СЕПТЕМВРИйчетата вече пеят, танцуват, рисуват и в снега лудуват

Аз съм за инхалации при запушен нос/кашлица. Но не и при обилна хрема - тогава повече като че ли пречат инхалациите.
Не че ще отпуши напълно, но определено ще облекчи за няколко часа дишането.
Предлагам знаеш - леко повдигнато матраче при сън, за да не пречат чак толкова много секретите.

Здравейте,
да се отчета на бързо - още не съм успяла да прегледам линковете за ритуалите за заспиване, но пък явно тази фаза мина, защото снощи Николета сама си заспа по-рано. Явно вече й се натрупа умора. Със сигурност ще ги погледна, ама пусто, все не ми остава време. Завъртяла ме е такава въртележка, работа, вкъщи, вечеря, приспиване.....времето все не стига.
Гледам че обсъждате болестите. И на мен са ми актуални. С Николета влачим една ужасна хрема откакто е тръгнала на ясла миналата година, всеки път като я хване вирусче, хремата се възбужда. И то, неприятна бактериална хрема, която вече не знам как да боря. Ако имате опит и идеи, моля споделете ги. В безизходица съм. Записах час за хомеопат, и пак ще се пробвам с хомеопатия, че вече не виждам изход с традиционната медицина....Но дотогава има 2 седмици.
Адаптацията ни към новата градина хич върви много бавно, всяка сутрин ревове и уговорки....При вас как е?

  Аз да споделя за градината. Коренна разлика от яслата!!! Плака първите седмица и половина и това беше, но продължава да се напишква като спи, през 2-3 дни се случва. Сутрин е кисел, защото му се спи, вечер едва след 22.30 заспива, като се е наиграл, целия репертоар от песни изпява и това чак тогава се паркира. Но пък ме приспива много успешно.
  Определено забелязвам разлика в отношението му към двете госпожи. По-възрастната си я харесва повече. Но и тя много ги гушка. При нея яде сам, облича се, а при другата прави номера. Тя не, че е много по-млада, но аз така ги определям. А за базата нищо положително не мога да кажа..... Матраци, легла и секции от преди 35 години. Двор с никакви съоръжения, но хайде работи се по въпроса за люлки и пързалки. Стари тоалетни чинии, стари шкафчета, стаята им е много сенчеста и усойна, няма светлинка. Но пък ги извеждат. Въпреки всичко съм мнооого по-доволна в сравнение с яслата. Пее ми нови песнички, всеки ден е изнесено на таблото какво са правили - личи работата на учителките! Като изключим обстановката, всичко друго в О'к. И това се забелязва при детето!
  За хремата - усетя ли, че става сериозно, започвам да мажа с Бактробан. Без да му е изписан! Знам, че е антибиотик, но помага. По-зле ще е ако го оставя и тръгне надолу или отиде в ушичките, както се случваше на 3-4 пъти миналата зима - отит след отит и всичко от нослето. Но това е, след като от нищо друго не се повлияват секретите. Иначе започвам с Тетрисал и вит. С. В повечето случаи това е достатъчно. Но ако не спре следва кл. тинктура и сребърна вода. Последното има голям ефект при Николай. Като слагам начестичко ср. вода за една седмица хремата отшумява. Но моля те, не приемай написаното за препоръка. Споделям какво аз предприемам. Никога няма да предложа нещо силно като Бактробан за друго дете!
  Вече си имаме наше жилище!!! Приключихме с банката и вече можем да си отпуснем душичките.... Още не мога да свикна. Мъжа ми като донесе заплатата, отделих веднага за вноскатa, а той ми се смее
  Ехххх, липсват ми топлите дни навън по площадките, как ще свикнем пак затворени.....? Дано поне всичко друго да ни е наред, така времето и да е лошо, на нас няма да ни пречи. Пожелавам ви усмихнат и спокоен ден!

Здравейте, моми4ета!

