Ф; Джансу. Нашето детство премина заедно. Понякога я обичах, понякога не я търпях.
Е; Най-много не мога да понеса, че говориш за Джансу. Яд ме е, че ме накара да говоря с нея. Когато не ти вярвах, повярвах на нея. А се оказа, че съм слушал лъжите й.
Ф: Не мога да забравя какво ни причини, но…Тя е болна. Сякаш полудя пред очите ни.
Ф; Вече не искам да чувам името й и да виждам лицето й.
Ф-Когато дойдохме предният път бях щастлива но и уплашена.
Е-А сега.
Ф-Сега няма лъжи, не съм уплашена и съм само щастлива.
Е; Ела. Този път, не можах много, много да подбера. Но го видях и го взех.
Ф; И аз този видях.
Е; Важното е да го носиш...Много те обичам.
Ф; И аз.
Ф; Останало е белег.
Е; Няма значение.
На сутринта.
Ф: Сутрин е станало. Изглеждам ли различна, защото се чувствам различно?!
Е-Тази сутрин е по-различна от всички други досега.
Ф- Хайде да не пропускаме деня.
Ф; Ти винаги ли гледаш така хубаво?
Е; Ти винаги ли се усмихваш така хубаво?
Е: Хайде да излезем.