Раждане в АГ"Света София"(бившата Тина Киркова) - 6 част

Аз не съветвам никого да ползва обикновена стая, защото има много голям процент родилки от ромски произход. Всекибсам си решава, разбира се.

Офф, пълни глупости са това. Отношението към "простосмъртните" е съвсем нормално и човешко, с изключение на тези от Детско, но то навсякъде е така. Циганките ВИНАГИ са ги слагали в отделни стаи. Раждала съм в ТК през 2013 г. и 2016 г., и двата пъти съм лежала в обикновена стая. ВИП-ът има предимства, ама чак пък толкова да се драматизира... Няма нужда да плашите бъдещите мами толкова.

. Не знаех, че ги слагат в отделни стаи. Бебето ми беше 3 дни в детско отделение и често висях по коридора, просто ми направи впечатление, че по него обикаляха основно ромки.
В такъв случай прединствата на вип-а са в броя пациентки (2 в стая и съответно 4 с обща баня) / или съответно 1, ако се ползва единична стая/ и в леглата с повдигащ се гръб, които са много удобни за кърмене. Откъм интериор разлика с обикновените стаи няма.

Аз раждах в ТК преди 3 седмици. Избрах болницата, защото докторът ми изражда там и бях секцио. Да, бях във ВИП стая с още една жена, но я избрах предимно заради климатика (не знам на 2-я дали има) и заради това, че ММ можеше да стои при нас много повече от времето за свиждане. Общо взето стоеше от 12,00 до 20.00 без никой да прави забележки. Лежала съм в ТК на 3-я етаж и очаквах малко лошо отношение, но бях изненадана. Първо в реанимация персоналът беше много отзивчив. След това на 5-я етаж същото отношение. Акушерките каквото и да ги питаш, ти отговаряха и показваха (на мен ми е първо дете). Бебетата, ако не искахме да са при нас нощем, ги взимаха. През деня си бяха при нас и ги взимаха само за тоалет и визитация. Всеки ден минаваше педиатър да каже какво се случва с бебето и да отговори на въпросите.  Чистеха и стаята и банята.
Колкото до свободни ВИП стаи - ако няма на момента, при първа възможност, дори и да е по-късно в рамките на деня, изпълняват желанието на родилката.
И аз не мисля, че бъдещите майки трябва да се плашат. Има и отворени врати във всяка болница и всяка може да прецени дали условията я устройват. За отношение - това вече си зависи от човека срещу теб.

Точно това исках да кажа и аз - всеки , който е бил там, ще потвърди, че във ВИП-а е като в друга болница. Какъв климатик, и какъв човек срещу теб - всички без изключение се държаха ужасно с майките. Какво почистване на банята? Може би 1 път за цялата седмица. Затова и споделям - който има възможност, да не се колебае да е във ВИП-а, за да не остане травмиран като нас на 2рия.

Нито са се държали зле с мен на 2-рия, нито съм се травмирала. 2014
раждах.

Престоят ми в тази болница беше едно от най - изнервящите изживявания, които съм имала.  Наложи се да останем 5 дни, тъй като на бебето беше назначен антибиотик - честа практика в тази болница. Никаква помощ и подкрепа не получих от никой, напротив, от 6 сутринта до 12 вечерта беше едно непрестанно нахлуване в стаята за какво ли не. Цари едно престараване и тъпчена на родилката и бебето с всякакви лекарства, без да се иска съгласие. Имах проблем с гърдите и единствената реакция беше да ми обяснят как до няколко часа ще вдигна 40 градуса и ще се получи мастит. Никой не ми помогна да се справя с положението и тук искам да отговоря на дамата, която каза за отворените врати, че там доста се преиначават нещата. Аз ходих и ни казаха, че разполагат с електрически помпи за кърма, които можем спокойно да ползваме, но това е абсолютна лъжа. Когато попитах за помпа ми казаха, че нямат и ме гледаха все едно им искам пари. Единствено благодарение на късмета и добре развитите рефлекси на бебето ми, все пак, успях да кърмя. Топла вода във " ВИП " стаята ми нямаше, а от дограмата духаше постоянно. От въпросните " удобни " легла целият ми крак беше син.
Най - лошото, обаче, е какво бяха причинили на детето ми. Вместо да й сложат абокат, през който да вливат антибиотика, я бяха боли всеки ден по два пъти в крачето. Когато педиатърът дойде след изписването да ни види и съблече детето се потресе и каза, че това е недопустимо. Малката няколко седмици изпитваше ужас докато я събличахме, защото го асоциираше с боденето в болницата.
Всичко това е моето субективно мнение и го казвам не, за да стресирам, а за да си направят момичетата сметката дали искат да родят там !

