Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 24 ~

Емир моли Корай да им помогне със сватбата,заедно с Ханде обсъждат подробности на кафе.
К-Официално вече не съм женен
Х-Честито,само незнам какво ме засяга това,Корай
К-Ханде престани.....
Х- Тук сме заедно заради Емир и Ферия,не за да ми се обесняваш ,разбра ли-става от масата и излиза от кафенето
Корай звъни на Емир
К-Братле,тази жена ме вади от кожата,нужно ли е да съм с нея....може да действам с каквото мога сам!
Е.-Братле-това е любов-усмихва се
Емир е Ферия влизат в блока.Ферия поглежда надолу към дома на баща си.
Ф-Емир искам да се видя с татко,качвай се без мен.
Е-Добре мила

Ферия влиза в своя дом,отново след толкова години,няма никой,връхлитат я хиляди спомени.Влиза в стаята си и се поглежда в огледалото си
Ф-Истина е нали?-погалва огледалото

Емир влиза в апартамента,бърка в джоба си и изважда пръстена даден му от Ферия.
Ферия влиза и вижда пръстена в ръката му
Ф-Колебаеш ли се дали да го сложиш?
Е-НЕ,мислех си дали твоя е у теб,след толкова години
Ф-Носих го до сърцето си винаги-показва верижка с пръстена снежинка на врата си.
Емир я прегръща
Е-Сложи го мила,моето сърце е било винаги с теб,както казах и тогава .Съцето ми ще е само твое.ОБИЧАМ ТЕ.

Следва сцена в спалнята им.
Легнали двамата си говорят за бъдещето.
Е-Нищо няма да говорим за къщи,бизнес и щастие,искам дамо едно от теб,да станеш майка на децата ми,да ги научиш на всичко което знаеш за любовта,да растат щастливи с двама родители които се обичат безумно.
Ф-Емир деца ли искаш?
Е-много деца,наши деца-притиска я към себе си.
Ф-Трябва да ставаме-чака ни работа по сватбата.
Е-Остави това на двамата луди влюбени гълъбчета-смееки се

Корай и Ханде пак спорят за украсата на сватбата.
К-Край вече не исдържам с твоите хрумвания,нека е нещо семпло,не ги ли познаваш вече...
Х-семпло но красиво,а не простовато като това което ти избра!
К-Виж Ханде,оправяй се - дни наред ходя след теб,не за друго а заради Емир и Ферия,добре че идва сватбата,че щях да откача с теб...Зает съм с Каан ,след малко го вземам,не ме занимавай повече....
Х-Със сина си ли ще си довечера?
К-да.Чао

НОщ,къщата на Корай.С детенцето се борят и се смеят.Звъни се на вратата.
КОрай отваря.
К-Ханде,какво правиш тук?
Х-Нося филм за малки-Шрек
детенцето супер се радва.Гледат го заедно,детенцето е  между тях ,поглеждат се....

Ферия е в банята,полива лицето си с вода....
Ф-Какво ми е?
Емир чука на вратата.
Е-Мила какво има,добре ли си?
Ф-Да,излизам...

Погледа Е.някак свенливо и отива да прави закуска.
Емир е седнал на стол и гледа Ферия,която прави яйца по рокличка с голи крачета,прибрана коса.
телефона на Е.звъни.
Е-Кажи братле?
К-И аз съм щастлив...
Е-радвам се,и вие го заслужавате.
К-Искам да говорим малко ,кога може да се видим. Ало Емир тук ли си?
Емир обаче наблюдава Ферия,която потрива стъпалото си в прасеца  с паднал кичур на челото...
Е-Имам работа братле,до скоро.Затваря. Отива до Ферия прегръща я в гръб...помирисва я. Тя се обръща.
Ф-Какво сега,не можеш да изчакаш закуската си ли?
Емир поставя кичура й зад ухото.
Е-Не мога да чакам повече....целува я страстно.Ферия....го бута.
Ф-Стига ,остави ме малко,хапни си-поднася закуската.
Хваща се за корема и излиза от кухнята.Седнала на спалнята не спира да мисли...може ли да е това???
Емир влиза и я вижда замислена.
Е.-Какво става мила,притеснена ли си за нещо?
Ф-Мисля че затова не мога да съм притеснена ,а само щастлива.....погалвайки коремчето си,го прегръща
Емир е полудял от щастие!!!!

Двамата се гледат,сцената се замъглява....


Деня на сватбата ни е известен,но има една подробност..няма изтрели,а танци до зори и красиво продължение,в което Емир учи детенцето си на баскет,а Фери да рита...Те не пуснаха ръцете си никога...не свалиха пръстените си,те живяха само и единствено защото не спряха да се обичат.

КРАЙ

Ф- Исками се да останем тук завинаги и никога да не се върнем в Истанбул. Много е тихо тук.
Е- Където и да сме, щом ме гледаш така значи и  живота е  тук , в очите ти. Много те обичам .
Ф- И аз.

E-Не може да се прибереш в къщи в това състояние. Ако искаш мога да те заведа у нас докато се почувстваш по-добре?
Ф-Съжалявам...
Е-Не е нужно да съжаляваш и пийнала си прекрасна.
Ф-Извинявай....
Е-Фериха, за какво се извиняваш? Извиняваш се за какво?
Ф-Извинявай за всичко. Извинявай.

Фери-Ти…си в стаята ми.
Емир-Аз…
Фери-Защо?
Всеки момент може да дойде някой. Сахер, татко, Мехмед…Всеки от тях.
Тук си за да ме изслушаш, ли?
Емир-Аз…Вратата беше отворена, не можах да се въздържа и влезнах.
Фери-Това е известният портиерски апартамент. Това е стаята ми. Това е огледалото. И то е от горе. И то изглежда тук странно като теб, нали? Винаги тук се приготвях, преди да се срещна с теб. Плачех за нас. Мислих. Как изглежда горе, погледнато от долу? Колко е далечно. Колко е невъзможно. Сега разбираш, ли? Хайде тръгвай. Тръгвай, така не може да говорим. Не може така. Тръгвай.

Емир към Фери-Винаги, ще си до мен, на всички мои РД Фериха Йалмаз. Това си пожелах.

Е-Толкова си красива.
Ф-Гледам любимият си.
Е-Най-накрая го постигнахме.
Ф-Какво?
Е-Ето ни, виж ни.Заедно сме, разхождаме се, разговаряме, дори не сме се скарали.
Ф-Успяхме въпреки всичко.
Е-Не искам да е така.Винаги казваш-каквото и да се случи. От какво се страхуваш,какво предполагаш, че ще се случи?
Ф-Страх ме е, че ще те изгубя, страх ме е, че няма да ме обичаш.
 Е-Нито нещо, което, ще направиш, нито каквато и да е болка, която ще ми причиниш, може да ме спре да те обичам. Нали?