Включвам се относно притесненията ви за необщителността на децата.Според мен всичко е въпрос на характер и на зодия, а и на малко повечко време, което им е нужно да се адаптират. Понеже и аз самата съм дева ми се струва, че по-лесно разбирам мотивите на мъниците за тази стеснителност и срамежливост. Аз бях същата като малка, изобщо не обичах да ме разпитват непознати, да ми задават обичайните въпроси, да ме пощипват по бузките и т.н. Сега наблюдавам и моята малка девичка, която сравнително лесно се адаптира в градината, но пък все още не говори там. Госпожите не ми вярват, че може да говори
но иначе пък си била избрала някои от по-кротките деца и си играела с тях. Според думите на госпожата се разбирали само с очи. Другото, което ми прави впечатление, когато някой страничен човек я попита нещо не отговаря, но ако аз я попитам същото в негово присъствие - отговаря. Просто се срамува, което ще кажете, че е типично за повечето деца, но баткото не беше така. Той навсякъде всичко и със всички си плямпа, без да се притеснява
Та, пак казвам, не се притеснявайте, всичко е въпрос на характер, постепенно ще свикнат с другите деца и даже ще започнат да ги командват, защото както и вие сте забелязали децата ни са много наблюдателни, много съобразителни, много бързо схващат нови умения и сръчно ги изпълняват. Всичко това рано или късно ще излезе на повърхността и ще изпъкнат пред другите деца със своя интелект.
Това, което можем да направим като родители е да не ги притискаме да общуват - да ги стимулираме да, но не и на всяка цена. Те много добре усещат с кое дете могат да играят и с кое ще се чувстват в опасност. Леко и постепенно да ги учим как да се сближават, какви игри могат да си играят заедно и да им даваме свобода и увереност да решават сами. В нашия случай много голямо положително влияние оказва баткото, защото той ни е пример за всички игри. Каквото бати направи, веднага се повтаря, та и по площадките е свикнала като него да се справя сама. Само, ако някое дете я притесни с нещо или я удари, тогава идва да ми каже.
А относно това, Люляче, че говорите вкъщи само на български, мисля, че и аз бих постъпила така на ваше място. Може би щях да търся да и осигуря повече контакти с местни деца, но може би там отношенията са по-различни от тук и това не е толкова лесно. Но и едно дете да намерите, което да говори на английски и да се разбира с Дара, да си подхождат в игрите, мисля, че много ще и помогне. По-бавно ще се адаптира, но със сигурност ще се научи да говори и двата езика, и да общува с децата. Просто и трябва малко повече време