Оправиха ли се болните? Отдавна не сте писали. Тя и Дара втори път се разболява откак тръгна на прискул.

marigold_, bubolechence, относно говоренето само на български - винаги съм ги 4увствала и разсъждавала не6тата по съ6тия на4ин, по който и вие. Не ни е и хрумвало да го обсъждаме това не6то с мъжа ми дори. При нас винаги от само себе си се е разбирало, 4е държим да я нау4им на едно стабилно ниво на български, преди да тръгне на градина/у4или6те (а и след това разбира се, но там става по-трудно ве4е). Не живеем в район с много българи, нито имаме ве4е каквито и да е близки тук, та по-скоро притеснението ни е било да запазим българския, независимо дали 6те се приберем да живеем в България или не. При нас притесненията дойдоха от това, 4е Дара по принцип няма6е много социален опит с деца, има6е и все о6те има затруднения по пло6тадките - пази се по4ти винаги, когато някое дете идва към нея, страх я е да се смеси с децата по катеру6ките, да не я бутнат... ей такива много болезнени за мен ситуации. Работихме доста по въпроса със свекърва ми през времето, в което бе6е тя тук.. и то най ве4е тя, за6тото аз си ходех на работа по 4 дни в седмицата. Има голям напредък в сравнение с това, което бе6е, но най-ве4е 6то се касае до физи4еската 4аст - катерене, ска4ане. Социалната 4аст не е променена много. Та запо4нахме да се 4удим - до колко езикът има пръст в тая работа. Лятото по пло6тадките в определени ситуации играех ролята на превода4 - примерно за дребни спре4квания, които тя би могла евентуално и сама да разре6и, ако говоре6е езика. В прискула знаем от у4ителката и помо6ни4ката, 4е е резервирана, стои настрана... за разлика от по4ти вси4ки други деца (те вси4ки са и по-големи де, но все пак..). Това се променя лека-полека, но затова след малко 6те разкажа, ако остане време. И подозирайки, 4е не малка 4аст от трудната й социална адаптация се дължи на незнаенето на език, и тревожейки се как това 6те й се отрази на увереността й в себе си, няма как да не се запитам дали не направихме гре6ка. И понеже ми бе6е трудно да си отговоря на този вупрос, се замислих как бих постъпила сега, ако имам второ - ами със сигурност 6те му говоря в много малка 4аст от времето и на английски - не6то от сорта на пеене и на английски песни4ки о6те, докато е бебе, а не само български + говорене на англ., когато запо4не да играе по пло6тадките. Няма на4ин това да доведе до там, 4е да не могат да разговарят децата с бабите си в България. Това е някаква друга крайност, която не разбирам. Но в крайна сметка за мен е по-важно детето ми как се 4увства, и как гради вяра в себе си, от колкото това дали българският 6те й бъде перфектен. Но май стигнах до този извод за себе си по трудния на4ин. .. Но вси4ки деца са разли4ни, сблъскват се с разли4ни проблеми. Аз говоря за моето дете и как може би 6те постъпя, ако имаме второ тук. За други де4ица, които са по-об6тителни и смели с другите деца, незнаенето изоб6то на езика на страната, в която са,, може и да не е никаква пре4ка в на4алото.
Велизар4е, зна4и и Ники е така срамежлив и свит... много е трудно да ги гледа така 4овек... За6тото ина4е Дара си ли4и как се вълнува, гледа децата, изклйу4ително наблйудателна е, но не се вклйу4ва в игрите. И на6ето постоянно подканяне със сигурност създава о6те по-голяма съпротива у нея... хем ги знам тези не6та, и не мога, и не мога да се въздържа от такива реплики, а те децата толкова усе6тат ние каво изпитваме. Ето 4ета сега книгата на Л. Коен, то4но е за тревожните и боязливи деца.. да видим. Поръ4ала съм 2-3 книги от библиотеката за т.нар. "високо 4увствителни деца", както и за censory processing disorder (нямам представа как го превеждат в България). Имам съмнение, 4е тя може да се окаже едно такова свръх 4увствително дете. И ако е така, искам да знам какво да променя около нея и във възпитанието евентуално.
Ина4е прискула не върви зле. Нау4ава доста не6та... пеят се песни от сутрин до ве4ер в нас , но не знам там дали се отпуска малко пове4е, поне на моменти. А тя нали е най-малка, и има там 3-4 моми4енца, които направо като майки се грижат за нея, а нея я имат за кукла направо, искат да я галят, целуват ... това като го разбрах и бях на седмото небе - 4е някой об6тува с детето ми, 4е по-бързо 6те се адаптира, и така. Но тя пък, интересно, взе да отказва да ги хва6та за ръ4и4ка, когато те дойдат при нея, а после пък се оказва, 4е била ходила след едно от мом4енцата, и с него се държали за ръка един ден . Абе дето ми казва у4ителката й онзи ден като я питах о6те ли ходи по това мом4енце, и тя се смее и казва: "Ами тя си раз6ирява хоризонта" - бе6е ходила при друго мом4енце да правят не6то с пластелин. Та такива работи при нас.
Онзи ден не6то си играе6е спокойно в нас, аз бях пуснала да се върти релаксира6та музика, тук-таме не6то оперно дори... та пее си Андреа Бо4ели не6то, извиваики, и тя констатира: "Не6то се оплаква."

