За мигането, при нас не е имало такъв проблем, но от яслата прихваща други. Най-продължителено беше преди сбръчкване на носа, оглеждах се да видя от кого е видял, от близки с които се събираме, така и не разбрах, къде го е видял, но мина време и той спря. От по-малки дечица като се среща и започва да си завира ръцете в устата.
Който е кърмил повече до 2 години и повече, не може а трябва да има самочивствие. За първо сериозно разболяване на 2 годинки и половина си е голямо постижение. Не знам какво повече искате от това дете, дори не е нужно да се събира с болни за да се разболее детето, те тези гадни вируси са си във въздуха. Люляче, май сте се изнервили повече покрай болеста на детенцето.
Иначе за сополчетата аз ги промивам със физиологичен разтвор, или със морска вода. Като е нервен и болен ползвам морска вода - спрей, понася я много добре, после слагаме и на мечо или преди това. Можеш да ползваш някоя любима играчка да му стане интересно и забавно на детето.


Ей, голям кошмар е в това отношение - постоянно гълта водата и затова гледам да плакна устичката с чиста четка по няколко пъти... Пробвахме със спринцовката от Панадола - ми пак гълта водата 


Определено не беше от вирус, защото след това нищо и нямаше. По принцип не е от много ящните, но на моменти като я прихване и корема и се подува и вече знае какво е да и се пукне коремчето - обясних и, че е повръщала, защото и се е пукнало коремчето
Голям плюс е и това, че вече сме на ясла и си мисля и се надявам, че и за градината няма да има проблем. И пак по темата аз пък се гордея като родител, че детето ми боледува много рядко, не само защото е дълго кърмено, но и поради липса на излишни отрови в организма си. Дори личната ни лекарка един път каза: Как го гледаш това дете, че не се разболява?, като че ли не знае каква е причината
- засега има ефект - успява да се залиса за по 2-3 часа дори, но не знам и това до кога ще е...
, щото той някой път я употребява за нещо като "глупав филм", в смисъл безинтересен или скучен филм. Та тя на няколко пъти разправяше как еди-кое си филмче било много "глупаво". И понеже на мен не ми харесваше този изказ, и й казвах "Аа, това филмче не е интересно". Сега, по-натам като почнат да разбират повече значението на тази дума (защото пак казвам не мисля, че случая е такъв при вас в момента), и ако се върне от училище примерно и каже, че някой й е казал такова нещо, мисля, че ще предприема подхода на съчувствието, но и да се опитам да разнищя дали и защо тя самата така се чувства по отношение на себе си. Нещо от сорта: "Натъжена си, че някой те е нарекъл глупава... Не е приятно, когато някой ни обижда... А ако еди-кой си не те беше нарекъл така, ти как се чувстваш, чувстваш ли се глупава?" И чрез едно такова разнищване на въпроса, най-вероятно детето само ще стигне до извода, че то самото не се чувства така, и че това какво някой те е нарекъл, не значи, че те прави такъв. Също бих казала, че за мен тя е много умно момиче. ... Малко се отплеснах, защото пак казвам - сигурна съм, че Николета не го осмисля на този етап, както между другото и нейното връстниче, което го е казало, според мен. И в такъв случай е прекалено рано да се обсъждат нещата по начина, по който описах.