В момента чета ... 16

Току що завърших "Вакантен пост". Мен тази книга ме съсипа, но си заслужава... Изключително откровена, та чак до болка, цинично истинска, груб език, много съдби и характери на едно място, лавинообразно влияещи си!!! 

Сега ще препрочета една детска книжка "История на говорещото столче". Помня, че много ми хареса като дете ... да видим с днешните възприятия как ще е!!! 

Започнах тази -

^ Това подозирам, че ще е готино.

През уикенда прочетох увлекателната история на "Посредникът" на Лесли Поулс Хартли. Като любител на истории от английското общество от ХХ век истински се насладих на книгата, написана в типично пестеливия от към чувства стил, но за сметка на това много описателна и завладяваща.
Накратко е роман за класовите различия и любовта между богата наследница и дребен арендатор.

Завърших „Други гласове, други стаи“ на Труман Капоти. Интересно преживяване. Нямах никакви очаквания, даже бях отрицателно настроена. Но сега не ми се започва друга книга. Ако имаше подзаглавие, то би могло да бъде баналното „В търсене на обич“ (точно като „Тайният живот на пчелите“ , но с герой момченце - всъщност не само Джоуел я търсеше тук... всички...). И ако беше само история за объркано и самотно дете, може би щях да кажа „Нищо ново“, но всичко това беше така магнетично подсилено от необикновения стил на Капоти. Преплитането с мистичност и съновидения несъмнено допринася за силата. За мен лично южняшкият/негърският диалект също повишава силата на емоциите. В момента, когато изпаднах в нещо като истерийка – онзи налудничав смях, който преминава в неутешим плач (вярно е, че в същия момент слушах  "непоносимо" силния кулминационен момент на едно концертно изпълнение, не знам това ли стимулира избухването ми или само сърцераздирателният момент в книгата, но се получи емоционална експлозия). За сълзите може наистина да е "виновна" и музиката, но за да не е обикновен плач, а преливане в налудничаво кикотене - от Капоти ще да е...  

В по-предната книга исках да стъпя на Моста на Дрина (непременно в минали времена), сега пак исках да вкуся боса и рошава лятната жега на Алабама (също непременно в по-ранни времена); колкото и да съм се скъсала от игра като дете, ми се прииска да се запилея с „тез  южняшки чеда“ – Джоуел, Айдабел и Флорабел от тази книга или Скаут, Джем и Дил от другата („Да убиеш присмехулник“), дори и да е страховито на моменти.

Уффф, сега не ми се започва книга „за възрастни“...

Още не съм преписвала, намерих само това на английски (на практика същността на книгата).


Съжалявам за прескаченето към Европа, но предния път при "Мостът на Дрина" забравих да копирам тези интересни констатации (от Интернет) за Дрина - как да е лесно там...:

Започвам "Размишления в катраненото буре" на Джак Харт.

Тези дни имах време за четене и приключих "Един ден, ужасни неща". Хареса ми като трилър 
Прочетох и "Чуй ме" (Маргарет Мацантини). Не знам дали защото наскоро гледах отново филма, но в сравнение с "Да дойдеш на света" , сякаш не ме впечатли чак толкова.

Днес мисля да започна "Любовникът на девицата" (Филипа Грегъри) 
Плюс това, като ми остане свободно време в офиса, чета "Проходът" (Джъстин Кронин) на английски. Една мила съфорумка ми я обеща на български, ама нали сърце юнашко не трае .... 

 Снощи дочетох Забравените от небето. Какво да кажа? Имам малко думи, а много силни впечатления от книгата. Всъщност, това е  едно малко книжле, пропито с толкова красота, наша, българска, с толкова душевност, това е една съкровищница.

 За първи път, може би, чета документални разкази.

 Катя Томова е народопсихолог. Изтръгнала е най-съкровеното от тези столетници.
 В думите на всички тях се усеща естествената връзка между земята и небето. И това, че всички сме смъртни. А те чакат края на дните си всеки ден. И хем искат да отидат `горе, при своите`, хем искат `още малко долу`.
 Нишката между живота и смъртта е много тънка, усеща се в разказите на всички тях.

 Най-много ми хареса разказът "Голгота". На този разказ плаках с глас.

 Нина, и "Магдалина" ми хареса много.

 И ти благодаря, че спомена тук за тази книга и предизвика интереса ми. Ще я препоръчвам. Дано повече хора се докоснат до този шедьовър.
 

Нели, аз се заинтересувах за книгата от написаното мнение на angelina.bgk.   
Тук преписах малко от "Магдалина", ако някой иска да добие представа.

   

Първият разказ, "Роувърандъм", не ми хареса /или не бях в подходящото настроение/ и го зарязах наполовина, но вторият е много забавен. Ще видим другите.

Току - що дочетох "Ловецът на хвърчила" , прекрасна е , много силна книга, през цялото време сърцето ми беше свито , знам че скоро няма да спра да си спомням за нея , за тази вечер почивка , няма да започвам друга, от утре ще помисля какво да подхвана 

 Снощи започнах Стая - Ема Донахю.

 Май само положителни отзиви съм чела за книгата тук. А на мен не ми е интересна. Снощи прочетох около 50 страници, сега продължавам. Свърших първа глава и спрях за почивка.
 Само на мен ли ми звучи наивно, повтаря се едно и също до премаляване...Цялата ли е такава, или да очаквам някакво развитие?
 
 С положителна настройка я започнах, пък то...

Нели, на мен прехвалената "Стая" до такава степен не ми хареса, че сега гледам в Goodreads съм й поставила 1 звезда (май нямам книга с толкова ниска оценка)  

Нели, книгата е написана от името и за сметка на пет годишно момче. Как да звучи? Довърши я,  никак не е прехвалена, добре е написана и има развитие.

 Благодаря ви!

 Не мисля да я зарязвам, в никакъв случай. Обаче не ми е от тези книги, дето ме грабват още в началото. Затова попитах.

 Искам да чета книги не заради бройката, а и нещо да остава, да чета с удоволствие и да си заслужава.