Giada, много добре си го казала. И аз това съм го осъзнала, и аз така се 4удя кое по-напред да подхвана в моя характер, 4е да не повлия зле на Дара. А 4е прихва6тат по4ти вси4ко от нас - това е от ясно, по-ясно. В на6ия слу4ай не мога да не си давам сметка за следния факт, за който съм 4ела на много места - по4ти винаги тревожните деца имат тревожни родители .

И много други не6та ми се споделят с вас, но аз като по4на по една тема, и няма спиране... Затова поздрави на вси4ки вас, към които не се обърнах специално.
От много време се губи jos

И аз забелязах... Дано да са добре.

При Лора сега се заформят големи купони - за този месец вече на 3-ти РД е канена. Татето малко недоволства, че аз ходя с нея. Ами ходя - да понауча това-онова. Бе с 2 думи да поклюкарим с другите майки 
Научих, че имат проблем с хартията - все свършва. Айде, моята много стиска (което не ми харесва, ама не виждам какво да направя) и ходи по голяма в нас сутрин или вечер. Т.е. ходи по-рядко.
Но има деца, които са направили проблеми покрай незабърсването - зачервявания, болки

Ама моето не ми казва, че нямат хартия - или тя не хваща момент с нямане, или просто си е 'перде'. Сега ще купя хария само за градината и почвам всяка седмица да пращам по нея. И другите майки ще пращат.

Лелята на група нещо много лежерно го раздава - не помага на децата. То верно, че са по-големи и реално са в предучилищна група (как само звучи това), но има някои, на които все още им трябва малко помощ и при обличане, и при бърсането на дупе.
Лелята, която беше в 1-ва група, децата още я помнят и питат къде е...

Сами вече по-добре с пишането - или пропуска, или има макс едно напикаване. Но както е бил ок в градината, така в нас си наваксва. Снощи така и не открих къде е успял да пишне - гащите бяха морки, а гърнето - сухо.

привет, мами,
ще ви чета по-натам.
да са здрави и обичани, обичливи всички рожденици!
успешна градинска година!
как сте?
ако има болни - да се оправят бързо, че пак идва топлата есен
аз ходих по разни изследвания, гледам да се възстановя по-бързо и да съм си пак като преди,
надявам се вече всичко да е наред и да върви към оправяне.
Милица е в нова градина, ходи на плуване и е много доволна, успяхме в началото на септември да идем и на море с децата, малко морска терапия и за мен.
взех й една книжка крокотак от 3 до 5 г. със 180 занимания.

velizarka, честито ви ваш дом, нека има само радости в него!

по-натам ще се включа като ви прочета, само да имам възможност.
поздрави на всички

