В момента чета ... 16

Някой чел ли е "Безсмъртната Хенриета Лакс"
Имам чувството, че ще е много тежка и не събирам смелост да я започна. 

Изобщо не е.
На мен ми беше безкрайно интересна. И от медицинска гледна точка, и от гледна точка на чисто житейската съдба на тази жена и потомците й.

Благодаря!

Някой чел ли е "Плаващите чавки" на Флан О'Брайън? Интересувам се от мнения за книгата.

Аз влача "Историкът". Изумена съм от себе си, защото от години не ми се е случвало да чета една книга десетина дни  . При това не мога да кажа, че не ми харесва, напротив, интересна ми е. Вярно е, че всички тези писма и отделни разкази на герои идват по-особено, но бива.
Тъкмо стигнах до момента, в който героите пристигнаха в България. Даже един от професорите имал апартамент на Римската стена. Баба ми и дядо ми живят там, всъщност вече остана само дядо... Когато бях хлапе и ходех при тях, винаги ми даваха някой лев, а аз се изтрелвах на пазара Римската стена и купувах стари книги от една сергия... Върнах се в детството си  .
Напоследък всички исторически книги, които чета, разказват за манастири, катедрали и т.н.

 Аз прочетох Преводачът на болести -

 Отново разкази, 9 на брой. На различна тематика са. Засягат различни теми. Увличат, не се четат трудно, но не са нещо главозамайващо. Наивни ми се сториха.
 По принцип, не обичам да чета разкази. Отново опитах и изглежда, че романите са моята литература.

 Утре ще започна нещо ново. 

След шеметното отнасяне в музиката какво може да ме върне към литературата? „Голяма“ книга! Аз успях дори с няколко големи книги (3).

„Мостът на Дрина“ на Иво Андрич! Заех се да си допрепиша откъсите и се върнах изцяло в магията на романа. Почувствах нещо, което толкова ценя – да се пише с любов за дадено място, народ, хора. Включително за „отрицателните“ неща. Това ми напомни за Салман Рушди, който безкомпромисно разкрива всичко мътно в Индия – но го прави с такава любов към страната и народа си! Така и при Иво Андрич няма „черно и бяло“. Ясно става, че всичко е някак закодирано... такива са били балканците и такива си остават, такива са били западняците и такива си остават... Нито едното е лошо или хубаво, нито другото, просто си е така... Такова послание усетих от книгата. Както и че неща, които едва ли не си мислим, че съществуват от 20-ти век, са многовековен „патент“.

Първите части поглъщах ненаситно. Последната една трета (по-близо до съвремието) вече не ме пленяваше толкова (мисля, че не само заради джаз отнасянето ми). Парадокс – онези тежки времена на робство ми бяха по-привлекателни, автентични; още по-парадоксално е, че никога не съм почитала особено балканските нрави, които виждаме в някаква степен и днес (мързел, мръсотия – използвам най-грубите думи, но Андрич както казах е успял да придаде очарование на тези (и други) особености).

А колко съм го  гледала този мост – всички възможни снимки в интернет съм изнамерила. Взирах се и в околността (където се вижда). Максимизирах снимките, за да си представя  къде са били къщите, как са седели хората, как са изглеждали....

Мисля,че за първи път чета такъв тип роман – бях неподготвена, не знам какви съм очаквала да бъдат героите, след като книгата обхваща период от няколко века - може би съм си представяла нещо като сага. Но не бях разочарована, че не е родова история; напротив, бях удивена от това, което Андрич е постигнал с образите, някои от които се появяват само в няколко страници и после изчезват, защото примерно минават 50-100 години или са изпълнили художествената си роля... Всички тези "епизодични" герои са много ярки, специфични, запомнящи се (само 1-2 пъти май имаше някой да е внук на друг от по-старите времена, но като цяло всеки си беше „отделен“, но не и изолиран и изкуствено поставен в картината, напротив - именно "герой-образ").

Още ме интересува този район, макар че (предполагам) успях да си обясня защо в Босна има много мюсюлмани, а в Сърбия няма много (въпреки общото османско минало).

В началото споменах, че три четени книги са ме върнали към литературата.
Втората е „Да дойдеш на света“ на Мацантини – знам, че прекалено много писах за нея... но все още чувството е „Wowww!!!” Само като си помисля за нея, разбирам, че силата не отслабва. Този път разгледах всички откъси - по същия начин заплувах в събитията и стила. Пак исках всички откъси да споделя на всевъзможни места.

И третата – довърших „Искрица живот“ на Ремарк – последните над 50 стр. си заслужават мъчното четене в предишните. И изобщо – Ремарк си заслужава. Пак изплува надеждата, дори и родена от безкрайна мъка...

Все още силно влюбена в Keith Jarrett, започвам:

Не знам Капоти ще спечели ли точно сега. Стигнах до момент, в който само от един малък детайл почувствах американската атмосфера (Алабама през 50-те! - like!). Но все пак на 30 стр. все още нищо категорично не мога да кажа.

А сега ... "Мостът"!!!

Изчетох и последната книга от "Пророчеството" най-после.

Оценка 6/10 - леко отнесена, на моменти = наивна, но в същото време се чете доста леко. Много добре е очертан паралела между нашия и отвъдния свят. Доста умело са направени описанията в книгата, без да са досадни. През цялото време си представях обстановката като на кино. Героите са така добре описани - и като външнос,т и като характери, че имам усещането, че ако ги срещна, ще ги позная. Не съм чувала за филм по тази история. Може би се дължи на факта, че не е особено популярна ... Но смятам, че ако се филмира, би пожънала успех.

Довечера започвам "Невидимият мост" от Джули Оринджър . Някой ще даде ли мнение за нея? Доста е обемиста.

Приятно ми е - Богиня!, Хенриета Лакс ще чака още. Проблемите, за които се говори в нея (поне според анотацията на корицата й) са доста травмиращи за мен и смятам да я поотложа още малко

Започнах тази:

Свет, пожелавам ти да успееш да отидеш на екскурзия до моста на Дрина! 

noshtna_ptica , моля те като прочетеш "Да остана ли?" да кажеш дали ти харесва книгата, няколко пъти вече я заглеждам да я купя и се спирам ( не че са много парите ) , но ще се радвам  и ти да си кажеш мнението 

denim123, 

Момичета взех си и двете книги на Халед Хюсейни, но се чудя с коя да започна, може ли да дадете препоръки с коя да започна или няма значение реда им 

Няма значение с коя, те са различни. Аз първо прочетох Хиляди сияйни слънца, но и с Ловецът на хвърчила да започнеш-няма да сбъркаш.

И двете са великолепни  !