Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

По повод таланта и виртуозите! Познавам Минчо Минчев .Като дете баща му го връзваше за крака на пианото ,за да свири на цигулката. Ние децата играехме на улицата под прозореца му, а той свиреше до откат! Според вас това мъчение ли е или не!!Не съм го чула обаче да се оплаква от баща си! Той направи и Мила Георгиева това ,което е-с много къртовски труд!

То ако ставаше само с тананикане, след смъртта му по-неталантливите нямаше да искат да се докопат до партитурите му като удавници за сламка.

Мелодията на полегнала Тодора е елементарна и с нищо не е гениална. Обработката й прави песента специална. Точно тази е разликата м/у това някой да измисли 'нещо' дори да е хубаво ей така, орейки земята, и това някой който има освен талант и необходимите знания. Чудесна илюстрация всъщност за това какво щеше да е Моцарт без баща си.

То не че няма и такива картини, но както в един филм един изкуствовед се изказа: "Авторът трябва най-малко да се е самоубил." 

Може би Фройд щеше да стои гладен, ако Моцарт имаше друг баща.

Според мен нещата са толкова прости, че няма повече на къде...
Говори се за Моцарт, за не знам кой си, но дори и Моцарт е бил "тикан" от родителите си
Таланта е необходимо, но не достатъчно условие!!! Така е било винаги.
Труда е в основата на всичко и упоритостта.Дано не звуча патетично, но имам много примери в това отношение. И аз съм първия от тях...Колкото и да си талантлив, не положиш лми усилия да развиеш този талант той е просто едно нищо...Аз бях и съм изключително музикална. Когато майка ми ме записа на балет преди мнооооого години, учителката и каза, че от мен балерина няма да стане, /и беше права!:)/но за инструмент съм идеална. Е, свирила съм на цигулка, на фагот, на пиано, защото според майка ми трябваше да имам понятие от инструменти, имах талант, но нямах една Нешка до себе си да ме подхване яко. Децата доста бързо прегарят в желанията си и  единици са последователните и амбицирани малчугани. Момичетата на Нешка са имали потенциала да станат шампионки и треньорката е положила всички усилия да дадат най - доброто от себе си. Били са мотивирани да го направят  и чак сега Бианчето разбира, че е платила висока цена, за да стане известна в целия свят гимнастичка. Тя какво по - точно иска сега с тази книга? Целта и ми е доста мъглява..
А що се отнася до това дали родителите са знаели на какво са подлагани децата им и как видиш, ли ако са знаели са щели да се противопоставят, ще ви подсетя за сестрите Малееви, чиято собствена майка ги е спуквала от тренировки. Целта оправдава средствата!!!!

Бианка и преди е давала интервюта по темата, скандалът си е вървял в реално време.
Решила сега жената, написала книга.
Преживейте го. Що ви е толкова трудно, не разбирам, пък "мотивирането" с шамари и унижения приемате за нормално.

Абсолютно .Те повечето всъщност са така.
Имаше една подобна история за друга гимнастичка.

Ами защото не е ясно дали е истина, докъде е истина ...явно е по средата истината.
 
Повечето й гимнастички всъщност се изказват с признателност и разбиране за 'цената'.
виж какво е написала например Диляна Георгиева за нея "People like Neshka should be given longer time on earth so they can keep creating miracles...."  За Диляна Георгиева говореха, че по време на тренировка й се е отлепила ретината, или нещо такова, след което Нешка влиза в болнциата, където е и обявява, че Диляна лъже.
Не ти ли е странно...
Аз ако съм на другия край на света защо ще пиша такива неща, ако се чувствам жертва, ако са ме мотивирали с 'шамари и унижения" -  какво ще ме кара да пиша такива неща след сто години?

ПП Гледайте " За Нешка Р и нейните момичета" в ю тюб го има филма аз снощи го гледах. Може би нещо от истината се вижда там.

Коя цел оправдава тези средства по-долу:
"След Сеул

Лежах в леглото в чистата хотелска стая в Япония. Не можех да се наситя на чувството, което изпитвах. Нямаше повече да съм гимнастичка! Нямаше да се налага да ставам в 5,30 сутринта, да се мъча, да треперя от нерви и да гладувам,.. Нямаше да се налага повече да ме боли. Да преодолявам болката.

Не, това не можеше да бъде вярно. Изглеждаше като някаква жестока шега. Беше ми толкова леко и в същото време нереално и лъжовно. Бяхме приключили с договорените няколко продукции в различни японски градове и се връщахме у дома. Край на мъките! За първи път от толкова дълго време поех дълбоко дъх въпреки болките, които изпитвах по тялото и в душата си.

Това лежерно усещане за свобода не трая дълго. Съвсем скоро бе заменено с убийствения ефект от речта, която Нешка дръпна пред целия отбор.