marigold, ние сме си в България, не в чужбина:) Малкия ходи в държавно ОДЗ, групите им в яслата бяха от около 15-20 деца, сега на градинка редовни са няколко повече. От отношението на персонала не мога да се оплача, но все ми се струва, че за една година редовно посещение по 8 часа на ден би трябвало да е научил поне 5 думи на кръст! А той определено е схватлив - вкъщи за краткото време, в което е буден и сме заедно научи много много неща. Детето на приятелка в Холандия от няколко часа посещение на занималня, 2-3 пъти на седмица е научило повече думи на холандски, отколкото моя - на български. Всичко е до подхода на възпитателя, мисля.
Люляче по повод написаното от теб, ще си позволя да дам лично мнение - не мисля, че различния език е огромна част от пречката Дари да общува с другите деца. Първо, защото досега бяха прекалено малки, за да желаят роля в съвместни игри дори и да владеят прекрасно езика. Описваш обаче ситуации, в които няма наличие на съвместна игра, а просто игра на много деца на едно място (площадка, катерушка, пързалка), където е възможно дори да не се стигне до контакт с тези деца и където тя не смее да се намеси. Това вече не знам на какво може да се дължи - дали от страх да не я бутнат или просто няма социален опит както казваш, но не мисля, че е защото я е страх, че няма да се разбере на английски с децата. Второ, за дете, което по принцип е общително и нахакано езиковата бариера изобщо не е бариера. Примерно моя син не е чак толкова общителен, но ако му е кеф ходи при децата и им говори. Те не го разбират, но му отговарят нещо си; той също не ги разбира, но пак им плямпа нещо в отговор и така... В хода на този разговор научава по една дума, в следващия - друга... Ролята на преводач в спречквания на площадката също никак не ми е чужда. Вчера едно малко момиченце се повози на колелото му, а той пожела да си тръгнем - веднага погледна към мен "мамо, вече си искам колелото". Казах му сам да иде и да го поиска с думите (на български) "може ли вече да ми върнеш колелото". Това е хипер дълго и неясно изречение за него, но схвана идеята, отиде и каза "искам колатааа" Така ще се научат децата, стъпка по стъпка; и на комуникация по принцип, и на език. За Дари, може би ще е добре да не я пришпорвате, според мен. Може би 'и трябва малко време, за да свикне с децата - ето в прискула вече държи други дечица за ръка! Малката дъщеря на сестра ми беше с подобен нрав, като прибавим и болезнената привързаност към мама, на моменти не се търпеше. Сега, на 4 е доста по-овладяна по отношение на мама, а за другите деца - седи, оглежда ги, преценя ги, мисли си нещо и само към някои проявява желание за комуникация. Подбира си средата детето:) Дано нещата при вас се развият по-бързо, за да си спокойна и ти.

Люляче, синът ми е общителен и оправен, в България всички ме питаха това момченце на детска градина ли ходи, че е толкова оправно. Тук обаче виждам, че понеже не разбира езика, в детската градина децата идват при него и искат да си говорят с нас, а той се изолира сам и се държи все едно ги няма. Не плаче, харесва му в детската градина, но това е неговата реакция към това, че не разбира езика. В България започваше разговор с всички по улиците и площадките, тук се опитваше да говори на български, после видя, че не го разбират. И на мен ми става мъчно, има си минусите и трудностите заедно с всички плюсове на живота ни тук.
Радвай се поне, че обръщат достатъчно внимание на сетето ти, при нас е една учителка с 25 деца в смесена група от 3 до 6 годишни. И определено няма кой да му обърне много внимание
Мъжът ми ми изпрати една статия за тревожните родители и ме помоли само да не ставам такава
buboleche, няма спор, че учителят е да не кажа най-важен за отношенията между децата, за това как се чувстват те в детската градина, какво научават. При нас леличката е най-мила и синът ми казва, че тя е добричката учителка.

marigold, миличкото детенце, ако страни съзнателно, тогава вече наистина трябва да се намеси педагогът! На мен също ми казаха, че "не играе с децата, защото не знае български; стои си сам." Не мисля че са ме лъгали, но мисля, че са се заблудили. Ами той тръгна на две годинки на ясла и по това време не играеше с деца по принцип. Около нас е пълно с деца на неговата възраст и малко по-големи, които знаят езика и дори да сме с тях идваше да си рови около мен на пясъка... или като ни дойдат на гости, отиваше в другата стая да си играе...
Питай ги дали имат общи игри, в които всяко дете има ред и върши нещо, или се върши нещо заедно от всички? На мен ми казаха ми още, че в такива групови игри (хорца, "надува се балона" и разни други) искал да участва и е участвал. Даже научи хореографията на някои песнички и ги изтанцува на празника за пролетта, макар че от самата песничка знаеше само думата мамо . Може момченцето ти да се отпусне именно в такива общи игри! Във всеки случай според мен е добре непрекъснато да контактуваш с учителката им. Уф, голяма съветница се извъдих, не го правя с лоша умисъл