1към 1   Подкрепям. Мен ме държаха дори 7 дни без нормално обяснение. Моето бебенце доскоро имаше втърдяване на крака от иглата. Не ми бяха казали три дена какво са му правили. Нито  саме питали. Никога няма да го забравя това, както и нечовешкото отношение на санитарките. Все едно не са хора  и никога не са раждали...
А относно годините - в моята стая имаше момиче, раждало там преди около 5 години, каза че нямало нищо общо с тогава. Нещата се променят.

Дупките в крачето са от ежедневното взимане на кръв за изследвания. Не от АБ.

Не говоря за дупки,  а за втърдяване. Моето бебе беше на антибиотик.
И ако си мислите ,че всеки ден им взимат кръв ,за да знаят дали са добре, сте много наивни  По принцип ден преди изписването задължително трябва да се назначи кръвна картина на всяко бебе, познайте имаше ли или не такава.
Не искам да настройвам никого ,но е добре да сме запознати с реалността. В БГ положението  е наистина критично, така че да не се залъгваме.

Моят престой беше 12 дни, от които 10 бебето ми беше на антибиотик, първите 3 на системи. Лекуваха го от инфекция, която според тях аз съм му предала през бременността, но в което аз не съм убедена, тъй като не съм имала диагностицирани инфекции. Това, което ме подлудяваше, беше оскъдното количество информация, което ми даваха за здравословното състояние на бебето ми. Баща ми е лекар и всеки ден ми казваше точно какво да попитам, защото в противен случай си оставах в невидение. Нещата, които ми казваха, често бяха неразбираеми за мен, поради непознатите ми термини. Трябваше да им вадя думите с ченгели от устите и прогнозите за престоя ни се правеха ден за ден, което за мен беше кошмарно. Не всички лекарки бяха такива, но словоохотливите бяха изключение. Не подлагам под въпрос професионализма им, а отношението, което не беше лошо, а просто дистанцирано. В една такава ситуация, обаче, да си в неведение е жестоко. Освен това за мен е безумно да имаш бебе на системи и да ти се полагат само 10 минути веднъж дневно да го видиш и да получиш информация как е. Изревах си очите от притеснения. В крайна сметка у мен остана усещането, че ни задържаха 10 дни, за да изтече последната пътека от 5, с която ни рехоспитализираха. Когато попитах дали не е възможно ако резултатите му са в норма по- рано да ни изпишат, получих категоричен отказ. Самите резултати се пишеха с химикал в тетрадка. През цялото време бебето нямаше никакви симптоми. Когато го качиха при мен след трите дни на системи беше зверски подсечен, до кръв.
. Детските акушерки на 5-ти етаж бяха доста свестни и човечни, макар някои от тях да бяха по-нервнички на моменти. Предполагам, че е нормално. Каквото съм ги попитала, всичко са ми обяснили.
. Топла вода редовно нямаше, а храната беше ужасна. За 12 дни не ми смениха чаршафите нито веднъж. Затова пък чистеха всеки ден и санитарките бяха готини. Дистанционното за климатика нямаше батерии, трябваше мъжа ми да ми донесе.
  За сметка на всички лоши неща, които казах, трябва да кажа и добрите - раждането ми при др Киров мина леко и се възстанових много бързо. Той е прекрасен човек и професионалист, и през цялото време там усещах подкрепата му. В крайна сметка, след 12 дни си тръгнах с хубаво, здраво бебе.

Аз лежах декември месец. Не са слагали антибиотик на детето ми. На 2рия, 3тия, 5тия и 7мия ден му взимаха кръв по други причини. Всеки път ми показваха резултатите от изследванията.

И на мен ми показваха резултатите без да сме били на АБ.
В реанимация на две от майките казаха, че бебчетата са на АБ, защото са с инфекции. Едното беше с ниски левкоцити, другото с високи тромбоцити (по спомени). Едната щеше да лежи 7 дена, другата 5, ако всичко е наред. Инфекциите се били получили от по-ранното изтичане на околоплодните води.