Ау,този грозен Къванч
.....Госпожата, немой спа тази вечер от уплаха 
- Публикувана: 20 ян. 2013, 10:34 ч.
- Последно мнение: 20 март 2013, 21:47 ч.
Re: Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 89
плюй в пазвата, джанъм !Или Киво да плювне, повече декиш ще хване ! 
Да ви почерпя с една любима песен,която бях забравила!
Хей супер мерси че ми я припомни
На път за никъде
Момичето извади телефон
и много дълго си говори с някой.
Звучеше влюбено. И толкова самО...
И бавничко вървеше в тъмнината.
По стъпките и светваха звезди,
а тя едва ли знаеше, че го умее.
Говореше със някой, без дори
да подозира как след нея
по хорските настръхнали лица
се връщат плахо няколко усмивки
и как Луната слиза над света,
защото иска да остане близко
до тихата и, жълта топлина,
с която казва колко го обича,
до късчето изгряваща дъга,
която свети във това момиче.
А то вървеше толкова само,
макар, че си говореше със някой.
И после никой не разбра защо
Луната се обърна и заплака.
Caribiana
Момичето извади телефон
и много дълго си говори с някой.
Звучеше влюбено. И толкова самО...
И бавничко вървеше в тъмнината.
По стъпките и светваха звезди,
а тя едва ли знаеше, че го умее.
Говореше със някой, без дори
да подозира как след нея
по хорските настръхнали лица
се връщат плахо няколко усмивки
и как Луната слиза над света,
защото иска да остане близко
до тихата и, жълта топлина,
с която казва колко го обича,
до късчето изгряваща дъга,
която свети във това момиче.
А то вървеше толкова само,
макар, че си говореше със някой.
И после никой не разбра защо
Луната се обърна и заплака.
Caribiana
Ех, моя любов, мое чувство далечно,
докога ще се пълни душата ти с болка?
Ако аз съм причината в теб да е черно,
изтръгни ме. Защото сама аз не мога.
Прочисти си ума, и сърцето от мене.
... Без вина. И без укор. Назад не поглеждай.
Забрани и на спомена в теб да живее.
Ще е болест, която кръвта ти уврежда.
Преоткрий тишината. В прегръдката нейна
всяка рана, дори и дълбока зараства.
А пък аз нищо друго не исках от тебе,
само малка парченце любов да открадна.
автор Милена Йорданова
докога ще се пълни душата ти с болка?
Ако аз съм причината в теб да е черно,
изтръгни ме. Защото сама аз не мога.
Прочисти си ума, и сърцето от мене.
... Без вина. И без укор. Назад не поглеждай.
Забрани и на спомена в теб да живее.
Ще е болест, която кръвта ти уврежда.
Преоткрий тишината. В прегръдката нейна
всяка рана, дори и дълбока зараства.
А пък аз нищо друго не исках от тебе,
само малка парченце любов да открадна.
автор Милена Йорданова
Добър ден ! Петък е, със сигурност ще е такъв ! 
За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички изпуснати влакове,
за гарите недочакани,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всички цветя неподнесени,
за песните неизпети,
картини ненарисувани,
за чувствата неизлети
и танци неизтанцувани,
за стиховете неписани,
за маските несвалени,
за виковете подтиснати,
за ударите спестени,
за устните нецелунати,
за всички врати неоткрехнати,
за шансовете изгубени
и страхове непосрещнати,
за всички писма неизпратени,
любови несподелени,
за всичките прошки недадени,
за пропиляното време,
за грешките непоправени,
за всяко "ОБИЧАМ" неказано,
за бляновете забравени,
за щастието отказано,
за всички пропуснати други животи
и избори ненаправени -
СЕГА е моментът да мислим, защото
не знаем тук колко остава ни!
За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички изпуснати влакове,
за гарите недочакани,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всички цветя неподнесени,
за песните неизпети,
картини ненарисувани,
за чувствата неизлети
и танци неизтанцувани,
за стиховете неписани,
за маските несвалени,
за виковете подтиснати,
за ударите спестени,
за устните нецелунати,
за всички врати неоткрехнати,
за шансовете изгубени
и страхове непосрещнати,
за всички писма неизпратени,
любови несподелени,
за всичките прошки недадени,
за пропиляното време,
за грешките непоправени,
за всяко "ОБИЧАМ" неказано,
за бляновете забравени,
за щастието отказано,
за всички пропуснати други животи
и избори ненаправени -
СЕГА е моментът да мислим, защото
не знаем тук колко остава ни!
Която
Аз съм онази лилавата,
която рови в душата ти.
Която ти е по мярка
но не e във синхрон
с цвета на косата ти.
Която не те иска,
но те придърпва в съня си
и когато е сърдита
те пали с дъха си.
Която не иска много -
само живота ти,
защото без теб
ще й бъде сиротно.
Която не се моли,
но устните й са молещи
и когато не звънне
очаквай да те целуне.
Дето не помни минало,
но мечтае бъдеще
и когато е тъжна
копнее да те прегърне.
Аз съм усмивката,
която ти къса мислите.
Която не пита,
но отговорите срича
и ако още се чудиш...
Да, тя те обича!
автор Соня Георгиева