Здравейте мили момичета!Не съм ви писала с...месеци! 
С две думи сме горе долу добре,малката е на градина,сутрин ми мрънка,много не и се ходи,но в момента в който я оставя всичко и минава!Говоро си всичко,даже ме учудва понякога,какви думи знае ,пее и казва стихчета  !Често ми боледува...нослето е дежурно да тече,минахме и вируса с разтройство и повръщане!Нощем все още ми се напикава понякога,но не всеки ден,но се надявам да го израсте скоро и това!
А аз работя,много си харесвам и обичам работата,доста съм заета,дори и в събота ходя е повечето случай!
Ами това е за сега,не обещавам,но ще се опитам да сам малкоо по редовна вече!
Поздрави и целувкиии! 

Здравейте и от мен...хвърлям по едно око, но вече нямам никакво време да пиша. Сама с голямо, малко бебе, кон и къща ми дойде в повече, но не се оплаквам, ще се справя някак надявам се.
Онази история с кучето мина, остана и малко страх, може би няма да и мине или поне не скоро, щях да подавам жалба и да съдя общината, но сили и време не ми стигнаха.
Джос и аз често се сещах за вас и все да питам как сте, но все не стигам до писане, радвам се, че се появи и се надявам скоро всичко да е наред при вас, дано си добре 
По другите въпроси не мога да се включа....заспивам...
Исках да ви покажа кобилата, новия член на семейството ни, то и Йоана не съм ви показвала, та айде всички попълнения на куп, но за да не качвам снимки ви давам този линк, където ще ни видите всички - Мая, Йоана, кобилата Зита и моя милост
http://prodavalnik.com/konna-ezda-i33109415

Привет и от мен! Отдавна май не съм се разписвала, но времето все за нищо не стига...
 
Веси, прекрасни сте!    Възхищавам се на волята и упоритостта, с която преследваш мечтите си. Със сигурност не ти е лесно, но усилията си заслужават и вярвам, че въпреки умората, се чувстваш удовлетворена от това, което правиш. Непременно ще ти се обадим за един урок по езда при първа възможност.
Велизарка искам да ти благодаря за препоръките за сиропите на Абока.    Наистина са вълшебни. Радвам се, че на пазара вече се предлагат все повече натурални продукти.
Джос, дано нещата при теб да се развиват в положителна посока.

Нямам възможност да се разпростра по другите теми, само да споделя за Никола и неговата адаптация в градината. Е, не се размина без мрънкане, че не му се ходи, но като цяло лесно свикна с промяната. Казват, че там е спокоен, играе, храни се, спи. Майка ми следобед го взима усмихнат и в настроение. Напразни се оказаха и страховете ми как ще се обслужва сам. За общо 7-те дни които е ходил виждам голям напредък отностно хранене, обличане, ходене до тоалетна. Изявява желание за самостоятелност и даже ми забранява да му помагам -"Мога сам." Изключително съм доволна от учителките, поне доколкото добих впечатления от краткия си контакт с тях. Опитни и внимателни, с подход към децата. Проблем обаче са лелките, които се опитват да се наложат и да установят дисциплина с излишна строгост и всяване на страх. Баща му по този повод вече имаше разговор с учителките. В последствие разбрахме, че е говорено с конкретната лелка. Надявам се това да не се отрази на отношението й към детето, както често става в такива ситуации.
Тези дни се надявам сополките най-накрая да спрат и след двуседмично отсъствие отново да тръгне на градина. Дано да няма големи драми! 

Прегръщам ви всички и нека дечицата ни са здрави, щастливи и усмихнати!

Пиша от мобилния накратко, малката изкара остър бронхит, за който аз много се обвинявях. Важното е, ча сега е добре, вкъщи си стои, после почваме наново адаптацията към градината. Надявам се да сте добре

Не се обвинявай 
Понякога вирусите са по-агресивни и съчетани със стреса от ясла/градина и става белята.
Важното е, че детето вече е добре.

Аз пак по малко страничен въпрос - мисля, че ти беше писала за катерене на стена за деца. За това ли ставаше дума - http://climbnsa.com/%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5-% … %D0%B5/kidsclimb/ ?

v_spasova, благодаря за милите думи

да това е, има курсове и на една стена в Бонсист, която също не е лоша, там има по-малко хора.