- Публикувана: 20 ян. 2013, 16:56 ч.
- Последно мнение: 25 ян. 2013, 01:54 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 179
През деня Фахретин е говорил с Ендер …
Мустафа е тръгнал с Решат Яшаран, видял ги е с очите си. Без насилие и заплахи, напълно доброволно.
Ф: Мустафа играе двойна роля, г-жо Ендер, отново работи с Яшаран. Внимавайте с Мустафа.
…Оказа се вярно…Решат е бил днес в Анкара, значи оттеглянето му е било просто номер! А сега сключва сделки зад гърба им…Някой го е информирал, че разрешителното е в сила…Откъде би могъл да разбере?…Ако Мустафа работи за тях, да се възползват, да им дават лъжлива информация…Ако той работи за тях…всичко, което е казала онази жена за Туранер също е лъжа…Къде е сега Мустафа?...
Мустафа е пред къщата на Кадир, гледа към светналите прозорци на къщата, от там се чува музика… По лицето на Мустафа се стичат сълзи…
Пак звъни телефонът му... Хаджер пита къде е, защо не вдига, случило ли се е нещо?…Не е вечеряла, чака го, да не закъснява…
Сами е при нея... Този мъж я съсипва, дори не се усмихва вече…Още ли работи за Яшаран? Пак замисля нещо. Не беше ли рибар в градчето си? Какво знае за бизнеса той, че всички искат да работят с него? С какво е толкова специален? Тук има нещо. Използват го да им върши мръсната работа…Този човек няма да свърши добре…
Мустафа седи замислен, пие, мълчи... Хаджер го гледа...Започва да му говори:
- Защо се отказа да заминат, вече никой не го преследва?... Защо все още стоят тук?... Искаше да избяга от Яшаран, защо си върна и пак се присъедини към тях? Защо не напусне, кого чака, не разбира... Надява се, че Фамагюл ще се върне при него един ден?
Той избухва...
М: Аз имах живот. Искам си живота обратно. Искам отново да бъда чист човек, с чиста душа…
Да влезе тогава в затвора, да изтърпи наказанието си, да се пречисти…
Той не мисли за Фатмагюл... Страда от гузна съвест…защото Фатмагюл все още го обича!
Хаджер с мъка преглъща сълзите си…
Х: Толкова грешиш…Не се заблуждавай. Тя приключи с теб много отдавна. Сега е съпруга на Керим.
Мустафа отново избухва, била е принудена, тя мрази Керим, той знае!... Не че има някаква надежда...
Хаджер сяда при него...
Нека да гледат напред, да мислят само за себе си, нека всеки гледа собствения си живот. Не й ли каза, че само тя му е останала. И тя няма никой друг, освен него... и техния Мурат.
Мустафа я гледа странно, втренчено...
М: Името на това момче няма да е Мурат! Просто няма да е...
Нали той предложи името, тя го е приела, името му вече не е „бебе”, нарича го Мурат.
М: Тогава не го наричай повече така! Мурат…Трябваше да е името на сина ми от Фатмагюл. Измисли друго име…Прекръсти го…
Хаджер не може да повярва на това, което чува... Залитайки влиза в спалнята...
Фахретин отлага връщането си в Австралия с една седмица.
К: "Баща ми иска да свърши още малко детективска работа. Само се тревожи напразно."
..................
Разрязват предварително сватбената торта...Танци...Керим си спомня, че песента е от първия им танц...Полунощ е минало. Рахми предлага да си дадат подаръците...
К: "Фатмагюл, купила си ми подарък? Тогава ми го дай."
Приготвят багажа за утрешното пътуване след подписването.
Ф: "Това е последната ти вечер като Мерием Аксой."
М: "От утре ще съм Мерием Пакалъм."
.................
Керим пренася куфарите...
.................
К: "Мила како. Мила како, батко Кадир ще те направи много щастлива. Силно вярвам в това. Затова сърцето ми е спокойно."
Решат е в чудесно настроение, подсвирква си... Каква изненада, Перихан е поканила г-жа Лале на закуска. Разказва им за пътуването до Анкара, доста ползотворно е било.
Р: Да, тоест, някакви добри новини след толкова време…Много е щастлив, че се е запознал с г-жа Лале.
Л: Никога не се знае кога и откъде ще се появи възможност. - допълва го тя. И тя се старае да не пропуска възможности…
Идва и Ердоан, има изненада за тях. Разрешителното за проекта за вятърната енергия ще бъде издадено през май. Сигурен ли е? Твърде сигурен, има надежден източник.
Тогава трябва да побързат…Това са добри новини, много добри…
Мустафа гледа отнесено... Чува гласа на Фатмагюл…”Ела, ела, лодкарю… бавно… бавно…ела до брега и ми покажи хубавото си личице…кажи че ме обичаш...” Отново гледа снимки на Фатмагюл… Спомня си... Вижда я как тича по склона...Маха му с кърпата си... ръка, сложена над очите й...”Ела, ела, лодкарю…”
Мелтем го гледа през стъклото... Мустафа я вижда, вика я…да влезе.
Мелтем: Добре ли си? Изглеждаш толкова отнесен напоследък…
М: Мисля за майка си… С всеки изминал ден все по-трудно понася липсата й, боли го все повече. Когато човек изгуби някого, когото обича…грешките, които е направил в миналото, го карат да съжалява още повече. - Иска ми се да е бях там, когато е имала нужда от мен.
Мелтем познава това чувство много добре, и тя непрекъснато мисли за баща си…Той е последният човек, който е говорил с него, помолил го е да я наглежда…
Мустафа: Да, затова съм тук.
Каква изненада е приготвил на жена си тази вечер? Ще се прибере по-рано, това наистина ще е изненада…Но ако има нещо пред вид… Не, просто пита…