Събра всички в стаята ми и обясни колко низко съм паднала, какъв предател и родоотстъпник съм се оказала и само ако някой посмее да разговаря или пък да поддържа отношения с мен! Всяка нейна дума ми действаше като парен чук, който ме забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в земята. Мечтаех да мога да изкопая сама дупката, в която ме бутаха, за да се свра там по-бързо. И цялата тази екзекуция да свърши по-скоро.

Всички подаръци от почитатели и организатори ми бяха отнети. „Ами да! Не ги заслужавах! Бях си изпуснала бухалките. Нарочно! За да проваля България. За да съсипя всичко, което с толкова труд други бяха постигнали…“ Всякакви отношения с останалите момичета ми бяха забранени. Куфарът ми бе подложен на щателна проверка и мизерното ми багажче едва удари 12 кг, при условие че бях живяла в Япония месец и половина и бях получила толкова много трогателни дреболийки от почитатели и приятели, които са със сантиментална стойност за всяко момиче на моята възраст.

Стоях като пиле и не можех да се защитя. Вменяваха ми вина и аз я допусках. Ограбваха ме и мълчах. Разпъваха ме на кръст и умирах бавно.

Старши треньорката приключи с тирадата си, взе незаслужените от мен вещи и даде знак на всички да си тръгват. Момичетата бавно станаха и мълчаливо започнаха да напускат стаята. Докато се възцари гробна тишина.

От която… някак си аз трябваше да се измъквам сама и да се правя, че нищо не е станало. Бях отхвърлената, низвергнатата, отлъчената, заплютата…

Психическият натиск започна още преди да сме се върнали в България. Никой не говореше с мен. Никой не искаше да се обвързва с мен. Сега си давам сметка, че това е било просто презастраховане. Трябвало е да повярвам във „вината си“. Някой трябваше да обере последствията за провала на художествената гимнастика на Олимпиада’ 88 и това трябваше да бъда аз.

В България медиите, колкото и малко да бяха по онова време, но затова пък гледани и четени, (основно верните на Нешка спортни журналисти Сашо Диков и Ваня Влашка) ме разпъваха на кръст. Гръмнаха за грандиозен скандал между състезател и треньор. Разнищваха ме. Родителите ми едва успяваха да ме предпазят от враждебни хули и нападки.

Не излизах навън. Не смеех да гледам хората по улиците в очите. Чувствах ужасна вина и срам. Нешка бе успяла да ми вмени вината, че съм родоотстъпник и заслужавам презрение."

Докато бях по турнири, тренировки и т.н. никой не си е позволил да ме бие или тероризира (сигурно 8км пробег за 10 годишно е терор в очите на хората отстрани, за спортиста - с това му започва деня)... е имало е по едни кашкавалени ръце и метната ракета в страни, но не мога да кажа тормоз.
Излизала съм на мач с прясно свален гипс и изкълчен глезен(гипсирания) от сутришната тренировка - не можех да си обуя маратонката, но това аз съм го искала. Сълзите ми не спираха през целия мач, но не се отказах. Не победих в мача, но победих себе си и до ден днешен тази моя постъпка ми дава мотивация, когато съм на прага да се откажа, отчая или не зная какво да правя, без значение от ситуацията.

Последния бой, който ядох от майка ми обаче беше с рамката, на която рисувах - не бях яла и спала от не знам колко време, рисувах кубче от поне 10 часа... но никога не съм си помисляла, че това е тормоз, сама едва ли някога щях да го направя ей, така от лична мотивация  , но това бе една от стъпките, които ме отведе до целта, която имах.
В крайна сметка всеки има право на избор. Аз се отказах от спорта, всъщност положението с кракът ми беше толкова сериозно, че нямах друг избор, но и там където тръгнах след това бача беше още по-брутален, защото за няколко месеца трябваше да постигна неща, които се развиват с години и опита ми в спорта беше главния виновник да се справя.

10 с, май освен теб никой не се съмнява, че е истината.  Оправдават го, заради целта.
Илиана Раева също казва, че е мислила за самоубийство

ahasver , искаш да кажеш, че без бой не се става човек ли?

Е защо само тя:)
Аз също мисля, че БП поднася някакви сълзливи драми за да си гони личния интерес.
Иначе няма как да си обясня цитатите от книгата й. За художествена литература не стават, фактологията е под всякаква критика..

Кой освен Бианка П е казал, че е бил пребиван от Нешка?
Къде е границата на слуха и реалността.
Иначе какво да се учудвам, честно казано не искам да е вярно че ги е пребивала,казах, че ще съм много разочарована, ако е така. Защото ми се ще поне това да не е било лъжа от миналото, както всичко останало. Търчахме по дворовете на София и се правехме на тези момичета. Не помня други модели да сме имали, изключвам Кали от Седморката на Блейк

Не, под тормоз имам предвид издевателствата и изстъпленията на Нешка - бой и обиди.
Едва ли толкова сложно се изразявам  на български.


Чакайте на филм да ви покажат как крещи и ги налага с бухалките...