкова интересно и вълнуващо, че никой не забелязал, как времето излетяло и нощта минала. Мъжът започнал да се приготвя за път, но след дългите молби на ЛЮБОВТА, решил да остане още една нощ. И така минал и другият ден, после още един, след това друг... мъжът не си тръгвал, а ЛЮБОВТА не преставала да благодари на БОГА, че гостенинът останал при тях. След идването на този човек, ЛЮБОВТА, малко или много пренебрегвала РЕВНОСТТА и те вече не общували, както преди. Вече не си разказвали интересни истории, не стояли по цял нощ заедно до камината, били много променени и различни. ЛЮБОВТА била много щастлива, а РЕВНОСТТА с всеки изминал ден ставала по-мрачна и по-мрачна. И така едно слънчево утро, на вратата на „ДУШАТА” почукало ЩАСТИЕТО. Никой не отварял, вътре било съвсем тихо. ЩАСТИЕТО приближило прозореца, надникнало вътре и отскочило ужасено назад. ЩАСТИЕТО осъзнало, че вече е твърде късно...
Тримата обитатели на някога прекрасния и уютен дом вече не били между живите. Били мъртви. Първите двама обитатели били намерени отровени в спалнята, а третият обесен на няколко метра от тях. Не искало да повярва в случилото се, ЩАСТИЕТО трескаво се опитало да спаси всеки един от тях. Било късно. Не след дълго ЩАСТИЕТО намерило на стола бележка: „ Аз винаги съм желаел най-доброто за нея и я обичах повече от живота си. Не можах да понеса чувството, което ЛЮБОВТА изпитваше към този мъж. Мислите, за това, че тя е с него, а не с мен, отровиха моето сърце. Сега, когато сме в рая, тя трябва да знае, че аз винаги ще я обичам силно. По-силно от всички. Никой не може да я обича така. И където и да е сега, аз винаги ще бъда близо до нея . С обич – РЕВНОСТТА!
ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА! - www.setbol.com